Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2013 17:29 - ЖАН-МАРИ ЛЬО ПЕН: "ОБИЧАЙ ФРАНЦИЯ - ИЛИ СИ ВЪРВИ! Юрий Коваленко, "Культура". Превод със съкращения: Любомир Чолаков
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2492 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

На 20 юни един от най-известните френски политици - основателят на Националния фронт Жан-Мари льо Пен, навършва 85 години. На младини е участвал като парашутист във войните в Индокитай, Алжир и Египет. През 1956 става най-младият член на френския парламент, а от 1974 г. насам 5 пъти е издигал кандидатурата си за президент.

Най-голям успех постига на изборите през 2002 г.: със 17% от гласовете достига до втори тур. Така един от най-харизматичните политици на Европа уплаши не само Франция, но и "цялото прогресивно човечество", което се обединява срещу него. Тогава този последователен националист и евроскептик беше наричан едва ли не "фашист" - но милиони французи не повярваха на тази "черна пропаганда" и именно с Жан-Мари льо Пен свързаха надеждите си за величието на добрата стара Франция.

Днес, когато Националният фронт е ръководен от дъщеря му - Марин льо Пен, получила на президентските избори през 2012 г. рекордните за тази партия 18%, рейтингът на баща й продължава да е твърде висок.

В навечерието на юбилея си Жан-Мари льо Пен даде интервю на парижкия кореспондент на руското електронно издание "Культура".



image


 

Въпрос: Вашият политически живот продължава вече 60 години. С какво се гордеете най-много?

Отговор: Преди всичко с това, че през 1972 г. основах Националния фронт, който стана важно политическо движение. С това, че през всичките тези години се борих за националната идея, от която всички други партии напълно се отказаха.

Въпрос: Веднъж ми казахте, че единствената достойна цел за един политик е да вземе властта. Значи, сте претърпял поражение?

Отговор: Не мисля така. Политическата борба никога не приключва и не се ограничава в рамките на един човешки живот. Според мен, Националният фронт ще дойде на власт в драматични условия, когато всички виновници за упадъка на Франция ще се скрият, за да не отговарят за извършените от тях престъпления.

Въпрос: Оказа ли се достойна наследница Вашата дъщеря Марин, която Ви смени начело на Националния фронт?

Отговор: Тя не е наследница. Марин беше избрана съвсем демократично на партиен конгрес. Но, разбира се, и тя, и цялото наше движение следват пътя, който аз прокарах, и се придържат към националните ценности, свързани с френската земя, история, култура, семейство.

Въпрос: Все пак вие не се оттеглихте от ръководството на партията и, навярно, активно дърпате конците из-зад кулисите?

Отговор: Аз станах почетен президент на Националния фронт и като такъв влизам в състава на неговите ръководни органи, в това число и в политическото бюро. Партията се ръководи от Марин, а аз я съветвам, излагам своята гледна точка, която не винаги съвпада с нейното мнение.


image

 

Въпрос: Още от момента на създаването си Вашата партия е обвинявана в расизъм и ксенофобия...

Отговор: Тези обвинения са смешни и безоснователни. Когато ме избраха за депутат в Националното събрание през 1956 г., втори в списъка ми беше чернокож французин. Аз бях първият, който издигна за общински съветник в Париж кандидат от арабски произход - през 1957 г.

Въпрос: Вие наричате себе си "патриот" - обаче днес във Франция това е почти ругатня.

Отговор: Така беше преди няколко години. Но сега сред френския народ се извършват големи промени. Това показват последните проучвания на общественото мнение. На изборите за Европейски парламент през 2014 г. 21 % от французите имат намерение да гласуват за Националния фронт - точно, колкото и за лявата социалистическа паритя и за десния "Съюз за народно движение". Мисля, че поради влошаването на положението във Франция ще победим на тези избори. Патриотизмът, привържеността към националните ценности се проявиха и на неотдавнашните демонстрации против "еднополовите бракове". На улиците излязоха милиони хора.

