Големите хора, по правило, нямали единно мнение, какви ще са окончателните форми на еднинната световна империя. Апатичният и фъфлещ мистър Балфур, например, смятал, че световното правителство трябва да е еврейско. От тук произхожда знаменитата декларация на Белфур от 1917 г. за образуването на Палестинска Автономия за евреите, под английски протекторат. Забележителното е, че тази декларация формално е писмо към Ротшилд. А "полковник" Хаус, например, говорил за социализъм, какъвто го е виждал Маркс, като образец за световно правителство.

Някъде, започвайки от Първата световна война, и след нея, заговорът на Роудс и Хаус започнали да се сливат. Още преди Първата световна война заговорниците били заети с подоготовката на следвоенното установяване на Супер-държава. Конспираторите за единен свят моментално се прегрупирали след провала на "Лигата за Осигуряване на Мира" и веднага започнали подготовка за Втора световна война. Мистър Лайонел Къртис бил зает с преустройството на "Обществото на Кръглата Маса" и учередяване на прикрития или (фалшиви) "табели" за различните организации, представляващи заговорниците.

В Англия бил организиран "Кралски Институт за Международни Отношения", който погълнал в себе си бившето "Общество на Кръглата Маса". В Америка постановките на "полковник" Хаус за "широко внедряване на измамата относно истинските цели", получили реално въплъщение в учредения "Консултативен Комитет за Чуждестранни Отношения" (CFR). За последните 50 години CFR стана невидимото правителство на Съединените Щати. Този консултативен комитет поел подготовката на специалистите за правителството на САЩ, а също и доректното разработване на политиката на Съединените Щати. Консултативен Комитет за Чуждестранни Отношения станал любимец на водещите банкови династии, и повече от 140 негови членове са от финансовите лидери, от промишлените и образоветелните учереждения.
За външната политика на САЩ отговаря Държавният секретар. Тази длъжност е запазена за човек на Консултативния Комитет. А от там и цялата американска политика. Най-ярките примери за кадри на CFR са Хари Хопкинс и Хенри Кисинджър. Обикновените хора платиха скъпо за "образованието" получено в този комитет, от Хопкинс и Кисинджър.

Сега разбраха ли читателите, че всъщност Консултативният Комитет за Чуждестранни Отношения е частна фирма?
Знаете ли от къде е старият израз "подпалвачи на война"? През 20-те години (на 20-ти век) пресата не спря да пищи за опасността от подпалвачите на война, за да впрегне всички страни в Лигата на Нациите.

Ясно е, че идеалният световен ред ще е глобален концлагер и аз не виждам друго обяснение за мотовите на тези търговци на смърт, освен омайващото привличане на крайната им награда. Глобалистите залагат на монополния контрол върху ресурсите и благосъстоянието. Те, като никой друг, знаят, че тоталният контрол не може да се купи с пари. Само тотално световно правителство може да осигури тотална власт. В тази утопия човекът ще е нищо. Още Карл Маркс е обещал рай, в този стил.
Професор Куигли в труда си "Трагедия и Надежда" пише, че: "Още от много поколения съществува широко разклонената мрежа на организацията на "кръглата маса", при това те не се отвращават да се кооперират с различни, даже нелегални организации" (Г.С: Всичките тези "нелегални организации" са по начало и по природа, техни - еврейски. Така че, за какво отвращение може да става дума?!)
"Консултативен Комитет за Чуждестранни Отношения" (CFR) не е предвидял, а е подготвил Втотата световна война, и когато тя започнала, тези хора успяли да продемонстрират "неподправена" изненада. По време на войната "Консултативен Комитет за Чуждестранни Отношения" бил затънал в работа. Чрез Комитета на Съветниците по Следвоенната Политика, компелктован изцщло с членове на CFR, те разработвали основите на Единното Правителство, което трябвало да възникне от пожарите на Втората световна война.

Именно този Комитет на Съветниците за Следвоенната Политика на САЩ, изработил основите на ООН, като крайъгълен камък на Всемирната Супер-Държава. И на учередителната конференция на ООН в Сан Франциско 1945 г. човекът, който впоследствие бил осъден, като шпионин, АлджеронХис, станал нейният първи Гемерален Секретар!

Отдалече и Нашироко

Когато завърши Втората Световна Война аз, както и много английски писатели, напуснах задушаващия политически климат на Англия, където социалистите, като хиени чакаха, кога Британската Империя ще направи последното си издихание.

И в моите малки мащаби аз също бях нещо като жертва на всемирния заговор.

Преди Втората Световна Война аз публикувах книга, в която предсказах неизбежното и начало, и понеже тя наистина започна, ме обявиха за човек, притежаващ блестяща дарба за предвиждане.

