Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2014 10:48 - АТОНСКИЯТ РАЗГРОМ – 1913 г. Иеросхимонах Антоний Булатович („християнството“ и „родолюбието“ на юдейския държавен „елит“, не само в Русия!!)
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 4337 Коментари: 5 Гласове:
9

Последна промяна: 18.02.2014 13:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Атонската трагедия е най-позорната проява, най-грубото посегателство и презрение към най-елементарните международни и лични права, от страна на Русия, завършила с безпримерно в историята изгонване на 1000 атонски монаси – руснаци, без никакво имущество и средства.
 

image

Гръцка войска в Пантелеймонския манастир. Атон – Света Гора


Света Гора изконно е - изключително монашеска, напълно автономна територия, автономията на която зачитаха, и господарите на страната – турците, и духовната власт - патриарсите. Патриархът не се е осмелявал да се намесва в самоуправлението на атонските манастири, не е можел да учереди архиепископство или митрополия на Атон, задоволявайки се само с номиналната си власт на архиепископ, на Света Гора, каквото и звание носи. В Атон всичко се ръководеше от представителите на 20-те манастира, т.н. „Кинот“, а турците, не само не нарушавали осветените от древността обичайни права, не строели джамии, не нарушавали ни една от древните привилегии на Света Гора, но даже и предоставяли на самите атонци да си избират предпочитано от тях лице, за каймаканин, т. е. Губернатор. Каймаканът, назначен от Турското Правителство, със съгласието на Кинота, се считал, до известна степен зависещ от Кинота, и от него получавал заплатата си, а също и в полицейско отношение имал право да действа, само по покана на Кинота. С Автономия се ползваха и руските обители на Атон. Пантелеймонския манастир беше пълноправен манастир, един от 20-те на Атон, между които е разделена територията на Атон, и имаше свое представителство в Кинота. А Андреевският скит беше зависим от гръцкия Ватопедски манастир. Подчиняваше се на Ватопедския манастир. Андреевския скит имаше утвърден от този господстващ манастир, устав, т.н. "Кивонизм", определящ правата на самоуправлението им, и между другото, правото по чл. 4, да сменят игумена си, в случай на недоволство на братята, и то, само с просто мнозинство на гласовете. Когато хулителните изказвания на некои интелегентни атонски монаси, против Името На Господа Иисуса, предизвикаха религиозно вълнение в Панталеймонския манастир, и когато на страна на хулителите застана архиепископ Антоний Волинский, в списанието си "Русский Инок", и към хулителствата на тези обезверили се интелегенти, добави и свои хули, например, че вярата Името на Иисус, като към Самия Бог, било „заблуда“..., тогава започна силно вълнение на възмутените до дъното на душата си ревнители на Православието. Но, уви, почти всичките началстващи лица приели публикуваното, като да написано от самия руски патриарх. Така и в Андреевския скит, игуменът Йероним започнал да хули Името Иисусово и не само че хулел, но и пропагандирал тези хули сред братята.

Чули хулите срещу Името на Господа Иисуса, от устата на своя игумен, братята се възмутили от него и поискали да се оттегли от игуменството. Но Игуменът Йероним, не се подчинил на волята братята, а започнал да отстоява правата си, осланяйки се на руското правителство. Той бил persona grata, и в посолство в Константинопол, и в Синода, и благодарение благоволението към себе си, на архиепископа Антоний, бил предложен, и получил в навечерието на изгонването му - „Анна“ 2-а степен, въпреки младостта му и само тригодишното управление на скита. Когато братята поискали смяната му, той веднага изпратил жалба в посолството, за бунт в скита, против него, и поискал подкрепа. Но за какъв бунт може да става дума, там, където игуменът не е назначен от никого, а е избран от братята? Обаче, посланикът (на Русия в Константинополол) Гирс (вероятно – Хирш) взел толкова присърце страната на Йероним, в това (уж) безразлично за Руското правителства, дело, и изпратил специално упълномощен на Атон - вице-консула Щербин, който поискал, от името на Императорското правителство, братята да върнат властта на изгонения игумен Йероним и да му се покорят. От името на Императорското правителлство, на 22 януари Щербин заявил на братята от Андреевския скит, че правителството не признава новия игумен архимандрит Давид, и гледа на „имеславците“, като на бунтовници. Но как е могло Императорското правителство да има нужда да признава някого или да не го признава, в напълно неподведомственото му общежитие, на чужда територия, което си има своя законна власт – Ватопедския манастир, и се ръководи от своите, дадени му по закона устави.