Въпрос: И все пак законът беше приет. Първите "еднополови бракове" са сключени. Един от тях е между кмета на ІV Парижки окръг Кристоф Жерар и кинорежисьора Оливие Мейру. Свидетел на церемонията стана сам кметът на Париж Бертран Деланое.

Отговор: Това ме шокира. Марин льо Пен е напълно права, когато обвинява правителството, че с този закон просто създава маскировъчна димна завеса. Властите се грижат за "еднополовите бракове", вместо да се захванат с най-острите проблеми: имиграцията, сигурността, безработицата, държавния дълг. Всичко това напомня падането на Византия: Мехмед ІІ с неговите мюсюлмани се готвел да нападне Константинопол, а в това времевизантийските държавни мъже обсъждали въпроса за половата приндалежност на ангелите.

Въпрос: Все така ли издигате лозунга: "Французите преди всичко!"?

Отговор: Във Франция трябва преди всичко да се грижим за французите - да им се дава работа, жилище, социално осигуряване. Това е нормално. Човек мисли преди всичко за самия себе си, за своите близки, за своите съседи и сънародници. Това не означава, че не трябва да помагаме на бедните хора в други страни. Но самата Франция невинаги е била богата държава. Тя постигна всичко с много труд. Моите баба и дядо не умееха нито да четат, нито да пишат. Майка ми беше селянка, която е ходила на училище на 7 километра от дома си - боса, носела своите сабо на врата си. Дядо ми беше рибар...

Въпрос: В САЩ американец става автоматично всеки човек, който се роди там. Защо Вие сте против автоматично предоставяне на френско гражданство на онези, които се раждат във Франция?

Отговор: Аз съм против "правото на почвата". Козелът, който се ражда в конюшня, не се превръща в кон. Френското гражданство се раздаваше прекалено щедро. За 5 години Никола Саркози го даде на 750 хиляди души. Не бива да се забравя, че през последните 40 години ежегодно във Франция пристигаха по 350 хиляди чужденци. Към това трябва да се добавят и техните деца, родени тук... Франция е единствената страна в света, където към чужденците се отнасят по-добре, отколкото към собствените си граждани. Например, 63-годишен човек, който никога не е работил във Франция, пристига в нашата страна и има право на ежемесечна пенсия от 720 евро.

Въпрос: Колко чужденци има днес във Франция?

Отговор: Много трудно е да се установи, защото не се извършва необходимото броене. Според сметките на Националния статистически институт, във Франция има 12 милиона чужденци.

Но бившият министър по въпросите на социалното равенство Азуз Бегаг смята, че са 20 милиона. Мисля, че това число е по-близко до реалността. Пред 1945 населението на Франция беше 40 милиона, сега е 65 милиона. И тъй като коренните французи имаме нисък коефициент на раждаемост, значи попълнението е дошло от други страни.

Въпрос: Кои днес са електорат на Националния фронт?


image


Отговор: Статистиката показва, че ние сме на първо място по избиратели сред работниците, младежите и безработните. Слабите ни страни са големите градове, средната класа и, може би, възрастните хора. Но още утре ще получим много повече гласове.

Въпрос: Ала в Националното събрание имате само 2 депутати...

Отговор: За това е виновна скандалната избирателна система - уникална в Европа. Във всички европейски страни представителните органи се избират по пропорционална система - с изключение на Англия, където съществува мажоритарна система в 1 тур. Нашите кандидати се провалят на изборите по мажоритарната система в 2 тура, защото левите и десните се обединяват срещу Националния фронт. Така, че в този смисъл Франция не може да бъде наречена демократична страна.

Въпрос: Защо именно в имиграцията виждате главната заплаха за Франция?

