Някъде в началото на седемдесетте години, по време на отслужване на Света Литургия, се сподобих с първото видение. По това време започна масово увлечение на хората по Запада и, естествено, започнаха да се заличават присъщите на славяните черти – невзизкателност, гостопиемство, безкористност. Парите и вещите се поставяха над нравствеността и духовността. А най-страшното беше, че начина на живот на хората, наричащи себе си православни, често даже, строго спазващи църковната обрядност, ставаше такъв, като у околните безверници! Същата нескромност в бита, същия стремеж към кариера, към високо положение в обществото. За децата от вярващите семейства вече, като че не предизвикваше душевни терзания включването в пионерската организация, в комсомола, в партията. Оправданието е: «А как без това, не живеем в пустиня, а сред хората. Да, грях е, кое не е грях..., ще отидем, ще се покаем». Такова лековато отношение предизвиква голяма опасност за невъзможно спасение. Препрочитах евангелието, особено за последните времена, за апокалипсиса. Не ми даваше покой въпроса за Пустинята в която хората ще трябва да бягат...

И ето че виждам огромен брой вървящи хора. А некои, като че ли не вървят, едни прируват, други блудстват, трети правят пакости на ближните си, но все пак, като река ги увлича напред. Всички те са много разнолики, има и миряни, и духовенство, и военни, и политици, всичко и всички. Повечето хора просто са се юрнали напред, а некои вървят спокойно. На пътя им страшна пропаст, пропаст в ада. И изглеждаше, че всички ще се провалят в ада, но не. С мнозинството от хората така и ставаше. Виждам как ги привлича натам, – кого, коли, кого пиенето и яденето, кого парите, кого скъпи дрехи. Некои не пропадат, а се смъкват надолу в пропастта, – но светещи мъже ги подкрепят и им помагат да преминат. Пропадат, не само богатите, но и хора, явно не разполагащи с големи средства. Но всички те имат един кумир – похотите на света.

Беше страшно. От пропаста долитаха, не стонове, а войят на попадналите там..., и смрад.  И то, не просто миризма, съвсем не. Както благоуханието не може да се опише, благоуханието, не от цветя или треви, а благоуханието на благодатта, която се дарява чрез Господа, от мощите и от чудотворните икони. Адската смрад, не е просто лоша миризма, като от сяра, а е чувство за ужас и безвъзвратност..., с две думи – адски смрад.

Ето ти я и пустинята. И там отшелниците ги съблазняваше човекоубиецът, стараейки се да възбуди страст към печалба, похот, униние. Мнозина падаха, много, много. В същото време, толкова князе и силни от този свят са се спасявали, и не само са се спасявали, но са и прославени от Църквата за светци, – те имали всичко, но сърцето им принадлежало, не на тленния свят, а на горния.

Но нашето време с това е и страшно, че изкушенията подмамват човека отвсякъде, на всяка крачка, и най-често са такива, че е трудно да се разпознаят. Колко хора идват при мене, и като че ли, всичките ги вълнува един въпрос – как да се спасим, как да постъпя в една или друга ситуация. Но нима може за всяка постъпка, през деня, а даже и за месец, да се взема благословия?! Значи, трябва да се изложат начините за съблазняване и основните им насоки. А те са неизменни от сътворението на света, защото дяволът не е творец. Макар че, за многото хилядолетия той е натрупал опит, и сега предложенията му към човечеството, да слезе при него в ада, са станали по-изтънчени, а по същество, той предлага целия съвременен свят. Предлага, защото да принуди, не може, понеже не е по силите му, но да опакова греха в съблазнителна за човека опаковка, това умее...

