Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2013 17:32 - Мори чедо нема цар Филипа! - народни песни за Филип и Александър Македонски. Записал Гологанов - 1866г. източник: Научен архив на БАН
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 5027 Коментари: 5 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Мори чедо нема цар Филипа, Мори чедо нема девет години, Бре де си жали царе Филипе, Жалба си жали дури на Бога, Бре та наварве (тръгна) царо ФилипаИ ми наварве и ми порача, И ми порача царо Филипа:
Ти мойе любе ти мое царица

яс ке си ида на силна воске

На силна воске тешка ордия (война -турска дума)

Яс ке си ода година време

Кога си дойда от силна воске

Ако та найда сос малко дете

Сас малко дете тебе въ раките

Я ке те тебе жива оставем

Кога си дойда от силна воске

Ако ни найда дете в раките

Той живот веке си свршило.

Бре де ми фоде цар Филипа

Бре там ми седи година време

Я що ми беше негово либе

Негово либе сое царица

Бре как" ми рука тее биларе (вика)

Тее биларе бре екемджие (лечители)

Де ми порука сое царица (тая?)

Бре чуйте вие млади биларе

Млади биларе бре екимджии

Бре имате ли бре ляк за мене

Бре ляк за мене билка да ядем

Билка да ядем да затруднием.

Бре немате ли билка за мене

Билка да ядем да затруднием

Да затруднием чедо да стигнам

Бре де си рече екимджиета

Имами билка билка за тебе

Да затрудниеш чедо да стигнеш

Вечер ке дойде на завод сланца

На завод сланце на темнината

Да ми воториш тойи конаци

Да ми пребереш въ тои одае

Тука да стоям до шес сахата

Бре де си ойде на заводя сланце

На заводя сланце на темнината

Де му оторе шарен конака

Бре та го возня в малка одае

Билька йи даде ем ми поседе

И ми поседе до шест сахате

Па ми си войде екимджиета.

Де ми поносе сое царица

Де ми поносе девет месеца

Ем си породи бре малко дете

Бре малко дете съ голем нишан

На десна рака сос златен прстен

Кога си роди малкото дете

Ем си ождребе на ергелета (конюшнята)

И си ождребе бре малко ждребе

И ждребе се е с нишан родило

С нишан се е родило, със два рогове

Как си породи машкото дете

Тога достигна и цар Филипа

Ем ми калеса и цар Филипа

Ем ми калеса куми калитати

и ми калеса попове Владици

Дете покрсти име му кладе

Име му кладе Александрия.

Бре расли ми сас малко дете

Бре расли ми са нарастоха ми

Бре растоха и нараснали

Е даде Господ та ми погина

Та ми погина е цар Филипа

Душа придаде на Христа Бога.

Как си породи Александриа

Та си породи сас златен прстен

На парстене бе царство писано

Царство да седи Александрие.

Как ми погина цар Филипа

Душа придаде на Христа Бога

Царство остави на малко дете

На малко дете Александрия

Пак си юдреде до цар Филипа

Как го однеса до нови цркви

Ав нови цркви погребова го

Как ми повела Александриа

Бре сичка земе и карйнините

Как ми повела до три години

И го дочул до цар Хирута

Бре де му прати до цар Хирута

Бакшише прати просово семе

Бре един товар просово семе

Бакшиш му прати до цар Хирута

Бакшиш му прати и една клетба

И едно звенец,

Като е дете кели се сети

Де си досети Елександрия

Бре той му прати бакшиш му даде

Бакшиш му даде до два товара

до два товара от пипер семе

Ем ми порачел Елександрия

Много ти здраве тьн цар Хирута

Тойото аскер като от просо семе

Мойото аскер като от пипер

Бре ако сакаш земе да земеш

Земи оске да се бахтеме

Де си зачуди цар Хирута

Как да погуби Александрия

Земе да зима и царщината

И царщината бре таткова му

Де си сабрало на равно поле

На равно поле това ми панагир

Бре де ми стана до цар Хирута

Бре де ми излезе до цар Хирута (Ирод?)

