Това явление се нарича “завладяване на земя”, т.е. придобиването от частни лица и чуждестранни правителствени агенции на правото на използване на обработваема  земя. Страдат главно местни хора, които губят основния си източник на препитание.

През последното десетилетие този феномен  стана много забележим:  според данните, отчетени през април 2012 г. от портала Land Matrix, ангажиран в мониторинга на завладяването на земя в света, от 2000 г. насам са задействани 1217 договори за мащабна аренда на  83 млн. хектара земеделска земя, което е малко повече от 2% от цялата обработваема земя в света.

Повечето от тази земя се намира в африкански държави като Судан, Танзания, Етиопия, Демократична република Конго. Те са следвани от Азия и Латинска Америка. Но защо е този  нов  “глад за земя”?

През втората половина на ХХ век, цената на земеделската земя е била много ниска. Въпреки това, през периода 2007-2008 г.  поредица от взаимосвързани явления – ниски добиви, лоши климатични условия, както и ограниченото предлагане на храни в някои страни -   доведе до рязко покачване на цените на земята.

Това увеличение, заедно с непрекъснатото нарастване на населението (  прогнозира се , че до 2050 г. населението на света ще достигне 9 милиарда души)   предизвика тревога в някои страни, най-вече у внасящите селскостопански продукти. Тези страни са държавите от Персийския залив, Саудитска Арабия, Южна Корея и Япония. Оттук започва и завладяването  на земите в най-бедните страни.

Не само  увеличаване на цените на селскостопанските продукти предизвиква интерес към земята. Биогоривният бизнес (производство на горива от отпадъци от селското стопанство), както и неотдавнашната финансова криза,  допринесоха за  разрастването на завладяването на земеделска земя. Малко вероятно е, че развитието на този феномен ще се забави през следващите години. Още повече, че все още не са предприети мерки за ограничаване на разпространението на това явление.

Единствената международна институция, предприела конкретни мерки срещу заграбването земя е  Организацията по прехрана и земеделие (ФАО): през  май 2012 г. Комисията по безопасност на храните прие “Насоки за селскостопанския фонд и достъпа до рибни и горски ресурси.”

Документът определя принципите и практиките, които да се следват от правителствата по света за да се осигури равен достъп до земя. Въпреки че развитието на тези насоки е първата стъпка на  законодателно ниво срещу нова форма на колониализъм, тези принципи все още не са правно  задължителни.

От известно време завладящите земи,  насочиха  погледите си към най-плодородната земя в Европа. Проучването, наречено “Концентрация и завладяване на земя и борбата на хората в Европа”, проведено от Европейския център за защита  правата на земеделските стопани и на организацията “Долу ръцете от земята”, алармира за опасно нарастване на нивото на концентрация на собствеността на европейските земи.

От доклада излязоха неочаквани неща:  в Европа в ръцете на 3% от собствениците на земя са концентрирани 50% от цялата земеделска земя. Тази ситуация е сравнима със ситуацията в Бразилия, Колумбия и Филипините. След Унгария, Румъния, Сърбия и Украйна (бел. ред.: За България няма данни, но според проучване на вече несъществуващ вестник, % на завладени земи е около 40), мултинационални компании и чуждестранни суверенни фондове са  преориентирали своите интереси към Западна Европа.

Първо под прицел се оказаха страните от PIGS (феноменът завладяване  на земя е  най-разпространен в Каталуния и Андалусия), а след това Германия, Франция и Австрия. Земята на тези страни е била обект на икономически и финансови спекулации от страна на гиганти в агробизнеса, хедж фондове, разширяващи се  китайски предприятия и руските олигарси.

И как реагира Европейският съюз? Разбира се, в годините на общата селскостопанска политика,   ЕС не спира разпространението на това явление. Нещо повече, той способства за неговото разширяване, поради субсидиите, предназначени изключително за големи селскостопански предприятия.

Подобна политика не може да се нарече далновидна, защото, от една страна, тя се превърна в бариера за навлизане на пазара на собственици на малки селскостопански предприятия, които могат да се конкурират със селскостопанските колоси, а  от друга страна, има очевидно подценяване на земния проблем. Европейският съюз не счита, че земята е обща собственост. Разбира се, това явление доведе до значителни последици, и насилие.

Завладяването на земята срещна съпротивата на местните хора. В крайни случаи  е имало бунтове и заемане на земя. Селската община Нарболия в провинция Ористано, единодушно се противопостави на плана за използване на стотици акри земеделска земя за изграждане на най-големите оранжерии в Европа, отоплявани със слънчеви панели. Но проблемът се отнася и за градската земя.

Наскоро имаше бунт във Виена, където група млади хора решиха да създадат земеделска  общност в града.

Тези епизоди на отчаяние и конфликти възникват в различни ситуации, но те приличат на народните въстания, които възникнаха наскоро в Африка и Югоизточна Азия, където завземането на земята  започва да се проявява в началото на третото хилядолетие.

Оригинална публикация: Il land grabbing arriva in Europa

Роберто Роведа (Roberto Roveda), Алессандра Фавацо (Alessandra Favazzo)
........................................

Добавка от Григор Симов:


В тайните протоколи на Ционските мъдреци, пише: "Само земята е желязна собственост"!