Досега, никога избран игумен не е бил утвърждван, нито от Константинополския Руски посланик, нито от Светейшия Всерусийски Синод, но даже атонските игумени не се признавали в Русия, нито за монаси, ни за архимандрити, и продължавали да принадлежат към своето първоначално съсловие. И, разбира се, братята от Андреевския скит, не можели да приемат тези искания на поспанника в Константинопол, което е посегателство към изконните, осветени от традицията и от господстващата духовна власт, права, и отказали да ги изпълнят. Тогава Щербин, от името на Императорското правителство, заявил, че с нас ще постъпят, като с бунтовници, и добавил от себе си: „в такъв случай ще ви предадем на гърците, да ви разкъсат“. Но освен това, на мястото на сменения игумен Йероним, бил избран за игумен, архимандрит Давид, мастит и престерел подвижник, много години подвизавал се в (доброволен) затвор. Смената на Йероним беше напълно законна, понеже братята, съгласно канонизма, избрали Давид с мнозинство 302 гласа, срещу 70, и затова смената и новия избор, и бил утвърден с документ на Ватопедския манстир, с №15 от 15 януари 1913 г., а на 19 януари, как то гласи документът, представители на Ватопедския манастир трябвало да дойдат в скита за извършване на обряда по поставянето на новия игумен в игуменска форма. Но Щербин, обещал ни да ни предаде, заради непокорството ни, "на разкъсване от гърците", изпълни своето обещание. Виждайки силната поддържка, оказвана на Йероним, от страна на Императорското правителство, гръцките власти, имащи причини за своето благоволение към Йероним, се отрекоха от неотдавнашното си признаване, и под влияние на въздействието на Императорския пълномощник, започнаха да предприемат против имеславците, мерки, като срещу бунтовници, което, разбира се, за гърците беше доста желателно, защото враждувайки отдавна срещу руснаците, сега им се даде възможнос, прикривайки се зад самите руски власти, да се избавят от масата толкова ненавиждани руснаци. Но гърците все още нямаха достатъчен повод да се заядат, понеже смяната на игумени, на Атон, е доста обичайно явление, предвид най-пълната автономия, с която се ползват манастирите. Но и тук, вице-консулът на Щербин прояви „разбиране“ към гърците.

Търсения повод от гърците за заяждане против братята от Андреевския скит даде, не някой друг, а Императорският пълномощник. Той съобщил на гърците, че уж сред братята в Андреевския скит – има ерес, в доказателство, на което, той изпратил на атонския Кинот копие от донесението на Андреевските братя до Константинополския посланник, в което братията описвали догматическите причини за смяната на Йероним. Тези догматически причинируските монаси не смятали за нужно да съобщават на гърците,, първо, поради незнанието на богословския гърцки език, те се затруднявали и даже се опасявали да го наяравят, и второ, понеже спорът е между раснаци, те не искали да изнасят спора извън руските среди, и съобщили за него в Синода, и от там очаквали пояснения. Но Щербин, от името на Императорскто правителство, вероятно, действайки и следвайки получени от Константинопол инструкции, сам възбудил гръцката атонска духовна власт против братията от Андреевския скит, подбуждайки ги да действат, като срещу еретици, в резултат на което последва следното постановление на Кинота от 30 януари, с което се обявяваше, че намиращите се в Андреевския скит руски монаси, „се отлъчват от Църквата, до съда на Църквата, за неправилно мъдруване за Второто Лице на Светата Троица".

Това небивало осъждане, без съд и следствие, с налагане на най-голямото наказание – отлъчване от Църквата, преди съда, стана с апробацията на Русиия Императорски упълномощенн, който, според дълга си бе дължен да защити руснаците от местните, а не да настройва местните срещу сусите. До каква степенн на въпиюща несправедливост беше това решение на Кинота, се вижда от причината, която Кинотът изтъкнал, а именно: "Неправилно мъдруване за Второто Лице на Светата Троица". От тези думи става ясно, че гърците даже сами не са знаели за какво трябва да съдят руснаците, защото никакви спорове за Второто Лице на Светата Троица нямаше, а имаше само спор за достоинството и силата, въобще, на всичките Свети Имена...

