Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2013 22:35 - Предупреждението на Царя- мъченик Николай II (съвременно и навременно пророчество!) Фокин Сергей
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 5904 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 03.10.2013 22:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Уважаеми читатели, разбираме, че за тази публикация може да ни обвинят в истерия или необмислен стремеж да сеем паника, от страст към сензации. Но повярвайте ни, никакви страсти към сензации не изпитваме, а само огромна вяра, че с пост, молитва и покаяние може да придобием милостта на Царя небесен, и да се отложи възмездието, което неизбежно трябва да постигне отпадналото от Бога човечеството.
Който споделя тази вяра с нас, нека се помолим заедно за нашия православен Тагил(?) и да се опитаме да вразумим своите ближни, та и те да познаят истинната Христова вяра, и да добият надежда за добър изход.

През последните години сред православните се разпространи убеждението, че нашата пазена от Бога Русия е застрахована от предстоящите, или поне от крупни, сътресения. Че по някакъв свърхестествен начин у нас ще настане демокрация и либерализация, ще се яви православен господар, ще се утвърди дългоочакваната монархия, и всички ние ще избегнем бедите и катастрофите, които са приготвени за останалия безбожен отстъпнически свят.
Че уж и нас, разбира се, ще ни поразтресе треската, no ще се разминем с минимални щети. А после, когато цялата планета ще трепери в обятията на антихриста, Русия ще отвоюва свободата си, ще се утвърди, като православна империя и благополучно ще дочака Второто Пришествие на Спасителя.

Православният цар е първообраз на яздещия на бял кон: "Погледнах, и ето, бял кон, и на него ездач с лък, и даде му се венец; и излезе той, като победоносец, за да победи" (Откровение 6; 2 ). Така, ние се надяваме, заобикаляйки страданията и болките, безболезнено да се издигнем в царството Небесно, и да приемем вечните, напълно заслужени венци.
Но, изглежда, Господ ни е приготвил, преди очакваната радост, не малко очистителни сътресения, защото все още сме далече от това, да сме достойни за очакваните венци. Нас ни очаква малко по-друг сценарий за развитие на събитията, различен от очакванията, в които на всички нас така ни се иска да вярваме. И аз, като автор, навярно, не бих рискувал да напиша това, за да не навлека на себе си и на моите събеседници, упреци в прелест, ако не го правех, като послушание към самия Цар - Мъченик. Защото именно той задължи всички, които ще имат отношение към разпространението на тази информация, изцяло да изпълнят своя дълг. И аз, като верно чадо на нашата майка - църквата, и поданник на Императора, не се осмелявам да не се подчиня на царя - Мъченик, за да не си навлека Божия гняв. Да ми прощават братята и сестрите, ако поколебая вярата им в скорошното и безболезнено избавление от мъките на близкото бъдеще.

И така:
През нощта, от 28 февруари, до 01 март, 2002 г. на Андрей Евстигнеев Анатолиевич, по време на лек сън, му се явил самият Мъченик и му показал, какво ни очаква пред прага ни. И изпълнявайки разпореждането на Царя, да оповести на вярващите видяното, той разказал всико на своя духовен ийерей Андрей Коврижни от Рязанската епархия, а той привлече мене, като журналист, за подготвянето на материала. Но преди дословно да възпроизведем откровението, ще кажем неколко думи са самия Андрей и за немаловажните събития, предшествали това явление.

Евстатиев е на 45 години и има 5 деца. Работи като главен художник в една полиграфическа фирма, която държи под наем офис в издателство "Московская правда”, занимаваща се с издаване на литература, в т.ч. и православна. Между другите, били издадени и произведения, като "Размишления за Божествената литургия на Н. В. Гогол" и "Руската идеология и новото хилядолетие", а също и неколко книги за последния Цар. Андрей е вцърковен човек, по благословението на Рязанския Митрополит Симон Касимовски, и периодично олтарничи в селската енория в село Сабурово, Касимовски район, където настоятел е о. Андрей Коврижни, комуто помага при извършването на требите. Още повече, че както твърди самият художник, предвид много високото си образование и многото си безсъдържателни, до тогава, знания, дълго не възприемал мъченика Николай, за светец, като все се колебаел и съмнявал. И Господ, проявявайки особена милост, го вразумил с удивителни събития.

