Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2014 21:58 - Псевдонауката срещу истината! Димитър Пърличев, Автор: nikikm
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3837 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 19.03.2014 22:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Гробът на Левски е унищожен в момента когато е бил най-необходим, да поддържа националния дух и патриотизма по време на комунистическото робство...
В началото на 2013 г. се появи по книжарниците и бързо бе изчерпана книгата на Димитър Овчаров (вече покойник) и Петър Вълев – „Науката срещу агресивното невежество”, третираща въпроса за гроба на Васил Левски. Очевидно този въпрос продължава да вълнува българската общественост, въпреки че от 1979 г. се дискутира по него. И както по всичко личи, дискусиите няма да секнат, докато не бъде решен.


Чаках книгата с нетърпение, четох я с нарастващо отвращение, но я дочетох с удовлетворение. Защото се уверих в това, което очаквах – че закодираните две лъжи в заглавието от четири думи не бяха опровергани от самата книга. Първата лъжа е, че „науката” всъщност съвсем не е това, за което се представя. Двамата автори  премълчават, че във времето, за което пишат, науката беше „партийна”, т.е. псевдонаука, защото използваше класово-партийния подход в научната работа. Чрез който тя бе превърната в слугиня на БКП, на която те служат и сега, защитавайки „партийната” (тази, която е изгодна за БКП), а не историческата истина.

А втората е, че „агресивното невежество” (под което те разбират позицията на Николай Хайтов и неговите съмишленици) съвсем не е това, за което е представено от тях. И че в случая имаме повторение на класическата ситуация в живота, изразена в афоризма „крадецът вика – дръжте крадеца”.

Настоящата статия е посветена на разобличаването на двете лъжи в заглавието. В което ми помага самата книга. Защото покрай безбройните измами, уловки, увъртания, подмятания, подвеждания, премълчавания, преиначавания, окарикатурявания, усъмнявания, извращения, иронии, евфемизми, спекулации, инсинуации, машинации, манипулации, квалификации, подигравки и обиди (в които Вълев превъзхожда поне три пъти съратника си Овчаров) по адрес на главния им опонент – писателя Николай Хайтов, книгата притежава и едно изключително достойнство – чрез нея авторите, без да искат, си правят харакири, тъй като не опровергават нито един от следните неоспорими факти:

1. Левски е пожелал гробът му да е в България и всеки да го знае. Тази негова последна и единствена воля пред смъртта е известна на целия български народ. И е трябвало да се превърне в свещен завет за българските археолози и историци. Но както ще видим, това не става.

2. На 6 март 1937 г. във в. „Мир” е публикувана статията на журналиста Н. Станчев, съобщаваща, че гробът на Левски е в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска”.

3. На 24 август1937 г. членовете на Гражданския комитет за издирване гроба на Левски – Св. Каролев и Г. Черкезов в доклад уточняват мястото – в левия край пред самия олтар.

4. През 1955 г. излиза книгата на проф. Михаил Герасимов „Восстановление лица по черепу”, която авторът на тези редове е чел през същата година. Немислимо е археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов, които през 1956 г. правят разкопките в „Св. Петка Самарджийска”, да не са узнали за нея и за новия метод за идентифициране на личностите по черепите им, използван главно в археологията и криминалистиката.

5. На 17 май 1956 г., 13 дни преди началото на разкопките, в. „Труд” в уводна статия напомня, че костите на Левски са в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска”.

6. Проф. Христо Гяуров прави няколкогодишна анкета за гроба на Левски, която му позволява (на въпроса на Ст. Михайлов) да посочи точното място на гроба – в олтара, отляво на престола.

7. Преди да започнат разкопките, Михайлов и Джингов виждат в олтара три плочи-кръстове на пода (запазена е фотографията им, по която всеки студент-археолог ще ги определи не като римски или византийски, а като неоспоримо български). Изключено е да не са помислили защо са там и какво могат да означават.

8. Михайлов и Джингов са разполагали с „Инструкция за разкопките и сондажите”, съдържаща подробни указания за това какво трябва и какво не е позволено да се прави при извършване на археологически разкопки.

