"Без съмнение сексуалният гнет е главно средство за поробването на човека. Докато съществува тоя гнет и дума не може да става за истинска свобода". Това пише eвреинът Лейба Бронщайн, повече известен като Лев Троцки, на своя другар по идеи Владимир Улянов през 1911 г. И продължава: „Семейството като буржоазна институция е пълна отживелица. Трябва по-подробно да се говори за това на работниците”. „И не само семейството – охотно продължава мисълта му в отговора си Владимир Илич. – Всички забрани по отношение на сексуалността трябва да бъдат снети. Има на какво да се поучим в тая област от суфражетките; трябва да се даде свобода и на еднополовата любов”. И понеже според него, буржоазните „форми на брак и отношения между половете не носят удовлетворение”, бъдещият съветски вожд предрича: ”В областта на брака наближава революция, съзвучна с пролетарската”.
Тази революция наистина започва. Още през декември 1917-а Ленин подписва няколко декрети, отменящи църковния брак, легализиращи извънбрачното съжителство и улесняващи развода – достатъчно е единият от съпрузите да подаде заявление за това. Болшевиките дават на рускините такива права, които западнячките не са и сънували – да запазват в брака и след развода моминската си фамилии, да правят свободно аборти, които даже са поощрявани, защото „освобождават жената”. Дадена е и пълна свобода на хомосексуализма. Неслучайно годишнината от декрета „За отмяна на брака” е отпразнувана на 19.ХII.1918 г. в Петроград с шествие на лезбийките. Троцки в спомените си описва как при вестта за това Ленин радостно възкликнал:
„Само така, другарки!”
„Половият живот като неотменна част на боевия арсенал на пролетариата – ето единствено възможната днес гледна точка на работническата класа по въпросите на секса”, заявява в „научните” си разработки проф. Арон Залкинд. Официален статут добива теорията за секса като „чаша с вода” – пие ти се, пиеш. И потиснатите доскоро в сексуално отношение пролетарии разпасват коланите. „Как да удовлетворяваме естествените си потребности? - пише един възторжен комсомолец в „Правда” – Девойките са длъжни да откликват на молбите на другарите си комсомолци и да снемат от тях сексуалното напрежение, за да могат те, вдъхновени и доволни, смело да крачат към нови трудови победи! Еросът на революцията трябва да помага на младежта да строи светлото социалистическо бъдеще!”
Болшевиките бързат да заменят „ретроградното и мухлясало семейно огнище” /по израза на Троцки/ с домове-комуни.. Пример дава червеният Комсомол - през 1923 г. повече от 40 на сто от работническата младеж в Москва живее в комуни..В такова голямо и разкрепостено „пролетарско семейство” (което след доста десетилетия ще имитират хипитата) живеят по 10-12 души с общо домакинство и общ полов живот. Разделянето на постоянни интимни двойки е забранено, не се поощрява и раждането на деца, за да не отвличат комунарите от строителството на светлото бъдеще. „Половият въпрос се разрешава в младежките комуни много просто – хвали се един комсомолец от завода „Сърп и чук” в сп.”Смяна” през 1926-а. - В комуната, девойката, която влиза в полова връзка, не се отвлича от обществения живот. ”На някои места дори стигат дотам, че заедно с еднаквите рубашки, поли и панталони, раздават на комунарите и еднакво долно бельо.
Патрон на това движение е Надежда Крупская, жената на Ленин. Пролетарската полова реформа не отминава и юношите. В образцовата трудова комуна за безпризорни в Болшево, създадена по личното разпореждане на Джерджински, близо 1000 малолетни от 12 до 18 години, между които 300 момичета, живеят в общи казарми. Възпитателите приветстват „съвместните сексуални опити” на питомците си и с гордост отчитат, че „половото общуване отвлича възпитаниците от противозаконни постъпки и лоши настроения”.
Половият разгул закономерно води до рязък ръст на извънбраните деца
– статистиката сочи, че през 1923 г. те са минимум половината от всички бебета, родени в Москва. Масово раждат 14-15 годишни девойчета и интернатите се пукат по шевовете. Правителството бърза да въведе в училищата часове по „сексуална просвета”, но се натъква на липсата на квалифицирани преподаватели-сексолози – къде такива кадри в „изостаналата” православна Русия! Започва масовото им търсене от чужбина, предимно от Германия – от 1919 до 1925 г. са „внесени” близо 300. „СССР през 1925 година ми се видя, като нещо фантастично, – пише немската сексоложка Хале Фанина. – Ето ти простор за работа! Приложната сексология и психология тук е толкова развита, че материалът за изучаването й стига за няколко години”. Тиражите на книгите и брошурите на сексуална тема стигат милиони. Авторитетни научни семинари обсъждат теми, като „Естествена ли е сексуалността на детето” и „Как да разбираме и регулираме отношението на детската сексуалност към труда”.
