Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2013 13:17 - МОЕТО МЯСТО В ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
Автор: thedarkangel1977 Категория: Политика   
Прочетен: 3075 Коментари: 0 Гласове:
1



 Тема: МОЕТО МЯСТО В ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

Изготвил : Стоимира Димитрова Прокопиева

  1. Изложете схващанията си за позицията на индивида в съвременното гражданско общество и се обосновете с факти и лични идеи.
    2. Възможно ли е етническото разбирателство в съвременния социален климат в България?

Положението в България е такова, че гражданското ни общество е крайно объркано.
От една страна България е разтърсена от продължителни протести, изразяващи се в несъгласие към наличието на управление на БСП в политическата власт на страната. Нещо за което народа бе се борил дълго време и за кратко беше постигнал „победа“ - с властта на СДС и на ГЕРБ. От друга страна има проблем -че част от народа не протестира и за него важи фразата „кой не скача е червен“. И оттам се получава сблъсък на политически интереси. От трета страна имаме сблъсък и на етнически интереси. В момента в България прииждат още повече бежанци – този път от Сирия. В България има бежанци от предишната война – в Ирак. И така бежанските групи се увеличават. Получава се пренаселване на бежанските лагери. Изниква на преден план мизерните условия на живот, които се предлагат в лагерите. Наред с политическите условия на живот, имаме и сблъсък на етнически интереси. Гражданите на България, отказват „гостоприемство“ на бежанците. Имаме агресивни сблъсъци – българи пребиват араби, арабите отвръщат на удара....

Това пречи в прилагането на програми за интеграция на етносите в България.

1. В България гражданското общество е в своя ембрионален зародиш и е крайно неефективно.

Независимо дали обществото се намира във време на криза, или не, винаги стои въпросът за регулирането и контрола на властимащите субекти от страна на гражданите. Това произтича пряко от изборното право на дееспособните лица. Освен правото да (не)избира власт, обществото има право и да упражнява мониторинг върху нейните действия и при несъответствие с гражданските очаквания да упражни т. нар. обществен натиск. Субектът, който упражнява този обществен натиск е прието да се нарича гражданско общество. То е вечната опозиция на всяка власт и именно затова не може да се обвърже с нито една политическа партия или властова организация.

В България проблемът за гражданското общество е особено актуален, особено след промените от 1989 г. Демократично представителната установена политическа система, настоящата конституция, допълващите я закони, а и самото народностно съзнание предразполагат към развитието на регулативни органи на обществен натиск спрямо всяка властова институция.“ /1. http://sm.a-bg.net/2010/06/16/efektivnostta-na-grajdanskoto-obstestvo-v-balgariya.htm /
Съвременното гражданско общество е объркано и изтъкано от политически мнения. Объркано е, в предвид политическата обстановка в България и в предвид това, че бългаския народ е крайно манипулативен и подвластен на политически пристрастия.

Представете си едно стадо от овце с 2ма овчаря. Те седят от 2те страни на стадото, надуват свирки и подканят стадото да тръгне към тях.
А стадото е раздвоено – кой овчар да последва. Една част от стадото тръгва към единия овчар, другата – към другия. И едната част е по-голяма от другата. Само че овчаря на по-малката част иска да вземе и другата част. И подканя стадото да блее силно и да призовава към съединение. И овцете послушно започват да блеят. 
дЕто така пресъздавам на какво прилича гражданското общество в България в този момент. Протестите, които продължават вече не знам си кой ден след 100-тния – вредят на обстановката в България. Нанасят вреда и в политическо, и в икономическо положение. Вредят и на социалния живот в София – блокиране на булеварди, оттам задръствания в движението на градския и др. транспорт, оттам вреди на нервната система на хората, които просто искат да отидат да работят или да се върнат спокойно от работното си място. Вреди и на образованието – студентите в СУ, които искаха да учат и да получат стипендиите си – бяха лишени от това право, защото в СУ беше обявена окупация. „Окупаторите“ просто следваха модел на протест наложен им от „овчаря на малкото стадо“. Този модел, изникна в помощ на протеста по булевардите на града, и пред Парламента. Просто трябваше да има някаква нова форма на протест, защото тази досега беше неефективна и избледняваше във времето.
Каквото и да предприеме лидерската власт в момента, то няма как да бъде одобрено от хората, които не искат да бъде предприето точно от тази власт.
Чудя се, каква ли форма на протест ще бъде предприета – след като „окупацията“ в СУ стана частична. Изкарването на животни в подкрепа на протеста, също не оказа резултат в ефективността на протеста.
„Думата гражданин има множество значения, основните са – човек живеещ в градско населено място или индивид принадлежащ към определено общество. Тук е важна психическата нагласа, приемането на организацията, обществената активност, а не местоживеенето. Граждани са всички жители на една държава, които приемат общите норми, закони, правила, спазват ги и имат съответните граждански права. Гражданина трябва да притежава образователен ценз, обществено самосъзнание и отговорност. Да поддържа постоянна връзка с другите граждани, да формира искания, протести и общи действия, когато правата му са нарушени. Така се стига и до спонтанното създаване на гражданско общество, участвуващо и контролиращо управлението на държавата./2. http://dedenze.blog.bg/politika/2011/12/14/grajdansko-obshtestvo.866926 /