Нека помислим! Изброените 8 неоспорими факта са били известни на Михайлов и Джингов преди започването на разкопките, т.е., те са знаели отлично какво се очаква да открият в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска” и какво трябва и какво не е позволено да правят при разкопките през 1956 г. Но още в началото става нещо странно – те не се съобразяват с тях, а започват да вършат неща, обратни на тези, които им диктуват изброените 8 факта. С което автоматично ги превръщат в 8 неопровержими улики за престъпление, чийто брой оттук нататък нараства.

9. Вместо да наемат за толкова важни разкопки, ако не археолози, то поне студенти-археолози, те назначават напълно неподготвени за целта случайни хора, непрофесионалисти, между които се оказват и двама вулгарни типа (или най-вероятно специално инструктирани хора).

10. Дават в ръцете им кирки, вместо използваните в такива случаи огрипки, шпатули, длета, четчици и др. безопасни инструменти.

11. Оставят ги без контрол и в полутъмнина – Джингов си водел дневника на разкопките на светло, извън църквата и не следял какво става вътре, а Михайлов рядко се мяркал (по сведения на работещия на обекта скулптор Д. Бучински, които се доказват и от резултатите).

12. Както е предсказано, отляво на престола откриват това, което очакват – цялостен скелет с дължина 172 с. – ръстът на Апостола (дължината му е определена от антрополога проф. Й. Йорданов), т.е. „легендата” за гроба на Левски се превръща в истина.

13. Единият от типовете смила на прах лицевите кости на Левски. Това е възможно не с един, а след серия от удари и следователно е извършено съзнателно. Такава е била задачата му. Макар да е знаел чий се очаква да бъде скелетът, още по-добре е знаел какво се иска от него.

14. Другият тип „настъпил без да иска” черепа на Бенковски веднага след изравянето му и го превърнал в „дребни кости на куп”, както е записал Джингов в дневника си. Целта очевидно е била да се предотврати изпращането на черепите на проф. Герасимов.

Повтарям, археолозите Ст. Михайлов и Г. Джингов отлично знаели чий гроб разкриват. И гледали спокойно как се нарушава инструкцията за разкопките. Но изпълнявали поръчение „от горе” и мислили за кариерата си, а не за професионалната си чест. А професионалните археолози Овчаров и Вълев подминават тези факти, очевидно разчитайки че читателите на книгата им са малоумници, които няма да забележат как копачите са се гаврили с останките на националните ни герои.

Че вторите (след турците) физически екзекутори на Левски и Бенковски са долнопробни типове, по народност българи, няма спор. Но как да наречем преките им началници Михайлов и Джингов, които са им развързали ръцете? И как да наречем археолозите Овчаров и Вълев, прикриващи в книгата си престъплението им?

15. Под трите български плочи-кръстове на пода в олтара, Михайлов и Джингов откриват три необичайни погребения (без ковчег): скелета на Левски, черепа на Бенковски и скелет без череп (най-вероятно на владайския овчар Гьоре Николов). Броят на плочите-кръстове съответства на броя на погребенията. Михайлов и Джингов обаче пренебрегват този факт и настояват, че погребенията са „ранновизантийски”, а Овчаров и Вълев пригласят на лъжата им, уверени, че читателите ще им повярват само защото се водят учени-археолози.

16. След откриването на скелет, точно където е посочен гробът на Левски, Ст. Михайлов осъзнава сериозността на положението, но не посмява да назначи комисия (за което не само е имал право, но е бил и задължен). Защото ако тя установи, че  костите са на Левски, това ще означава неизпълнение на задачата и край на кариерата му. За да избегне отговорността, прехвърля я на директора на АИМ – акад. Кръстю Миятев – с докладна до него, незабавно да назначи комисия за изясняване на обстоятелствата около откритието.

17. При тази ситуация акад. К. Миятев е длъжен да назначи исканата комисия. Но и той се страхува за кариерата си, поради което не реагира на докладната на Михайлов, а я препраща в архива. Вълев обяснява на читателите, че Миятев като видял скицата на гроба, нарисувана от В. Недкова, решил, че скелетът не бил на Левски и не сметнал за необходимо да назначава комисия (с.182). „Такава комисия не била съставена – най-вероятно поради очевидните факти, с които са се запознали на място всички заинтересувани тогава лица” (с.258). И толкова. И сега ние трябва да повярваме на тази измислица на Вълев. Защото такова грубо нарушение на Инструкцията е в пълно противоречие с авторитета и ранга на акад. Миятев и с неговата пословична административна педантичност (по сведения на съвременниците му).