Днес имаме още една собеност, и това е идването на антихриста. Много духовни хора казват, че той вече се е родил. Но по този въпеос е трудно да се каже категорично, защото врагът е лукав, даже и към тези, които му служат. Мнозина от тях са считали себе си за антихристи, и те са били такива, според мирогледа и постъпките си, но не са били този, за който говори Църквата. (Григор Симов: Юдейството през всичките векове е „отглеждало“, школувало и изпробвало на дело, много кандидат-антихристи – при всеки по-голям еврейски метеж. Евреите не чакат техния месия (мошиях) да „падне от небето“, а винаги имат на разположение дузина специално отгледани и школувани свърх-изкусни измамници, и мнозина са били провъзгласявани за месии. Един от тях е бил и Лео Бронщайн „Троцки“. Потърсете заглавието „Въоръженият Пророк“) Може да се е родил, а може и да не е, и не в това е въпроса. Когато питали Светителя Игнатий Брянчанинов за идването на антихриста, той отговарял, че няма точна дата, но времето на идването на антихриста определят хората, според своята злоба. И ето сега е времето на окончателната подготовка за идването му (идването му на власт, над целия свят). Нужна е и концентрация на световната власт, и определено „озверяване“ на човечеството, защото той ще е ръководител, не на една страна, а на целия свят. Но даже и това е недостатъчно, и за да се постави човечеството на колене, трябва да се създадее такава система на живот, най-малките нарушения на която да водят до катастрофални последици за хората,  –  глад, студ, разруха. И тази система се създава, Как всичко това ще става, видях по-късно, след неколко години.

Второто видение на стареца Антоний. – Поучения.

Трудно беше за възприемане това в годините на привидното съветско благоденствие. Тогава и не мислех, че ще доживея до годините на изпълнението, на повечето от това, което видях.

И така, както казах, второто видение не беше продължение на първото, не. И по време, то беше значително по-късно, и по съдържание, също е доста различно. Първото видение беше, нещо като поучение, вразумяване. Аз исках отговор и го получих. Второто видение, може да се каже, че беше от съвсем друг вид или качество. Аз не питах за нищо, но ми беше дадено да видя повече, от това което ме питаха хората, идващи при мене. Ако първото видение можеше да се преразкаже, повече или по-малко точно, то второто, по принцип, не може да се преразкаже. Аз, отец Александър, просто за първ път ще се опитам да ти изложа, поне в някаква последователност, и с езика на светската наука да го систематизирам. Но именно, да го изложа в някаква последователност, а съвсем не, така, както ми беше дадено да го видя. Защото ми беше дадено едно, за по-голяма полза, за теб и твоите посетители, а на мен , по-скоро, в друга последователност. До сега, всичко, което ми беше дадено да видя, го използвах само в отговори на недоумяващи вярващи.
И още неколко думи, не от видението, но за мирозданието, за по-лесно разбиране на последващото. – Господ сътворява всичко живо и не живо, в единна, много строга система. Цялата вселена е абсолютно свързана, със всякое действие, и на най-незначителна нейна част, а за разумното създание – човека, даже и... мислите му. Действията на неразумните създания, не могат да навредят на вселената, – те са ограничени, както с вътрешни задържки, или с инстинктите, так и със саморегулиращите свойства на самата пророда. Друга нещо е човека. Той е създаден по образ и подобие Божие. И колкото и да спорим, кое е образ, а кое – подобие, кое има човек от рождение, и кое е призван да придобива през целия си живот, в дадения случай е по-важно друго – действията му, както в материалния свят, така и в невидимите му свойства, отразяващи се на окръжавщата среда, на средата на обитанването на човека, и на цялата вселена. Не Бог е заличил от лицето на земята Содом и Гомор, а отказалите се от промисъла на Твореца, хора. Това го казвам, защото всичките беди, които трябва да се случат с човечеството и природата, не са следствие на гнева Божий, защото, нали изповядваме, че Той е Всеблаг и Всемилосърден, и го изповядваме истинно, и това е истина. Но е следствие на всеразрушителното действие на самото човечество, тръгнало даже, не по принуда, но продало се на уловките, на дявола. А сега, конкретно за видението, за това, което очаква всички ни, и уви, не в толкова далечно бъдеще, а некои неща се случват и в наше време. И така, какво видях за бъдещето:

Преди всичко, всевъзможни технически катастрофи на създадената от човека, сатанистска, по същество, система на съществуване, която започва да се руши, понеже напълно противоречи на Божите закони. Ще падат самолети, ще потъват кораби, ще се взривяват атомни станции, химически заводи. И всичко това ще е на фона на страшни природни явления, които ще стават по цялата земя, но особено силно – в Америка. Това ще са урагани с невиждана сила, земетресения, страшни суши, и обратното – потопподобни порои. Ще бъде заличен от лицето на земята зловещият монстър, съвременният Содом – Ню-Йорк. Няма да остане без възмездие и Гомор – Лос-Анджелис.

