Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2013 20:32 - Откровения на света Богородица - 2. logoslovo.ru
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1853 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 10.05.2016 23:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Веднъж седех пред отворения към градината прозорец и гледайки в нея, мислех за миналото си. Денят вече клонеше към свечеряване. Малко преди това имаше гърмотевична буря и омито от дъжда, всичко зазеленя по друг начин и придоби особена свежест. Едва доловимото дихание на вятъра лекичко клатеше клоните на дърветата, на които още не бяха успели да изсъхнат дъждовните капчици.

 

Под въздействието на последните лъчи на залязващото слънце, капките танцуваха във всички цветове на дъгата. Бяха изключително много, все едно нечия невидима ръка ги е разпръснала по цялата градина...

В стаята проникваше ароматът на дъхавите цветя. Вниманието ми привлече гиргинов храст, растящ до самия прозорец. Тези чудни цветя, като че молеха да влязат в стаята... А небето... беше толкова красиво, преди залеза!..

Гледах искрящите капки вода, на дивните гергини, необичайно красивото небе и си помислих: „Бог е безкрайно Добър и безкрайно Мъдър. Ако не беше така, Той не би смогнал да сътвори всичко, толкова прекрасно. А щом Е толкова Добър и толкова Мъдър, - Той непременно ще ме помилва“. Поседях още малко и легнах да спя.

Тази нощ сънувах удивителен сън...



След известно време, когато беше престолният празник в съседното село, баба ми реши да иде на службата в храма, и същевременно да посети своя роднина. Сестра ми Нина, като научи това, пламна от желание да отиде в храма заедно с нея, защото, от както са я кръстили, не беше ходила на черква, и баба се съгласи да я вземе. Сестра ми, ми поиска пари за да ни купи кръстчета (ние нямахме и не носехме кръстчета). Приготвиха се и отидоха.


За голямо учудване, привечер Нина и баба вече си бяха в къщи. Още от самата портичка, сестра ми завика: „Миша, каква красива икона видяхме! Само да знаеше! Вярно ли е, бабо?!!“ „Да“, отвърна тя.

След като се върнаха, Нина си влезе у нас, а баба, в своята къщичка. (Ние имаме две къщи в един двор. Искахме да вземем баба при нас, но тя казаше: Аз ще ви преча, понеже, ту охкам, ту кашлям“, – и си остана в соя дом).
Родителите ни отидоха с баба, за да чуят разни новини за роднините, а аз тръгнах след сестра ми, за да разбера, купила ли е кръстчета. „Купих“, – каза с радостен глас, Нина, и добави: „Ех, да беше видял иконата, която видяхме ние!..“

 

Като извади кръстчетата, тя даде едното на мене, а второто взе за себе си. После взе кутията с ценностите си, взе от нея някакво шнурче, наниза кръстчето и го сложи на врата си.

Мен много ме учуди това, че щом си сложи кръстчето, тя веднага, без да каже и дума, отиде да спи...

След известно време си дойдоха майка и татко. Те учудено погледнаха Нина, която, даже без да се съблича, както си ходеше, бе легнала на дивана. Даже и обувките си не събу. Но никой не и каза нищо, като всички мислехме, че това е от голямата умора, понеже такова разстояние тя никога не беше изминавала.

Сутринта татко и майка отидоха на работа. Баба, както обичковено, се занимаваше с кухненските работи. А аз, като се събудих, седех и чаках, да се събуди сестра ми, понеже исках да я поразпитам за некои неща.

Не се наложи да чакам дълго. Нина стана, но някак учудено се огледа и навела глава, мълчеше. На лицето и се забелязваше някаква тъга. Като видях това, не я питах нищо, а реших да понаблюдавам, какво ще стане нататък. Виждаше се, че тя избягва всякакъв разговор. На всеки въпрос отговаряше кратко и неохотно, и от време на време поглеждаше, ту към слънцето, ту към часовника.

Когато наближи ветерта, Нина, без да вечеря, легна да спи, преди всички. При това, както и вчера, без да се съблича. И този път, никой не и каза, нищо. Същото се повтори, по същия начин, и третата вечер...