18. Изчезва безследно скицата на обстановката на гроба на Левски, която художничката В. Недкова е нарисувала по поръчение на акад. К. Миятев.

19. Народ се трупа около църквата „Св. Петка Самарджийска” да узнае новини от разкопките, а директорът на АИМ – акад. К. Миятев и директорът на института „Ботев – Левски” и най-голям левсковед – проф. Иван Унджиев не правят най-естественото нещо – да посетят поне веднаж разкопките, след разкриването на скелета на Левски, поне от любопитство. Очевидно са се бояли от изказване на становище, което би ги противопоставило на властващата БКП и нейната политика по въпроса. Но не са искали да се заангажират и с явна лъжа.

20. След това разкопките са окончателно прекратени без да бъдат завършени и даже остават неразкрити (според Джингов) подколенните кости на скелет № 95 (на Левски) – уникален случай в българската археология на грубо нарушение на изискванията на Инструкцията.

21. Костите не са предадени за лабораторни анализи ( „антропологът д-р П. Боев дал консултация на място, защото не му било позволено да ги отнесе в лаборатория на БАН” !!! – с. 95). Поради това липсват и протоколи от каквито и да било анализи – поредното безцеремонно погазване на Инструкцията, което никак не смущава П. Вълев.

22. След преустановяване на работата за цели 15 дни (въпреки че много се бързало!!! – с. 95), през което време чакали назначаването на комисията от акад. Миятев – очевидно толкова дни са решавали как да постъпят с костите на Левски – на 13 юни 1956 г. костите, събрани в чувал за цимент, са изнесени и изчезват завинаги („всички специалисти се уверили със собствените си очи, че гробът е по-ранен от църковния строеж” – с. 95) – поредното брутално нарушение на Инструкцията, забраняваща унищожаването на кости под какъвто и да било предлог. Овчаров и Вълев обаче продължават безсрамно да защитават „професионалната чест” на Михайлов и Джингов, без да забелязват, че личната им професионална чест се срива до тази на последните. На всичкото отгоре „ученият археолог-геодезист” П. Вълев протестира (на с.237), че се пренебрегвал „научният подход” на Михайлов и Джингов?!

23. За да осигури успеха на операцията по унищожаването на гроба, Джингов, със съгласието на Михайлов, прави втори препис на оригиналния дневник на разкопките (нещо недопустимо от Инструкцията), в който редица данни са заличени или фалшифицирани, но който е лансиран за официален дневник. Оригиналният дневник остава неизвестен до момента, в който Хайтов разкрива фалшификацията и блестящо я разобличава (това е документирано от А до Я в запазените архиви и в книгите на писателя).

24. След всички тези престъпни нарушения на Инструкцията на разкопките, тогавашното ръководство на БАН (акад. Т. Павлов и др.) не се разграничава от археолозите в АИМ, не ги порицава публично и не ги дава под съд.

25. Вместо това то се погрижва за израстването им в кариерата – само за 3 години, от мл.н.с. Ст. Михайлов „израства” до професор и зам.-директор на АИМ – очевидна награда за добре изпълнената задача.

26. Двама от участниците в разкопките – зам.-ръководителят доц. инж С. Бобчев и скулпторът Д. Бучински, воюват безкомпромисно и до края на живота си срещу АИМ за истината за гроба на Левски и оставят безценна информация в полза на версията за препогребването.



Неоспорим факт е, че българските учени-патриоти в БАН (тези, които поставят съвестта си на българи над кариерата си на учени) – председателят акад. Ангел Балевски и зам.-председателят – историкът акад. Николай Тодоров, са разбрали на чия страна е истината и правят всичко възможно за поставяне паметна плоча на църквата „Св. Петка Самарджийска” и спасяване авторитета на АИМ.