Още от 1989 година, гражданите на България участват активно в изграждането на една държава, такава в каквато искат да живеят. Участват активно в промяната на политическата обстановка на страната. По това време също имаше студенски протести, също имаше протести пред Парламента. Имаше и блокада на Парламента...
Днес положението е почти същото...
Личното ми мнение от самото начало на протестите - /когато тема на протеста беше оставката на Бойко Борисов/, до днес /когато темата на протестите е оставката на Орешарски и Станишев/ - е крайно негативно и неприемливо.
Връх на абсурда беше, когато гражданите поискаха те да управляват страната. Представих си как една овца, едно прасе – ще управлява ферма. Как някой който няма нужното образование – ще извършва ефективни функции в Управлението на Страната.
Разбира се, в България има много кадри в областта на правото и на другите важни отрасли за развитието на обществото. И тези кадри имат умения за управление, за важни решения. Но нямат възможност да ги приложат.

Държавата все още не е тази отговорна институция, която осигурява пространство за развитие на силно гражданско общество“ /3. http://e-edu.nbu.bg/pluginfile.php/31436/mod_resource/content/0/pol-101Kanev.pdf /

Държавата не може да осигури пространство за развитие на обществото, докато е разтърсена от протестите.  Това се дължи на властването на закостенели в политическото време партии.
Навремето СДС беше лидерска партия в политическото управление на страната. Но силата й с времето си избледня. Прерастна в ДСБ... и Замря. ГЕРБ беше силна в зародиша си и сега леко тлее. ДПС се крепи, присламчвайки се към лидерските партии.
БСП остава в политическото пространство, заради историята си – преродена от БКП. И не само заради историята си, а и заради манипулирането на гражданското общество – и морално, и финансово. Колкото и да обвиняват, че ГЕРБ е възникнала в резултат на финансови машинации и изборни спекулации, според мен БСП си остава най-манипулативната партия в политиката ни.
Докато тези партии седят в политическата картина на България, според мен другите по-неизвестни партии, нямат възможност за политическа изява. А в тях са събрани онези кадри, за които споменах – специалисти в отделните отрасли важни за развитието на политиката и икономиката на България, които притежават умения и не могат да ги приложат пълноценно.

2.
България е силно разтърсвана от етнически конфликти, още от времето когато БКП „умря“. Главен организатор на силовите етнически конфликти, според мене е Волен Сидеров – който я предизвиква още по времето, когато „Атака“ беше телевизионно предаване в ТВ Скат. Днес „Атака“ е тата власт в Парламента и организирането на конфликтите не е толкова явно. Но когато нямаше толкова силно политическо влияние в
Парламента, „Атака“ беше на улицата и протестираше с митинги. На тези митинги се приканваше към унижаване и дори изселване на ромското население от България.