Мина около месец. Една вечер двамата със сестра ми седехме в стаята. Използвайки случая, че няма странични слушатели, Аз и разказах съновидението си. Сестра ми внимателно ме изслуша и каза: „Да, аз също имах такова... само не зная, да ти разказвам ли, или не“. А аз и отговорих: „Ако ще имам полза от това, тогава, разбира се, разкажи“. И тя започна да разказва...

Когато отидохме с баба и влязохме в черквата, на самата врата видяхме бабичка, която седеше и продаваше кръстчета. Отидох при нея и купих две. А тя ми каза: „Те са осветени, затова не е нужно да се освещават, а да се слагат и носят“.

Като взех кръстчетата, тръгнах след баба, към средата на храма. Изведнъж погледът му попадна на икона, която беше на маса, до стената. На нея беше изобразена Жена. Жената беше толкова красива, че аз от удивление и възторг, викнах пред всички в черквата: „О, Царице!!! И като извиках така, всички се обърнаха към мене. Аз се смутих, наведох глава, стоех така и мълчех. Като постоях известно време, внимателно вдигнах глава и се огледах, но вече никой не ми обръщаше внимание. Тогава тихичко приближих баба и казах: „Виж каква красива икона!.. Ако можеше да вземем тази икона с нас!“ Моите думи чу сестрата на баба – роднината, при която трябваше да отидем на гости, след службата, и каза: Когато свърши службата ще отидем при свещеника и ще поискаме тази икона. Аз съм в много добри отношения с него и може да ни я подари“.

С голямо нетърпение чаках края на службата. Когато свърши и почти всички хора се разотидоха, ние отидохме при свещеника и бабината сестра му каза: „това момиче е моя роднина. За първ път е при мене и бих искала да и подаря нещо приятно, но не знам какво. На нея и харесала тази икона. Затова, или ми я подарете, или ми я продайте, или да я разменим за некоя моя, защото имам много различни икони“.

Свещеникът ме изслуша и каза: „Всяка икона бих могъл да подаря, само не тази. Тя ми е много скъпа. Когато бях още семинарист, тогава врагът ме изкуши. И когато осъзнах, какво съм направил, опомних се и се каях, и изнемощял от плач и покаяние, заспах. И когато се събудих, видях, че тази икона стоеше над главата ми. Затова съм неразделен с нея...“

 

Като чух, че няма да ни подари иконата, аз стоех и едва не плачех. Вече не исках да ходим у родственицата и започнах да наговарям баба, да се връщаме обратно, още днес. В родственицата ядоха, пиха и се веселиха, но всичко това минаваше покрай мене.

Когато се върнахме у нас, и аз си сложих кръстчето, веднага ми се приспа. Легнах и веднага заспах.

И ето че сънувам, че пак съм в този храм, пред тази икона... И изведнъж виждам, че Жената, изобразена на иконата, оживя и, обръщайки се към мене, каза: „Ела при Мене“. С неописуема радост се хвърлих към Нея!.. „Ела“ – каза Тя. Аз се хванах за ръката й, и внезапно се оказах от другата страна на рамката...

Преди всичко, тя взе в ръката си това кръстче, което сложих на врата си, когато си лягах, и каза: „За това, че си го сложи, Аз ще ти подаря този“. И аз видях в ръката И, кръст. Той не беше, като този, който беше на врата ми. Той беше различен, по размер и по вид... Като го взех, попитах: „Ти, само на мене ли подари такъв кръст?“, а Тя отвърна: „Такива кръстове Аз дарявам на достойните“ (на тези, които са способни да ги понесат). И като каза това, Тя се обърна и каза: „Ела с Мене“.

Тя вървеше много бързо и едва успявах да Я следвам. И понеже бях след Нея, започнах внимателно да я оглеждам... а после започнах да гледам встрани... Наоколо бяха такива красоти, че нищо подобно, никога не бях виждала и не съм могла, и да си представя, че такова нещо, изобщо може да съществува... и попитах Спътницата си:

– Кажи ми, как всичко тук у вас е толкова прекрасно уредено?
Слушай, – отговори Тя, и започна да разказва... Разказваше дълго. Нещо сочеше с ръце, а аз я гледах и нищо не чувах. Виждах само, как мърда устните си. Можах да чуя само последните И две думи: „Ето така“.