На тях преди всичко се дължат двете решения на БАН в този смисъл – от 1986 и 1987 г. – които Вълев обяснява с това, че „ вещият в надприказването белетрист” Хайтов ги бил подвел!? В последна сметка двамата академици не успяват, защото срещат непоколебимата съпротива на АИМ на БАН. Зад когото са стояли много по-мощни сили, които са разпоредили унищожаването на гроба през 1956 г. и не са могли по-късно да допуснат признаването на престъплението си чрез поставяне на паметна плоча. Затова и Овчаров, и Вълев никога няма да признаят, поне публично, че АИМ на БАН е унищожил гроба на Левски.

Защото двамата отлично съзнават, че участват в прикриването и  замитането на най-позорното престъпление не само в българската, но и в световната история. А то е такова по следните причини:

1. За пръв път в историята си една нация осквернява и унищожава дълго търсения и накрая открит гроб на най-големия си национален герой.

2. Унищожен е единственият в света пантеон на националните герои, случайно оказал се в центъра на столицата, създаден от неграмотни, но с историческо чувство патриоти през робството, спасили от опозоряване името на най-великия българин.

3. Гробът е унищожен не от простаци, крадци или иманяри, а от учени археолози и историци – хората, които най-добре познават ролята и значението на Левски за българския народ. Позорът е толкова чудовищен, че не може да се възприеме от нормални хора.

4. Гробът е унищожен в момента, когато е току-що разгромено Горянското движение, а случайното му откриване става точно когато е най-необходим. И е щял да поддържа националния дух и патриотизма по време на комунистическото робство. Което отлично са разбрали другарите от ЦК на БКП. И са заповядали на своите учени-лакеи „научната” му ликвидация. Но тяхната неопитност и патриотизмът, смелостта и интелектът на Хайтов им объркаха сметките и изкараха наяве очевадното – че при разкопките на гроба на Левски археолозите от БАН са действали не като учени, а като престъпници и предатели – по заповед „от горе”.

5. Коварството на престъплението се състои в това, че е извършено от представители на БАН, но позори не Академията, а България. Поради което БАН е длъжна да поеме вината върху себе си. Но как се поема такъв убийствен товар?

Затова Овчаров и Вълев ще отричат вината на Михайлов и Джингов и защитаващите ги по-късно академици, професори и др., даже ако бъдат изправени до стената за разстрел.

Защото принадлежат към същото котило. Затова с хитрини и трикове отричат неоспоримата истина за препогребването на Левски. Но тъй като те са елементарни и лесно се опровергават, чрез книгата си всъщност прехвърлят позора на учените историци и археолози върху невинния български народ. За да избегнат и самите те, заедно с извършителите на престъплението, очакващото ги възмездие – най-почетното място върху позорния стълб на историята. Поръчителите  обаче ще останат ненаказани – екзекуторите на Левски и техните защитници поемат изцяло вината върху себе си и с това ще влязат сами в световния пантеон на черното безсмъртие.

Вълев упреква Хайтов, че измислил политическите подбуди и че пише за „аферата” с гроба на Левски чак след 10 ноември 1989 г. А кой би му позволил да пише против БКП преди тази дата? Или Вълев е забравил каква цензура вилнееше тогава в медиите?

Димитър Овчаров обаче твърди и друго – че гробът на Левски не би пречил на паметника на Ленин и че е чудовищно твърдението на Хайтов, че някой бил искал унищожаването му. Професорът очевидно е разчитал на деменцията на старите и на невежеството на младите поколения за политическата обстановка тогава.

А тя се характеризираше с развихрилия се след Девети септември интернационализъм, който обявяваше за свой смъртен враг национализма. И всяка, дори и най-малката проява на патриотизъм, който се отъждествяваше с национализма, се санкционираше жестоко, даже и когато беше насочена към „социалистическото отечество”.

Да си спомним в тази връзка, че ген. Панчевски бе издал тайна заповед за разрушаване на всички паметници на загиналите от войните. Че тогава бе открит гробът на цар Иван Александър и ковчегът с останките му изхвърлен в Янтра. Че все по това време акад. Тодор Павлов предаде костите на Гоце Делчев на Македония, понеже бил „македонец”! Че тогава бе унищожен и гробът на цар Борис III и останките му захвърлени неизвестно къде. Вероятно около това време и Димитър Овчаров е доказвал, че скелетът на цар Калоян не бил негов. Все тогава Добрич стана Толбухин, Варна – също Сталин, връх Мусала – Сталин. Тогава ул. „Хан Крум” стана ул. „Крум”, т.е. обикновено име, ул. „цар Симеон” –  ул. „Симеон” и т.н.

Тогава прекръстиха пиринските българи на македонци и ги харизаха на Югославия, превърнаха Къкринското ханче в склад за картофи, затваряха и рушаха църкви и манастири, пренаписваха историята... Т.е. денационализацията на българите беше в пълен ход, а на българските историци бе предоставена почетната роля на водещи в този процес (с всички лични изгоди от това). Та ще търпят най-великия българин, и то в центъра на София, да ни изпълва с гордост, че сме като него българи и да пречи на плановете им! Нали трябваше да обичаме преди всичко, и то пламенно, като „слънцето и въздуха” СССР, за да забравим славното си минало и да станем по-лесно 16-а република на Съветския съюз!

Но нека си представим за момент гроба на Левски, само на петдесетина метра от паметника на Ленин. Във време, когато току-що е извоювана „пълна победа” над главния враг – национализма. По празниците паметникът на Владимир Илич щеше да бъде задължително отрупван с венци от партийни организации и колективи.

Но църквицата „Св. Петка Самарджийска” щеше да бъде ежедневно буквално заливана от посетители и затрупвана с цветя, поставяни от хора от цяла България, с което народът щеше съвсем безопасно да изразява чувствата си към националния герой, т.е. своя патриотизъм. И да демонстрира пред цял свят – в центъра на София – пълното му превъзходство над социалистическия интернационализъм.

И най-после, как така Левски, който е идеолог само на някаква си българска „буржоазно-демократична” революцийка, ще дели мегдан с комунистическия бог Ленин – вождът на световната социалистическа революция, която води до „истинското и окончателно освобождение на цялото човечество”?!

Видно е, че от гледна точка на целите си БКП е имала съвсем основателни причини да нареди унищожаването на гроба на Левски, по една невероятна случайност оказал се на най-нежеланото място – в центъра на столицата, който тя е смятала да превърне в червения кът на комунизма в България. Но, отчитайки настроенията на българския народ, възлага тази деликатна и отговорна задача на АИМ, като се е погрижила самата тя да не остави следи.

Следи са оставили само екзекуторите Михайлов и Джингов поради липса на опит. Следи, които сега техните защитници, колкото и да искат, няма как да заличат и прикрият (в предишния брой на „Десант” бяха изброени само най-важните, биещите на очи улики).

Другарите от ЦК на БКП и ръководството на БАН са се оказали по-хитри и съобразителни от учените от Археологическия институт и са унищожили с техните ръце бързо и безшумно най-мощната духовна опора на българския патриотизъм.

А учените-лакеи, било от угодничество, било от кариеризъм или от страх, не са усетили в какъв капан са се напъхали. А с тях заедно и Овчаров и Вълев (че и някой си Бойко Киряков със своя анекс-пасквил в края на книгата).

Защото за участието на БКП в престъплението все пак няма никакви документирани следи, а и АИМ на БАН и самата БАН никога и никъде не говорят за поръчителите му. Затова те трябва да поемат цялата вина за извършване на това най-гнусно и позорно престъпление. Т.е. БАН трябва или да се извини на българския народ и да изпроси милост от трибуната на Народното събрание, или да се самоликвидира. За да не петни този позор на българските историци-комунисти пред световната общественост, съвършено незаслужено, името на България.

.........................

Необходимо пояснение
от Григор Симов

В публикацията се споменават и обвиняват българи, "български" учени и "българската" БКП, и затова за пореден път напомням, че измежду тук споменаваните лица, свързани с унищожаването гроба на Левски, българи няма! Но всичките археолози и цялото ръководство на БКП (ЦК и Политбюро) са евреи и крипто-евреи. И тогава, и сега, и не само ръководството на БСП, но и централните ръководства на всичките изявени политически партии, вкл. националистическите, са прикрити евреи, с български или българо-подобни имена. Разбира се, че това не личи, от първ поглед, защото това е "тайната на тайните", и по същество, в това е "тайната на беззаконието", която е споменал Апостол Павел.

Евреите се пишат за всякакви, за да скриват истината и да мамят народите!