Изглежда че ще е трудно да се намери на земята място, където човек да се чувства спокойно, в пълна безопасност. Спокойствието на човека ще е само в упование на Бога, земята вече няма да му дава защита. Най-страшни последствия от разярената природа грозят градовете, защото те напълно са се откъснали от нея. Едно разрушаване на съвременна вавилонска кула – голям жилищен блок, означачава - стотици погребани, без покаяние и причастие, – стотици погинали души. Тези блокове построени на пилони, пронизващи като стрели в земята, като че стремящи се към ада, затова те и ще донесат на хората адска смърт под развалините. И този, който остане жив, ще завижда на моментално загиналите, защото неговата участ ще е по-ужасна от смъртта.

Градовете ще представляват ужасяващо зрелище. Даже и в тези, които избегнат пълното разрушение, лишени от вода, ток и отопление, и от снадбяване с храна, толкова много хора ще умират, че градовете ще приличат на огромни каменни гробища. Банди разбойници ще налитат непрестанно, вършейки злодеянията си, и даже денем ще е опасно придвишването в гада, а нощем хората ще се събират на големи групи, за да се опитат да доживеят до сутринта. Но изгревът на слънцето ще възвести, уви, не радост от новия ден, а мъка от нуждата да се преживее и днес.

Не трябва да се мисли, че на село ще цари спокойствие и благоденствие. Отровени и обезобразени, изпепелени от сушата или заляти от поройни дъждове, полята няма да дадат нужния плод. Ще има невиждано преди това, измиране на добитък, и хората няма да могат да ги заравят, ще ги оставят да се разлагат и ще тровят въздуха със страшен смрад. Селяните ще страдат от нападенията на граждани, които търсейки храна, ще се плъзнат по селата, готови да убият човек за парче хляб! Да, за залъка, който сега не могат да прегълнат, без сосове и подправки, ще се лее кръв. Людоедството ще стане нормално явление, приелото печата на антихриста човечество, ще премине всички граници на нравствеността. За селяните нощта също ще е време на особен страх, понеже тогава ще са най-многото разбойничества. А ще трябва, не само да се преживее, но и да се запази имуществото и инструментите за работа, иначе и тях ги заплашва гладна смърт. Самите хора, също като и в градовете, ще са обекти на лов. От страни ще изглежда че са се върнали допотопните времена. Но не. Защото в онова време над света е господствало словото Божие: «Растете и се умножавайте.» А сега самият живот на човечеството е насочен към отхвърляне на благодатта и промисъла Божий. Но и това няма да е краят. Аз в началото на разказа наблегнах на предшестващото всичко това, и не случайно. Най-често, ние от малкото, не виждаме голямото. Зад малкия грях не виждаме погазването на основните заповеди Господни. Господ е сотворил този свят, и го е сътворил, като Творец, в мир и в хармоня със Себе Си. Помните ли Словата Му за току що сътвореното: „И видя Бог, че е добро“! Това е казал Бог. Вседостатъчният и Всеблаг, Всемогъщият и Всесъвършенният.  Всемилостивият Промислител е намерил, че творението му е добро, т.е. Светът бил в хармония с Дорото, с Любовта, защото Бог е Любов. Човекът, единственното творение, способно да влияе на съществуването на света, венецът на творението, е сотворен също и - по образ и подобие на Доброто и Любовта. И заповедите дадени му от Твореца, не са нищо друго, а напътствие за спокоен и щастлив живот в света, и в хармония с него. Всичко друго, противоречащо на заповедите, е пагубно, както за света, така и за всичко съществуващо в него, и зависещо от него. Всичко започва с малкото - с произволното облекло, с колективното обучение на децата, не под ръководството на духовни лица, а на светски учители... Учители на какво? Колко от тези учители са нравствено пропаднали личности, разве­дени, гуляещи, неврастеници. А останалите, макар и да по-голямата част, ако са запазили човешкото си лице, те не знаят и не искат да знаят правилата за живот в създадения от Бога свят. На какво учат те децата? Учат ги по правилата на света, не като Божии творения, но по правилата на живота, в света на духовете поднебесни! Ето го малкото, от което произтича страшното, голямото.