Когато Ти говореше, аз нищо не чувах! – възкликнах с тъга, аз. На което Тя отвърна:

Е, тогава ще го чуеш, когато се завърнеш завинаги, от гости, у дома,...

Аз попитах:

А може ли всичките тези красоти да ги види майка ми? Тя да е сега тука с нас?

Не, – отвърна Тя, – майка ти не е достойна да попадне тук. От вашето семейство, достойни да попаднат тука, са само – ти, баба ти и брат ти.

А от къде знаеш, че имам още, баба и брат?

Аз зная всичко за всички.

Щом знаеш за всички, разкажи ми за моята баба. На мене нищо не ми е известно за живота и.

И тя започна да разказва:

Юлиана, като млада, беше много вярваща. Но веднъж, на Великден отиде на черква, и се случи така, че след пасхата, когато си тръгваше, край отворените врати на черквата, тя чу, как църковния персонал се карат помежду си, с непристойни думи. Те не можели мирно да поделят, това, което са насъбрали. Като чула тази караница, Юлиана си помислила: „Къде ходим ние, и в какво вярваме?..“

От това време вярата и започнала да угасва. Но на когото малко е дадено, от този, малко и ще се иска...

Целия си живот тя, не преживя, а се премъчи.

Тя напълно съхрани верността си към своя мъж. През целия си живот, тя никого не осъди и с никого не се скара. И затова ще и бъдат простени всичките грехове...

Но за да и се простят греховете, които тя върши неволно, преди смъртта и, ще и бъде дадена болест. И в гроба, Юлиана ще легне с чиста душа.

М.К.: Тези думи на Царицата Небесна се сбъднаха. В края на живота си бабата заболяла от туберкулоза, от която страдалала много.


Разкажи ми и за дядо. Къде е попаднал той: в рая или в ада? Понеже вече е умрял.

Михаил ли?

– Да.

За него за сега нищо няма да кажа, защото ще го съдят още и хората.

Не много преди смъртта си, той ходеше в храма да се моли, но за това вашето семейство не знаеше нищо, защото той у дома нищо не казваше.


А разкажи ми за моя брат.

Брат ти, като дете беше вярващ и аз го обичах. Но после се отдърпна от вярата и аз му се разсърдих. И когато една жена, от Заречие (селото ни е разделено на две части: централна част и Заречие; ние живеем в централната част) Ме помоли да му изпратя болест... Аз дълго не исках...

М.К.: Външен повод за напастта, постигнала Михаил, послужил, доколкото разбрах от разговорите с монах Давид, следното обстоятелство. Някакво момиче изпитвало силна влечение към Михаил и натрапчиво, навсякъде го преследвало. Но Михаил не и обръщал внимание. Тогава, като се озлобило, момичето решило да му отмъсти, като прибегнала до „помощта“ на магьосница.
А що се отнася до молбата на магьосницата за изпращане на болест, тук трябва да си спомним следващата евангелска история: „И когато Иисус Христос пристигнал на другия бряг, в Гергесинската страна, Го срещнали двама, обладани от бяс, които излизали от гробищата. Те били много свирепи, така че, никой не смеел да минава по този път. И ето че те завикали: какво имаш ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Дошел ли си да ни мъчиш, преди време. Встрани от тях пасеше голямо стадо свине. И бесовете Го помолили: ако ни изгониш, позволи ни да влезем в стадото свине. И Той им каза: идете. И те, като излезли, отишли в стадото свине. И ето че, цялото стадо свине се сурнали надолу в морето и се издавило във водата: (Мат. 8, 28-32).

Както виждаме, бесовете искат разрешение от Господа за да навредят даже на свинете! Което значи, че техните действия са строго ограничени от Промисъла Божий. Затова и се налага на служителите на бесовете, в някакъв смисъл, да „молят“ Твореца, за да могат да навредят някак на хората.


