Дълго време враговете ни внушаваха, че Родина и Държава е едно и също. Но в действителност не е така! Родината е душата на народа, а Държавата сега е окупационна администрация, занимаваща се с грабежи и изтребление на руснаците...

Това е нашата Родина!

На един от концертите на сатирика Михаил Задорнов прозвучаха такива думи: "На мен "не ми харесва" нашата държава. Аз я ненавиждам. Защото обичам своята Родина. Нашата Родина винаги е била душата на народа ни. А държавата е неговата клетка".

На първ поглед тази фраза звучи не много разбираемо, защото, нали сме свикнали да приемаме, че нашата Родина и нашата Държава са едно и също. Но... Точно тук възниква въпрос и съмнение - а може би това не е така? За да се разбере, с какво се различава "Родината" от "Държавата", трябва първо да си изясним самите тези понятия, да им дадем определения, да си изясним и разберем причините, поради които трябва или не трябва да обичаме своята Родина, а също и, защо можем (и можем ли) да мразим своята държава.

И така...

"Родина е отечеството, татковината, страната в която човек се е родил. Исторически принадлежащата на даден народ територия, с нейната природа, население, особеностите на историческото развитие, езика, културата, бита и нравите. Или в по-тесен смисъл - месторождението"

Анализирайки това определение можем да кажем, че РОДината е земята на наРОДа, състоящ се от множество РОДове, а хората от един РОД са РОДнини по кръв и РОДословията им исторически произхождат от дълбоката древност. А всичките тези думи съдържат в себе си един корен: "РОД", и затова са неразделно цяло. Естествено, че всичките отделни РОДове, за да са един наРОД, трябва да имат единен език, единна култура, единен светоглед. При което трябва да се има предвид, че не може да има Родина, без народ, както и не може да има Родина, без земя - територия, на която този народ живее. Затова, за всеки нормален човек, не може да има нищо по-съпо от Родината, защото човек, който не обича Родината си, каквото и да говори за свое оправдание, по същество, не обича своите РОДители, дали му живота; не обича своите РОДнини, а и страната си, която нашите предци наричали ласкаво - "Майчица". Затова няма нищо по грозно и презрено от нелюбовта към Родината-майка.

Но се намират хора, които заливат с мърсотия Великата си Родина, защото била, мръсна и изостанала, и не "цивилизована", и че нещо не им била дала достатъчно, особено - материални блага. На мен, честно казано, ми е жал за такива хора, които заминават в чужбина и сменят Родината си, за друга, което е, като да се откажеш от родителите си и да ги предадеш. При това, често с професионалната си дейност те нанасят вреда на своята "бивша" Родина, работейки за потенцилен наш противник, и даже се гордеят с това, считайки, че са си уредили живота и са "успяли", не разбирайки, че "успехът" им има своята цена: тридесет сребърника.

Възниква въпросът: а какво са направили тези хора, за да стане Родината им процъфтяваща и богата? И втори въпрос: ако не им харесва Родината, защо не са последователни и не си признаят предателството към нея, защото нелюбовта към Родината-майка е най-голямото предателство (и най-голямата изневяра)? Но те никога няма да си го признаят, макар това да не променя нищо, защото предателството си е предателство. Любовта към Родината е преди всичко, отговорност към нея, към своя народ, към самия себе си, и в крайна сметка, към своите потомци. Любовта към Родината е заложена генетично у всеки човек, от безбройните поколения наши предци...

Политически речник: "Държавата е централната институция на политическата система, около която гравитират куп организации и учереждения, осъществяващи властовите функци в рамките на определена територия; притежава редица изключителни права – да използва насилие, да приема общозадължителни закони, да събира данъци".

Анализирайки това определение, можем да кажем, че основната функция на държавата, нейната същност, е създаването на единни закони за всички жители, и централизиране на властта, и на тази база вече се създават всичките други структури за реализиране на влстовите функции и организиране на живота на народа в страната. Преди всичко нека си спомним, че държавното устройство на страните може да бъде най-разнообразно - робовладелско, феодално, капиталистическо, фашистко, социалистическо, колониално и т.н., и в зависимост о това в държавата се създават съответните закони.

Ако държавните закони се създават и се приемат на основата на нравствените закони, отчитащи човешките качества, като чест, съвест, порядъчност, благородство, отговорност, ако те се базират на културните народни традиции и устои, проверени от времето, и ако са справедливи и насочени към благополучно, постъпателно развитие на народа, и не създават преимущества на някоя група от населението, в ущърб на друга, в такъв случай няма причини да се мрази собствената държава.

И обратно, ако законите създават условия за доминиране на една група (често - малочислена) над друга, то в тази "друга" част от населението възниква омраза към такова държавно устройство, защото в такъв случай се създават условия за експлоатация на една група от населението, от друга, в различни области. Много зависи от това, в чии ръце е властта в държавата. Или, с други думи, ако по същество, се създава паразитно държавно устройство. А да обичаш паразитите е противоестествено, тях може само да ги ненавиждаш.