Но славата ми продължи само миг. Когато видях, че войната се води само за благото на световния ционизъм, и го написах, мен веднага ме заклеймиха като фашист, и аз се оказах в черния списък на всички редактори.
Така, след като загубих работата си, заминах за Южна Африка, без никакви илюзии. В течение на следващите 30 години потокът от анонимни писма и вестникарски статии против мене, продължава и до сега. Като скормен труженик, аз веднага изведнъж забелязах, че Световният Заговор не е забравил нищо за мен. Техните блюдолизци ме изобразяваха, като отвратителен реакционер. Намирайки се под незаспиващото им внимание, аз открих и най-лошото, че те, като и между Първата и Втората световни войни, подготвят Трета Световна Война. Тази Трета Световна Война е предвидена също за тържество на Всемирната Супер-Държава.
След две годин и в Южна Африка, заминах за Америка и бях там точно по времето, когато отвратителният Алджерон Хис бе разкрит като шпионин и вкаран в затвора. Имах възможността да наблюдавам, колко много са влиятелните и могъщи негови защитиници. Неизброими приятели го защищаваха и прикриваха престъпленията му. Видях и как човек, осмелил се да свидетелства против Алджерон Хис, моментално стана сиромах и скоропостижно умря, а други живеят в страх. Видях, как вдовицата на Рузвелт, тази "Пасионария" на Световния Заговор, издевателски наричаше в съда, обвинителя на Алджерон Хис - подсъдим.
Усещах с моя журналистически нюх, че Америка, каквато я знаехме, няма да изкара дълго. Тя цялата бе изгнила отвътре. Разбрах, че се намирам в опасност, даже в Южна Африка, и нещо повече: моята жена и моите деца, също са в опасност.
Открих, че президентът Труман, прескочил от вице-президентското кресло, в президентското, има конкретни планове за Южна Африка, макар че никога не е бил там, и си няма понятие за тази страна. Южна Африка също ставаше небезопасно място.
Много скоро Мистър Труман показа, за кого, в действителност, работи. Нали той въобще не бе напускал Америка, преди да стане президент. Той беше типичен продукт на политическата машина, която създаваше президентите, според принципита на Хаус-Барух.
Мистър Труман, а по-скоро, некой от негово им е, извади обширна програма за широки преобразования в следвоенния свят. Тетвъртата точна се отнасяше за Южна Африка. Там той предлагаше строителството на шосета и железопътни линии, пристанища, летища и много други неща.
Очевидно, самият той не бе специалист в тазжи област. Всъщност, някой говореше от негово име.

Същевременно комунистическият лидер на Америка, който тогава беше Ърл Браудър, също излезе с програма за коренни преобразования в Африка. При което програмите на Труман и Браудър, по интересен начин, свъвпадаха.
Нито Америка, нито Съветския Съюз са имали някога колонии в Африка. А сега те предлагаха коренни промени, с тяхното активно участие. Хлад пропълзя по кожата ми.
Написах книга за срещите ми в Америка - "Отдалече и на Широко". Това беше последната ми книга, която ми бе разрешено да публикувам в Англия. Книгата доби интересната особеност, моментално да изчезва от равтовете на библиотеките. Библиотекарите ми казваха, че знаят за това, но не могат да хванат крадците за ръката. Ционистите системно крадат книги от библиотеките, чието публикуване не могат да предотвратят.

Америка и СССР в Африка

Паралелите между Американската и Съветската политика, под мъдрото ръководство на Консултативен Комитет за Чуждестранни Отношения бяха нагледно показани с публикуването на двата плана. Двете Супердържави единодушно си приличаха в това, че за да се извършат коренните преобразования, трябва първо да бъда изгонени всички стари колониални страни от Африка. СССР гърмогласно се закле да го направи. Америка заплашваше да се противопоставя, но на практика всячески съдействаше на всичко това.

Рузвелт защитаваше шпионите, Труман изгони главнокомандващия, който почти спечели войната в Корея. Въобще, играта продължаваше, като на карти, все едно е достъпна за гледане, за всички, но за малцина бе понятна.
Президента Труман изпраща свой емисар в Южна Африка. Той пристига и публично заявява, че "Южна Африка трябва да бъде поставена на колене". На това място всички просто замряха. Стана очевидно, че Африка няма да се отърве от Америка.
Следвайки Мистър Труман, всеки журналист, всеки начинаещ политик считаше за свой дълг да окаля с мърсотия бялото малцинство в Африка, и това си продължава и досега, в нарастваща прогресия.

Кампанията "Да унищожим Белия Човек" стана много популярна сред политиците по света. Стана много по-удобно, да се сочи с костелив пръст към далични страни, отколкото да се решават неразрешимите вътрешни проблеми.

Планът за Африка

Африка тогава беше континент, в който имаше ред. Никой не гладуваше и никой не воюваше. Англия, Франция, Белгия и Португалия отдавна бяха си поделили всичко. Беше приключено с високата детска смъртност, с инфекциозните болести, търговията с роби и глада. Още през 19 век, в резултат на тези промени, броят на населението в Африка рязко нарастна. но според новия план, всичко това трябваше да се направи на пух и прах. Америка и СССР се договориха да започнат всичко от начало.

В Америка всички изведнаж се загрижиха за съдбата на негрите. И в резултат, много скоро негрите започнаха да си спомнят за старото, колониално време, като за златен век, когато са можели даже своя вожд или шаман да привлекат на съд, по всякакъв повод.
В Америка всички политици видяха в Антибелата кампания, печеливш коз. Английският историк Мак"колей би могъл с много по-голямо основание да каже за Америка, отколкото за Англия: "Няма по-смешно зрелище, отколкото тълпа в порив да чете нотации". По младият брат на президента Кенеди, Робърт, заедно с жена си дойде в Южна Африка и беше посрещнат с всички почести, в университета Натал. В отговор той два часа чете морал на битите, за това, в какво се състои истински хуманното отношение към негрите. Аз лично слушах тази евтина реч, с чувство на човек, който вече 50 години слуша политиците, подстрекаващи тълпата, каъм собственото и унищожение.
В Америка мисис Рузвелт също насочваше душата си към темата, колко съчувства на черния човек, и тайно негласно организираше покупка на оръжие за терористите в Ангола.

Стана напълно очевидно, че независимо кой е президента, Америка вече няма ди изпусне Африка от ноктите си. Натискът нарастваше в продължение на десет години. И изведнъж, хоп... колониалните страни сами заявяват, че са против колкониализма. И въобще никаква съпротива! Впечатлението бе, че са получили заповед, някъде от горе, и са написали заявление за оттегляне. Днес бяха, а утре вече ги нямаше! Първа Белгия, след нея Франция.....
А след Франция, - Англия с цялата си Британска Империя. Оставяйки всичко и хвърляйки поданниците си на произвола на съдбата. (Също както, когато и на Русия наредиха да изостави всички руснаци, когато разтуриха Съветския Съюз).

Работата стигна до там, че ги принудиха публично да произнесат констатацията за смъртта на Британската Империя, което и бе направено от тогавашния премиер Харолд Макмилан. Той произнесе това с такъв тържествен глас, както само професиянален политик може да приизнесе явна гадост.
"Вятърът на промяната" каза Мистър Макмилан в парламента в Кейптаун, издухва Британия от Южна Африка. Вятърът на Промяната! Да, това е висша класа! Вятърът си духа, на където поиска, но никакъв вятър нямаше да издуха Британската Империя, ако всичко не бе уговорено предварително. В тайните кулоари, Суперправителството реазчистваше място за нова Суоердържава.
После последваха, спускане на знамената, тържествени паради, концерти, подписване на протоколи и т.н. Единствената истина, която беше зад всичко това, беше, че Африка се предава обратно на тотално робство.

Отново Робство

През следващите 10 години Африка почувства върху кожата си, какво и е било подготвено. Така наречените "Независими" Африкански Държави, се размножиха със страшна сила. Всеки негърски политик моментално се снадбяваше с куп оръжия и просто създаваше своя държава. Само мързеливият не го правеше. И какво започна там, е трудно да се опише. И това започна навсякъде. За Африка отново настъпи Каменният век.

От белите хора остана само Южна Африка, откъснала се от Британската Империя и Родезия, която видя, че скоро и идва края и провъзгласи независимост на 11 ноември 1965 г. Останаха също и крайбрежията в Ангола и Мозамбик, където са били португалците, още от времето, когато Америка не е била открита.
В шестдесетте и седемдесетте години, когато се усилваше натискът на Америка върху Африка, В Англия бяха социалистите на влсат. Те, като хиени чакаха последните издихания на своите жертви. Социалистическият лидер Харолд Уилсън каза за белите хора в Африка, че "всички те са метежници". След изясняването на настроенията в британската армия, той провъзгласи в Блекпул, че той ще предостави безусловна поддържка, във вид на оръжие, на всички черни банди, които водят борба против белите правителства.
Португалците си отидоха 1973 г. (след комунистически, т.е. юдомасонски, преврат в Португалия). Аз бях в Мозамбик и Ангола в това време. И въпреки че бях преживл две световни войни, отново усещах, че отново съм попаднав в ситуация, когато огромният октопод стяга с огромните си пипала.

Върнах се в Южна Африка да наблюдавам, какво ще стане нататък. И видях 1975 г., това, което стоеше още при Труман, под точка 4: пълен паралел в действията със Съветския Съюз. СССР доставяше оръжия, платен о от САЩ, за една от фракциите, воюващи помежду си, след изтеглянето на португалците. Когато и това не помогна, СССР извика кубинците, за да осигурят победата на тази фракция.

