На днешния ден, 20 юли, Светата Църква  чествува  паметта на един от най- великите Старозаветни пророци – Св.Илия. Ето какво ни разкриват свещените Библейски текстове за пламенния Божий угодник /3 Царств.16::29; гл.17-21 ; 4 Царств.1,2 и 3/:

      Св.пророк Илия живее при управлението на израилския цар Ахав. Пророкът произхожда от свещеническия Ааронов род. Според запазено предание, баща му получава странно видение за него: той вижда, че благообразни мъже беседват с детето, повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък. Разтревожен, бащата веднага разказва видението си на свещениците. Отговорът им разкрива небесното послание: “Не бой се от видението! На детето ще почива Божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено; животът му – угоден Богу; и ще съди той Израиля с меч и огън ”. Самото име Илия напълно съответствува на предреченото, защото означава  „Крепост Божия“.

    
    Под влиянието на околните езически народи, израилският цар Ахав и неговата съпруга Иезавел се връщат към езичеството, и отстъпвайки от Единия Бог, започват да се покланят на Ваал – богът на слънцето. Различните близкоизточни народи го наричат и с други имена. Така, филистимците го назовават Ваал-Зевул /или Велзевул/, бог на мухите. Той е считан още за бог на клетвата и договорите /Ваал-Верит/, а също и на войната /Ваал-Тегор/. Служението на Ваал се извършва на хълмове или планини, където са строени и неговите капища. Наравно с него е почитана и Астарта  /Ищар или Ашера /, богиня на небето /Иерем.7:18/ и луната, войната и лова. За разлика от служението на истинния Бог, Творецът на всичко видимо и невидимо, което изисква духовна борба, добродетелност, молитви и пост, служението на идолите е съпроводено само с удовлетворяването на най-низките страсти, и често е съпроводено с човешки жертвоприношения. Поклонението на идолите потъпква Божия образ и подобие, заложени в човека, и го свързва със света на демоните и злото.

     Изпълнен с Дух Божий, Св.пророк Илия смело изобличава отстъплението на Ахав, и призовава Божието наказание над него и последвалия го народ: ”Заради греховете ти от днес няма да има дъжд, ни роса, докато аз не помоля Господа за това!” Вместо да се разкаят и смирят, владетелят и неговата жена се опитват да убият Божия пратеник. Думите на Св.Илия се сбъдват – настъпва невиждана суша, от която пък в целия Израил настава глад. В това трудно време Бог изпраща Своя угодник в Сарепта Сидонска, където той преживява в дома на една скромна вдовица. През целия период на сушата и глада, по думите на пророка брашното и маслиновото масло в този дом не свършват. Особеното Божие благоволение над него и силата на сърдечната му молитва се проявяват в един необикновен случай. Синът на вдовицата неочаквано заболява и умира. Св.Илия, след горещи молитви към Господ Бог вдъхва живот на детето и то оживява. Според преданието, възкресеното момче е бъдещият пророк Иона.

    Наложеното Божие наказание, изречено от Светия пророк, продължава три години и половина. Преживели много скръб и лишения през времето на сушата и глада, много израилтяни се отричат от идолопоклонството и се обръщат в сърцата си към истинния Бог на отците им. Затова Господ заповядва на избраника Си да отиде при Ахав и да възвести прекратяването на наказанието. Когато царят гневно посреща Светия пророк, когото обвинява за тежкото поражение на страната, Св. Илия спокойно отговаря: “Не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци. Заповядай на тоя народ да се събере на планината Кармил и нека дойдат там и пророците и жреците на Ваал, за да узнаят истинния Бог“.  Царят изпълнява казаното от Св.Илия и скоро множество народ, и жреците на езическия идол се събират на планината Кармил. Към всички събрали се, пророкът се обръща с думите: ”Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него! Ако ли Ваал – вървете след него! Нека жреците приготвят жертва за Ваал, а аз ще приготвя жертва на Бога! И оногова ще признаем за истински Бог, който ще прати огън на жертвеника.”

        Лъжепророците приготвят своята жертва и започват да се молят на своя идол да изпрати огън върху жертвеника. Въпреки целодневните им молитви и всякакви магически действия всичко се оказва напразно. Вечерта, когато вече всички се убеждават в безсилието на Вааловите жреци, Св.Илия се обръща към тях: “Сега, дайте на мене да приготвя моето жертвоприношение!” Той взема 12 камъни, по числото на 12-те Израилеви племена /колена/ и изгражда  от тях жертвеник. Около него пророкът прави окоп, след което поставя закланото жертвено теле върху дървата на жертвеника. “Сега – обръща се той към народа – донесете вода и я излейте върху жертвата.”Това се прави трикратно, като дори целият окоп около жертвеника се изпълва с вода. Тогава Светият пророк отправя гореща молитва към Бога. Веднага след молитвата, върху жертвеника пада огън и запалва не само жертвата, но и дърветата, камъните и дори водата в окопа. Виждайки чудото, народът пада на земята и изповядва истинния и единия Бог, а Божият избраник се изкачва на върха на планината и дълго се моли, докато над изсъхналата земя започва да се излива проливен дъжд.

      Въпреки чудесата,  жестокосърдечието на Иезавел, а и на много други, не се сломява. Затова, пророкът се отправя към пустинята, където скърбейки за човешката злоба и отстъпването от Бога, се моли на Господ да прибере душата му, но Ангел Господен насочва стъпките му към планината Хорив. След 40 дни в път, молитви и пост, Св.Илия достига мястото и се заселва в една пещера. Именно тук той  чува гласа Господен, Който го пита: ”Защо си тук, Илия?” Пророкът отговаря: “Пламнах от ревност за Господа Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет” . Гласът Господен казва на пророка, че на другия ден, на планината, Бог ще мине покрай него.

     Св.Илия изпълнява заръката и остава в очакване на Божието явяване. Изведнъж се издига страшен вихър, който разтриса планината и събаря каменни скали. Но, Господ не е в този бурен вятър. Последва силен земетръс, но и в него Господ не се явява. Огромни светкавици раздират небето, но и в тях не е Господ. И в пламналия огън Бог го няма. Най-после повява лъх от тих ветрец, и в него се явява Божието присъствие. Господ утешава своя избраник и му открива, че не целият израилев народ е отстъпил от Него, но Той има 7000 тайни Свои раби, които не са прегъвали колене пред идолите. Заедно с това, Бог възвестява на пророка предстоящата наскоро гибел на Ахав и Иезавел и на целия им дом, и му заповядва да помаже за цар на Израиля един достоен мъж – Ииуй, а Елисей да помаже за пророк. С това Сам Бог, за пореден път утвърждава помазанието като тайнство, чрез което на царете и пророците, както и на свещенството, се преподава Божията благодат. При помазанието Светия Дух невидимо възвисява Божиите избраници над останалите хора, и ги прави представители  на Божията власт над хората.

     Когато настъпва времето, светият пророк е взет жив от Силата Божия, която се явява във вид на огнена колесница.  За него е предречено, че ще се яви отново на земята преди Второто пришествие на Господ Иисус Христос, за да даде на хората последна възможност за покаяние. Едва тогава той ще намери смъртта си - от меча на антихриста, но ще възсияе с още по-голяма слава, защото към пророчеството ще прибави и светлия мъченически венец.