Въпросът е: законни ли са тези постъпки на Константинополското посолство и неговия упълномощен г-на Щербин?


(Григор Симов, кратко вметване, за света и за юдейството:

Не запознатите със същината на еврейството, едва ли биха се ориентирали, кой, как и защо, за Бога, постъпва по такъв коварен и подмолен начин, и неизбежно биха обинявали „руската“ администрация и „Руското“ правителство, с което се поставя под съмнение самата нравствена и интелектуална природа на руснаците и на славяните! Затова трябва непременно да се знае, или поне временно да се приеме на доверие, че: всичките гореизложени коварни задкулисни сплетни и интриги срещу монасите, са по характера и по възможностите, еднинствено, на юдейската масонска мафия, която много, много отдавна е монополизирала всички ръководни постове и длъжности, в абсолютно всяка държава, вкл. и в Руската Империя, създадена от юдейството, като наследник и правоприемник на Хазарската еврейска Империя. А върхушката на хазарите са, само персийски евреи. Еврейството е творецът и господарят на феодализма и крепостничеството в Русия, колкото и умело да се измислят всякакви други версии. И не само в Русия, но и навсякъде по света – робството, феодализма и крепостничеството, са били и са еврейско (юдейско) дело. И не само това, но и всичките политически идеологии и партии, са създадени и се ръководят само от евреи и – крипто-евреи. Затова всичките политически режими, като капитализма, демокрацията и комунизма, също са изцяло създадени и ръководени от еврейството, особено в днешно време! Как иначе, ще възцарят антихриста?

Но не само феодализма (крепостничеството), но и „благородниците“дворяни (бариньи, барони, графове), и монархическите фамилии (със „синя благородна“ кръв), минаващи за „немци“ изцяло са евреи и еврейски!! Световното юдейство, едновременно е – сатанизъм, масонство и мафия! И юдейството е абсолютен монополист на това сатанинско „триединство“. И не може да съществуве без една от тези свои същности, но веднага и навсякъде ги пресъздава, за да осъществяява сатанинските си цели – похотите на дявола.)


 

Стоящ на гледната точка, че братята от Андреевския скит, сменили игумена си и не пожелали да се подчинят на искането, на посланика Гирс, да му върнат властта, са „бунтовници“, посланикът Гирс счел че е в правото си да приложи към андреевския скит, редица репресии. Но преди да кажем за репресиите, ще попитаме, знаел ли е Гирс, че причините за смяната на Йероним са духовни, искайки, на всяка цена да подчини братята отново на Йероним. Нима не е знаел, че тук става въпрос не само за недоволство, но за духовна съвест? Йероним се показал на братята, като хулител на Името, на Господа Иисуса, и как е дръзнал Гирс да иска от братята, те, въпреки духовната си съвест, да доверят духовната власт над себе си, на лице, чиито постъпки доказали духовното му разномислие? Нима това изискване на Гирс, не беше духовно посегателство над свободата на личността? В Атон има закон за недопускане на инославни изоповедания, но руския чиновник има задължението да зачита еднакво, духовните убеждения на всеки, ако те не се преследват от закона. И следователно, за какво трябваше да гони и преследва „имеславците“ гърци, даже и да допуснем, че имеславците се заблуждават.

