Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2013 20:00 - "Тялото жадува за вода" Водата лекува! ДА ЧАКАМЕ НАСТЪПВАНЕТО НА ЖАЖДАТА, ЗНАЧИ ДА УМРЕМ ПРЕЖДЕВРЕМЕННО В МЪКИ. Батманджелидж, доктор по медицина. 2
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 4716 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 20.04.2013 10:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Докторът по медицина Хайнц Валтин, заслужил профе­сор в Дартмутския медицински колеж, се осмели да изкаже мнението, че идеята човек да пие по осем чаши вода на ден без да чака да ожаднее е безполезна от научна гледна точка. Неговото мнение, публикувано в августовския брой на „American Journal of Physiology" за 2002 година, разкрива същността на кризата на съвременната медицина, която коства на страната 1,7 билиона долара годишно и с всяка из­минала година тази сума се увеличава с 12%. Според мен да се приеме становището на д-р Валтин е също толкова аб­сурдно, колкото да се чака една смъртоносна инфекция да се развие до последния стадий и едва тогава на пациента да се дадат необходимите антибиотици. Неговите изводи се бази­рат на погрешното предположение, че съхненето на устата е най-верният признак за обезводняване.

Както и колегите, с които се е консултирал, д-р Валтин изглежда не схваща колко важно е да се промени моделът в медицината. Всички досегашни възгледи за медицината се градяха върху неправилната предпоставка, че разтворените вещества са главните регулатори на всички функции на тя­лото, а разтворителят не участва пряко в нито една от физи­ологичните функции. В медицинските факултети учат, че водата е само разтворител, опаковка и носител, а самата тя не взема никакво участие в обмяната на веществата. Със съ­щото неразбиране на водещата физиологична роля на вода­та се сблъсках в медицинския факултет на друг уважаван университет при друг изтъкнат професор по физиология, който (подобно на д-р Валтин) правеше изследвания и чете­ше на студенти и лекари лекции за бъбречните механизми за регулиране на водата. Едва когато го попитах какво представлява хидролизата (химическото взаимодействие на веществата с водата, при което едно сложно вещество се разпада на две или повече нови вещества), той разбра грешката си и призна научния факт, че водата се отнася към хра­нителните вещества и в действителност играе доминираща роля в обмяната на веществата, от която зависят всички фи­зиологични функции на организма.

Особеното значение, което придава д-р Валтин на регу­лиращата функция на бъбреците, свежда неговото знание за механизмите на организма до управление на нуждата от во­да на принципа разпределяне на дефицита ". Изглежда че той базира становището си за управление на жаждата върху жизнено важната роля на вазопресина (антидиуретичен хор­мон) и ренинангиотензиновата система, т.е. върху елемен­ти, участващи в борбата с физиологичната „суша" в организ­ма, когато той вече е обезводнен. Освен това той смята, че обезводняването е състояние на организма, който е загубил около 5 % от съдържащата се в него вода и човек трябва да чака приблизително на това равнище на загуба да се появи необходимостта да пие някаква течност, която да компенси­ра водата. Това становище можеше да се смята за вярно пре­ди 25 години. Днес то доказва трагично ограниченото позна­ние за човешката физиология, което може да се наблюдава в много престижни медицински факултети в Америка.

В неотдавнашни публикации на д-р Валтин, получили широк отзвук, не се взема под внимание фактът, че водата е хранително вещество. Нейната жизнено важна хидролитична роля ще се окаже загубена за всички физиологични функ­ции, които изпитват последствията от недостига на вода в осмотично „свободно състояние". Друг пропуск е, че не се признава фактът, че при обезводняване на първо място се намалява обемът на вътреклетъчната течност (66 %), след това обемът на извънклетъчната течност (26 %) и накрая най-малките загуби са свързани с кръвното налягане в сърдечно-съдовата система, която стеснява мрежата от капиля­ри, за да запази целостта на кръвоносната система (8 %).