Отговор: Не само за Франция, но и за цяла Европа. Рано или късно имигрантите ще станат мнозинство. Това ще се случи доста скоро. Освен това, те често се оказват в редиците на ислямистки движения. На всичко отгоре, ни очаква масирана имиграция на цигани. Само в България и Румъния те са почти милион. (Според твърдения на цигански "лидери" циганите в България са 1,5 милиона, а в Румъния - 3 милиона - б. пр.).

Въпрос: Може ли по някакъв начин да се води борба срещу нелегалната имиграция - или вече е твърде късно?

Отговор: Първият плакат на Националния фронт, който беше отпечатан преди 40 години, гласеше: "Заедно - докато все още не е късно!" Никога не е късно да се започне едно добро дело, но по-добре е това да стане навреме.

Въпрос: Според всички прогнози, без приток от работна сила застаряващата Европа не може да оцелее.

Отговор: Тази карта разиграват нашие предприемачи. Те използват имиграцията за намаляване на работната заплата. Вече 40 години ние говорим, че тежката физическа работа се заплаща зле. Аз не съм против имиграцията - но искам да имаме възможност да избираме кой да влиза във Франция.

Въпрос: Но какво може да се направи, за да се държи имиграцията под контрол?

Отговор: Проблемът е в това, дали Европа е запазила такъв важен ресурс като раждането на деца? Необходима е правилна и смела политика в тази област. Ако този резурс е изчерпан - Европа е обречена. Заедно с това трябва да се блокират границите, да се прогонят нелегалните имигранти, да бъдат лишени от права. Трябва ясно да им бъде казано: "Ако идвате тук, за да видите страната, нейните музеи, да живеете в нашите хотели и да посещавате нашите ресторанти - тогава сте добре дошли! Но ако идвате с някакви други цели, тогава нямате право на нищо: нито на безплатно образование, нито на социална и медицинска помощ".

Въпрос: Но в продължение на векове Франция е била убежище за имигранти от различни страни, включително Русия...

Отговор: Европейските нации са се формирали под влиянието на различни събития. Без революцията от 1917 година никога нямаше да има руска емиграция във Франция. Някои от тези емигранти се върнали, мнозина останали. Но руснаците, също както испанците, португалците и другите европейци добре се интегрират. Това се обяснява с факта, че ние имаме много общи неща, които ни свързват: културата, религията, обичаите...

Въпрос: Впечатленията Ви от Русия, която често сте посещавали?

Отговор: Да, приемали са ме в Руската академия на науките, в Съюза на писателите. Изнасял съм лекции в Москва и в Омския университет, срещал съм се с видни дейци. С отец Тихон (Шевкунов) сме разговаряли за Бога и за Светата Рус. Веднъж след такова пътуване ме попитаха какво най-много ме е изненадало в Русия. Отговорих: "Това, че в метрото всички приличаха на мен". Във вашата страна аз спокойно мога да мина за руснак.

Въпрос: Какви са последиците от "арабската пролет" за Европа?

Отговор: Твърде драматични. Чудя се защо американците, които са в основата на тези промени, с помощта на своите верни английски и френски съюзници смениха светските власти в арабските страни с ислямистки? Вероятно, това съответства на стратегията, насочена към разрушаване на държавите отвътре. Което вече се случи в Либия. Сега се опитват да постигнат това и в Сирия - засега без резултат.

Въпрос: Ще остане ли Франция самостоятелен играч в света? Защо Никола Саркози върна страната във военната организация на НАТО?

Отговор: Неговата суета биваше гъделичкана, когато го наричаха "американец" и го приемаха в САЩ с разтворени обятия. Франция е подчинена на Америка. Париж извършва това, с което не искат да се цапат американците. Но мосю Оланд е толкова подходящ за ролята на командос, колкото аз - за монахиня. Той не се е оправил все още в Мали - а вече заплашва да започне война в Сирия. Лично аз мисля, че Асад ще победи.


image


Въпрос: Вие плашите всички с настъплението на исляма...