На панагира на равно поле

О, да чини борба да се бори

Сос брзи коне да ми препушта

Бре ми продума до цар Хирута

Негова си дума продумал

Кога да пусне Елександри

Кога да пусне коне кошие

Та го состигнал и го погуби

Поснале ми са сас коне да пус

Коне припуща два царски сина

Та ми припуща два царски сина

Бре как ми пускат барзите коне

Бре та избегна Елександрие

Ми гу достигнал бре царски сина

Ми гу достигнало цар Хирита

Дума ми рече Елександрие

Пак ми поврна коне припуска

По равно поле низ панагире

Бре де го стигна Александриа

Сос барза кона сос роговето

Та ми загуби бре царски сина

Та ми загуби бре и човека

И човека и брза коня

Бре що ми беха на панегире

Сеир гледаха на панегире

Бре сакой ми се тамо почуди

Юнак излезе Александрие

Пак си отиде Александрие

Ем си отиде и цар Хирута.

Книга испрати до цар Хирута (царя)

Млого ти здраве Александрие

Бре да ми дойдеш Александри

Да си посадим два мина царе (да поцаруваме)

Да поцарова сичката земе

Бре сичка земе и крайнините

Бре пак ми дойде Александро

Садба си садат сос цар Хирут (съдят, царуват)

Бре де ми рече Елександри

Бре ти цару Хирут

Ти ако сакаш царство

Бре збери оске да се бахтеме

Бре рече Александрие

Бре що ми рече ем ми йе прати

Та си ми седна наши? да чува

Сичката земе пак повела си

Сичката земе и карайнина

Бре та си зеде (или - веде?)Александриа

Са силна воске земе да броди

Та ми отиде до темна земе

Тога ми беха до темна земе

Бре тамо имаше бре тоя вода

И на водата бре тее риби

Бре не даваше човек да мини

Бре да неможе човек да мини

Пак ми се чуди до три дни време

Как да замине през тая река

Как да замине през тая река

Бре де имаше двамина брата

Бре караха си до сой татко

Затворен беше шарен сандак

Бре та го питат двамина брата

Два мина брата две синовете:

О стари бащо и наш татко

Ти научи ни как да заминем

През тая вода през тая река

Де ми рече техен татко

Бре навалите до два огне (напалете)

До два ми огне бре навалите

И нажежите бре каменето

Та ми фрлете на? риби

Да се потрнет бре тея риби

Та заминете през тая вода

Бре що каза техни башта

И той ми каза тие сторили

Та заминаха през тая вода

Бре де ми стигна Елександри

Ав темна земе при жива вода

Та ми изавади бре жива вода

Та ми кладе в това шише

И напои брза коне

Веке нема коне да умре

Поврна се Александро

Заминаха тае река

Навалиха до два огне

Нажегоха каменето

Фрлиха ги по реката

Тръгнаха тее риби

Заминаха през водата

Запитова Александро:

Чуйте вие до два брата

Ке ве питам право на мен да кажете

Кой ви учи кой ви дава това акал

Што речете се станова на вашето

Казоват му до два брата

Тебе царе Александро

Тебе царо лажа нема

От са губет стари люди

За тоги ти не казова ме

Имаме си стари баща

Стари баща наши татко

Носи ме го шарен сандак

Носи ме го затворено

Той казува що да правим.

(Заповеда?) Александро

Нема веке да са губет

Да са губет стари люди

Пак отиде Александро

Та ми седна таткови си

Таткови си бре конаци

Царство држи и повела

Сичка земе и крайнини

Той посади сичка земе

Заман дойде да излезе

с кафеджие чаадаре

Да си шета в равно поле

Той имаше до две сесри

Та ми пиха жива вода

Фрлиха са ав морето

До днес дене там са живи.

Поврна се Александро

Та ми тера жива вода

Ни ми найде жива вода

Испиха е сестрите му

Той ги пусна на морето.

Пак излезе Александро

Да ми шета равно поле

С кафеджие чаадаре

Де ми стигна един старец

Те ми кара по друмове

По друмове дребен добитак

Де замина през батака

Забоде се на азмака

Достигна го Александро

Одговори Александро

Добро стига стари старец

Дай Бог добро Александро

Айде дедо да врвиме

Каште врве Александро

Забахта си мойо добитак!

Кой ке може да го извади?

Тога вели Елександро:

Кафеджие чаадаре

Помогните на дедото

Извадите добичето.

Пуснаха са кафеджие

Кафеджие чаадаре

Никой ми са не наимна

Да го извадет от батака

Тога слезе Александро

Та го зема поздигна го

Сос земета от батака.

Запита го стари дедо

Кой ти даде Александро

Кой ти даде юнастото?

Казова му Александро:

Господ ми го на мен даде

Отговори стари дедо

Като си юнак над юнаци

И си цар на земета

Можеш ли са учуваш

От мухите комарете

Господови малак аскер?