Филипа Д. Уигин доказа, че в основата на механизма, контролиращ или осигуряващ ефикасното функциониране на катионните помпи, лежи способността на водата да трансформира енергия: „Източникът на енергия за катионното транспортиране или за синтеза на аденозин трифосфат (АТФ) е повишаването на химическите потенциали, предизвикано от хидратацията на малките по размери катиони и полифосфатните аниони в силно структурирана гранична водниста фаза на съществуване на двете фосфориращи меж­динни вещества". Очаквайки ожадняване, когато преди подаването на сигнала за недостиг на вода концентра­цията на течностите в тялото се увеличава, водата в клетките губи способността си да генерира енергия. ТОЧНО ЗАТОВА Е ПО-ДОБРЕ ОБЕЗВОДНЯВАНЕТО ДА СЕ ПРЕДОТВРАТИ, ПРЕДИ ТО ДА НАСТЪПИ. Това ново разбиране за ролята на водата в катионната обмя­на е достатъчен аргумент да се позволи на организма да за­почне внимателно да разпределя излишъците от вода и да не стига до обезводнавяне, когато ще му се наложи да разпре­деля недостига, към което призовават хората на д-р Валтин.

В своето изследване на „конфронтационните изменения в биологичните макромолекули" Ефраим Качалски-Кацир от Ваймановия научен институт показа, че „белтъчините и ферментите в тялото функционират по-ефективно в разтво­ри с по-малък вискозитет". Следователно загубата на вътреклетъчна вода ще се отрази отрицателно върху ефективното функциониране на клетките. Дори само това откритие опровергава мнението на д-р Валтин, че първо трябва да се обезводним и едва тогава да започнем да пием вода. Тъй като е желателно всички клетки на тялото да изпълняват продуктивно физиологичните си функции, много по-добре е организмът да бъде наси­тен с вода, отколкото да се чака механизмите за борба с дехидратацията да предизвикат чувството на жаж­да. Освен това тялото може да се справи много по-лесно с малки излишъци от вода, отколкото да страда от нейния не­достиг и да я отпуска в малки количества на жизнено важни­те органи, жертвайки интересите на по-маловажните функ­ции на организма. А резултатът от постоянното цирку­лиране на гъста кръв в сърдечносъдовата система може да бъде непоправим.

Очакването на чувството на жажда става още по-трагич­но, когато става ясно, че с напредването на възрастта това чувство се притъпява. Уигин и нейните колеги посочват, че след 24 часа без вода възрастните хора все още не осъзнават, че са жадни: „Нашето главно откритие е, че въпре­ки очевидната физиологична потребност възрастните участ­ници в експеримента не даваха признаци за жажда." Брус и негови колеги са установили, че при хората между 20 и 70 години съотношението на водата вътре и извън клетките на­малява от 1,1 до 0,8. Без съмнение вътреклетъчният воден баланс нямаше да се промени толкова, ако осмотичният про­цес можеше да осигурява дифузия на водата през клетъчна­та мембрана във всички части на тялото в рамките на 103 см в секунда. Ако обаче се разчита само на реверсивния осмотичен процес на увеличаване на съдържанието на извъ­нклетъчната вода в организма, а също на филтрацията и постъпването на вода в жизнено важните клетки под действието на вазопресина и на системата ренин-ангиотензин-алдостерон, то в условията на постоянна борба на орга­низма с обезводняването могат да настъпят катастрофални изменения в неговия воден баланс.

Когато д-р Валтин препоръчва на хората отначало да ожаднеят и едва тогава да пият вода, той пропуска две дру­ги открития. Първото установява, че механизмът на жажда­та се задейства не от вазопресина и ренин-ангиотензиновите системи - те само участват в консервацията на водата и принудителната хидратация на клетките. Жаждата въз­никва, когато недостигът на вода започва да се отразява отрицателно като намалява налягането и забавя придвижването на положителните йони на натрия, калия и аденозин трифосфата. Именно водата създава градиента на напрежението, насищайки белтъ­ците на йонното налягане в невротрансмисионните системи. По тази причина мозъкът, 85% от който е вода, не може да издържи равнището на обезводняване, „предизвик­ващо жажда", което д-р Валтин окачествява в своята статия като напълно безопасно.

Второто откритие е липсващата част в научната мозайка, свързана с механизмите на регулация на водата, над която учените си блъскат главите от 1987 г. и за която д-р Валтин и неговите колеги би трябвало да помнят. Става дума, че ак­тивността на невтротрансмитера хистамин зависи от ефективността на катионната обмяна и за това, че той играе важна роля в инициирането на програмите за борба с дехидратацията и в катаболитните процеси при прогресиращо обезводняване на тялото. На базата на водещата роля на хистамина в регулирането на водата и активната роля на водата във всички физиологични и метаболитни процеси като хидролитичен инициатор на всички функции на разтворените вещества бе направен из­водът, че симптомите на жаждата са резултат от по­вишена активност на хистамина и свързаните с него механизми. Сред тези симптоми са астмата, алергиите и силните болки, например стомашните киселини, колитите, ревматичните болки в ставите, болките в кръста, мигрената, болките в мускулите и дори ангинозните болки. А тъй като активността на вазопресина и ренин-ангиотензин-алдостерона зависи пряко от активизирането на хистамина, тяхната роля за повишение на кръвното налягане се оказва част от програмата за борба с дехидратацията. Функцията им да вкарват вода в жизнено важните клетки налага наля­гането на постъпващата вода да бъде по-високо от на­лягането на осмотичното „изтегляне" на водата от клетките на обезводненото тяло.

На базата на новия подход, който разработих в резултат на 22 години клинични и научни изследвания в областта на молекулярната физиология на обезводняването, и предло­жената от моите колеги смяна на парадигмата в медицинска­та наука, базираща се на признаването на хистамина за невротрансмитер, отговарящ за регулирането на водата в орга­низма, с пълно основание твърдя, че 60 милиона американс­ки хипертоници, 110 милиона хора с хронични болки, 15 ми­лиона диабетици, 17 милиона астматици, 50 милиона с алер­гии и много други — всички следваха препоръките на д-р Валтин. Те чакаха да усетят жажда. Ако знаеха, че во­дата е природен антихистамин и е най-ефикасният диуретик, съм сигурен, че тези хора щяха да бъдат изба­вени от мъките, предизвикани от здравословните им проблеми.

Трябва ли да кажа, че след като от един от неговите сът­рудници дойде потвърждението, че писмото ми е било преда­дено на д-р Айзенберг, не получих никакви коментари от този блестящ лекар. Той ме бойкотира така, както и всички ос­танали, които се изплашиха от мащабите на откриващите се перспективи. Добре разбирам какво са почувствали. Всички внезапно са се усетили напълно голи. Представили са си как в един миг ще бъдат зачеркнати дългите години на обучение и зубрене на „научни жаргони", планините от статистически данни, оправдаващи използването на токсични химически препарати и агресивни процедури в техните лечебни предпи­сания, а също и всички материални блага, произтичащи от тяхното прилагане. Те са разбрали, че всичко, постигнато с упорит труд, ще бъде пометено от бавно настъпващия ура­ган, който много скоро ще се стовари върху уютното им сим­патично убежище. И ще го направят хората, които не са заб­равили колко злини сме им причинили ние, лекарите.

Колкото до фармацевтичната промишленост, тя ражда в Америка медицинска тенденция, много по-опасна от онзи те­роризъм, срещу който започнахме война, за да избегнем ка­тастрофи като тази на 11 септември 2001 година. Всяка го­дина тероризмът на фармацевтичните компании взема пове­че жертви от всички останали форми на терор, взети заедно. Главната отлика на фармацевтичния тероризъм е, че той поз­волява на шепа хора да печелят от огромното мнозинство от населението, принудено да се раздели със спестяванията си преди да умре преждевременно в мъки. Включих поместения по-долу текст на интернет сайта www.watercure.com. Всъщ­ност написах тази книга, за да разоблича античовешката същност на химическия тероризъм на фармацевтичните ком­пании и да насоча вниманието на обществеността към липса­та на интерес сред медиите към онова, което става. Те знаят за лечението с вода, но въпреки това упорито мълчат.

Прочетете моята статия и се замислете какво става. Как­во прави Агенцията за контрол на храните и лекарствените продукти? Къде гледат Националният институт по здравео­пазване, Министерството на правосъдието? Защо учрежде­нията, призвани да защитават народа на Америка, го остави­ха на произвола на съдбата?

 

ГЛАВА ПЪРВА

СЪБУДИ СЕ, АМЕРИКА! ОТКРИЙ ОЩЕ ЕДНА СМЪРТОНОСНА ФОРМА НА ВЪТРЕШНИЯ ХИМИЧЕСКИ ТЕРОРИЗЪМ

Вие може да сте следващата им мишена.

За Америка 2002 г. ще стане година на по-нататъшното активизиране на тероризма и борбата с него. Американците разбраха какви ужасни последици може да има омразата за невинните и нищо не подозиращи хора — тя може да убие хиляди само с един удар. И народът на Америка повече не смята да търпи този тероризъм, каквото и да му струва то­ва!