Моралното разложение! Колко пъти дяволът се е опитвал да го направи всеобщо, всеобхватно, но винаги се е натъквал на страшното изобличение на Църквата. А за духовете на мрака, това е най-страшното изобличение. Както крадецът се прокрадва в тъмното и се бои от светлината, така и дяволските привидения са най-ефектни и най-съблазнителни, когато отсътства светлината на истината. Светът е покрит от тъмата на десетината „развити“ страни, които дяволът е избрал за своя опора, в делото му за оглупяване на целия свят. Главното му ударно оръжие в това дело е лозунгът – „свобода“! Колко кръв е пролята във всичките революции и преврати, в социалните и псевдо-религиозни изстъпления, в политическите и мистичните разпри, на олтаря на беса «свобода»! Това е той, същия, въстаналият и низвергнат, създанието, опитващо се да си присвои мястото на Твореца. Това е той – главният свободолюбец. И свободата му, не е дарената на човека от Бога способност да е съвършен във всяка добродетел. Не. Неговата «свобода» – това са най-тежките вериги, чиято цел е да лиши човека от възможността да избира между доброто и злото, оставяйки му само възможността да слезе в ада. И точно тази свобода ще бъде постигната. И протестантите, на времето, също се борили за свобода и против диктата на католиците, но като дошли на власт, същите тези баптисти, устроили такаъв терор и вакханалия, че Европа се ужасила! А нашите къде са! Нима можем да кажем, че сме Православна Държава.

Първата свобода,която е нужна на беса, без която всичките останали ще се обезсмислят, това е свободата на вероизповеданията, или така наричаната веротърпимост. Същността на това движение е, да отвори широк път (преди всичко за младежта) водещ към сатаната. И забележете, отче – пътят е с еднопосочно движение. Опитай се да вървиш срещу това движение, и веднага ще те сгазят. Православната Църква, това е което не им дава да спят спокойно! Католиците вече са готови за всичко, те приемат бесовската цивилизация, «прогреса». Поддържат ционизма, и фактически, казват «да» на идването на антихриста.

И видях аз, какви напъни прави световното зло, да опорочи Църквата и Светото, неопорочно Тяло Христово! И преди всичко, ще я опорочават във всичките вестници, радиа и телевизии. Юдеи със славянски фамилии всячески ще излагат духовенството на пулично поругаване, ще издевателстват над обрядите, постите, начина на живот, всичко това, което винаги е било основата на жизнеспособността на народа. В самата Църква, сред духовенството, ще внедряват хиляди и хиляди окатоличени рушители на православието. Но и на благочестиите, на вид, духът им е чужд, друг, и хората ще изоставят храмовете. Ще стоят те възстановени и построени, но празни. Но все някъде ще свети огънят на истинската святост и привърженост на духа към отеческата вяра. Но който иска, ще намери. Никой не ще се оправдае, казвайки: «Господи, търсих, но не намерих!» Сред мрака на безверието и безбожието, по цялата земя горят пламъчета на истината. И ще бъде праведното духовенство гонимо и изтласквано, ще се подлага на всякакви хули, и няма да се спрат слугите на дявола, и пред убийства, ако бъде допуснато от Бога, праведник да приеме мъченически венец. Много ще са праведните мъченици в последните времена!

А духовете на чуждото, ще дочакат властта на антихриста. Но и за тях все още ще има възможност да се спасят, т.е. да разпознаят кой е той, но властта и парите ще затворят очите на мнозинството. Страшно време! А нали всичко започва от малкото, – престана духовенството да носи прилични на сана му одежди, вече и бръснене на брадата, по католически маниер, не се среща.

Втората «свобода», която също всячески натрапват, е свободата на моралната развратеност. Уви, хората я приеха и тя стана неотделима част от съвременния живот. Блудството, не било блуд, а сексуална свобода (вижте как врагът крие делата си, зад красиви, на първ поглед, думи: не блуд, а секс, не кражба, а експроприация (а днес - приватизация) и така със всичко). Развращването ще започне от най ранна възраст, във вид на възпитание в култура на половете и тяхното взаимоотношение. На децата ще показват разголени тела, и вече това се прави на места, съвокупление, разпалване на похот, представяйки всичко това за нещо нормално (и днес вече, на Запад, вкарват родителите в затвора, ако протестират срещу задължителното обучение по хомосексуализъм и еднополови бракове! Г.С.). Книгите и телевизорът ще са наситени с голи хора, с ужасни сцени на блуд. Разголването, даже и с днешните облекла, е само началото. Целта е много, много по-омерзителна – това са домовете на Астарта и Ваал, където се совокуплявали замаяните с алкохол и наркотици, стотици и стотици езичници. Ето натам, на поклонение на бесовете, водят човечеството поборниците за свобода. Кой от когото е победен, на него и става роб. Ето по това робство, опаковано в свобода, се увличат хората.