Ръководителите на всички държави, масоните, илюминатите, не са англичани, немци или руснаци, а са юдеи - сатанисти.
Монархическите фамилии в света, феодалите и "благородниците", лордовете, графовете и бароните, и дворяните в Русия, и навсякъде, са евреи сатанисти.
Империите, за които знаем, от древността, до днес, са били, и са юдейско дело и юдейски инструменти, за подтискане и унищожаване на съседните на империите, народи, а и на самия народ, зад чието име се крият евреите - плутократи. А те внаги са подчинени на задкулисното световно юдейско правителство.
Изцяло юдейско дело е: робството, феодализма, търговията с роби, крепостничеството, мафията, банкерството, революциите, капитализма, демокрацията, комунизма и "пост-комунизма". И китайския комунизъм, и политическите идеологии, и - политиката, въобще. Защото всичкото това огромно световно зло, всичките тези планини от лъжи, измами и коварства, – са юдейско сатанинско дело. Всичко това е древна еврейска стратегия за окончателно поробване на всички народи в света, и превръщането им в безмозъчни слуги и обекти за задоволяване на сатанинските им, извратени страсти.
И затова Христос им е казал в лицата: "Ваш баща е дяволът, и вие неговите похоти искате да изпълнявате..."
Но през всички векове, и във всички крайща на света, по Божията промисъл, са излизали на яве, тайни еврейски документи, разкриващи и разголващи сатанинската същност на юдейството. А най-систематизираното изложение на задкулисна война на еврейството срещу всички народи и раси, и особено срещу арийската, са "тайните протоколи от световния ционистки конгрес в Базел, 1897 г.

Ето цитат от книгата на Сергей Нилус "Тайните Протоколи", изд. 1911 г.:
„Близо е идващият антихрист и царството на дявола на земята“...
...Изпълнява се „тайната на беззаконието“, която е била в действие още по времето на св. Апостол Павел, и която в заключителния си етап трябва за завърши с идването на „човека на греха“, сина на погибелта, антихрист.

 



Тагове:   БКП,   евреи,   Левски,   СвПетка,   гробът,


Гласувай:
2



1. minevv - да
20.03.2014 09:50
трябват ни символи...!!!
цитирай
2. freeoldmen - Тука вече прекалихте!
20.03.2014 17:58
Ако действително ви интересуваше проблемът с гроба на Левски, щяхте да знаете, че инж. Вълев пише в този блог и многократно е изявявал позицията си, можехте да се включите в дискусиите.
Ама вие не сте чукча-читател...
цитирай
3. kakvonovo - Защо ли?
25.03.2014 10:23
"Ако действително ви интересуваше проблемът с гроба на Левски, щяхте да знаете, че инж. Вълев пише в този блог и многократно е изявявал позицията си, можехте да се включите в дискусиите.
Ама вие не сте чукча-читател..."

Кое точно е прекаляването? Фактите ли или чифутските личности замесени в ликвидацията? Моята професия е да събирам и систематизирам информация. Основна част от тази професия е разпознаването на конкретна лъжа и конкретни лъжци! Мога да кажа, че фактите са ясни и всички евреиски каламбури не са в състояние да ги поставят под съмнение! Истината е, че и сега продължава атаката срещу символите на България и Левски специално! Къщата не е поддържана. Няма пари. Продължават да ни налагат честване убииството а не рождението. Преименуват местата с името на Левски. Налагат виждането, че Левски е убит заради криминално престъпление! И ...

Браво на всички които мислят!

цитирай
4. pvdaskalov - На номер 3, който написа:
05.01.2015 13:12
" Моята професия е да събирам и систематизирам информация."
Господине, много е интересно какво правите със събраната информация. Защото тя има смисъл, ако я разбирате в дълбочина, ако сте специалист в областта, която коментирате. Високопарните думи на тези, които подкрепят покойния писател (Н. Хайтов) не струват пукнат цент, защото подкрепят една художествено разработена хипотеза с привкус на развихрена фантазия. Важни са фактите! Но те са недостъпни за разбиране от любители. Именно затова част от заглавието на оспорвания в постинга научен труд гласи: "Науката срещу агресивното невежество..."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28318422
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031