Американския президент по това време се наричаше Форд (няма разлика между тях). И ето го на екрана на телевизора, като задкулисна фигура, отваряйки уста за формално неодобрение от въвеждането на Кубинските (комунистически) войски (на евреина Фидел Кастро). Реалният ефект от което бе никакъв, а гражданската война в Африка се усили с нова сила.

По това време, предвид изгонването на Никсън, стана ясно, че никой американски президент със здрав ум не се готви да се конфронтира с учениците на Хаус-Барух, седящи в (частния еврейски) "Консултативен Комитет за Чуждестранни Отношения". Няма значение кой кандидат ще победи 1976 г. в САЩ – всичко е сграбчено от тази мафия.
(Бележки на преводача на руски - проф. Столешников: Сега знаем, че тогава победи никому неизвестният до тогава Джими Картър. Него го издигна на светло дясната ръка на Нелсън Рокфелер - Зигмунд Бжежински, един от водещите специалисти в Консултативен Комитет за Чуждестранни Отношения, след това победи артустът Роналд Рейгън, после Буш - старши, после сексуалният маняк Бил Клинтън, след това Буш - Младши, но разлика между тях, както и казва Дъглас Рийд, никаква. Те всичките са хора на мафията на "Консултативен Комитет за Чуждестранни Отношения").

Заговорът на Правдата.

И така, аз ще прекарам остатъка от живота си в Южна Африка. Още отдавна един "хуманитарен фонд" (Карнеги) бе разработил детайлен план за нападение над Южна Африка, едновременно от въздуха , морето и сушата. Този американски план за нахлуване висеше на Южна Африка от момента на неговото публикуване 1965 г. От далечното си изгнание аз видях това, като координирани дейстия на гигантси октопод, стягащ цялото земно кълбо.

Аз изживях живота си, и моя личен интерес в цтази глобална мелодраме може да е само това, да видя надпис на моя гроб: "Той умря от собствена смърт". Моите стремежи са повече от скромни, не разчитам на много. Заговорът достигна такава степен, че той с нищо не може да бъде спрян на този етап. Доста много хора с власт са въвлечени в него. И докато тези хора са на власт, ние ще продължаваме по пътя към собствената си екзекуция. И околната тъмнина е готова да се спусне над нас. Когато това се случи, ние трябва да започнем всичко от начало и да работим за възраждането си. Аз познавам добри хора, които се готвят за това, още от сега. Клетвопрестъпниците и техните подлизурки от пресата и телевизията ще нарекат това - контрареволюция. Но истинското име ще е – Заговор на Правдата

 

Послеслов на преводача (Столешников)

Много години са минали от публикуването на тази книга - 25. Сценарият, показан ни от автора, по който се развиват събитията, получи своето пълно потвърждение. 11 септември 2001 г. Международният Октопод пристъпи към последния акт на човешката трагедия. Разтурянето на СССР и обричането на хората на нищета, бомбардирането на Сърбия и съдът над Милошевич, превърнатият в прах Авганистан, продемонстрираха на всички, че на никоя страна няма да бъде позволено да остане встрани.

На ред са Ирак и други страни (явно, преводът на Столешников е стар!). Ръководителите на настъпващия Супер-концлагер нагледно показаха, че те няма да се спрат пред нищо, и че имат в ръцете си неограничени възможности. Милата на сърцето, на автора Южна Африка на 2 май 1994 г. получи своя първи черен диктатор, и от тогава там е разрешен свободен обстрел на белите хора, както и в съседната Родезия, преди това. Скоро ще е така в целия свят.

Единственото, което не познал авторът, е това, че видимо не е умрял от собствена смърт, макар че много се е надявал да успее.

 

КРАЙ

....................................

Книгата на Дъглас Рийд "Грандиозният план на ХХ век" е издадена от:
Долфин Пресс ЛТД, 73 Гейл стрийт. Дърбан, Южна Африка, 1977год.

превод от английски, на руски: проф. Столешников

превод от руски: Григор Симов
от сайт: http://www.zarubezhom.com/

адрес на книгата, на руски:

http://zarubezhom.com/granddesign.htm

http://www.zarubezhom.com/

.......................

Адреси на предишните части:

част първа:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/04/07/grandiozniiat-plan-za-hh-vek-dyglas-riid-pyrva-chast.1098178

част втора:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/04/12/grandiozniiat-plan-na-hh-vek-dyglas-riid-chast-2-erata-na-ru.1100021

част трета:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/04/15/grandiozniiat-plan-na-hh-vek-dyglas-riid-chast-3-angloezichn.1100845

Всеки може да копира, коригира и публикува всичко от моя блог, вкл. тази книга на Дъглас Рийд! Позоваването на моя блог не е задължително!