Първото станало на 13 декември 2001 г. в деня на паметта на Апостол Андрей. Тогава Андрей, силен и напълно здрав човек, бивш десантчик, участвал в боеве с китайците и афганските душмани, внезапно отпаднал. Влязъл в кабинета на началника, за да поиска домашна отпуска, седнал на стола пред бюрото му, привел се и... умрял.

– Пред мен се появи сребрист кръг, който започна стремително да се стеснява, – спомня си художникът. – Появи се сребристо-синкав коридор, през който ме понесе нагоре. Аз ясно осъзнах, че съм умрял. Не беше ме страх, само ми беше жал за семейството ми. Там, в яркото и златисто-синкаво-зеленеещо се, лазурно пространство, с цвят, приличащ на редките старинни икони, ме посрещнаха шестима светозарни същности – с прекрасни лица и ръце-крила. Те ги отпуснаха, протегнаха ги към мен и приеха душата ми. Аз почувствах неземно блаженство и радост от неизразимата любов, която изхождаше от тези същества. Всичките ми страхове, отчаяния и изживявания за земното, мигновено изгубиха значение, като безсмислени и нищожни. Цялата ни земна любов, не е любов, а по скоро - самолюбие, в сравнение с небесната. При което всичко беше абсолютно реално. След това чух глас: "Ти си нужен на земята, твоят път не е завършил. Иди и изпълнявай своя дълг". И след миг – продължи Андрей – се оказах в кабинета на началника, откъдето и започнах пътешествието си. Само че на тавана, от където видях потъмнялото си тяло, с отметната глава, което беше придобило сиво-зелен цвят. Около него, като опарени, кържаха моите колеги; кой звънеше в Бърза помощ, кой просто изживяваше случващото се. Всички, освен мене, бяха много уплашени. А аз се чувствах номално, доколкото това бе възможно в моето положение. И категорично не исках да се връщам в това чуждо и гадновато тяло, към което изпитвах крайно отвращение, особено към усмивката, която стоеше на лицето ми. Еди сътрудник, отпускайки ръката ми, произнесе: "Андрей умря, не диша, и сърцето не бие".
Де да знаеха, че съм по-жив, отколкото преди! Но така или иначе, пропуснах мига, когато съм влязъл в тялото си, все едно съм гол, в мръсно, чуждо палто. И веднага почувствах, как от него се отдели доста много воняща слуз, по цялата кожа. И ми стана крайно срамно и противно за поведението ми, през целия ми предишен живот. Полетът напълно ме промени, за един миг. Аз се "приземих" съвсем друг човек.

 

Смъртта продължила само минута и нещо, и си отишла, без последствия за здравето. На другия ден Андрей отишъл на работа, като че нищо не е било, физически абсолютно нормален. Но съвършено променен духовно. Преминал през толкова благодатния опит, той напълно се изменил, променяйки жизнените си ориентири и ценноети. Сега въобще не се бои от смъртта, от загуба на средства, не се стреми към печалба, нито към светските "радости от живота", и води по-задълбочен и по-внимателен живот. Той знае, че тукашният живот, съвсем не е животът, за който трябва да губи отпуснатото му време.