2002 г. ще стане година, когато американците ще разбе­рат, че тероризмът не е само отвличане на самолети или за­разяване на писма със спори на сибирската язва. Те ще за­почнат да осъзнават, че изтънченото мошеничество за подкопаване на благополучието на масите представля­ва още една форма на тероризъм.

По ирония на съдбата през 2002 г. от лошо медицинско обслужване ще умрат повече хора, отколкото от атаките на терористите. През 2001 г. нещата бяха абсолютно същите. В един ден — 11 септември бе отнет животът на хиляди не­винни хора, докато същевременно неправилно предписани­те през 2001 г. на лекарства и медицински процедури са до­вели до смъртта на стотици хиляди души. Защо? Защо тол­кова много хора страдат и умират абсолютно ненужно? За­що медиите не отразяват и не анализират това положение? Защото смятаме болката и страданието за норма в живота на нашето общество, за неделима част от нашето съществува­не? Нашите мозъци са постоянно промивани, за да ни се на­лага удобна за медицината представа за човешкия орга­низъм и неговите страдания.

Но устройството на нашия организъм не е така не­съвършено, както се опитват да ни внушат.

Във всеки човек е заложена проста и естествена програ­ма за функциониране на тялото, когато е младо, няма болка, пълно е със здраве и радост от живота! При положение, че са хвърляни толкова години милиарди долари за медицински изследвания, тези тайни на природата сигурно биха могли да бъдат разгадани и да се разкаже на американците за тях. Ед­ва ли някой ще се осмели да каже, че не сме имали достатъч­но средства или прогресивни технологии за тази цел!

Трагедията е, че имаме всичко необходимо за нейното постигане, стига медицинските институции да пожелаят. Още по-голяма трагедия е, че тези институции съще­ствуват, за да печелят пари от човешките болести. Разбира се, те нямат да правят нищо, което би могло да на­мали техните печалби. Но най-ужасното е, че колкото по-покорно хората, стигнали до отчаяние, дават своя живот, здраве и спестявания на представителите на системата, тол­кова по-нагло и безскрупулно действа тя. Дълбоко съм убе­ден, че цялата система е изградена върху ясно начертана стратегия за вътрешен тероризъм. Тя бавно и мето­дично укрепва своите позиции. Чрез тактиката на сплашването вкарва хората в адския конвейер на бавна­та фармацевтична смърт.

Това положение стана възможно благодарение на злост­ното мошеничество в медицинската наука. Вече знаем с точ­ност схемата на това мошеничество и ще ви запознаем с нейните подробности. Но отначало няколко думи за новото научно откритие, което умишлено се крие от американския народ, за да не пречи на лекарите да сплашват хората:

"Той призовава към нов научен подход, който обръща клиничната медицина с главата надолу".

Вестник „Daily Telegraph ", Лондон, Англия

Както се вижда от този отзив за моя труд, един от многото, моите научни изследвания и медицински аргу­менти получиха широко международно признание. Ако научната ми позиция не беше толкова силна, нямаше да мо­га да разоблича фармацевтичната индустрия пред съда на общественото мнение. Правя го за благото на Америка и на американския народ, който стана жертва на най-лошата от всички известни разновидности на безмилостния теро­ризъм.

Физиологичната наука признава, че невротрансмитерът хистамин — химическо вещество, което се произ­вежда от мозъка — играе главна роля в регулирането на водата и в борбата с физиологичната дехидратация в организма. Той е естествен координатор на физиологични­те функции, включително на увеличението на потреблението на водата, докато организмът се насити напълно, след което производството на хистамин намалява. Следователно колкото по-обезводнен е организмът, толкова по-активно функционират системите, управ­лявани от хистамина. Този процес предизвиква редица клинични признаци, които само сочат жажда, но в ме­дицината се смятат за болести.

У човека може да се появи задух или болки в ставите, да се вдигне кръвното налягане или кръвната захар, може да се повиши нивото на холестерола, може да се появят силно главоболие, депресия, тревожност или дори ангинозни бол­ки, стомашни киселини, болки в гърба и много други неща — но всичко това е поради недостиг на вода в едни или дру­ги части на тялото. И ни се предлага да лекуваме тези със­тояния с различни лекарства, които действат като антихистамини. Точно тук медицината излезе от верния път.