Но и естественният блуд вече не е достатъчен за слугите на мрака. Като проява на истинното свободолюбие, разкрепостеност на мисленето, ще се продава содомският грях и скотоложството. Пропагандата на тази мерзост ще е невероятно силна, едва ли не по-силна от половото развращение. Случаите на еднополови бракове ще доведат до такова разгласяване, както и изобретяването, на времето, на антибиотиците! (И сега виждаме, че тези пророчества вече са се изпълнили!) Отвсякъде ще се появяват содомисти – артисти, политици, бизнесмени. Содомският грях ще стане емблема на близкото бъдеще. Още сега се устройват дивите им оргии, във вид на ежегодни карнавали в Америка, а всичко това ще става и у нас, в не по-малко отвратителен вид. Всички, които ще се противят на това избуяване на бесовщината, ще ги обявят за посягащи на чуждата свобода, за заспали, невежи и противодържавни хора, понеже всички държави, за главна цел на своята дейсност ще поставят, не защитата на нравствеността, а защитата на бесовските свободи. (И това също вече е факт!)

Именно, на бесовските, защото и сега няма да срещнете чисто православна публикация, освен в църковен вестник. А и нали допускат архиереи, до телевизията, само на големите празници. Какви ли не глупости пишат и говорят, но няма никакво противопоставяне срещу възгледите от светски характер. Хубава е свободата, само когато могат да ругаят святостта! Всичко останало е табу.

А нали всичко това започна от малкото, и колко отдавна беше. Това настъпление у нас идва от времето, когато предадоха църковните училища, на местните светски власти. И поставиха там за учители - безбожници, да готвят кадри за революцията 1917-та година!

Младежта, попаднала под властта на дявола, чрез извършено грехопадение, замаяна алкохол и наркотици, няма да може да устои пред последия призив от ада, на изконния човекоубиец, и ще завършва живота си, със самоубийства. Броят на посегналите на себе си, неимоверно нараства. Толкова нараства, че този начин за приключване на живота не прави впечатление никому. Още повече, че броят на болните от страшни болести, свързани с похотта или неумереностите, и от отравянето на света, ще са толкова много, а страданията от тях, толкова страшни, че самоубийствата ще се приемат от обществото, като някаквъв акт на милосърдие. Ще започнат даже да подтикват хората към това, и обяснението е просто, защото всичко е насочено към погубване на заблудениет души.

Друга страшна дяволска уловка ще е подбуждането на хората към печалба и увеличаване на личните доходи. Самата тази страст към сребролюбие е пагубна, като всичко неумерено. А неумереноста води към разрушаване на природата, в каквато и сфера да са заработени тези пари, все едно, това ще се отрази на обкържаващия свят. Втората част на тази уловка е в употребата на тези средства. Още веднъж повтарям, че създадената система за живот е много крехка. Така че и използването на парите от хората също е свързано с тази крехкост.

Какво всъщност представляват днешните пари? Блъф, призрак, илюзия, както и всичките дяволски «чудеса». Всичката произвеждана техника може да се ползва, само с много «ако»: ако има гориво, ако има резервни части, ако не е висок радиационният фоне, понеже тогава електрониката излиза от строя,– и така може да се изброяват още много „ако“. Освен това, съвременният автомобил не може да бъде обслужен, без специални сервизи! Значи, само да го няма едно от тези много „ако“, и всичко това се превръща в куп ненужен скрап. Примерът е пред очите ни: защо сега за селяните са скъпи конят и кравата?