Посланикът Гирс наложи на братята от Андреевския скит следващата небивала репресивна мерка: лиши всички руснаци от Андреевския скит да използват руската пощенска служба в Атон. Пощенските отделения за изтока са подчинени на посланика в Константинопол, и Гирс издаде заповед, от пощенския отдел в Константинопол да не се предават в Андреевския скит, на никого от намиращите се там братя, нито парични записи, нито препоръчани писма, нито обикновени, а също и да не се приемат от тях никаква кореспонденция.
Пита се, имал ли е право Гирс да налага такава небивала репресия , която е посегателство към най-елементарните граждански права за свобода на пощенските услуги, и да лишава от тях руснаците в чужбина. И даже, всъщност, не руски граждани, а турски. Тази пощенска блокада продължи 5 месеца, до самото изгонване на руските монаси от Атон. Не удоволетворен от пощенската блокада, Гирс издаде заповед и на параходната кантора, да не предава и да не приема никакви пратки, и така блокира снадбяването на скита от всички продоволствия от Русия, и всичко това, заради неъгласието да възстановят игуменството на Йероним!? — Пита се, било ли е толкова важно основание за Русия да се интересува за личността на селянина от Владимирска губерния, Йероним, и толкова да не приема селянина от Симбирска губерния, Давид, та Императорският посланик Гирс счел за нужно да прибегне до толкова крайни мерки? Пет месеца продължи тази продоволствена и парична блокада, и докара на скита десетохилядни загуби, защото стоките гниеха на пристанището и не се предаваха на братята в скита, и братята, на тройна цена купуваха продукти в Атон. Пита се, не е ли това, с нищо неоправдано посегателство на имуществото на руснаци в чужбина, от страна на посланика?

Насъскването на гърците против братята от Андреевския скит, ставаше не само на Атон, но и в Константинопол, и там се вършеше въздействие върху патриарха, да го принудят да предприеме най-строги мерки против Андреевския скит. Несправедливото отсъждане на атонския Кинот беше потвърдено от патриарха и той призова на съд архимандрит Давид и мен. (Нима Патриарха, а и атонския Кинот, не разбират от духовни въпроси и от вътрешните монашески правила в Атон, та така лесно се поддават на външни въздействия?!) В това време аз бях в Петербург и успях да изходотайствам, Руското Правителство на ни осигури за предстоящия съд, първо с добър преводач, и второ, присътствие в Константинопол, за този важен църковен съд, на сем важном церковном суде, както от Министерството на Външните работи (предполагах, И. Мансуров), така и от Синода. Такова присътствие в съда, за руските атонски монаси беше прекрасна гаранция за справедливост, за нас. Това решение на Правителството, разбира се, е било съобщено на Гирс, но той побързал да разстрои това добро дело, че когато архимандрит Давид пристигнал в Константинопол, на 2-ри април, той не само не съобщил на патриарха за нуждата, поне със седмица да отложи съда над нас, до моето пристигане от Петербург, заедно със специало упълномощените лица, но, обратно, въздействал на патриарха за най-бързо и решително осъждане на архимандрита Давид.

Веднага след пристигането н архимандриа Давида, Посланикът Гирс издал заповед да го арестуват, и само ходотайството и поръчителството на самия патриарх за престарелия подвижник, го избавило от ареста в посолството. На 5-ти април се състоял бързия и несправедлив съд над незнаещия гръцки и малограмотен Давидом: какво е можел да орговори той на обвинението в „пантеизъм“, когато даже и не знаеше какво е това пантеизм? Страшните нападки на гръцките синодисти така уплашили Давид, че той започнал да се търкаля в краката на патриарха, молейки за прошка и пощада, заради белите му коси, сам не знаещ, в какво го обвиняват и за какво е виновен. Тогава посланикът поискал разписка, че се отказва от игуменството и се покорява на Йероним. Пита е, правилни ли са били действията на посланика Гирс, разстроил добрите предначинания, които бяха вече решени в Министерството на Външните работи и в Синода? Като блокира Андреевския скит и прекъсна всяко снадбяване и всякаква кореспонденция, посланик Гирс дейно преследваше лицата, които се пращаха от Андреевския скит в Русия и в съседните пристанища за купуване на продукти. На Андреевския скит е дадено право да праща ежегодно двама купувачи на жито в Русия. Като такъв беше изпратен монах Фортунат, с 20 хил. Рубли, но по заповед на посланика, в Одеса го арестували, взели му парите, а самия него го върнали в Константинопол и му взели подписка, че се покорява на Йероним, и тогава го пуснали да се върне на Атон. Другия закупчик, монаха Гервасий, също арестували и също го принудили да се подпише. Обаче в Смирна го арестували и го държали 4 денонощия в затвора, и го изпратили за Константинопол. Пита се, какво какво антиконституционно е видял Гирс в пътуването за покупка на стоки в Русия и Смирна, та решил, че има право да арестува и да конфискува парите? Къде са тези пари сега? Не е ли това посегателство на имуществените права на чужди поданници, и превишаване на правомощията?