Отговор: В продължение на 20-30 години след Втората световна война във Франция живееха 400 хиляди мюсюлмани и имаше 1 джамия. Сега джамиите са 3 000. Правителството е в непрекъснат страх да не се случи някой инцидент, който да провокира предградията. Наскоро бившият посланик към ЮНЕСКО на една арабска страна ме предупреди: "Не подценявайте възможността за въстание на френските мюсюлмани". През 2005 г. бунтовете им обхванаха 100 наши градове.

Въпрос: Да, някои социолози също предричат нови избухвания на конфликти в предградията...

Отговор: Това е напълно възможно. Има хора, които са дошли във Франция, но не я обичат. Ще напомня известния лозунг: "Love it or leave it" - "Обичай я или си върви!" Ние не сме ви канили тук. Така разсъждават повечето французи.

Въпрос: Свързана ли е днешната тежка криза на Запад с обстоятелството, че "златният век" на капитализма приключи?

Отговор: Приключи векът на банковия и финансов капитализъм. Ние наричаме неговите представители "банкстери" (алюзия за "гангстери" - б. пр.). Капитализмът трябва да търси нови форми. Ние все така сме привърженици на свободното предприемачество, но сме против диктатурата на финансовите институции. Не мисля, че сегашното правителство е способно да поправи ситуацията. Има една нормандска поговорка: "Даже не му се иска, защото не може".

Въпрос: Могат ли западните демокрации в условията на криза да решат своите социално-икономически проблеми?

Отговор: Тук се придържам към мнението на Чърчил: "Демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали". Ето защо нека се опитаме да я подобрим.

Въпрос: Вие сте убеден евроскептик. Трябва ли да бъде спасен Европейския съюз?

Отговор: През 1957 г. гласувах против Римския договор (този документ е положил основата на Европейската икономическа общност - б. на "Культура"). Казваха ми, че Римският договор бил прогресивен в икономически план. Четох трудовете на тогавашните теоретици на обединението на Европа. Те твърдяха, че този договор е началото на процес, който трябва да завърши със създаване на Съединени европейски щати. Но аз смятах за голяма глупост този стремеж да се копират Съединените американски щати. И, между другото, съм противник на сегашния Европейски съюз, който наричам "Съветския съюз на Европа". Тук е мястото да се напомни, че 80% от законите на Франция се приемат не в Париж - а в Брюксел.

Въпрос: Увеличава се броят на европейците, които искат да се откажат от еврото и да върнат към националните валути. Това ли е начинът да се излезе от кризата?

Отговор: Трябва да се излезе от зоната на еврото. Рекламираха ни обединена Европа като средство за постигане на свобода, мир, сигурност и процъфтяване. Обаче днес в "Евроленд" имаме най-ниският икономически ръст в света. Тоест: резултатът е точно обратен на онова, което ни обещаваха. Значи, сме вървели по погрешен път. Ето защо трябва колкото може по-бързо да ударим спирачки, да дадем заден ход, да се върнем на кръстопътя и да завием натам, където можем да излезем от кризата.

Въпрос: А има ли такъв път?

Отговор: Това може да е "Европа на отечествата" (идея на Шарл дьо Гол, издигната в противовес на концепцията за "отечеството Европа" - б. "Культура") или Европейска конфедерация, където да влязат Русия и другите източноевропейски страни. Има доста работа, която да извършим заедно, за да се спасим и оцелеем.

Въпрос: Вече измислихте ли спасителен модел?

Отговор: Привърженик съм на т. нар. "бореално пространсттво" (страните с умерен климат в северното полукълбо - б. "Культура"), което има общи интереси и над което са надвиснали общи заплахи. Разбира се, този модел не бива да бъде робско копие на Европейския съюз. Без подкрепата на Западна Европа Русия може да изгуби Сибир. А без Сибир - това най-голямо геополитическо пространство в света, ще изчезне и самата Европа. Западът и Русия са обединени в това, че са изправени срещу взаимно свързани общи заплахи. Първата е, че населението на Русия всяка година намалява с 1 милион души, а Франция оцелява в голяма степен поради високата раждаемост сред имигрантите. Втората опасност - това е световният демографски взрив. А принципът на скачените съдове представлява голяма опасност за страните от Европейския съюз, които премахнаха националните си граници.