 

Не много преди откровението, Андрей, заедно със споменатия вече свещеник, прекарал неколко напрегнати дни. Той служел с отец Андрей в Сабурово, после участвал във вграждането на камък във фундамент на храма, строен в Рязан, в памет на Царя-мъченик, вече втори в тази епархия. А после в Москва помагал за устройването сина на отеца в детска клиника. И в същата нощ се стоварил на леглото, буквално като без крака, устремен към неведомото. А сега да му дадем пак думата:

– "Това се случи в покрайнините на голям град, в старинно имение, където, по чуден начин се оказах и аз, а там царското семейство пиеше чай на много скромна трапеза. Всичките бяха с розовато-светли лица, облечени в много чисти, на места закърпени, бели дрехи. Общуваха трогателно и тихо, ту на френски, ту на немски. Когато осъзнаха, че аз нищо не разбирам, преминаха на родна реч. Запомних, че Царя бе облечен във военен мундир, без отличителни знаци, а царевича в рубашка (косоворотка).

Ето че императора става, доближава ме и ме хваща за раменете, като да сме стари приятели, и каза:
– "Това, което ще ти кажа, го запомни, запиши и обезателно го предах на хората. Ето какво ще стане скоро с Русия". Той простира ръка и пред мен се разкрива страшна картина, от която съзнанието се раздвоява. Едната част остава на верандата, а другата половина сатва участник в ето този кошмар: разрушен град, опашки за хляб, полеви палатки и кухни, в които, освен консерви, галети и баландъй? (вероятно - "баялдъ"?), и друго няма. Навсякъде руини, пожарища и смрад от разхвърляни трупове, военни ходят с автомати и в мръсни маскировъчни халати. Буквално всички продукти са монопол на държавата, особено водката, която разпределят спец-службите. Водката особено се запомняше, защото я ползваха като панацея от целия този ужас. Тя беше главната ценност, средство за запушване устата на мечущихся людей?. Военните владееха цялата ситуация и бяха господари в този хаос, при което бих ги нарекъл, не военни, а военщина, понеже лицата им бяха злобни и жестоки, със стоманени очи. И повече приличаха на демони, отколкото на хора.
Обзе ме страх, съзнавайки, че няма къде да се бяга, че всичко е безизходно и безнадеждно, тупикова, неотвратима и много близка за всички нас, ситуация, предвестник на края на света, за всички, без изключение. Угнетяваха се целия народ.

Когато от страх се притиснах до Царя, който беше от дясната ми страна и малко по-назад, като да ме прикриваше от опасност, той ми каза, че Русия я чакат мъки и страшни стрдания, че сме в преддверието на края. После добави: – "Предай на всички, че ние страшно страдахме преди смъртта".

 

И изведнъж почувствах, какво именно е изпитало царското семейство, в момента на убийството им, но нямам думи да го предам. Едно мога да кажа, че тези мъки са съпоставими с онези, които са изпитвали нашите войници, на които афганските палачи, живи са им драли кожата. Това са били страшни физически и душевни страдания, подобни на тези, които са отмерени и за всички нас.

 

Ще отбележа, че никакви намеци за възраждане на Русия не бяха ми споменати. Императорът отчетливо произнесе: – "Напускайте големите градове. В тях е смъртта". При което той целият излъчваше бездънна любов и спокойствие, и в сините му и бездънни очи буквално се разтварях.

 

И ето какво още. Тогава разбрах, че в страната царуваше военна диктатура, което е напълно естествено за начало на бойни действия. Никой не ми каза, но мога точно да кажа, че тогава почувствах външна причина за трагедията – военен преврат, при което на власт бяха дошли гонители и угнетители на православната вяра, антихристияни. След това ми бе казано, как ще се спасява моето семейство. Ние всички се оказахме в потъваща лодка. И в последния момент аз казах: "Да тръгнем по водата". И ние тръгнахме по водата, към далечен остров, където имаше нещо подобно на скит. Царят каза, че трябва да идем в отдалечени пустини, манастири, трудно достъпни места, където да се събираме в общини и заедно да се спасяваме. Това е пътят на всички православни – като апостол Петър, без колебание да вървим след Спасителя, без да се плашим от опасностите. Всеки трябва да върви по водата със своя кръст и да си помагаме един на друг".