...Но за да мога да го оправдая пред Сина Си, на Страшния Съд, се съгласих... От тази болест брат ти страдаше много и нокой не можа да му помогне. И тогава той отиде при една баба, която Ме молеше да го избавя от болестта. (За това, че аз ходих да се лекувам при тази баба, никой не знаеше. Вкл. и сестра ми).
Аз не исках да му помогна, та с болестта си, той да изкупи греховете които е вършил. (Сега разбрах, защо бабата каза: „нещо, много трудно си отива“). Но после видях, че той ще повярва, и му помогнах...


М.К.: Нека не се учудват и смущават некои, че бабите, уж, се „молят“, и Божията Майка ги „чува“. В тези случаи, по-верни са думите на свети Игнатий Брянчанинов: Независимо от Бога, не се извършва и не може да бъде извършено нищо. Но, едно се извършва по волята Божия, друго се върши по допущение Божие... Съдбите и делата Божии вървят по своя път, а човешките и демонските дела, също вървят по свой път...“ (2-и том, «Судьбы Божии»).
И затова е неверно, в този случай, да се твърди, че Богородица „слуша“ и „изпълнява“ молбите на бабите. Но хора, които са в някакво общение с богопротивника – дявола, не се удостояват с такава чест. Трябва да обърнем внимание и на други думи на Богородица, в частност, на това, че Тя казва: „Аз зная за всички“. Следователно, Тя знае, думите, желанията и действията на всяка бабичка. Знае също, че Михаил, по-нататък ще се обърне към вярата и покаянието. Знае и това, че болестта ще му послужи за оправдание на Страшния Съд, а борбата със страстите и с бесовете ще му се зачете за подвиг. Ето затова Промисълът Божий е допуснал скърбите, които са постигнали Михаил, от служителите на мрака. И ясно е казано, защо: „за да го оправдае на Страшния Съд“. Ето, това е причината, поради която ни се допускат болести. И само в такъв случай се изпълнява нечие зло желание (на демон или на човек), само ако Господ предвиди, че то може, в крайна сметка, да донесе вечно благо, когато човек кратковременно бъде изпитан чрез злото, за да приеме някаква милост от Бога. Ето тогава се допуска изпитанието със зло, и нечие зло желание се изпълнява. А ако не, тогава никога не се допуска, това да се случи.
Трябва да разберем, че злото (вътрешната зла настройка на волята) демонично или човешко, има непрестанен стремеж към осъществяване, на дело, както е и казано в Псалтира: „Ако Господ не беше в нас, живи щяха да ни изядат“ (Пс. 123, 2). Но всесилната десница Божия сдържа тези зли стремежи. А допуска, в някаква незначителна степен, осъществяване на злото, само за да се „стреснем“, та, невярващия да стигне до вярата, осигуреният, сериозно да се замисли за смисъла на живота, живеещият суетно да си спомни за приближаващата смърт, гордият и самодоволният да осъзнае своята глупост и да се смири, маловерният да се укрепи във вярата и надеждата в Бога, нехайният да започне да се кае и да се подвизава, забравилят Бога да започне да се моли и т.н.

 

И така, ако Господ види, че за някой човек, днес ще му е полезно горчивото хапче, на някакво злополучие, Той го допуска, в някаква „доза“, чрез каквото, и чрез когото, в момента е подходящо, в т.ч. чрез магьосници и бесове (които реално съществуват). Но всичко това, в твърдите рамки на всеблагия и всепремъдър Промисъл Божий, в който ние, православните християни, вярваме несъмнено „без да се плашим от никакъв страх“ (1 Пет. 3, 6) нито от хора, нито от демони. Трябва само да се боим, нещо да не съгрешим, с което да оскърбим Бога, и от нищо друго не трябва да се плашим.

А чрез кого или от какви злополучия (нещастен случай или природно бедствие, или от смяна на обстоятелствата, или чрез някакъв човек, или демон, или даже без каквото и да е странично въздействие – е все едно), това не е толкова важно. И ако целта на всеблагия Промисъл за човека е постигната, тогава възпитателното въздействие на злополучието ще се отмени от такъв вразумил се човек.

Както виждаме от примера на Михаил – бъдещия монах Давид – той смирил самодоволната си гордост, повярвал, започнал да се кае, да се моли, да моли за изцеление – и се изцелил.



