Аз   имам хубави спомени от референдума на 2-ри октомври 1972г. Дания излезе на преден план, избирателната активност надвишаваше 90%, а почти двама от всеки трима жители на Дания гласуваха за влизането на страната в ЕИО.

             

                                                                                                               Фото East News / AFP / ImageForum
Читайте подробнее на Forbes.ru:http://www.forbes.ru/mneniya-column/krizis/238468-nishchaya-evropa-kakoe-budushchee-ozhidaet-es
http://www.forbes.ru/mneniya-column/krizis/238468-nishchaya-evropa-kakoe-budushchee-ozhidaet-es

            В нашата къща, като повечето семейства от средната класа в Дания, имаше положително отношение към ЕИО. И аз  много години поддържах тази нагласа безусловно. Дори в организацията "Млади консерватори" ние подкрепяхме Европейския съюз, а някои от нас носеха чорапи в синьо - жълтите тонове на ЕС. Но с течение на времето тази подкрепа и оптимизъм се изпариха. Огромната централна бюрокрация, европейската арогантност и липсата на уважение към независимостта, историята и културата на националните държави постепенно  разруши доверието в проекта.

            Поглеждайки назад, осъзнавам, че изразходвах прекалено много време, за да разбера какво наистина е европейският проект. Но също така трябва да се каже, че при другите това разбиране дойде още по-късно, а някои от нашите професионални политици все още не го разбират. Но датчаните, гражданите, хората почувстваха, че нещо не е наред.

            Вацлав Клаус, бившият чешки президент, се опита да отговори на този въпрос в книгата си Европа - Унищожаването на илюзиите . Президентът Клаус в края на президентството си пише за развитието на европейското сътрудничество и възможния колапс. Той анализира различни етапи на икономическата и политическата интеграция на Европа и открито критикува нашата ера на безкритичните "еврократи".Написах епилог за датското издание на тази книга  (Europa — Integration uden illusioner)  , откъси от който съставлява тази статия.

            Книгата повдига един важен въпрос: дали ЕС е по-скоро проблем, а не решение на настоящата криза.

            Както ЕС, така и Дания са в трудна ситуация. Eврото показа своята истинска същност и всеки, който гледа на света рационално, вижда историческия провал на общата валута, който може да доведе до още по-катастрофални последици за Европа и конкурентоспособността на целия континент. Еврото може да се спаси само от едно нещо - много по-силна  интеграция между страните от еврозоната: обща финансова политика,емитиране на съвместни облигации, готовност за прехвърляне на огромни вноски от богатите към бедните страни, или, по-точно, от Германия към останалата част от еврозоната.

            Това е един възможен начин, но нежелателен за гражданите, чиито интереси изглеждат коренно различни от тези на политиците.

       Това изисква изоставяне на националната независимост до степен, която избирателите смятат за неприемлива и това е причината по този път да   може  да се продължи само по недемократичен начин.

     Тук трябва да си припомним речта на британския премиер Дейвид Камерън,произнесена на 23 Януари (той допусна  възможността за излизане на Обединеното кралство от ЕС -.Forbes). До този момент единственият държавен глава, който  участва в такъв спор, беше Вацлав Клаус. Фактът, че министър-председателят на една от най-важните страни в  ЕС се обръща към  тези, които искат да видят друг ЕС може да стане изключително важен, въпреки че първоначалната реакция на елита от ЕС бе негативна, както се очакваше. ЕС трудно търпи критика.

            Откровенния  опит на Великобритания да преговаря с ЕС за ново споразумение  отвори кутията на Пандора. Най-вероятно ЕС все повече ще настоява за по-голяма  власт, въпреки слабите резултати. И на британците и на другите граждани на ЕС ще бъде все  по-трудно да  разбират отхвърлянето на петте принципа на Камерън - конкурентоспособност, гъвкавост, по-голяма власт на националната държава, демократична отговорност и обективност. ЕС ще трябва да действа срещу тези добре обосновани претенции ,да се опита да предотврати провеждането на референдум, в който те могат да бъдат одобрени.Това само ще привлече още повече вниманието на критиците и важната роля,която  ще играе  по-нататъшния икономически натиск върху еврозоната,тъй  като референдумът във Великобритания може да се проведе през 2017 година.

            За страните извън еврозоната това е уникална възможност да се създаде независим форум, на чело на който да застане Камерън. Министър-председателят на Дания трябваше да пристигне със следващия полет до Лондон, за да обсъди това. Разбира се, това не се случи, но новосъздалата се водеща роля на Камерън укрепи надеждата за по-добър ЕС.

            Трудно е да се разбере защо ЕС не признава грешките си. Вместо безсмислено да се налага несполучлив проект,по-добре е да се използва кризата, да се чуе  мнението на  европейците и се промени курса. И датчаните и жителите на други страни от ЕС искат да се движат в друга посока. Политиците трябва да осъзнаят, че те са тук в името на своите граждани, а не обратното.

            И въпреки убеждението ми , че това никога няма да се случи, аз  спокойно мога да предскажа как ще се развива силна Европа, ако Европейската комисия, Европейският парламент, "барозовци" и "ван ромпойевци " на този свят  получат властта на мечтите си към  която  сега се движат  с гигантски  стъпки.

            Унифицирането  ще се увеличи и данъците ще се увеличат значително в сравнение с настоящите нива.Ще се  появят преки данъци на ЕС, които ще отиват директно в европейския бюджет. За тези, които поискат да напуснат ЕС ще бъдат поставени огромни данъци и глоби за експатриране и други препятствия.

            В редица "региони", известни преди като Испания, Италия, Гърция и др. ще се възцари огромна бедност. Огромната, нарастваща власт ще се концентрира в ръцете на германците (французите, като признание за тяхната подкрепа).Националните държави ще загубят правото си на вето, а малките държави ще имат много малко влияние.

            Целият Европейски съюз ще попадне в икономическа стагнация.Финансовият сектор ще се премести в САЩ, Китай, Хонконг и Сингапур.Индустрия ще отиде в Азия. Младите, талантливите и образованите хора ще отиват колкото е възможно по-далече. Но Европейският съюз ще заеме водеща позиция в символичните и нерационалните дейности, като например борбата срещу емисиите на въглероден диоксид,подкрепата на екологично чистите дружества и  други   скъпи    икономически провалени  проекти.

            Все повече и повече ще се потиска свободата на словото, все по-строги ще бъдат наказанията за обидно отношение към другите култури, религии и самия ЕС.Повишено внимание ще бъде отделяно за ограничаване на антисоциалното поведение, като например скептицизъм по отношение на климатичните проекти, социалните "права" и т.н. Политическата коректност ще достигне безпрецедентни размери.

            На международната сцена ЕС ще се счита за слаб играч, с ниско ниво на доверие и уважение и ще му се налага все по-често да  прави това, което ще поискат по-големите нации- кредитори, тъй като Съюзът ще зависи силно от тях. В ООН  Европейският съюз ще се стреми към сътрудничество със страни  от третия свят.

            Всъщност, мисля, че европейците са избрали правилното решение. Във всеки случай, аз съм убеден, че ще го направят, когато стане съвсем ясно от какво трябва да избират. Но аз не съм сигурен, че политиците ще направят същото. И аз не съм сигурен, че те ще поискат мнението на европейците, ако могат да го избегнат.

            Така че, дойде време  да не се позволи на политиците да игнорират мнението на гражданите.

            Време е да направим всичко възможно европейците да разберат пред какъв избор  са изправени и да са наясно с важността на този избор, европейците да осъзнаят риска, че вероятно  няма да имат друг шанс да прокарат свои собствени решения.