Все повече и повече се възхищавах от красотите, които ни обкържаваха. Вниманието ми привлече една ябълка, която имаше много плодове. Отидох до нея, откъснах ябълка и започнах да ям. Удиви ме това, че ябълката съвсем не беше такава, каквито са у нас, на земята. Тя беше мого сочна. Но най-удивителното бе, че в нея имаше такъв сок, какъвто аз обичах: сладък, кисел, студен, топъл... Като изядох ябълката, откъснах втора, после, трета. Не ми се искаше да си тръгвам от ябълката, но същевременно исках да вървя нататък с Жената, за да видя повече. Тя разбра желанието ми и ми посочи една от ябълките, като каза: „Откъсни тази и я изяж, и повече няма да поискаш“. Откъснах тази, която Тя ми посочи и я изядох. И действително, повече не ми се ядеше.

М.К.: Това, което се е случило с Нина, ясно и убедително показва, защо трябва да се учим да изпълняваме заповедите Христови, и да се освобождаваме от привързаността си към страстите. Според ученията на светите отци, след смъртта ние преминаваме във вечността, със същите качества, които сме придобили в този живот. И ако не се научим тук, на земята, да побеждаваме сластолюбивите си греховни пожелания.., какво ще стане после с нас? Нали, ако човек не преодолее едно такова пристрастие, като чревоугодието, то само това негово невъздържание ще бъде пречка, в райските градини, за по-нататъшно духовно развитие. И даже, ако по молитвите на светиите, човек и попадне в рая, той няма да се наслаждава там с нещо по-вече, от първата попаднала му ябълка, както се вижда от примера с Нина. Тя искала да продължи нанатък, но в същото време, от сластолюбие, не можала да се откъсне от харесалите й ябълки. И чак когато Царицата Небесна и посочила четвъртата ябълка, която, можем да предположим, че е била плодът на въздържанието, и Нина Я послушала, вече не и се яло, и тя можала да продължи да върви нанатък, за да опознае други небесни блага.

Затова и са ни установени от Светата Църква, постите, за да се научим да обуздаваме желанията на сластолюбивата си плът, а не защото Бог иска да ни лиши от някакви наслади. Не иска Той „да ни лиши“ от нещо, а обратното – да ни направи способни, да вмещаваме в себе си, всякое добро. Тук, на земята, ние живеем, като в училище. А в Царството Небесно (ако, разбира се, се удостоим да попаднем там), вече напълно ще ни се удоволетворят всичките ни благочестиви желания, защото хората от онзи век, както е казано, постоянно ще преуспяват в любовта и познанието. И всичките тези блага ще са вечни.


Ние тръгнахме напред. В мен възникнаха много въпроси, но спътницата ми беше толкова красива, че всеки път, щом обърнех погледа си към Нея, да я питам нещо, веднага забравях всичко...

В един момент помислих: „Каква безкрайно Добра и Умна Жена... Интересно, какво ще направи Тя, ако и направя някаква пакост? Как ли ще реагира тогава? И аз щях да започна някаква пакост, но сега, наистина, не мога да си спомня, каква именно. Но много ме учуди, че въпреки всичките ми усилия, нищо не се получи. Тогава Тя ме погледна и усмихвайки се, каза: „Тук при нас, зло не можае да се извърши“.

М.К.: Това още веднъж потвърждава суровата действителност, че, преминавайки във вечността, ние си оставаме там, такива, каквито сме били тук, на земята, със всичките наши страсти, склонности, навици и желания. Ето защо, по време на земния живот, на нас са ни толкова необходими – покаянието и изправянето на всичките наши греховни привички, защото именно те са препятствията за влизане в райските селения.

После се обърна към мене и ми зададе един въпрос. Той беше много сложен. Знаех, че тя знае отговора на този въпрос, но ми го зададе, за да ме изпита, правилно ли ще отговоря. Аз помислих и отговорих. Отговорих правилно, и тогава Тя каза: „Ти си умна. Когато видя иконата ми в храма и извика „О царицата!“, Аз много се смях...

М.К.: Понеже с това възклицание на Нина, започнало обръщането на заблудената и душа, към Бога, затова не е учудваща радостта на Небесната Царица. Само че тя била изразена на прост, разбираем за Нина, език.

На тебе ти хареса тази икона... Ето, Аз ще ти дам същата, като нея“. И видях в ръцете И, точно такава икона, като онази, която беше в храма.

Аз, с голяма радост, я взех в ръцете си. Но, за мое голямо изумление, изображението на иконата започна да се отдалечава. То бързо се отдалечи, толкова, че стана почти незабележимо. Тогава се изплаших и завиках:

– Ти си толкова далече, че аз вече почти не те виждам!

И в отговор чух далечен глас: „А ти гледай, и ще видиш“. Аз започнах да гледам и забелязах, че изображението продължава да се отдалечава. Тогава отново завиках:

– Ти си толкова далече, че аз вече, почти, напълно не те виждам!

И пак чух, в отговор, още по-далечен глас: Гледай по-внимателно и ще видиш“. Аз започнах усилено да се вглеждам и забелязах, че изображението почти го няма. Тогава, с голяма горчивина и страдание възкликнах:

– Ти си толкова далече, че аз вече не Те виждам!

И пак, за трети път, чух едва чуващ се глас: „Но ти гледай, внимателно гледай, и ще дойде време, да видиш“.

И изведнъж видях, че иконата стана такава, каквато си беше в началото, а Жената стоеше до мене.

М.К.: Отдалечаването на изображението, на Света Богородица, показва предстоящата загуба на благодатта на Нина, която тя, 14 годишно момиче, получила, с предстоятелството на Божията Майка.

Предсказанието за отдалечаването на благодатта се изпълни своевременно. Нина не упази първоначалната си ревност към Бога. Но понеже тя видяла, че „изведнъж иконата стана, такава, каквато си беше в началото, а Жената стоеше до мене“, това е надежда, че все пак, Ще дойде такова време, когато суетният духовен мрак в душата й ще се разсее, и пак ще дойде духовното прозрение.
Този момент показва дълбока духовна същност. Той може и трябва да послужи за утешение на всички, които в началото на обръщането си към Бога, се сподобили с някаква духовна благодат, но после не са я запазили и са я изгубили.
Не трябва да се отчайваме. Трябва само да се каем, смиряваме и изправяме. И да продължаваме да търсим Бога, с цялото си сърце, както е и казала Царицата Небесна: „Внимателно гледай (т.е. по-често въздигай окото на ума си, към Бога) и ще видиш (ще придобиеш Този, когото си оскърбила и изгубила)“.

Тя, като се обърна към мене, каза: „Ако поставиш тази икона над главата си, всичко това, което Аз ти казах, за тебе, ще се сбъдне. Ако я поставиш в страни от себе си, ще се сбъдне на половина. А ако я поставиш в краката си, тогава нищо от казаното, от Мене, за тебе, няма да се сбъдне“.

М.К.: Това е много важен момент в духовния живот, който свидетелства, че всяко предсказание, по най-пряк начин е свързано с нашата свободна воля.
А къде да бъде поставена иконата, това е символно изразяване.

Поставянето на иконата край главата, е това, към което е призван човек: „Възлюби Господа Бога твоего, с цялото си сърце... с цялата си душа... с целия си разум...“ (Мат. 22, 37); и: Търсете, преди всичко, Царството Божие и Неговата правда...“Мат. 6, 33). А в краката – тогава, когато има съмнения, охлажане на духа, отхвърляне на Богообщението, и като следствие – отпадане от благодатта, богозабравяне, загуба на всичко, което човек би могъл да постигне и което му е било предсказано. Поставяне на образа, в страни – това е, когато човек изпълнява само частично, това, което е трябвало да изпълнява, според изискванията на съвестта и заповедите Христови.
От опита на подвижниците (вършещите подвизи, монаси), с които се налагаше да общуваме, беше забелязано, че ако човек получи за себе си някакво свидетелство Свише, тогава той, често изпада в измамно чувство за сигурност, и живее, „както дойде“, мислейки, че във всички случаи, независимо от начина му на живот, предсказаното за него, благополучно ще се изпълни. Но предсказаното се изпълнява, само тогава, когато човек се стреми усърдно да угажда на Бога, да живее по заповедите му и да изпълнява святата Му воля, т.е да живее така, както въобще трябва да живее всеки християнин, според дълга на християнската си съвест. Защото всеки дар Свише, в т.ч. и предсказание, се дава, не за прекарване на времето в покой и сигурност, а за живот в самопринуждаване към всяко добро, и съпротива срещу всичко греховно.


С голяма радост взех иконата и я притиснах към себе си...

Стигнахме с Жената до нещо, като граница, и Тя каза: „За тебе, вече е време“. Разбрах Я, че вече ми е време да се връщам на земята. А на мене, толкова не ми се искаше!!! И казах:

– Не искам да си ида от тука. Аз ще съм тук винаги.

 – Да, – отвърна Тя, – ти ще си тук винаги, но още ти е рано.

Стана ми много тъжно, че трябва да се връщам на земята. Аз вече бях успяла да забравя, че имам майка, баща, баба, и тебе. Аз въобще бях забравила за всичко земно. Но все пак, разбрах, че ще трябва непременно, пак да се връщам.

Видях, че от мястото, където стоим, тръгва път, право към нашия дом. Това много ме учуди. Неохотно стъпих на пътя, и като направих неколко крачки по него, реших да погледна, къде е Жената и какво прави. Когато се огледах, видях, че Тя стои и гледа след мене. Видът и беше съчувствен и тъжен. И аз разбрах, че тя също не иска да се разделя с мене. Но за мене е още рано, да съм с нея...

Попитах Я:

А ще се срещнем ли пак с Тебе?

– Обезателно ще се срещнем, – отвърна Тя и ме прекръсти.

С бавни крачки тръгнах по посочения ми път. Но, въпреки че, се движех много бавно, с една крачка преодолявах огромни разстояния. Пътят сякаш сам се движеше под краката ми. Интересно, че при това, видях цялата своя улица, знаех, кой, какво прави; кого, какво очаква; кой, колко години ще живее...

Скоро се оказах край своя дом. Когато приближих вратата, тя сама се отвори пред мене. След като прекрачих с единия крак през прага, забравих половината от това, което видях и чух, а щом прекрачих и с втория, забравих почти всичко. Помня само това, което разказах. А и разказах, далеч, не всичко, от това което помня, понеже за много неща ми бе казано, да не говоря.

Докато бях там, забелязах една много съществена особеност: за един миг там може да се види и чуе толкова, колкото тук не може да се възприеме за хиляда години. А и да можех да разкажа всичко, което видях и чух, то, не би стигнал целия ми живот.

Когато влязох у нас, не знаех, къде да поставя подарената ми от Жената икона. След като помислих, реших да я скрия в кухнята, зад иконите, които татко и майка пазеха, като родителско благословение, дадено им в деня на сватбата. Но за да го направя, трябваше да стъпя на края на леглото, където спеха майка и татко, на което не се решавах, боейки се да не ги събудя. Тогава, по някакъв начин се вдигнах във въздуха и се приближих до иконите, много внимателно сложих зад тях своя подарък и плавно се спуснах на пода...

Стигнах до дивана си и легнах да спя. Не помня колко съм лежала, когато настъпи утрото, и трябваше да се става...

Като станах, с голямо нетърпение чаках настъпването на следващата нощ, за да се срещна отново с тази Жена. Не ми се разговаряше с никого. Нищо земно не ме интересуваше. Всичко ми се струваше някак си чуждо. Изцяло се стремях към Нея.
…..........

Край на трета част

Превод: Григор Симов


Ето адресите и на

– предговор:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2014/01/19/predislovie-kym-otkrovenieto-na-sveta-bogorodica-spomeni-na-.1229939

– първа част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/11/17/otkroveniia-na-sveta-bogorodica-jivata-voda-na-promisyla-boj.1207708

– втора част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/11/20/otkroveniia-na-sveta-bogorodica-2-logoslovo-ru.1208936

 – следващата - четвърта част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/11/25/jivata-voda-na-promisyla-bojii-otkroveniia-na-sveta-bogorodi.1210673

– пета част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/11/26/jivata-voda-na-promisyla-bojii-otkroveniia-na-sveta-bogorodi.1211201

За разбиращите добре руски, ето адреса на целия текст, в две части:
http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_5491_1/#comments
и
http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_5491_2/#comments