...Обръщайки се към мене, Жената каза:

Сега брат ти ще е много вярващ... Когато дойдЕ в събора (в храма), Самата Аз го посрещнах. (И аз веднага си спомних усмивката на Богородица, с която Тя ме срещна, когато за първ път отидох в събора).

А може ли да видя жената, която му е искала болестта?

Може.

Моята Спътница прекара ръка пред нея, и аз видях ябълка, под която имаше будка, а в нея седеше жена и ядеше ябълка.

Тази жена искаше Аз да допусна на брат ти.........., но Аз никога няма да позволя, това да му се случи.

...Твоя брат един ден ще попадне в много трудна ситуация, и няма да знае, как да излезе от нея. И тогава Аз ще му се притека на помощ, от което той ще е толкова радостен, както никога не е бил, от както е жив...

...След време ще се създаде такава обстановка, че от брат ти ще поискат да даде отчет за живота си. Сред тези хора, които ще искат това, няма да има нито един достоен, като твоя брат. Тези хора няма да го разберат... И тогава той ще седне с молитва на уста и повече няма да стане...

М.К.: Фактически, в тези думи е описанието на предсмъртните обстоятелства на монах Давид...


А разкажи ми сега за моята майка.

Твоята майка никога не е била вярваща, а и никога няма да стане искрено вярваща. Но в края на краищата, тя ще повярва, и ще започне да ходи в църква...

М.К.: Това предсказание на Царицата Небесна се сбъднало след неколко години.

Твоята майка вече би била мъртва, тя трябваше да попадне в катастрофа, но Аз я спасих от смъртта... (Неколко дни след този разказ, попитах майка ми, имала ли е някога в живота си случай със смъртна опасност. „Имаше, – отговори тя, – това се случи неотдавна. Връщах се от работа. Чувам че след мене идва кола. И изведнъж все едно някой ме дръпна за ръкава. Веднага погледнах към колата. Точно пред очите ми, от нея се откачи прицепът и с пълна скорост се насочи към мене. Аз със всички сили побегнах към оградата. За мое щастие, точно на това място, на където бягах, имаше избита пръчка. Хвърлих се в тази пролука... Не помня как, но се озовах в градина. Шофьорът разбрал, че му се е откачил прицепа и веднага натиснал спирачките. Бледен като смъртта, той изскочи от кабината и се хвърли към оградата, където стоех аз и го гледах.

Жива ли си?!!

– Да, – отвърнах.

Не си ли ранена?!!

– Не.

– О-о-о! – облегчено въздъхна той, – а аз вече помислих, че

– Не-не, не се безпокойте, жива съм и невредима.

Като се успокоих малко, се опитах да изляза през същата дупка, през която скочих в градината, но колкото и да се опитвах, не можах да изляза обратно през нея. Тогава се върнах в двора и излязох на улицата, през портичката. Когато сме заедно, ще ти покажа мястото“

 

(Продължава разказът на Нина)
Изведнъж видях, че срещу нас идваш ти (брат й). Имаше много красива спортна фигура, съвсем не такава, както сега. Косата ти беше сресана назад, а краищата й се спускаха малко под ушите. Беше с черен костюм и ботинки. Имаше мустаци и бакембарди, и беше с очила. На ръката часовник, а на безименния пръст на лявата ръка, пръстен. Но това, което ме учуди най-много беше, че на лявото ухо ти имаше обица. (Както по-късно се изясни, обицата означава робство на греха).

 

Ти дойде при нас. Като видя в ръката ми кръста, който тази Жена ми даде още в самото начало, ти поиска да ми го вземеш. Аз започнах да го крия зад себе си и да бягам от тебе. Но тя, като се обърна към мене, каза: „Дай му кръста. Той е достоен за него“. Аз ти го дадох с голямо нежелание, а ти го взе с голяма радост.

М.К.: Кръстът, подарен на Нина от Богородица, символизира благодатта на небесното откровение, с което се е сподобила Нина. Майката Божия е знаела, че Михаил ще възприеме този небесен дар по-сериозно, отговорно и задълбочено, отколкото сестра му, затова и заповядала на Нина да даде кръста на брст си. В живота именно така и стана. След известно време Михаил остави света и всичко в него, и отиде в пустинята, прие монашески подстриг и след много борба с плътта, със света и с дявола, предаде душата си на Бога. А Нина, с времето, охладня от предишната си ревност към Бога и започна, както и многото други, да води светски, малочерковен живот.

