*think -tanks е понятие от книгата: „Експертите на прехода. Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние" на Достена Лаверн. Тя е българка, родена на 18 декември 1974 г. в  Пловдив. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а след това и американски колеж "Гладстоун" в Портланд, САЩ. Магистър по съвременна история от Академията за социални изследвания в Париж. Доктор по политическа антропология. От дълги  години живее в Страсбург. Журналист в списанието за култура на френския всекидневник "Ле Дерниер Нувел д’Алзас". Президент е на Националния Делфийски комитет във Франция, програмен директор на няколко международни програми и фестивали за литература. Автор на книгата: „Експертите на прехода. Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние".

от Интервю с Достена Лаверн:

Г-жо Лаверн, книгата ви „Експертите на прехода” разбуни духовете, а и, както изглежда, тепърва ще отключва дебат за ролята на неправителствения сектор в България. Може ли първо да определим какво е think –tank?

Става дума за неправителствени изследователски институти, които се занимават с производство на експертни доклади, организиране на политически и икономически лобинг в полза на публични, а също така и частни интереси. Think tanks действат като медиатори между академични, бизнес, медийни и политически елити, но също така и между различни нива на управление и суверенитет. В крайна сметка те допринасят за заличаването на границите между публичните и частните, извъннационалните и националните интереси.
Тази форма на експертиза и лобиране се появява за първи път в САЩ в края на ХIХ век и получава силен тласък на разпространение в света след неоконсервативната революция през осемдесетте. От падането на Берлинската стена насам eкспертния модел на намеса на think tanks в политическите процеси, извън процедурите на представителната демокрация, се явява нещо като износен продукт на САЩ за Европа и света.