Казова му Александро:

Я сам ходил сичка земе

Сичка земе и карайнина

Наимам са на мухите комарете

И сас тех да се боре.

До там беше и се феркна (стареца?)

Христа Бога на небето

Та си влезе въ рай Божи

На рай Божи посветени.

Пак ми шета Александро

Стигнаха го комарето

Та ми гонет Александро

Три дни време леб не яло

Три дни време сан не заспа

Веке му са додеяло

Де замина това поле

Това поле по Драмското

Там ми найде майсторето

Майсторето дунгерето

Де ми делат това камен

Това камен за корито

Моли ми са Александро.

Трагните са бре дунгере

Да полегна в това камен

Белке мога да са скрие

Од мухите комарете.

Полегнова Александру

Полегнова да са скрие

Од мухите комарете

Кога легна на камене

Влезоха му в едно ухо

През другото излезоха

Погина ми Александро.

И ми пускат брза коня

В езерото в са?овете

Тамо седи брза коне

Та ми живи в езерото

Тамо живи дур до днеска.

Това стори Александро. –

Остала тае песна

Да се пои приказова –

От Бога здраве от мене песна

................................

 

Това беше последната песен за Филип и Александър Македонски, която открих в архива на Стефан Веркович, съхраняван в Научния Архив на БАН. По-доле следват трите вече публикувани песни.
Добавям ги, за удобство на интересуващите се!

Тези песни публикувам, главно за това, че те доказват нашия местен произход, и че ние сме наследници на древните Беласци (на гръцки - пеласги), на траките и македонците, които също са траки, или беласци, защото названието - траки, е гръцко, а не е самоназвание на нашите деди.  Обърнете внимание на споменаването, на град Бела - главният град на македонците, който гърците, поради говорните си дефекти,
сега наричат - "Пела" или "Мпела"!?
А за произхода на гърците (данайците - евреи) прочетете следната публикация:

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/04/24/ot-kyde-doidoha-gyrcite-avtor-pavel-serafimov-avtor-nikikm.1104048

След песните за александър, добавям и публикацията за гърците, но ако не се побере в блога, копирайте адреса и четете!  В официалната история няма да намерите тези много важни данни - нито за гърците, нито за древните македонци, нито за траките!!!


А следавщият куплет е записан лично от събирача на песните - учителя Гологанов. Той е посочил и годината на записването им:

Сички песни и приказни,

Що са въ сей тевтер писани,

От староискусни певци,

И Македонски девици,

Прилежно су субраха,

И су редом написаха,

От Йована поп Илиев,

Назоваем Гологанов,

Въ Тарлия село породен,

Въ Крушово село преселен.

Месец Фебруария, година 1866


.........................
Само следващата песен за Александър, при преписването, леко сък осъвременил по-неразбираемите думи, а другите песни са преписани, без никакви промени, с изключение на - "ъ"-то, на края на думите, както и неколкото стари, двойни букви, които сега не се използват и не се познават.  Несъмнено има и неизбежни грешки при разчитане на отделни букви и цели думи, от нечетливия на много места ръкопис!
...............

Насобирали се все Кралеве и Банове,

На широко поле, на зелени ливади,

Де си текли студените кладенци,

Си цафтели големи дрве миндалови,

И се зеленели дребните севлии (лаври?),

Да са с кони борба борат,

С ръки камани да си фърлят,

с ноги место да си прерипват.

Кой с коня борба надбори,

Вода студна го напойвали.

Кой съ ръка камен надфърли,

Цвете от миндал му на ръка давали.

Кой с ноги место надрипвал,

С вейка от севлия го накитвали. (лаврово клонче?)

Сички се Кралеве и Банове събрали,

На големио крал Лександър хабер не пратили,

И той на борба да дойде,

Душа да си увесели.

Като е дочул Лаксандр,

На тато си е тъжно казал,

Чи са го Крале на борба не канили,

Да иди и той душа да си весели,

Силно юнаштво да покаже,

Съ три байраци да го накитят.

Тато му вели отговори,

Ой ти сино, мои сино!

Ми се тъжиш, ми се жалиш,

Кралеви хем Банови тебе са каскандисали,

Каскандисали хем са се бояли,

Да не ги с коня борба надбориш,

Да ни ги с ноги место надфърлиш,

Та и трите байраци ти да обземеш,

За това не са ти хабер пратили,

И на борба не са те канили.