Освен това, по-голямата част от парите се държат, или в банки, или в ценни книжа. Ще затворят изведнъж банките, за да поставят хората на колене. И ще ги затворят в един час, и репетициите за това вече бяха успешни. А предприятията ще спрат и поради природните катастрофи и войни. И с какво ще остане човек? С маса ненужни и безполезни вещи, за придобиването на които са били похарчени години от живота, но ценността им е доста относителна, даже и в благополучен свят, а в свят на катастрофи, те са просто прах и нищо повече.

Помня, как жените все ме питаха, кристала и килимите в дома, грях ли са или не. Целият Съветски съюз трупаше тези неща като запас. А сега си представете: – спира електричеството, газта и отоплението, за какво тогава човек ще разменя кристала и килимите? – За трион, за секира и «пернишка печка» от варел! А кой има такива вещи?! Може би – един на сто - двеста.

Колко рационално е бил устроен света до безумствата на 19-20-ти век. (а у нас – до средата на 20-ти век!) Облклото се правеше да е здраво и надеждно. Понеже са похарчени сили и труд за изработката му, и затова облеклото стигаше и до внуците, – ето как са ценяли хората силите и времето си! И за това са имали време за всичко, и за полето, и за храма, и на маса, в празник, да седнат с роднини. А какво е сега? За молитва няма време, а децата растат безпризорни... - нали родителите трябва да печелят пари....

 ...................

И една малка, но многозначителна добавка от разказа на отец Антоний

за Закона Божий и закона човешки.

... ще ти разкажа един случай, на който ми се наложи да бъда свидетел. В лагерите умираше свещеник, превърнал се вече напълно в „пътник“. Той беше такъв висок, недодялан, крехък, със слабо здраве. Бързо стигна йеромонаха да състояние, вече трудно да мести краката си. А нормата никой не му намалява, но обратното, започнаха да  товарят нещастния, безмерно. Как ли не се застъпваха за него, но всичко напразно, нито по-лека работа, а още по-малко пък в лазарета да го откарат, сиромаха. Всичко оправдаваха с трудностите при построяването на социализма, с индустриализацията, колективизацията... Освен това, и с нуждата, служителите на вярата да изкупят греха си към пролетариата.

Подучвани от лагерното началство, криминални престъпници, поначало, също страшно тормозеха всички нас, особено с отнемането на и без това оскъдната храна. Впрочем, и храна това трудно можеше да се нарече. Но попа живееше. Изглеждаше, че въпреки всичките закони на природата – той още живееше! Макар че всъщност, той живееше тъкмо по законите на природата, но не и по законите на земното битие. С пълна вяра приемаше съветите на намиращите се там старци (монаси, свещеници), той даже благославяше престъпниците, отнемащи му храната, и с отнетата му оскъдна дажба, пълнееха! Но скоро на всички в лагера стана ясно, че е по-добре с благословение да изядеш сухарче от ръцете на младия поп, отколкото цялата му дажба да откраднеш, или изигреш на карти.
Защото после се случи следното: Отеца, едва домъкнал се до лесогона, станал свидетел на жестоките мъки на рецидивиста, от случилото му се преплитане на червата. Беднягата се изхитрил, отнел ли, откраднал ли, скрил ли, но да изяде просто немислимо за лагерник, количество храна. Страданията му били ужасни, та нещастникът молел охраната да го застреля.

Рецидивистите отишли при попа и започнали да го молят за помощ. Свещеникът взел в ръка шепа сняг, благословил го, кротко се помолил и го дал на страдащия. А той, изглежда, възприел случващото се за надсмиване, но настояванията на стоящите край него престъпници постигнали своето. Умиращият отворил уста и преглътнал парчето благословен сняг. И, о чудо! Буквално след неколко секунди на престъпника му станало по-леко, а след половин час рецидивистът станал на крака.

Няма да ти казвам, че след това рецидивистите вече не ни закачаха, даже понякога ни защитаваха. Работата не е в това. Но човека живееше по Божиите закони и, естествено, те възтържествуваха над мира сего (над този свят)».

«Отец Антоний, – перекъснах стареца, – аз вече слушах този разказ, и казваха, че това сте били вие!».

«А толкова ли е важно това?! Каква е разликата, кой е бил, важното е, че живеещият по Божиите закони, винаги побеждава, и бесовските привидения, и човешките празномъдрия...

Извадки, превод - Г.С. от:

http://www.logoslovo.ru/forum/all_12/topic_8605/