ТОВА СТАНА, ЗАЩОТО ДОСЕГА ПРИЕМАМЕ РАЗЛИЧНИТЕ СИМПТОМИ НА ЖАЖДАТА ЗА ЕД­НИ ИЛИ ДРУГИ БОЛЕСТИ. Защото пренебрегваме насъщната потребност на организма от вода. Вместо това пием онова, което е вредно за него. Твърде често хората заменят водата с течности, съдържащи кофеин, или с газирани, алкохолни и диетични напитки. И орга­низмът страда от последиците, като заявява за опасна­та за живота жажда по най-причудливи начини.

На пръв поглед може да ни се стори, че между изброени­те по-горе болестни състояния няма никаква връзка. Но, повярвайте ми, зад тези начини на проява на недостига на во­да в организма стои изключително ясна научна логика и те­зи начини, които медицинската общност в края на 20-и век смяташе за болести, трябва да станат тема за изучаване в медицинските факултети.

Фармацевтичната промишленост се възползва от това бяло петно в медицината, за да спъва по-нататъшния прог­рес в медицинското образование и да насочи изследванията по лъжлив път. Тя научи лекарите да лекуват естестве­ните прояви на критичен недостиг на вода с лекарстве­ни препарати. Сега всички физиологични прояви или адап­тивни процеси в организма, страдащ от силно обезводнява­не, се лекуват с едни или други лекарства или дори с комп­лект от лекарства. Страната загуби билиони долари и почти сто години, само за да убива все повече и повече хора в угода на шепа алчни предприемачи.

В резултат през 2001 г. американският народ изпадна в зависимост от фармацевтичната индустрия, като плаща с живота на хората и с техните спестявания за постоянното разширяване на нейната престъпна дейност. Системата из­ползва тактиката на сплашване и превръща хората в матери­ал за адския конвейер на бавната фармацевтична смърт. Ре­зултатите от функционирането на този конвейер могат да се сравнят с производителността на хитлеровите конвейери на смъртта. Как другояче да се обясни ситуацията, при ко­ято организмът отчаяно се нуждае от вода, а вместо нея ден след ден получава токсични химически препара­ти, които накрая го убиват? Доколкото мога да съдя от гледна точка на добросъвестен лекар, този процес не е нищо друго, освен тероризъм с цел получаване на пе­чалба.

Онова, с което се занимава фармацевтичната промишле­ност, не може да се нарече по друг начин, освен като най-грозна форма на тероризъм срещу американския народ. И то трябва да се прекрати! Вратата между фармацевтичната промишленост и нейния престъпни помощници — Агенци­ята за контрол на храните и лекарствените средства и Наци­оналния институт по здравеопазване — трябва да бъде затръшната и да се издигне бетонна стена.

Но докато правителството не се намесва и не прекратява това мошеничество и тероризъм, е най-добре вие, приятели, сами да се погрижите за себе си. Изучавайте как вашият организъм ви съобщава от какво се нуждае! Научете то­зи език и станете приятел на своя организъм, за да крачите по-леко по жизнения път. Не очаквайте, че организмът ще реагира нормално на това, че го тъпчете с продукти, които не му помагат да се чувства добре. Но и не се надявайте обикновеният лекар да ви помогне. Системата на меди­цинското образование и агресивната търговска политика на фармацевтичната индустрия не стимулират лекарите да мислят на първо място за благото на пациента. Пълния текст на английски език на статията за фармацевтичната промишленост можете да намерите на моя уебсайт

В статия в „The Washington Post" се казва: „Новите изс­ледвания сочат, че всяка година токсичните реакции на пра­вилно предписани и правилно приемани медицински препа­рати предизвикват тежки заболявания на повече от 2 мили­она американци, а 106 000 от тях умират. Тази изключител­но висока цифра извежда страничните ефекти от лекарства­та на шесто, а може би дори на четвърто място сред най-разпространените причини за смъртността в страната.

Едно проучване, най-мащабното и пълно по рода си, по­казва, че всеки петнадесети болничен пациент в Съединените щати може да пострада от реакция на организма спрямо лека­рствата, предписани от лекарите или вземани без рецепта, а за около 5 % от тях тези реакции се оказват смъртоносни.

Ако резултатите от проучването са точни, броят на хора­та, умиращи всяка година от лекарства, отстъпва само на броя на хората, умиращи от коронарна болест, рак и инсул­ти, и е по-голям от смъртните случаи от болести на белите дробове, пневмония и диабет. (Г.С: а коронарна болест, ракът и инсул­тите не се ли предизвикват също, предимно, от от грешния подход на лекарите и от "лекарствата"?)