Ляксандр ни постоя, нито се почуди,

На слуги си вели говори.

Да му бърза коня от яхъри изведат,

Да му седемдесе ока ечмик дадат,

Вино с чаша да го напоят,

С чаша що бере осамдесе ока,

Да го скоро наседлат наездат,

Съ златно седло, съ сребърна юзда,

Тогаж си яхна бърза си коня,

И отиде на широко поле, на зелени ливади,

Де се Кралеве и Банове борба съ кони бореха,

Съ ръки камен фърлеха,

Съ ноги место прерипваха.

Как си Ляксандр с коня видеха,

Сички си на место останаха.

Ляксандр изведнаж съ коня борба надбори,

Съ ръка камен надфърли,

И съ ноги место надрипна,

Та си обзе трите байраци,

За първи байрак, съ студна вода го напоиха,

Че е борба надборил.

Втори байрак, цвете от миндал на ръка му дадоха,

Че е съ ръка камен надфърлил.

Трети байрак, с вейка от севлия го накитиха,

Че е с ноги место надрипнал.

..................


Седел е седел Александрия
на голема града Бабадата,
Веке му се додеяло,
поиска да се разшета покрай Дунав.
(Нашите деди са наричали сека голема река - Дунав!)
Си яхна бързата коня,
Си опаса сабя кулаклия,
Си закара милун аскер,
И утиде на край Дунав.

Как се съ коня покрай Дунав разшета,

Виде в ... Дунав риба како дълъг кораб,

На аскер си вели говори.

Яз ща влеза въ Дунав,

Да ловим тази риба,

Тази риба що е како дълъг кораб

Или нея да уловим

Или тая мене да погълне.

Ако не я ловим, сам ща са в Дунав фърлим,

Само да не кажете чи сум риба не уловил.

Ако са в Дунав удавим,

Снага да ми земете,

И на татковина да я закопате.

Това като рече и се в Дунав фърли,

Само що се фърли и си риба улови,

Изкара я отвън при аскера,

Повели им да я разпорат,

Сички мъчат да я разпорат,

Па никой не може.

Сам си зе та я разпори,

внетре найде безцен камен,

безцен камен до три оки.

Си разтроши безцен камен,

Поло тури на себе си,

Поло на бърза си коня.

Аскер се на негово юнаштво почуди,

И паднаха сички та му са поклон поклониха.

Александрия им се благодари,

та дарба дари аскеру си,

съ по десет дукати.

Тогаз си тръгна

и отиде на земля Бактриканска.

Там си тури Столнина,

И си харапска земля повелеше.

 
..................................

 

Конь чудесан леле и силан са дарили,

Конь чудесан леле и Вологлават,
На млад-Лесандровия леле баща.

Много се леле Крали збраха во град Бела,
Да си коня леле видет и гу яхнат мачет,

Сички леле се мачет па никой не може

Саде малки Лесандр леле се наемна

Како пиле леле на гнездо си върх него легна

Баща му и Крале леле се погледиха

И чи земя леле ща киревса (господарува?) познаха.

Малки Лесандр леле като порасна

Коньо леле си яхаше

По далечни леле земи ходеше

Силни леле царщини запустеваше.

Де си стигна леле и до Хинска царщина

Хински цар йе леле силна ойска заправил

Лесандр как си леле с коньо в хинска ойска флезе

ойска му леле подроби и глави обзе.

Де си се леле коньо нарани люто и падна

Али пак леле стана да си Лесандр избави

При милан леле аскер си гу откара

И тога уверен леле чи го йе кортолисал ослекна.



Гласувай:
3



1. audan - Похвално ест!
27.04.2013 23:40
Да сте жив и здрав все такива неща да спасявате от забвение!

=========
[/quote]ордия (война -турска дума)[/quote]
Думата си е българска.
"Орда" значи "ред, редица".
Със същото значение е ползва думата и в латинския - "Novus Ordo Mundi" "краси" щатския долар, а преводът е ясен за всеки в този блог.
Рицарските или просто монашески ордени пак не са заемка от късните натрапници, които ни върнаха векове в развитието.
цитирай
2. анонимен - Понеже редактирането е невъзможно:
30.04.2013 00:12
Значение на думите:

"ергелета" - стадото коне.
"ождреби" - (кобила) роди конче
"ждребе" - конче
цитирай
3. shtaparov - Някои добавки и пояснения
04.05.2013 18:48
Мога да направя няколко добавки и разяснения към текстовете на последните три песни:

1. Миндалови= Бадемови (дървета).
2. Севлия=Сиврия (Остра,т.е Острица,Пърнар или Драка).
3. Хинска= Кинска (Китайска) царщина.
Употребените думи "Бактриканска" (Бактрийска) и Хинска (Кинска,Ханска,
Китайска) са верни,но са абсурден анахронизъм за нашето време,понеже са несъмнени заемки в народните ни песни,навлезли в тях през XIX век,след създаването на държавата Гърция. В нея са се обучавали много Българи и са имали възможност да донесат тези думи за ползване у нас,та дори и спомена за царете Филип и Александър може да е донесен по същия начин. Не искам да кажа,че песните са фалшифицирани: в никакъв случай не са,но в тях има големи следи от късни (включително от турски) влияния. Държава с името Хан (Хина,Кина,Китай и пр.) по времето на Александър не е имало: имало е множество предкитайски и докитайски държавици с различни екзотични имена,които са обединени в една империя и получават днешното си име почти 110 год. след смъртта на македонския пълководец. Така че,подхождайки чисто научно към проблема (както имам обичай да правя с всичко което съм поднесъл в статиите си) заключавам,че в конкретните песни изглежда не са възпети реално съхранени в народната памет събития,а са преразказани онези исторически факти,които учителят по гръцки е преподавал на нашите деца във възрожденското школо. Гърците също не са съхранили абсолютно нищо от тези истории в народната си памет: първо,от II-III до XVIII-XIX век (повече от 1600 години!!!) гърци изобщо не е имало,второ: тези древни факти и събития те са ги взели от латинските и френските преводи на историите за Александър Велики,част от които дори не са поднасяни по негово време,а са създадени по време на Римската империя.

Здраве,късмет и весели празници на всички!
цитирай
4. grigorsimov - На shtaparov:
04.05.2013 20:13
Пак повтарям, че песните са се пеели и осъвременявали езиково, ако не със всяко поколение, то поне, приблизително, на всеки век. И затова всички остарели и неясни вече думи са били заменяни с разбираеми, които са се употревбявали в ежедневния говор от всяко ново поколение. Затова и изобилстват турските думи и термини, и не само турските, разбира се, защото тези думи са били станали неразделна и неотменима част от народните говори. Та затова в песните се употребяват названия за държави и народи, за които ние сега не можем със сигурност да твърдим, кои от тях са автентични, и кои са се появили в по-ново време.
Същото важи с още по-голяма сила и за ведическите ни песни - Веда Словена, за които отрицателите на автентичността им (евреите) привеждат аргумента, че песните нямали рима. А всъщност, в много от тези песни са запазени дълги "пасажи", които са се предавали, и са записани, в непроменен, и затова - почти неразбираем днес, език. И точно тези строфи си имат ясна и кратка рима. Те са оставяни непроменени, защото са най-святи и е било кощунство да се осъвременяват (както се постъпва и в православната ни църква). А по-голямата част от песните са осъвременявани езиково, и затова, поради новите думи, се е губела римата, на много места.
Но отричането на тези песни е просто поредната лукавост на еврейството, което винаги се е стремяло да ЗАЛИЧАВА и да ИЗОПАЧАВА историята, за да налага след това, чрез командваното от тях задължително светско образование, чрез медиите им и литературата, тяхна измамна версия за историята.
Тук пак ще цитирам едно изречение от техните "тайни протоколи" от първия им световен ционистки конгрес:
"Ние ще заличим от паметта на народите всички спомени за миналите векове и ще оставим само онези, които са в наш интерес".
И още един многозначителен цитат:
"Ние винаги трябва да се стремим да унижаваме гоите, даже и без конкретен повод, та накрая така да ги унизим, както само нашето гениално племе умее"!

цитирай
5. shtaparov - Всъщност липсата на рима не озна...
08.05.2013 17:18
Всъщност липсата на рима не означава съвършено нищо: това са Български народни песни,в които римата е по-скоро изключение отколкото правило. Нашия народ никога не се е чувствал длъжен да подражава на другите и е правел всичко по своя си начин- така,както е свикнал да го прави от над 8000 години,много хилядолетия преди първите евреи да се появят на света! А преди да почнат да действат тези "заличители",нека се огледат и да видят от кого произлизат,пък тогава да дирят гарез на своите предтечи и учители.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28317725
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031