Митрополит Владимир Почаевский

– Отче Георги, разкажете, как и кога започнахте да разбирате опасността от глобализацията и електронната идентификация на личността?

– Когато още бях мирянин, Господ ми изпрати добър духовник, няма да му казвам името. Още тогава, 94-95 година, той разказваше на нас, неговите чада, за апокалиптичните събития, за въвеждането на електронните карти, за имплантирането на микрочипове. Ние, разбира се, отначало се отнасяхме скептично към думите му. Не виждахме опасността от тези неща, а и свещеноначалството мълчеше, и не можехме да разберем какво се случва. Но после, четейки Светото Писание и духовна литература, постепенно започнах да вниквам и да се ориентирам. Често отивах при моя духовник, и заедно богомолствахме по светите места. Помня, как в Одеса се поклонихме на мощите на преподобния Кукша и за първ път поразговаряхме със схиархимандрит Йона, неотдавна починал старец. Той, скрит в схимническия кукол* даже не ме и видя, но даде много наставления, отнасящи се именно за моя живот… Видях старците – отец Йона, отец Николай Гурянов, отец Кирил (Павлов)… С тях само да седиш заедно е такова блаженство, такава благодат излиза от тях, такава любов! Всички те бяха с един дух. Не като днешния, ласкателен, лукав, дето е измама и прелест, а Божествен...
С отец Йона впоследствие разговаряхме не веднъж, когато вече бях приел свещенически сан. И веднъж той ме попита: „А ти имаш ли компютър?“ – «Не, отче». – «Да, и не трябва на свещеник компютър. По-малко такива неща, повече към Бога – със служение, с молитва». Не мога да предам с каква любов бе казано това. Когато народът идваше при него в манастира, аз гледах в очите му – те бяха пълни с тъга, любов, покаяние и молитва за хората. Старцте (монаси) разбираха какво става, на къде отиваме... Отец Йона също говореше за пришествието на антихриста, за електронните документи, всички истински духовни пастири предупреждаваха за това. А сега такива разговори у много священици предизвикват раздразнение или лукава усмивка…
– Отче, какво съветвате хората, които се обръщат към Вас с въпроси за цифровте идентификатори (ЕГН, лични електронни карти и др.)?
– Аз никога не говоря от себе си. Познаваме се с митрополит Владимир Почаевски и зная ясната позиция на Владиката и братията му, архимандритите, игумените, йеромонасите, по този проблем, и напълно съм съгласен с тях. Има множество свидетелства, потвърждаващи правотата на противниците на всичките тези нововъведения. Например, запазили са се писанията от XVI век на монах Зиновий Отенски, местно-почиан Новгородски светец, с пророчества за електронните карти. Той писал, че ако даже започнат да ви принуждават да ги приемате – отказвайте до смърт. «Кръвта си да пролеете или от имота да се лишите» – но карта не взимайте. Помислете! Това е казано, не от нас – сегашните митрополити и свещеници, – а от преподобните, още през XVI век.
Господ, както е известно, главно с притчи е поучавал, защото не всички са искали и са можели да Го чуят, както е и казано в Свещеното Писание: С ушите си ще чуете – и няма да разберете, и с очите си ще гледате – и няма да видите. Защото е загрубяло сърцето на този народ, и с уши трудно чуват, и очите си затворили, да не видят с очите си, и да не чуят с ушите си, и да не разберат със сърцето си, та да се обърнат (Ис. 6, 9–10). Затова не призовавам всеки срещнат да се отказва от идентификаторите, знаейки, че това може да предизвика само недоумение, раздразнение, злоба и неприязън в човека, и нищо добро да не излезе. Но на вярващите хора, на православните, искащи да знаят, когато ме попитат, казвам: «Никакви електронни документи!»
– Имало ли е във вашата митрополия случаи на притесняване от събратята и свещеноначалието, на свещениците, които се опитват да противостоят на глобализацията?
– За някакви притеснения не ми е известно. Зная само, че ни наричат душевноболни, казват, че сме в прелест.
Неотдавна присъствах на нашето епархиално събрание, с участието на известния столичен протойерей Дмитрий Смирнов. В своето изказване той каза: «Сега са много добри времена, много благоприятни, прекрасни, даже по-хубави отколкото при Царете и Императорите». Но на мен ми се струва, че всеки човек, който поне малко разбира от духовен живот, ще изпадне в недоумение от тези думи: «Как така? Нима времето, когато са управлявали православните царе е било по-лошо от сегашното?» Излиза, че свещеникът разкри убежденията си и стана ясно, че е либерал (масон?). И после, когато с бележка го попитаха: «Отче, а може ли да приемаме електронните документи?», той отговори: «Може, аз благославям. Тези, които са против тези документи, свещеници, миряни, са чудаци». Т.е. - глупаци?! И още беше казано: «Ние всички се борихме против Единния данъчен номер (ЕДН), а сега всички го получиха. Е, и какво, доборихме се? Ето и всички вие ще вземете (лични, електронни) карти. Всичко ще приемете, и нищо няма да можете да направите». Коронната му фраза беше: «Вие всички, всичко ще приемете!» Т.е. думите на нашите светци и непрославените още подвижници, не трогват сърцата им. Защото „трябва да се живее, да се купуват продукти“, трябва да храним тленната си плът...

– Отче, а как се отнасяте към приетия на последния Архиерейски събор, документ „Позиция на Църквата във връзка с развитието на технологиите за събиране и обработка на личните данни»? Как мислите, трябваше ли свещеноначалството да предупреди с този документ чадата на Църквата, не само, че „използването на идентификатора, заедно със съвременните технически средства ще позволи осъществяване на тотален контрол над човека, без неговото съгласие, но и за греховността и душепагубността на добровольното участие на вярващите в построяването на всемирния електронен Вавилон?
– След Архиерейския събор позвъних на митрополит Владимир Почаевски. Той беше излязъл, но поговорихме със секретаря му. Попитах го: «Отче, кажи, какво ви разказа митрополит Владимир, след като се върна от събора?» А той отговори: «Отче, „всеки, сам за себе си“». А аз: «Как така? Нима архиереите няма да се застъпят за нас?» – «Не, отче, всеки за себе си».
Хората много години пращаха обръщения към Синода, Патриарха, митрополитите. Хиляди писма разпратиха, хиляди телеграми! Затова вече не можеше да не се разгледа този въпрос. Народът чакаше решението на Архиерейския събор. Слава Богу, приеха този документ «Позиция на Църквата…». Но те не можеха да не го приемат, защото иначе народът ще каже: «ние нямаме доверие на архиереите». А бунт сега не е нужен никому. Но какво да чакаме по-нанатък? Ще смогнат ли архиереите, там пред властите, да издигнат своя глас в наша защита? Наблюдавам случващото се и дълбоко се съмнявам. Аз зная само това: нас вече почти всички са ни изоставили. Само Господ не ни оставя, Божията Майка, светците. Верните архиереи къде служат сега? На далече ги разпратиха, за да не слушаме истината от устата им. Само тук-там има свещеници които проповядват на идващите в черквите, и стоят зад паството... На никого не му е до нас. Всеки сам за себе си. Такова време е дошло. И не трябва да залъгваме себе си, да се успокояваме и да си мислим: «Не, не, още ще поживем, не всичко е толкова лошо…» Сега малцина следват Господа по тесния, трънлив път. По широкия, по просторния вървят: «За електронните карти не трябва ли да се мисли? – Не трябва, какво ви става, не мислете за това», «Приемайте всичко, това е вашето послушание!», «Иначе, как ще платиш за осветлението, за телефона, за квартирата?..»

Сега плащаме данъци, и в гишетата на касите вече не винаги ни обслужват, а ни препращат към терминала „терминатора“.
Но опитайте там да платите, без ИДН (индивидуален данъчен номер) – терминалът връща и не приема плащането. Терминалът работи само с цифри, а ние нямаме номер. И затова отиваме да платим при оператора и искаме да внесем дължимата сума. Не че се плашим от този данъчен номер (подобен на ЕГН в България), като от някакъв мракобес, не, но просто така се противопоставяме. Но на касата не приемат, има голяма опашка – отиваме в пощата. А там 24 рубли, отгоре, за превода. Но нищо, даваме ги. Минаваме без Идентификационен Данъчен Номер (ИДН). За сега. А как ще е нататък? Ще мине време, година, две, три, и ще ни кажат: –„Извинете, но не можем да ви приемем парите, Вие вече трябва да плащате с електронна карта. Нямате ли, взимайте карта и плащайте».

Т.е. нас никой няма насила да ни кара да приемаме електронните карти, те просто по този начин ще ни принуждават: не си платил за телефона – изключват го, за осветление не си платил – стой на тъмно… А тези, които не могат да ги принудят, които останат верни, ще ги притиснат по друг начин. Ще ги обявят за терористи. Щом не искат да приемат електронни карти, значи са престъпници, непослушни граждани, нарушаващи еди кои си закони… А Конституцията, без много шум, ще я изпразнят от съдържание. Сега хората, които отстояват правата си, се позовават на Конституцията, а Президентът е – гарант на Конституцията. И затова сега те не могат да извършат кардиналните си реформи. Но щом обезсилят коституцията, вече няма да имаме права, на които да се позоваваме. Нашите лични данни не са нужни, нито на поликлиниката, нито на училището. Събират ги за «УЕК» - Универсалната Електронна Карта. И ние трябва да дадем съгласието си.... А после, отидеш да платиш, а там ти кажат: „Вашата карта е блокирана, обърнете се към съда“. А съдът ще отговори: «Това вашия подпис ли е под съгласието за обработка на личните данни?“ – „Да, моя е“. «Тогава, довиждане. Проблемите са си ваши».
Затова архиереите и сеещениците трябва да застанат в защита на паствата си, на повереното ни стадо Христово...

– Как Мислите, защо не всички православни виждат душепагубността от глобализационните процеси и не считат за нужно да им се противопоставят?
– Затова, защото няма кой да им разясни, няма кой да сведе истината до хората. Свещеникът трябва сам за себе си, всико да си изясни, да почувства опасността. Ние свещениците казваме думите, ухото чува, а сърцето възприема. И сърцето, или ще се отпусне, или ще се разпали: «Да, отче, всичко, което казахте е истина! Така е!» Т. е. Състоянието на православните – духовен сън или бодърствуване и трезвост, зависи от свещенството.
Веднъж отивах на отпяване, а край мене един представителен човек, с много образован и културен вид. И ме заговори: „Отче, може ли да ви попитам нещо? Веднъж бях в Лаврата, още 2002 – 2003 година, и там служеше Патриарх Алексий. И след Литургията имаше проповед, която ме порази. Той каза, че за това, което се е случило 1917 г. Много е виновно и свещенството. Вие как мислите, наистина ли е така?» А аз отговорих: „Да, истина така е било. Много архиереи и свещенници са предали Царя...» Нещто подобно може да се случи и в наши дни. Ако свещенноначалието замълчи, ще предаде народа Божий, ще го предаде в ръцете на световното правителство, зад което стои антихрист.
Сега, за съжаление, влиянието на свещенството сред народа намалява, защото Духът Божий напуска сърцата ни. Свещеникът у нас се превърна в Сватбен разпоредител (а у нас в България – в погребален агент). Той непременно трябва да присъства там, където се провежда някакво светско мероприятие. Ние се занимаваме неясно с какво. Кой ще ни уважава и слуша? Естествено, никой! Защото ние престанахме да сме свещеници, а само навличаме расото, отгоре кръст – а дуът го няма. Къде е духът? Изгонихме го. Ето къде е бедата. А тези от отците, които още казват по нещо, тях ги осмиват, стесняват рамките им, обявяват ги за глупаци, ненормални, разколници, сектанти; казват че са в прелест, че са объркани... Така и на мен един свещеник ми каза: «...Тебе никой не може да те пречупи». Е, и слава Богу, че неможе, защото ние трябва да имаме стожер. И му отговорих: «Дай Боже, да не могат да ме пречупят до края на моите дни!»