Въпрос: С две думи: Русия е естествен приятел и съюзник на Франция...

Отговор: Несъмнено. Винаги съм се борил срещу комунизма - но никога не съм смесвал руския народ с тази политическа система. Нашите две страни винаги са били свързвани чрез взаимна симпатия една към друга. Неслучайно Анна Ярославна е била френска кралица (руската княгина Анна, дъщеря на Ярослав Мъдри, се омъжва през 1051 г. за френския крал Анри І и става родоначалница на няколко поколения френски крале. Всички по-късни френски монарси се заклеват при коронацията си върху Евангелие на кирилица, донесено от нея от Киев, което и до днес се пази в катедралата в Реймс - б. пр.). Аз никога няма да забравя, че цар Александър І на Виенския конгрес през 1815 г. е попречил на Метерних и приятелчетата му да разпокъсат Франция. Освен това, ние високо ценим президента Путин. Според нас, на Русия е необходим точно такъв лидер.

Въпрос: Вие познавате добре мнозина известни дейци на руската емиграция...

Отговор: Великият княз Владимир Кирилович със съпругата си присъстваха на моята сватба. Познавах Серж Лифар, много други известни руснаци. При това не само емигранти. Преди няколко години в Москва ме помоли за среща бившият шеф на КГБ Владимир Крючков. Той е твърде информиран човек. С леко азиатски очи...

Въпрос: В дома Ви има Ваш портрет, нарисуван от Иля Глазунов, с посвещение: "На Жан-Мари льо Пен, верния син на Франция".

Отговор: Ние се запознахме с Иля през 1968 г. Той дойде на своя изложба в Париж и се оказа сред студентските вълнени през май. Понеже по своя мироглед му бях по-близък, отколкото френските комунисти, станахме приятели и сега ни свързват братски отношения.

Въпрос: Любимият Ви исторически деец?

 

image


Отговор: Жана д"Арк - най-великата героиня на Франция. На процеса в Руан се опитали да й поставят капан:

- Жана, та нали Господ-Бог повелява да обичаме ближните си?

- Да, така е.

- А ти обичаш ли англичаните?

- Обичам ги, когато са у дома си, в Англия.

Въпрос: Политик, който предизвиква у Вас най-голямо уважение?

Отговор: Жан-Мари льо Пен (смее се). Не виждам други. Сред френските политици има някои, към които се отнасям снизходително. Другите се оказаха неспособни да извършат ключови реформи, докараха страната до катастрофа. Те само спомагаха за все повече имиграция.

Въпрос: Самият Вие щастлив ли сте като политик и човек?

Отговор: Не се чувствам щастлив, когато мисля за утрешния ден на Европа и Франция. Ако анализираме ситуацията обективно - всичко вече е изгубено. Но ние сме народ, който в историята си, по волята на провидението, е постигал върхове. Няма право да отпускаме ръце, а трябва да продължаваме борбата.

 

Превод със съкращения: Любомир Чолаков

Източник: www.ruskline.ru

 

Този превод е обект на авторско право. Разрешава се препубликуването му изцяло или на части само с посочване на преводача и даване на линк към сайта.

Копирано от сайт:
ДЕМОКРАТУРА или Диктатура на демокрацията
https://sites.google.com/site/demokraturailidictatura/svetlina-v-demokraticnia-tunel/zan-mari-lo-pen-obicaj-francia-ili-si-vrvi

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 12748219
Постинги: 3668
Коментари: 6575
Гласове: 7413
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031