 


След това Жената се приближи до тебе, посочи с ръка някакво здание и каза: „Иди там“


М.К.: Думите „иди там“ монах Давид разбираше, да напусне света и да отиде в пустинята (да стане монах).

Ти отиде в това здание, а ние стоехме и чакахме. Знаех, че аз не трбва да ида там. Ти нещо правеше в това здание, но какво, именно, не видях.

Като се обърна към мен, Жената попита:


Видя ли обицата на ухото му?

Да, – отвърнах аз.

Аз ще я разбия. Исках да му поставя друг пръстен на същата ръка. От начало, той не искаше, но понеже го стягаше неговия пръстен, той се съгласи да му поставя друг, на същия пръст, на същата ръка.



М.К.: Според разбирането на Давид, първия пръстен означавал болест, която го е притискала и не му е дала да се отклони по „житейските грижи“, – да се ожени, по настояванията на майка му. По този начин Михаил се удостоил да получи, не временен пръстен, а вечен, т.е. - монашески път, което и означавал вторият пръстен, поставен на ръката му от Света Богородица.

 



И ето, видях, че ти си идваш от зданието, отново към нас. Ако не знаех, че си ти, сега въобще нямаше да те позная

М.К.: Понеже Михаил променил начина си на живот и начина на мислене, от светски, към духовен, затова се и явил на Нина, вече в друг образ, от който тя била удивена.

Ти въобще не приличаше на предишния... Имаше дълга коса, която падаше на плещите. Посред главата имаше „път“. Имаше интересно (монашеско) облекло, което стигаше до самата земя. То беше светло синьо, или, по-точно, небесно синьо...

М.К.: Цветът на дрехите – небесно син, е свидетелство, че монах Давид е имал ходотайство за спасението си, от Царицата Небесна (в църковната символика, небесно синьото е Богородичен цвят). Това беше открито и на Йоан Почаевски, който предсказа, че Михаил ще се спасява със „сълзите на Богородица“.

 

Мустаците и бакембардите въобще ги нямаше. Нямаше ги също, нито обицата, нито очилата, нито часовника, нито ботинките. Ти имаше много красиво и умно чело, и големи, пронизващи очи. Когато видях очите ти, помислих: „Пророчески очи “. Но най-много ме порази това, че имаше криле...

М.К.: Всичко това е показвало, че Михаил ще приеме ангелски образ, т.е. монашество.

Ти беше толкова красив, та аз, поразена от красотата ти, се усетих, че те гледам с отворена уста... Този път стоех пред тебе, не както в началото. Сега стоех, със страх и трепет. Когато ме погледна, затреперих още повече, понеже почувствах, че с очите си, ти ме виждаш изцяло (без тайни).

Жената те приближи и каза:

Сега лети.

Ти се вдигна и полетя, а ние стоехме и гледахме. Когато ти вече не се виждаше, Тя каза: „Хайде сега да продължим нататък“. И тръгнахме..............

 

 

Край на втора част!

Превод: Григор Симов


Ето адресите на Предговора към Откровенията на Света Богородица:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2016/05/10/.1450700

и адресите на останалите 4 части

– първа част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2016/05/08/jivata-voda-na-promisyla-bojii-otkroveniia-na-sveta-bogorodi.1450158

– трета част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2016/05/10/jivata-voda-na-promisyla-bojii-otkroveniia-na-sveta-bogorodi.1450531

– четвърта част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2016/05/10/jivata-voda-na-promisyla-bojii-otkroveniia-na-sveta-bogorodi.1450627

 

– пета част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2016/05/10/jivata-voda-na-promisyla-bojii-otkroveniia-na-sveta-bogorodi.1450693

 

 

А за разбиращите добре руски, ето адреса на целия текст, в две части, от който тук ви предлагам преведени части (Г.С.):

първата част:
http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_5491_1/#comments

и втората част:
http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_5491_2/#comments

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11775463
Постинги: 3594
Коментари: 6447
Гласове: 7277
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031