Искайки да умиротвори руското население на Атон, Централното Императорско Правителство измисли да изпрати умиротворител и избра за тази цел епископ Никон. Целта на командировката беше именно това, да доведе до съглашение братството и така да избави руснаците от възможни преследвания от страна на гърците, на вероизповедна основа. Но кой ли изврати това добро намерение на Правителството и превърна експедицията, от мирна, в наказателна? — Никой друг, освен епископ Никон, заедно с посланика Гирс, под най тяаното въздействие на архиепископ Антоний.

Архиепископ Антоний още януари писа от Атон, заплашвайки андреевските братя с "три роти войници", които били достатъчни за усмиряването им. И Гирс още през януари заплашваше да изпрати канонерки, и с насилно изгонване на "бунтовнците" андреевци. Но Министерството на Външните Работи, като се осведоми за истинското положение на нещата, след завръщането от Атон на И. Мансуров, попречи на Гирс да осъществи заплахите си и му препоръча да не прибягва до крайните мерки, които предлагашеархиепископ Антоний. Но вето че пристигна епископ Никон и възбуди с думите и действията си крайното негодуване на атонските монаси, видяли в него, не безпристрастен миротворец, а крайно странен имеборец и съмишленик на хулителя на Името Божие, архиепископ Антоний. Справедливото негодувание, предизвикано срещу него, от самия Никон, последният го изтълкува, като оскърбление честта на Синода, бунт против Императорското Правителство и, накрая, като лична опасност, и поиска войници, което Гирс незабавно и много охотно изпълни, като изпрати, и войници, и цял транспорт за да евакуира атонските монаси от Атон. Пита се: имаше ли право посланик Гирс да изпраща войска на чужда територия, в която си има, и законна власт, и войска? Пита се централното Ведомство на Министерството на Външните Работи, ако даже и не се е съгласувало с правителството на страната в която беше изпратена военната част? Епископ Никон поиска от момнасите подписи под патриаршеска грамота, с която не бяха съгласни монасите, а и подписи под послание на Синода. Пита се, кой нареди на Никон да прибягва до такава решителна мерка, като искането на подписи, която мярка, не само не можеше да подейства успокоително, но напротив, възбуди подозрение и излишен смут? Нитоътто Синод, ни патриархатът не споменават за това в посланията си.

Епископ Никон, който беше изпратен за умиротворяване, имал ли е право толкова решително да застане на страната на имеборците, известни схулните си изказвания против Името на Господа Иисуса, като например, хвърлянето на земята записка с Иисусовото Име, и газенето и с крака, и т.н.? И накрая, имал ли е право епископ Никон да поиска изселване на несъгласните с него монаси от Атон? По атонския закон, на Атон нямат право на жителство, лица с неправославно изповедание. Случаи с догматически спорове не са предвидени. Следователно, по закон, никой не може да бъде изгонен от Атон, преди да е съден и осъден от съда на отлъчване от Църквата. Но съд още не е имало, а и за такъв съд е необходим Събор, макар и по-местен, а дотогава спорещите страни трябва да пребивават в Православната Църква. По какво право епископ Никон постъпи с имеславците, като с еретици, преди изобщо да са законно осъдени и още не отлъчени от Църквата? Това наистине е краен произвол и превишаване на властта.

Огромно посегателство бе извършено и с имуществените права на изгонените монаси. Манастирските атонски общества са съвършенно частни и свободни братства, събрали се с духовна цел и обединили се заедно, всеки със своето имущество и със своя личен труд. С тези братски спестявания и труд, и пожертвования, накрая се е събрало доста значително имущество, собственици на което, по равно, са всичките монаси от общежитието. И когато който и да е монах напуска доброволно братството, то правата му над братското имущество прекратяват, и той си отива, взимайки си тива, скоето е дошел, и което лично му принадлежи от движимото имущество. Когато се наложи, някой да бъде изгонен от скита или манастира, тогава манастира, не само е дължен да върне на изгнаника цялото лично имущество, но и да го обезщети за годините безвъзмезден труд, и да осигури старостта му, в случай на загуба на работоспособност. Так винаги и се е правело в атонските манастири. Но в дадения случай имаме работа, не с изгонване заради пороци, не доброволно напускане по лични причии, а раздеяне на братството на две половини: от Андреевския скит се отделиха 181 човека, а от Пантелеймонския манастир, на парохода "Херсон" 414 человек, а на следващия параход 200 човека, и всичко, с преди това заминалите, се отделиха повече от 1000 човека, от общо 3000, т. е. 1/3.