 

 

Ето каква удивителна и благодатна история, която разбира се ще е по душата на малцина, за които земните дела не са приоритет. Тя въобще не противоречи на нашите очаквания за възстановяване в Русия на православната монархия. Но трябва да разберем, че това е възможно, само след описаните изпитания, когато според обещанията на преподобния Серафим Саровски всичко ще завърши с възцаряването на антихриста над всички страни в света, освен Русия, която ще се слее в едно цяло с другите славянски страни и ще състави грамаден океан, пред който ще са в страх другите земни племена. И това е толкова верно, както две и две са четири... Но в началото ни предстои да преживеем катастрофа. И сега трябва да не се отпускаме, предвкусвайки възстановяването на монархията, а да се готвим за тежките изпитания. Как? За това каза Царят: да идем в глухата провинция, да създаваме общини, да събираме съмишленици, да се запасяваме с провизии, гориво и лекарства... За което остава съвсем малко време, почти хич.

 

Трудно е да се каже, кой именно град е бил във видението на Андрей – Питер или Москва. Но така или иначе, и двата града, според пророчествата, ги очаква незавидна съдба. Първия, както твърдят, ще загине без следа, и на негово място ще се разлее море, а столицата, казват, ще се провали в земята.

 

Още през ноември 2000-та година иеросхимонах Рафаил (Берестов) в лична беседа ми каза, че възстановяването на Русия ще стане, само след гонения на православните християни и последната световна касапница. Царят ще се появи, като "противовес на антихриста", който в това време ще се възцари в света. Как именно ще стане това, описва прислужникът на преподобния Серафим Саровски, Н. Л. Мотовилов, в писмо до Господаря Император Николай II: "...но когато Земята Руска се раздели, и едната страна явно остане с бунтовниците, а другата явно застане зад Господаря и Отечеството, и Святата ни Църква, А Господаря и цялата Царска Фамилия, Господ опази с невидимата Си десница, и даде пълна победа на грабналите оръжие за Него, за Църквата, за благото и неразделността на Страната Руска, – тогава няма толкова кръв да се пролее, колкото, когато правата, зад Господаря застанала страна, победи и излови изменниците, и ги предаде в ръцете на Правосъдието, тогава никого няма да изпратят в Сибир, а всички ще накажат, и ето тогава ще се пролее още повече кръв, но тази кръв ще е последна, очистителна кръв, защото след това Господ ще благослови "люди Своя" с мир и ще превъзнесе рог на Своя Помазанник Давид, "раба Своего", Мъжа по сърцето Му..."

 

Царят дълго ще удържа Русия – самата тази пустиня, от антихриста, където ще се крие жената от врага: "И бяха дадени на жената две крила от голям орел, за да отлети в пустинята, в своето място, за да се скрие от лицето на змея, и там се хранеше в продължение на време, времена и половин време" (Откр. 12, 14). Напомняме, че сега герб на Русия е именно Византийският орел, който трябва да пази жената. А жената е самата Филаделфийска (Православна) църква, за която е писано: "И както ти запази словото с Моето търпение, така и Аз ще те запазя от години на изкушения, които ще дойдат за цялата вселена, за да изпита живеещите на земята" (Откр. 3; 10). То ест, ще огради Господ нашата църква от гнета на антихриста, ще я направи непристъпен стан: "И излязоха на широката земя и обкържиха стана на светиите и града възлюбен. И се спусна огън от небето, от Бога, и ги погълна" (Откр. 20: 8, 9).

 

Тук е важно да разберем, че под църква, съгласно ученията на отците, трябва да разбираме, не задължително, цялата съвокупност от иерарси, клирици и миряни, а тези, които няма да приемат духа на антихриста, в никакъв вид, било екуменизма, "религиозната толерантност" или глобализма, със всичките му прелести, ЕГН-то, пласмасовите карти, штрих кодовете, чиповете и другите идентификатори. А повредените православни християни, според пророчества на гръцки старци - монаси, ще станат жертва на последната световна война, която ще е самият този пламък, в който ще изгорят изсъхналите безплодни клони.

