Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2014 13:07 - Воркутинска лагерна история - разказ на лагерник за силните духом и силните във вярата, logoslovo.ru
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 990 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 09.02.2014 14:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Край Воркут, след войната строехме нова шахта. В неделните дни двама вярващи отказваха да работят, за което често, много ги биеха. Те минали през много лагери, местели ги от един лагер в друг. Никъде не ги искали. Но новият началник на лагера решил да приключи с тях.
Една неделя, когато вярващите пак отказаха да работят, затворниците видяха, че сред охраната, вместо две овчарки, те бяха шест, а бяха и гладни. Началникът на лагера изкомандва на монасите да излязат отпред. Затворниците затаиха дъх, понеже всички знаеха, какво означава това.

Двамата монаси, стария отпред, а след него юношата, излязоха от редиците и минаха през портала, насочвайки се към тундрата. После пуснаха гладните кучета след тях. Когато монасите чуха, че ги настигат тракащите със зъби и шумно дишащи кучета, те спряха и се обърнаха към тях. Единия от тях, който беше по-млад, скръсти молитвено ръце на гръдите, а втория, по-стария, молитвено ги вдигна нагоре. Лицата на монасите бяха обърнати нагоре и гледаха мрачното, покрито с тъмни облаци небе.
Всеки знаеше, че след неколко секунди кучетата ще настигнат братята и ще ги разкъсат. Много затворници в ужас се обърнаха встрани, и закриха очите си с ръце.

Но какво става? Гладните кучета, стигайки до монасите, неочаквано се хвърлиха встрани, и заобикаляха наоколо. После объркването им мина, и първоначалният злостен лай, премина в радостно скимтене. Кучетата, помахвайки с опашки, пълзяха по земята около молещите се монаси. Накрая започнаха да ближат краката и на двамата. Когато се прекрати злият вой и скърцането със зъби, затворниците от лагера чуха, как двамата братя пеят молитва. До мнозина достигаха думите: «Царице моя преблагая, надеждо моя Богородице». Затворниците и некои от охраната, в ужас започнаха да се кръстят, а мнозина и плачеха.

Пребледнелият началник на лагера мълчаливо се отдалечи. Накрая, един от охраната свирна и призова кучетата назад, а на монасите каза да се върнат в строя.

"В този момент, – пише очевидецът, – разбрах, че има Сила, която е по-силна от всичките земни сили".

 

Превод, Григор Симов, от:

http://www.logoslovo.ru/forum/all_34/topic_8416/




Гласувай:
8
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11766734
Постинги: 3591
Коментари: 6444
Гласове: 7275
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031