 

От товапроизтича чисто юридическият въпрос – следва ли да се признае на тази отделена трета част, право на част от общото имущество или напълно са лишени от него? Нали братята заедно са владеели имуществото и заедно са го събирали. Следователно, отделената третина от обществото на братята може ли да изгуби имуществените си права над общия капитал? Монасите, с цел разясняване на този въпрос, подадоха до епископ Никон и намиращите се с него чиновници, заявлание, подадоха също и молба до Височайшето име (Царя), да им се предостави принадлежащия на Панталеймоновския манастир, скит Тиваиду и съответстващата част от доходите в общия капитал, та да могат мирно да живеят в този скит, и имеборците, в самия Панталеймонски манастир.
Чиновниците от Министерството на Външните Работи благоволително се отнесоха към това предложение, но епископ Никон се възпротиви и даже не допуснал братското прошение до Височайшото име да бъде изпратено на Господаря Император.
По този начин епископ никон със своята собствена власт лиши една трета от монасите на двата манастира, от права над общото манастирско имущество.

Но имал ли е такова право епископ Никон? Нима е имал такива пълномощия от Императорското Правителство? Нима командировката му нямаше изключително умиротворителна цел? И накрая, имал ли е право да не предаде прошението на монасите, по предназначение, до Височайшото Име? Но да допуснем, че съдът, ако въобще е имало такъв, е решил, че капиталът на манастира е неделим, то загубили ли са право иноците и старците, изгубили сили издраве в обителта, и отделени без никакво законово основание от Атон, на осигуряване на старостта им? Разбира се, че не. Обаче ние виждаме, че всичките тези хиляда руски монаси, изхвърлени от Атон, ги разгониха по местата, където са били записани (преди отиването им в Атон), където и до сега на много от тях не им издават и паспорти, за да могат да си намерят работа за преживяване.

Даже доброволно напускащите обителта, монаси, взимат със себе си килийното и лично имущество, а също и всички изгонвани от мамастира. Но ето че всичките панталеймоновски монаси, ги изгониха на парахода, без да им дадат да си вземат килийното имущество и иконите. Всеки имаше в килията си светоотечески книги, които за монасите са много скъпи, имали са лични записки и писма, а некои и дневници. Всеки монах, когато му изпратят пари от дома им, по-голямата част похарчат за придобиване на книги и икони, но почти всичко от това остана в Панталеймонския мамастир.

В Андреевския скит разрешиха на братята да вземат на парахода килийното си имущество, но след пристигането в Одеса им взеха всичко. При прегледа на пристигналите монаси, бяха допуснати настоятелите на Андреевския имот, йеромонах питирим, и на Панталеймонския, Теонемит. Последните, буидейки върли имеборци, с голямо ожесточение, сами изхвърляха на парахода вещите от торбите на монасите и когато виждаха някаква ценна вещ или книга, казваха, че това принадлежи на обителта и че уж е откраднато от мамастира, и така от братята бяха отнети всички книги, за повече от 10 000 рубли, художествени разпятия, рисувани от ръката на художника йеродякон Макарий, от когото всеки инок считаше за свой дълг да си поръча икона. От някои бяха иззети и последните грошове. Беше извършен тотален грабеж, и зашеметени от това безправие, иноците и до сега не знаят на кого да се оплачат и къде да търсят защита! Такива са фактите от тези безпримерни правонарушения, случили се с пред очите ни.

