САЩ излъгаха Русия и Китай с помощта на приятелския Съвет за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив относно резолюцията на Съвета за сигурност за Либия, и я използваха като незаконно оправдание за войната.

Икономиката на Либия е зависима от петрола. Малко след войната западните медии приветстваха факта, че петролните инсталации не са повредени от бомбардировките и производството на петрол е с почти нормална стойност – 1,4 милиона барела на ден. Тогава през юли въоръжените охранители, наети от правителството в Триполи, изведнъж се разбунтуваха и окупираха терминалите на източните петролни полета, които трябва да защитават. Там, близо до Бенгази, се произвежда по-голямата част от петрола в Либия, който чрез нефтопровод се транспортира до танкерите в Средиземноморието за износ.

Когато правителството изгуби контрола на терминалите, производството и износът рязко спаднаха. Тогава друга племенна група окупира две петролни полета на юг, спирайки петролния поток към терминалите на северозападния бряг. Племенните окупатори започнаха стачка, изисквайки по-голямо заплащане и край на корупцията. В резултат, днес, средата на септември, Либия изпомпва около 150 000 барела от своя капацитет от 1,6 милиона барела на ден. Износът спадна на 80 000 барела на ден.

 

Либия е изкуствена държава, както повечето от Близкия Изток и Африка, създадена от Италия през колониалната епоха на Първата световна война. Управлява се чрез племенно единодушие на множество племена. Кадафи бе избран след дълъг процес на гласуване на племенните старейшини, който може да продължи дори до 15 години, както ми каза един експерт. Когато бе убит, а семейството му – преследвано, НАТО наложи управлението на доминирания от “Мюсюлмански братя” Преходен национален съвет.

През август бе избрано ново събрание, отново доминирано от Братството, както бе в Египет на Морси, или в Тунис. На хартия звучи добре. В действителност, според всички разкази, беззаконни банди, включително членове на “Ал-Кайда” и други джихадисти, въоръжени по време на войната със съвременни оръжия, извършват ежедневни бомбардировки по цялата страна за контрол на територии. Дори в Триполи има множество въоръжени банди, контролиращи квартали на столицата.

Това се превръща във въоръжена битка между формиращи се местни племенни бойци и Братството, контролиращо централното правителство. Лидери в провинциите Киренайка и Фезан обмислят откъсване от Триполи, а бунтовнически бойци се мобилизират по цялата страна.

Нури Абу Сахмин от “Мюсюлмански братя”, президент на новоизбрания конгрес, призова в столицата съюзнически на Братството бойци за предотвратяване на евентуален преврат. Ход, който опозицията видя точно като преврат на Братството. В резултат, основната опозиционна партия в център-дясно, “Съюз на националните сили”, напусна конгреса заедно с няколко по-малки етнически партии, оставяйки начело на правителството Партията на справедливостта и развитието, чиято власт започва да се разпада.

“Конгресът се срина”, каза един дипломат в Триполи.

Администрацията на Обама съдейства за вземане на властта от потайните “Мюсюлмански братя” в мюсюлманския свят от Тунис до Сирия, като част от дългосрочната си стратегия да контролира мюсюлманската кризисна дъга от Афганистан до Либия. Но след подкрепения от Саудитска Арабия военен преврат срещу египетския президент Мохамед Морси от Братството, стратегията на Обама се натъкна на проблеми.

 

С нарастващото насилие, министърът на вътрешните работи Мохамед Халифа ал Шейх подаде оставка през август. Около 500 затворници в Триполи организираха гладна стачка в протест, че са държани вече две години без обвинение. Когато правителството нареди на Върховната комисия по сигурността да възстанови реда, те започнаха да разстрелват затворници през решетките. През юли 1 200 затворници избягаха от затвор след бунт в Бенгази. За кратко беззаконието и анархията започнаха да се разпространяват.

Етническите бербери, чиито бойци водиха атаката на Триполи през 2011 г., временно окупираха сградата на парламента в столицата. Тъй като САЩ и НАТО бяха непреклонни относно стъпването на сухопътни войски в Либия, вместо това свободно раздаваха оръжия на всички бунтовници, желаещи да стрелят по войските на Кадафи. Оръжията все още са в тях, а Либия ми бе описана от един френски журналист, който наскоро е бил там, като “най-големият отворен пазар на оръжия в света”, където за пари всеки може да си купи съвременно оръжие на НАТО.

Повечето чужденци напуснаха Бенгази след убийството на американския посланик от джихадисти миналия септември. И военният прокурор на Либия, полковник Юсеф Али Асейфар, който бе начело на разследванията на покушения срещу политици, войници и журналисти, бе убит на 29 август от поставена в колата му бомба.

Администрацията на Обама твърди, че употребата на химически оръжия от правителството на Асад, която е все още недоказана, оправдава започването на бомбардировки от страна на НАТО и други съюзници като Саудитска Арабия, Катар, Турция и Йордания, на база “хуманитарната” доктрина, измамно известна като “отговорност за защита”. Според нея определени нарушения на човешки права и сигурност са толкова сериозни, че излизат извън рамките на международното право, Хартата на Обединените нации или изискванията на американската Конституция, позволявайки всеки американски президент да бомбардира на морална база всяка страна, която си избере.

Нещо тук не е съвсем наред.