Съветвам всички: не принемайте електронни карти, не бързайте. А как да живеете? На Господа се уповавайте. Самият Христос как е живял в този живот, какво е имал? Нищо, даже не е имел къде глава да подслони. А ние как искаме да живеем? В какво се превърнахме ние свещениците? Не се ли превърнахме се в удобни попове, на повикване, за световното правителство?! Ние изпълняваме тяхната воля, а по волята Божия не искаме да постъпваме. «Както каже архиереят, така и ще правим». Извинете ме, но Не. Имаме Господа, имаме Светите Отци, имаме иконите, имаме канони – и тях ще следваме, а не, «както каже архиереят». Ние изгубихме мъжеството и устойчивостта си. Ходим и казваме: „Господ е Любов, Господ е Любов...“ Разбирасе че е Любов. Но Господ е и – Ревнител. А ние сме изгубили тази ревност.
Хареса ми какво каза протойерей Игор Тарасов по теле-канал «Союз»: «Трябва да се съзове събор, аз съм малък човек...» И правилно, какво може да направи сам? Отче, да те спаси Господ! Повече такива пастири да имаше, всичко щеше да е нормално у нас. Тогава православните ще кажат: «Не, ние няма да приемаме нищо!» Ще получим, да речем, съобщение, че без електронни карти, не се приемат плащаня, а ние, всички православни, ще застанем против електронните карти. И край. Никой нищо няма да може да направи, и ще продължим да си плащаме (и получаваме), както до сега. А сега сами ускоряваме този процес. Защото имаме послушание, не на Бога, а на лукавия, на антихриста. И отиваме с това лъжовно послушание, и приемаме всичките тези електронни карти, и ще ги приемем. Спаси ни, Господи! А епископите и свещенството, ще видите, ще минат още година-две, и ще започнат да благославят това.

– Отче Георги, аз тъкмо исках да питам за по-нататъшните перспективи. Както знаем, Федералната миграционная служба е разработила нов проекто-закон «За основен документ, удостоверяващ личността на гражданина на Руската Федерация», съгласно който от 2016 година в нашата страна напълно ще се отмени издаването на хартиени паспорти, и ще ги заменят с т.н. удостоверения за самоличност, във вид на пластмасова карта с електронен носител на информация. В текста на проекта е казано също, че такива електронни „паспорти“ трябва да имат всички граждани на РФ, още от момента на раждането. Как ще коментирате това?

– Какво излиза? Универсалната Електронна Карта (УЕК) не мина. И слава Богу, народът се молеше, писа писма, обръщения… И нещо там при тях не се получи, не сработи, и сега само на желаещите ги издават, макар че според плана, тази карта трябваше да е задължителна за всички. И ето че те решиха да тръгнат по друг път – измислиха електронния «паспорт». «Това е паспорт»! Отказът от този документ е нарушение на закона. И точно на това ще наблягат.
Аз се обръщам, чрез вашия вестник: гответе се за изповедничество, друг път за нас няма да има. Не мислете, как да се договорите с властите. С антихриста, с дявола, не трябва да се договаряш. Или ще спасиш душата си, или ще я погубиш. Както Господ казва в Евангелието: Който иска да запази душата си, ще я изгуби, а който изгуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я опази (Марко 8, 35). Това е простата истина. Вижте разпятието Христово на Голгота. Господ се предаде на кръста, а ние какво искаме, да не идем ли на кръста? Всеки си има свой кръст. Както казваше приснопаметния митрополит Йоан (Снычев) (него трябва да прославим): «От кръста на се слиза, от него свалят!» И скоро всеки ще има своя кръст. Не искам никого да разстройвам, да плаша, а искам де не влизаме в примката, но дълбоко да се замислим: ако сме Христови, трябва да вървим по Христовия тесен и трънлив път.
Не търсете свещеници, които да ви благословят да приемате картите, не гледайте белите бради, възрастта и лицето. Четете Евангелието, вниквайте в него. Четете Посланията на апостолите, Откровението, Псалтира. Плачете в молитва, с Иисусовата молитва плачете, та Господ да прости на нас грешните. Ако не се каем със сърдечно съкрушение, пропадаме. Всичките правила, които искаме да изпълняваме, няма да ни спасят. Никакви поклони няма да ни спасят. Трябва сега да молим Господа за помощ, та да устоим във времената, които идват. 2016-та година е близо. Раз-два и край, повярвайте. Сега годината минава, като месец, две години – като два месеца. Времето се съкрати, никой нищо вече няма да успява да направи, никой – от малък, до голям. Сега е време за молитви, за покаяние и за вътрешно съзряване.

Интервю на Анастасия Державина
Източник: газета «Православный Крест», № 24 (96), от 15 декабря 2013 г.
Окончание следует

http://www.logoslovo.ru/forum_std/all/section_23_1_2_1/topic_8397/