 

Кога ще се разрази световният пожар, само на масоните е известно (или, както е писал още през 19-ти век Достоевски, в публикацията си "Еврейският въпрос": "Какво ще стане нататък, знаят евреите. Наближава тяхното царство, тяхната абсолютна власт! Наближава крайната победа на злото, пред което ще се премахнат чувствата за човеколюбие..." Г.С.) Датата навярно е посочена в техните документи и протоколи. Но лично в мен, след прочитането на емоционалния разказ на Андрей, остана убеждението, че това ще се случи много скоро, много по-скоро, отколкото мислех, планирайки да доживея без война, поне до края на текущата година.

 

Прикрито говореше за това и монахинята Алипия (Голосеевска), която предсказа Чернобилската катастрофа, но в отговор получи насмешки. Нашето най-близко бъдеще тя описваше така: "Това ще е, не война, а наказание на народите за гнилото им състояние. Планини мъртви тела ще лежат, но никой няма да се заеме да ги погребва. Планините и хълмовете ще се разпаднат , ще се изравнят със земята. Хората ще бягат, от място, на място. Щ има много безкръвни мъченици, които ще пострадат за Православната Вяра. Войната ще започне на празника на апостолите Петър и Павел. Ще лежите: там ръка, а там крак. Това ще се случи, когато изнесат трупа (на Ленин) от мавзолея".

 

Въпросът с трупа, разбира се, рано или късно ще се реши. Но празникът на Петър и Павел е на 29 юни, а майката монахиня твърдеше, че ще е през ноември. Това дълго предизвикваше недоумение, докато 2000-та година не бе прославен ликът на новомъчениците. И действително, на 2 ноември ние отбелязваме ден в памет на свещеномъченика Петър и дякона Павел, убити 1937 г....
(Наистина, годината не епосочена) Остава само да се молим и да се надяваме, че бедата няма да се разрази над нас още през близките месеци.

 

Завършвайки материала, съм дължен да добавя и за знаковите събития, случили се след беседата с Андрей. Заедно с отеца, в същия ден, те заедно излезли с кола в Касимов. И по пътя тяхната кола по чудо не била разбита от насрещен Камаз, който идвал на таран. Колата им излетяла от пътя и се приземила в полето, но Господ ги запазил – и двамата се отървали само с леки удари и с повреден ауспух. Така дяволът мъстял за разгласяването на плановете му. В къщи ги чакала голяма радост и утешение. Свещеникът Андрей "случайно" открил сборника номер 16 "Сербский крест" и там, на последната страница за първ път видял иконата с Царското семейство, в бели одежди.

– Те бяха точно такива! – възкликнал той.

 

А под иконата пишело, че при рисуването на тази икона, художничката Татяна чула мъжки глас: "Кажи за Апокалипсиса"!

Ще отбележим, че същото това изображение, пред което атонският иеромонах Нифонт получил изцеление от тежък асматичен пристъп, също "случайно" се намира в Рязанската Свето-Николаевска богоработилница, където се строи храм на Светите Царствени Мъченици.
..............

И така, всичко, което ни беше заповядано да предадем, ние предадохме, като добавихме и свои размишления.
Поръчението на Императора е изпълнено.
 

http://www.logoslovo.ru/forum/all/topic_1111_2/#comments

Превод от руски: Г.С.


 




Гласувай:
8


Вълнообразно


1. danailvdimitrov - датите и времето разбира се не знаем..явлението на Св.Николай II, става през 2002г.
04.10.2013 09:51
но все пак основните събития като, че ли се повтарят у по-голямата част от предсказанията.
А за нас остава да се съсредоточим върху себе си защото духовния ни път е дълъг ,а ние още не сме тръгвали по него. И цялото ни общество е в морална и духовна безпътица, а събитията наближават...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28313904
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031