Разбира се, ние не сме обидени на никого, ни на архиепископ Антоний, ни епископ Никон, ни на посланика Гирс, защото, на практика, никому не е не по силите да ни обиди: колкото повече несправедливости извършат срещу нас, толкова по-голяма е наградата ни, но горко на тези, който върши тези несправедливости. За тях ни е жал, и особено се възмущава сърцето ни, че тези лица извършиха всичките тези неправди срещу нас, прикривайки се зад името на Императорското Правителство, прикривайки се зад името на Църквата, прикривайки се зад името на горещо обичания от нас, любим Наш Господар. Ето за кое, повече от всичко, ни ни е жал. И се страхуваме за нашето родно отечество. Мъка ни е да гледаме тези лица, на кормилото на отечествения кораб, страх ние, поради слепотата на тези лица, да не се разклатят твърдите устои, на които е създадена и върху които се гради Православната Църква.

Иеросхимонах Антоний Булатович

С. Петербург: "Дым Отечества", 1913 г.

http://www.isihazm.ru/?id=384&iid=1557

превод, Григор Симов, от:
http://www.logoslovo.ru/forum/all_120/topic_7447/

Прочетете и непреведената, и не публикувана тук, част:

ЦЪРКОВНОТО БЕЗСИЛИЕ

Св. новомученик М. Новоселов

 




Гласувай:
9



1. borjanmljakov - симов, ти си изкукуригал.
18.02.2014 16:46
Потърси помощ.
цитирай
2. fascindoo - borjanmljakov, не бъди глупак, може би и ПРОДАЖНИК!
18.02.2014 18:14
Гръцката Мегали идея след 1830 г. противопоставя Гърция не само на Портата тогава, но и страните, които през средата на XIX век държат за целостта на Османската империя. Тя противопоставя гърците и на повечето балкански нации, имащи или още не свои национални държави. На основата на тази идея се ражда гръцкият мегаломански национален стереотип, който съдържа в себе си самочувствието за превъзходство над другите народи, т.е., Гърция е страна с минало величие, пряк наследник на древна Елада и средновековна Византия*, тя първа става независима държава на Балканите и първа формулира своята национална доктрина и пр.

Следва в случая да отбележа, че в този гръцки национален стереотип непрекъснато присъстват три компонента:
- османският фактор като опасност и конкуренция;
- националният фактор като обект на политиката;
- панславянският** фактор като претендент за османското наследство или част от него.
Немският историк Фалмерайер отрича връзката между новосъздадената гръцка държава през 1830 г. и Древна Гърция, като за основната им цел, а иминно създаването на голяма гръцка държава, която да доминира в Югоизточна Европа и в Източното Средиземноморие, казва:

"Времевото единство на гръцката история – така да се оправдаят претенциите за създаване на Велика Гърция..."

Гръцката интелигенция обаче вижда в тезата на Фалмерайер заплаха за същността на Мегали идеята.
Тагава масонът Софианопулос зове:

"Гърци, сънародници! Тронът на султана е трон на Гърция. Пригответе се!"

Т.е. зове гръцкия елемент да се приготвят в историческите граници на империята на Александър Македонски и Византийската* империя да включат: Гърция, Епир, Тесалия, Македония, Тракия, Албания, Крит, Егейските, Йонийските о-ви, Сърбия, България, Дакия, цялото Източно Средиземноморие, Мала Азия, Сирия и всички области, в които живее "големият гръцки народ" .

През 1893 г. Павлос Каролидис като професор по история в Атинския университет говори за "вечната национална и морална сила на елинизма".
...
чети глупако!
цитирай
3. grigorsimov - borjanmljakov е "бот", т.е. компютърна програма за имитиране на живо участие.
18.02.2014 18:42
Целта на създателите и поддържниците на такива измамни "самоличности" е, да имитират масово отричане на неудобни им публицисти и публикации. Затова и "коментарите" им обикновено нямат връзка с публикувания материал, а сипят само обиди, реално отнасящи се за самите тях, т.е. самите им създатели. А създателят на създателите им е - баща им - дяволът.
цитирай
4. borjanmljakov - Хм, фацкиндо, изписал си "иминно".
19.02.2014 14:03
Предполагам си някъде от провинцията.

симов: виждам, че не оспорваш това, че си изкукуригал, което е абсурдно, пък може и да не си чел внимателно. Трябва да го оспориш, защото мълчанието ти би било признак на известна нормалност.
цитирай
5. borjanmljakov - Я как слушка симов!
21.02.2014 12:50
Приветствам това, защото той не е от умните и трябва да слуша.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28312235
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031