Имаме няколко фази на етнически конфликти – изолиране на отделните етноси в села и квартали, които са наричани гета. Имаме и изолация в обществото – децата от етническите групи, които учат в общодържавни училища са пренебрегвани, дори и малтретирани психически от съученици и учители. В етносите цари масова безработица – отчасти това се дължи на социалните помощи, които получават и се подпомагат с кражби. В етносите цари и занижена хигиена и занижени мизерни условия на живот.
Стигаме до фазата, която ексталира в агресия. Преди години в квартал Илинден, гр. София – на 24 май роми от махалата в Илинден нахлуват в квартално кафе и пребиват всички българи в него, само защото на един от тях е отказан достъп в кафенето, под предлог че има частен купон по случай абитюренски бал. В настаналото меле е убит бащата на абитюрентката, който е и професор. В резултат бе обявена полицейска блокада на квартала, за да се избегнат по-нанатъшни сблъсъци между българи и роми в квартала.

Преди 2 години, в Катуница избухна българо-ромска война. 
Антициганските вълнения в България от 2011 година започват след 24 септември, когато в пловдивското село Катуница избухват локални размирици срещу фамилията на престъпнияцигански бос Кирил Рашков (известен като „Цар Киро“) с искане тя да бъде изселена. Повод за размириците е убийството на местен младеж от приближени на Кирил Рашков. В унищожаването на имуществото на престъпния бос участват хора от местното население, а от следващия ден и футболни фенове на пловдивските отбори „Ботев“ и „Локомотив“. /4. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_2011 /
Днес в България пак има агресивни етнически конфликти, но този път са насочени към бежанците в България. Не е достататъчно това, че бежанците са изолирани в бежански лагери – в които цари мизерия. Гражданите в районите с масово населване с бежаци се боят от присъствието им. Боят се това присъствие да не прерастне в окупиране и набези към българите. Този страх, според мене е неоснователен. От една страна, лагерите имат и полицейско наблюдение и всеки един такъв опит ще бъде потушен в зародиш. От друга страна – в момента полицейската охрана се подсилва и от охранителни групи, които се създават в ромските махали и квартали. За да се избегнат сблъсъци с българите.
Лично аз не одобрявам несъгласието на българите относно наличието на бежанци в България. Не одобрявам лошите условия на живот, които предлагат бежанските лагери. Бежанците са хора, които са избягали от родината си по принуда. Принудени са да запазят живота си, а не да загинат невинни жертви в една война.  И вместо, идвайки в България с надеждата да открият един нов живот, спокоен и добър. Те откриват един живот – в който цари мизерия и неоценяване на човешките им права.
В България е надвиснал един голям проблем, който може да прерастне и в гражданска война – между българи и другите етноси в страната. Основен проблем е обединяването между няколкото слоеве в етническото общество - турци, араби – бежанци, помаци и роми. Това обединение би дало основен превес над българите в евентуално възникване на гражданската война. Избухването на тази война според мен ще бъде трудно потушено. В предвид че българите няма да получат силна подкрепа от ЕС, а етническото общество ще получи основно подкрепа от Турция, и в частност от арабските страни в цял свят.

Възможно ли е етническото разбирателство в съвременния социален климат в България?
В България днес се разработват много проекти свързани с етническото адаптиране в обществото. Това се дължи на социалната политика, която през последното 10-летие започна да се развива бързо. Това се дължи на кадрите, които днес излизат от специалности като „Социални дейности“, Социална педагогика“ и др. Това се дължи на опита, който се предава от преподаватели на студенти, от социални работници и психолози със стаж към практикуващи. Преди социалната работа да стигне до този етап, пак се е извършвала в социалните институции – социални служби, служби за защита правата на децата, домове за интеграция, домове за грижа на възрастни или на деца в рискови групи, и др. Но тази дейност нямаше гласност, нямаше поле за развитие и изява. Днес има и гласност в медиите, и възможност да се развива в България – тази възможност се предлага и осигурява от студенските кадри в Университетите.
Създаването на проекти за интеграция спомага за интеграцията на етносите в държавата – откриване на нови работни места, интегриране на децата в училище и др. Но, докато в българите цари неприемане на етносите – ефективността на тези програми не е толкова силна. Първо трябва да се отстрани този проблем, за да се продължи не само с разработване на проекти за интеграция, а и за да се приложат тези проекти и да действат ефективно.

 

Изготвил : Стоимира Димитрова Прокопиева

ЕГН: 7702061132

  • Студентска книжка 911011 /издадена 03.09.1999

  • факултетен номер 9311011




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: thedarkangel1977
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2853745
Постинги: 1340
Коментари: 1270
Гласове: 2924
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031