Знаменит е този автобус. Той е манифестация на нелепото. Да натъпчеш автобус с депутати и да го пуснеш на бесен площад е точно толкова нелепо, колкото да пратиш ято пайнерки да подгряват феновете на Рамщайн, а после да си изненадан, че се стигнало до бой

 

Белият автобус от 40-ия ден е короната на втръсващо продуктивната машина за абсурд, която бълва непонятни решения, назначения, действия вече месец и нещо. Властта и полицията започнаха да действат с маниера на Сидеров - аз ще се изложа на масовата ви омраза, за да може да ме прасне нещо по главата, а после да размахвам пръст, че нарушавате прогизналата от лъжи дума демокрация. Карнавалът загрубя - той беше груб в радикалните си основания от самото начало, но до момента показваше красивата си страна, понеже нямаше автобус с депутати пред очите. Време е ехидните специалисти по ирония да преразгледат тезата за купонясващи младежи на по бира. Този протест няма да свърши нито скоро, нито с оставка, нито с евентуално завръщане на ГЕРБ, което ще бъде посрещнато от същия брой хора и същото настроение. "Дълбоко вярвам, че не е допустимо български граждани да бъдат оставени като заложници", казал е шефът на МВР Цветлин Йовчев, говорейки за депутатите в автобуса. Прав е, метафорично. Недопустимо е български граждани да бъдат заложници на едни 240 души, около които две десетилетия паразитират едни 1000 свръхбогати, вкопчени в тъмна каскада от интереси, обръчи и мръсно минало, заради които вече и седмокласниците ще ви кажат, че ще отидат да учат в чужбина. Това е някаква крайна точка на нелепото - да говориш неща, които с метафоричен знак са самата истина. Поздравления за министъра и да бие по-малко.

Това, което изглежда нелепо на протестиращите обаче, е друго във властта. И то е някакво нечовешко, немислимо хладнокръвие. То е емблема. Има един кадър, който е незабравим. И той е на Станишев часове след Онова назначение. Спомнете си - гостуваше при Ризова и обясняваше, че Назначението е правилно решение, а зад него на голям екран вървяха кадри от хиляди трупащи се на площада. Не трепна. Не се изчерви. Като в онова соц. стихотворение - не човек, а желязо. Приемете това каменно изражение за емблема. Защото вече 40 дни, дали ще е с карнавал или с павета, протестът е срещу това изражение. Срещу онова "България не ме обича, а аз съм ебати пичът" на "Ъпсурт", които фиксираха нещата седем години преди ставащото на улицата. Достатъчно ми е и само това хладнокръвие, с което и Местан веднага след изборите излъга, че кабинетът ще е експертен, а седмици по-късно вкара същите партийно врязани и вечни типове. На основата на подобно хладнокръвие бих поискал съдебно разследване. Понеже е невъзможно да го придобиеш, освен ако не си обигран в действия, за които не искам и да си помислям. Жалко, че хладнокръвието на властта никога не би било прието като основание за прокуратурата, но пък и май не е чак такъв проблем - Цацаров и компания и без това изчерпаха ангажираността си с опита да припишат на протестиращите вината за закъснялата линейка. 300 000 бюлетини в печатница на ГЕРБ и подозрителното мълчание спрямо дивотиите на крепящия правителството крещящ Волен, значат нещо и това не е окей. Нищо не е окей, нищо. Това го знаят дори тези, които не харесват протестите - просто не виждат кой ще дойде след тях и са притеснени основателно. Протестът чака две неща: хора с чисто минало и механизъм, който да следи да не прецакат настоящето. Двете най-търсени неща в държавата, по-ценни от нефт и стомана. Тезата е ясна - търсим тези двете. А дотогава - оставка до побъркване и сбогом на белия рейс.

 

Протестиращите вече съвсем не са интелигентни, красиви и успели. Протестирещите изпростяха, погрозняха и не успяха. Не успяха, защото "червени боклуци" вече не върши работа и защото когато повече от половината избиратели не са отишли до урните каква работа имат на улицата? Спонсорите на сутрешните кафета, закуските, такситата, автобусите, знамената, свирките, площадните офиси чакат реда си в политиката, но се изнервиха, защото протестите много се проточиха и ще им легне скъпо. Жалко за наивните и искрени протестиращи. Те са истинската жертва. Те, които не ходят по ТВ студиа да вършат черната работа на истинските властолюбци, които в края на краищата си плащат за това. Наричат се олигарси