А сега да уточним, какво е това власт?

Мнозина са чували израза на лорд Ектън: "Всяка власт развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно". На мен ми се струва, че този израз е верен и едновременно неверен, защото се отнася за всички хора въобще и не отчита качествата на конкретния човек, който е на власт. Властта е само инструмент, и в ръцете на един човек тя може да служи за зло, а в ръцете на друг, за добро. Всичко зависи от личните качества на притежателя на властта.

Властта и особено - абсолютната, е между най-големите съблазни, с която може да се провери човек, и в същото време, властта е голяма отговорнеост, която не всеки може да издържи. Нашите мъдри предци прекрасно са разбирали тази опасност, и затова при организиране на държавата е било предвидено ясно разделение на властите: в мирно време властта е била у Княза, когото мирните жители са избирали за определено време, а по време на война, властта е била на военния управител - Хана, когото избирали воините, от своята среда. (Г.С: Хан, Кан, а най-вероятно, и Княз, са еврейски или тюрко-еврейски титли!). Двата клона на властта са били равнозначни и независими една от друга, при което, властта никога не се предавала по наследство, а при нужда управителят винаги е можело да бъде преизбран. Всичко това е позволявало нашата държава да съществува много хилядолетия.

А сега да видим законите

Първият писан закон или съдебник, приет в Рус(ия), е "Руска Правда" на Ярослав Мъдри, който съдържал само 17 члена. Този закон установил правилата за съдене и наказанията за убийство, обида и кражба... В него се определял и редът за събиране на данъци, и правата за наследяване на имущества. В последствие "Правдата" се допълвала, явно от други князе. От нея заимствали даже и други държави. На нейна основа се сключвали политически договори, примирия и съюзи.

Нашето време се различава с това, че вместо един закон, на територията на Русия действат огромно количество закони:

• Конституция на РФ.

• 23 кодекса на РФ.

• 56 федерални закона на РФ.

• Само за да се прочетат ще са нужни не един месец, а предвид това, че всяка година законите стават все повече, даже и прочитането им е проблематично, да не говорим, всички те да бъдет изучени – това просто е нереално! За тази цел, всеки човек, като минимум, трябва да завърши юридически университет.

•  

За кого се пишат законите?

Справка: Общото количество закони, приети от Държавната Дума, е както следва:

• Първата Дума – 361

• Втората – 741

• Третата – 772

• Четвъртата – 1076

• Петата – 1607

Броят на законите прогресивно нараства. Каква висока производителност! Помислете само! Всичката тази маса закони не прилича ли на програма за хора-зомби, които нямат мозък и на които на всяка крачка трябва да се обяснява, например, че родителите трябва да се уважават, че не трябва да ходят голи по улицата, че да се краде и да се убиват хора е лошо, че да се пие и да се вземат наркотици е вредно и т.н. и т.н. При това законите са написани, не ясно и еднозначно, но така, че да се тълкуват произволно, което позволява на богатите престъпници да избягват наказанията, с помоща на скъпи адвокати, а невинните, които няма с какво да платят, да се привличат под отговорност.

 

"Когат законите и заповедите се множат, множат се крадците и разбойниците". Това е казал Лао-Дзъ, преди две хиляди години. И от тогава нищо не се е променило

Законите "Руска Правда" на Ярослав Мъдри били написани за хората, защото всичките основни взаимоотношения в живота, между тях, се основавали на нравствените устои и културните традиции, формирани през многохилядолетната история от нашите мъдри предци, и само когато били извършени престъпления, тогава влизали в сила законите на "Правдата"

А съвременните закони са създадени за "умни животни" или по-точно, за биороботи, за които и наличието на мозък не е задължително. В момента, нашите управници се опитват да запишат в закони, всичките необходими правила за поведение. Скоро и те няма да са нужни, а ще ги заменят с микрочипове, които е запланувано да се имплантират на всеки човек, и тогава хората ще може да се управляват просто, като обикновени машини. И при нужда, неудобните ще бъдат изключвани, и "всички ще са щастливи". Четете Форсайт-проект «Детство 2030»

 

Обобщавайки всичко гореизложено, можем да констатираме, че в природата не съществуват такива условия, при които да може да не обичаш Родината си. А виж, държавата, с окупационната й власт и закони, мнозинството от които са натрапени от американскте ни «партньори», и които са насочени към деградацията на народа и разрухата на Русия, не предизвикват нищо друго, освен ненавист!...

21 май 2013
..................
превод Г.С.

Източник

Постоянни адреси на статията

http://ru-an.info/новости/чем-родина-отличается-от-нынешнего-государства/

http://ru-an.info/news/2306/