Според експертите резултатите от проучването, публи­кувано в последния брой на “Journal of American Medical Association ", са най-достоверните от всички предишни ре­зултати, тъй като в него са разгледани само случаите, кога­то лекарствата са били вземани правилно."

На 7 май 2002 г. „The Washington Post " публикува стати­ята на Шамкар Ведантама „Захарното хапче — най-силното средство срещу депресията: при голям брой изпитания на антидепресанти е установено, че плацебо повдига настрое­нието и променя химията на мозъка." В тази статия се разк­рива още един трик на фармацевтичната индустрия:

Благодарение на хиляди изследвания, стотици милиони предписани рецепти и десетки милиарди долари, хвърлени за лекарства, бяха установени със сигурност две неща: ле­карствените препарати като прозак, паксил и золофт пома­гат добре срещу депресия. Също толкова добре помагат и хапчетата захар!

Данните от новите изследвания доказват, че при повече­то от тях, направени от фармацевтичните компании през последните десетилетия, таблетките плацебо са показвали не по-малка — ако не и по-голяма — ефективност в сравне­ние с антидепресантите. Компаниите е трябвало да извър­шат множество изпитания, за да получат два последовател­ни положителни резултата, което е минимумът, необходим, за да бъдат утвърдени препаратите от Агенцията за контрол на храните и лекарствените средства".

По-нататък в тази обширна статия се цитират данни от изследванията, от които се вижда, че таблетките плацебо са най-малко с 5 % по-ефикасни от проверяваните лекарства. Ако се вземе под внимание посочената от мен възможна връзка между положителните резултати от използването на плацебо и ефекта от водата, поемана за поглъщане на таб­летките, както и фактът, че ако имате свободен достъп до вода, може да изпиете повече, отколкото ви трябва, за да премине таблетката в стомаха, то антидепресивното действие на захарните таблетки вече не е толкова чудно, колкото може да изглежда на пръв поглед.

По-нататък ще се запознаете с кратък списък на болест­ните състояния, които са последица от недостига на вода в човешкия организъм. Този списък вероятно ще предизвика у вас същото възмущение, каквото предизвика и в мен. За­що са загубени толкова много години за медицински изслед­вания, които са се базирали върху неразбирането на фено­мена на жаждата в човешкия организъм? Защо сме погубвали поколение след поколение под влияние на призивите на фармацевтичната индустрия да използваме нейните отровни химически препарати вместо водата, необходима на орга­низма, за да изпълнява естествените си функции? Виновни ли сме, че след като повярвахме на наукообразната дезин­формация, направихме човешкия организъм по-уязвим за дегенеративните заболявания? Но стореното не може да се върне. Остава да се надяваме, че ще имаме достатъчно здрав разум и смелост да решим проблема, като не се противопос­тавяме на промените, които неизбежно трябва да настъпят.

................

Следва:  ГЛАВА ВТОРА

СПЕЦИФИКА НА ПРОЯВИТЕ НА ОБЕЗВОДНЯВАНЕ НА ОРГАНИЗМА И ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕГО

Свалете и четете книгата "Тялото Жадува за Вода"
от адрес:

http://www.scribd.com/doc/78251900/%D0%A2%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B8-%D0%B6%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD
Тази книга ми бе препоръчана от: nedovolen





Гласувай:
6



1. grigorsimov - Тази публикация е втора, от книгата "Тялото жадува за вода"
20.04.2013 10:05
Адресът на първата публикация е:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/04/13/vodata-lekuva-lekarstvata-ubivat-quot-tialoto-jaduva-za-voda.1100368
цитирай
2. nedovolen - Е
20.04.2013 16:49
Благодаря. Имам още десетки книги и множество статии, извън традиционната медицина. Предназначени са с една цел - излекуване на човечеството, за разлика от целта на световните властелини. Като ги споменах, не искам да говоря за тях. Само това, че ние сме ги овластелили. Златен "милиард," оставащ по планетата Земя, даже половин, според тях, това ли заслужаваме? Е, щом не се вгледаме в случките по Земята, наистина е така. Не ангажирам никого с мнението си.
цитирай
3. nedovolen - Пия
20.04.2013 21:36
Пия от доста време вода. Много по-добре съм. Не, че не пия и други течности. Но вода пия 3 гр. КАМЕННА СОЛ, разтворена в 2 л. вода. ТРИ ЛИТРА ДНЕВНО! И се чувствам вълшебно. Няма да развивам теория.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28316586
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031