Още през 1913 г. бъдещият комисар по социалните въпроси Александра Колонтай очертава портрета на съветската гражданка в статията си „Новата жена”. Тя не трябва да принадлежи на мъжа си, а да е пълноправен член на обществото, което изисква да се избави от излишните емоции - да се откаже от ревността, да уважава свободата на мъжа и правото му да си избира полов партньор. Затова в първата в света пролетарска държава стават популярни призиви от рода на ”Жени, дружете с любовниците на мъжете си!” и „Добрата жена сама подбира
подходяща любима на своя мъж, а мъжът препоръчва жена си на приятелите си”. Само след десетилетие Колонтай с гордост ще напише: „Историята още не познава такава пъстрота на брачните отношения: неразривен брак с устойчиво семейство и паралелно поддържане на свободна връзка, тайно прелюбодейство и открито съжителство на девойката с любимия й, „двоен” и „троен” брак, и даже сложната формула „брак на четирима”.
През 1927 г. старият болшевик и комисар по правораздаването Курски, едва сдържайки радостните си сълзи, докладва пред партийния конгрес, че семейството стремително се разлага и се извинява за това, че „някои елементи от тая отживяла институция се налага временно да останат в сила”. Сбъдва се и друга прогноза на другарката Колонтай: „Поглъщайки семейно-брачните форми на собственост, комунистическият колектив ще направи излишна проституцията”. В първите години на съветската власт проститутките масово изчезват – замества ги „познатата“ и „колежката“.
„Как просто е уреден въпросът със секса в страната на победилия социализъм!”, удивява се писателят Херберт Уелс след посещението си в Москва. Мексиканският художник-комунист Диего Ривера е по-директен: „В СССР се е... като зайци!”
Поуплашена от стихийността на процеса, властта се опитва да го усмири с публикуването на „12 полови заповеди на революционния пролетариат”, които вече отричат „прекалено ранното развитие на половия живот”, както и честата смяна на „половия обект”, дори призовават към моногамност. Разбира се, „половият подбор трябва да се прави по линията на класовата революционно-пролетарска целесъобразност. В любовните отношения не трябва да се внасят елементи на флирт, ухажване, кокетство”. И още: „Заради революционната
целесъобразност класата има право да се намесва в половия живот на своите членове; полът във всичко трябва да се подчинява на класовия интерес, да не му пречи в нищо и да го обслужва във всичко”.
Но „духът на чувствеността”, тъй ценен от Ленин, вече е изпуснат от бутилката. „Моралът на съветската младеж се изразява накратко в следното – пише ”Правда” през май 1925 г.
– 1./ Всеки, даже непълнолетен комсомолец и рабфаковец има право и е длъжен да удовлетворява сексуалните си потребности.
– 2./ Ако един мъж пожелае младо момиче, било то студентка, работничка или даже ученичка, тя е длъжна да се подчини на желанието му, иначе ще я сметнат за буржоазна еснафка и недостойна да се нарича истинска комунистка”.
Нужна е твърдата ръка на Сталин, за да тласне махалото в обратна посока. През 1934 г. комуните са официално разкритикувани и отречени. Въведено е наказателно преследване за хомосексуализъм, забранени са абортите. Сексуалното обучение е прекратено, изчезват книгите на тая тема, семейството пак е на пиедестал, а разводът и изневярата са обществено укорими. Държавата „вкарва в пътя” разпусналите се поданици - настъпва време, когато всеки гражданин на СССР с гордост може да заяви: „В нашата страна сексът не съществува!”
Татяна МАЧКОВСКА
...................................
Вижте и предишната публикация, на същата тема:
"Болшевишките комисари и Еро-комисарите, са от един баща - дявола, и от една майка - Юдейството!":
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2014/02/12/bolshevishkite-komisari-i-ero-komisarite-sa-ot-edin-bashta-d.1238212
Тагове:
Комисари от най-различни времена
БРАВО НА ВИКТОР ОРБАН! ДАНО НЯКОГА И НИЕ...
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata