Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2014 21:45 - Какво очаква Украйна, Явор Генов, ANONYMOUS BULGARIA, Автор: nikikm
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 6427 Коментари: 8 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Речта на Путин, след референдума в Крим, без преувеличение може да се нарече историческа. Значението и е по-голямо, отколкото на всичките му предишни речи. Путин ясно заяви, че Западът премина чертата, с което принуди Русия да вземе историческо решение, – от деня на тази историческа реч – 18 март 2014 година – Русия повече няма да отстъпва. Отстъплението от завоюваните с кръв, сълзи, болка и пот позиции през Великата Отечествена война, което започна от момента на разпадането на Съветския Съюз, завърши. Русия спря. И по-нататък ще постъпва по единствения възможен начин – нито крачка назад – само напред.

Причината за такова решение, поясни В. В. Путин, е само една – през последните 23 години Русия искрено се стремеше към диалог с всичките си задгранични партньори, включително и с НАТО, но мнението ? постоянно беше игнорирано. Лъжеха я и я поставяха пред свършен факт. Така беше с обещанието да не се разширява НАТО на изток. Сега Русия отново беше поставена пред свършен факт по отношение на разполагането на системата за ПРО на САЩ в Източна Европа – на територията на държави – членки на бившия Варшавски договор, приети в НАТО въпреки предшестващите обещания. Действително, както отбеляза В. В. Путин, Западът постоянно се стреми „да натика Русия в ъгъла“, осъществявайки т. нар. Политика на сдържане, известна от векове и не забравена след края на „студената война“ и разпадането на СССР.

„Това е принципен момент: не ние – Русия – прекрачихме чертата, а Западът премина чертата. Като изхожда от това, Русия повече не може и няма да се ръководи от мотивите за установяване на диалог със Запада в името на непонятно какви ценности. Ние имаме свои ценности, своя история и своя идеология. И вече нашите базови ценности ще определят нашите по-нататъшни действия. – каза В. В. Путин, – Затова Западът по-нататък може да подскача, да се мята, да заплашва, да стига до истерия, Русия това повече не я вълнува. Ние направихме своя избор и сега ще го претворяваме последователно в живота. Работата, която ни предстои, няма край. Отстъплението завърши. От сега – само напред. Това не значи, че сега вече ще воюваме със Запада. Не. Това значи, че от сега ще се ръководим от своите национално-държавни интереси. А ако за тях ще трябва да воюваме – значи, ще воюваме“.

image

Какво се случи в Украйна

Вече 23 години Украйна е независима и свободна. Украинците не са роби, не са паплач, те са почти европейци – почти, каквито сме и ние – българите. Нима това не е най-доброто, което може да иска един народ. Украинците се освободиха от всички възможни окови, освободиха се от „кървавите тирани“, от „кървавата история“ на Русия и СССР, от всичко, което ги свързваше с „тях“.

В Украйна вече 23 години въздухът е препълнен със Свобода, Равенство и Братство, каквито няма никъде по света. Това и висшата ценност, към която „са се стремили поколения украинци“. По-висока от нея няма и не може да има.

В света няма нищо по-важно от украинската независимост. А от кого в действителност са независими страната и народът? Властта принадлежи не на украинския народ, както е записано и в Конституцията на Украйна, а на олигарсите. На тези борци за независимост на украинския народ, чиито вестници, радиостанции, телевизионни канали и станции по-силно от всички ежеминутно крещят за единство и свобода и независимост.

Почти четвърт век всеки избран от украинския народ президент, всеки път обещаваше на народа всичко…, и после същият този народ не получаваше нищо, освен „свобода“ и „независимост“, заради които днес украинците са „готови“ да проливат кръвта си и да умират на война със „злобния и коварен руски съсед“.

След разделянето на Съветския Съюз украинците получиха една от най-хубавите и най-богатите части на Руската империя и на СССР. Украйна наследи развитата икономика и инфраструктура на Украинската ССР – от авиозавода „Антонов“, Харковския тракторен завод и четирите атомни електростанции до винарните и санаториумите на Крим. В Украйна се намира 25% от чернозема в света. На него беше развито най-доброто и напредничаво селско стопанство на СССР. В недрата на украинската земя и днес има огромни залежи от въглища, нефт, природен газ, черни и цветни метали. Украйна наследи 1400 километра от черноморското крайбрежие, застроено с пристанища, летища, автомобилни и железни пътища, курорти. Украйна получи мощен военно-промишлен комплекс, висши учебни заведения, научно-изследователски институти. А най-важното – 50 милиона активно и образовано население…

Украйна исторически винаги е била най-устроената и най-развитата част от Руската империя и СССР. Както каза Владимир Етуш в известния филм „Кавказка пленница“ – „и ковачница, и житница, и здравница“. Тези думи напълно заслужено се отнасят и за Украйна.

Днес годишния брутният вътрешен продукт (БВП) на Украйна на глава от населението е 3860 долара. За сравнение: БВП на глава от населението на „сиромашка“ Албания е 4000 долара. „Небогатите“ украински съседи Полша и Русия изпреварват Украйна по БВП на глава от населението почти четири пъти – съответно 13 300 и 15 000 долара. „Умиращите“ и „бягащи в Европа“ латиши, както ги описват украинските средства за масова информация (СМИ), имат БВП на глава от населението 14 900 долара. А най-обидно е, че съседите – белоруси, които „независимите“ и „образовани“ украинци определят като „тъпи „совки“ – т. е. съветски граждани“, имат БВП на глава от населението 7400 долара, което е два пъти повече от украинския.

Днес всеки украинец дължи повече от 3000 долара. Всеки, включително и новородените. Такъв и външния дълг на Украйна – 140 милиарда долара. Къде са тези пари? Няма ги! А дълговете съществуват и трябва да се плащат.

Ето каква е украинската независимост. Може ли длъжникът да бъде независим? Именно това е главната ценност на украинската независимост – да се плащат дългове. И тази ценност расте с всяка изминала година и с всеки нов президент.

Но всеки народ заслужава това управление, което си избира. Преди 10 години, по време на „оранжевата революция“, хит стана песента „Разом нас богато, нас не подолаты“ („Заедно сме много, нас не могат да ни победят“). Както твърдят киевските „революционери“ на „Майдана“ („Мегдана“) са я изпели 100 500 пъти. В тази песничка ключов е припевът: „мы – не быдло, мы – не козлы“ („ние не сме паплач, ние не сме козли“). Смело, но неподплатено с никакви доказателства заявление. Напротив, събитията говорят за друго:

Преди 10 години киевските „оранжеви революционери“ протестираха против „нечестните президентски избори“. Устроиха „голяма общоукраинска дискотека“, месец пяха и танцуваха на своя „Майдан“. В резултат наложиха повторни избори, или по-право – незаконен трети тур на вече проведените избори и осигуриха победа на Юшченко и на „жената с плитката“ Юля Тимошенко. (На руски език „женщина с косой“ между другото значи както „жената с плитката“, така и „жената с косата“ – т. е. „смъртта“). А само след пет години същите тези „борци за независимост“ изпратиха в небитието „любимия си“ Юшченко, (за когото пяха и танцуваха цял месец на студа). А след това избраха за президент същият този, отхвърлен от „Майдана“ Янукович (вече без „подмяна на народния вот“, под зоркото наблюдение на световните експерти). Именно тогава припевът „ние не сме паплач, ние не сме козли“ получи нов смисъл. През 2004 година тези, които пееха, че „не са паплач“, избраха Юшченко, а през 2010 година се върнаха назад и избраха Янукович с криминалното му минало.

image

Криминалният безпредел и шуробаджанащината, която установи след 2010 година Янукович, не можеше да не предизвика законното недоволство на украинските граждани, но поводът, по който киевчани устроиха своя „Евро майдан“, доказа, че всъщност „са и паплач, и козли“. Напълно прагматично Виктор Янукович предпочете 15 милиардният изгоден руски заем и 30% отстъпка от цената на руския газ пред абсолютно неопределения договор за асоциирано членство на Украйна в ЕС. При това, той така хитро и прагматично използва преговорите с ЕС, за да постигне наистина фантастични предложения от страна на Русия, че при всичките му недостатъци, ние – българите, румънците или гърците, които не сме асоциирани, а пълноправни членове на ЕС, бихме носили на ръце такъв президент.

А киевчани, на които не им хареса именно този единствен прагматичен и полезен за Украйна ход на Янукович, устроиха своя „Евро майдан“ и като преминаха от палежа на автомобилни гуми към палеж на сгради, разрушиха един от най-красивите градове на Европа. Между другото, не е ясно как сега ще го възстановяват и от къде ще вземат пари, след като отказаха руския заем, а Европа ясно им даде да разберат, че няма никакво намерение да плаща за техните безчинства.

Главният аргумент на протестиращите на „Майдана“ в Киев, (които в никакъв случай не бяха фашисти, преди да се появят „юначагите“ от „Свобода“ и „Десния сектор“), беше: Янукович е крадец, а цялото му обкръжение е банда. С този точно аргумент никой непредубеден човек няма да спори. Янукович е крадец, при това – още от младежките си години. Първата му присъда, която е получил още на 17 години, е за грабеж в състава на банда. За това и получил и е излежал три години затвор. Но този факт от биографията на Янукович е бил известен на цяла Украйна. И все едно, през 2010 година украинците го избраха за свой президент. Защо?
Ами просто винаги, когато в една страна народът е обхванат от „цветни“ настроения „с песни и танци“, накрая същият този народ гласува за този, който най-силно от всички крещи в микрофона пред тълпата, а това по правило са най-изявените мерзавци и шарлатани. Други не може и да се появят по принцип! Та нима може здравомислещ човек да си представи, че на сцената на Киевския или на някой друг „Майдан“ може да застане разумен икономист или управленец и без да бърза, да прочете сериозна програма за извеждане на държавата от кризата. Кой би го слушал? На всевъзможните „Майдани“ са нужни лозунги – възможно най-кратки и най-безсмислени от типа: „Избери мен – птицата на щастието на утрешния ден“ („Выбери меня – птицу счастья завтрашнего дня“).

След „Майданите“ народите винаги избират най-глупавите и подли управници – „борци за права и свобода“ от типа на Юшченко. А след тях, ако междувременно не бъде организиран поредният „Майдан“, на сцената се появяват „истинските стопани“, т. е. крадците от типа на Янукович. Не че „оранжевите“ борци от типа на Юшченко не са също крадци, макар и не толкова умели, колкото тези, които обикновено ги сменят.

Вторият аргумент на киевските „революционери“ е: „Янукович е заповядал да бъдат убивани „мирни демонстранти“. Ако отхвърлим предположението, че Янукович е идиот или самоубиец, (а той явно не е идиот, и обича живота), то става ясно, че кръвта на киевските улици не се проля по негова вина. Янукович ясно разбираше, че пролятата кръв за него е равносилна на смърт и за това няколко месеца държа под градушката от камъни, огъня на коктейлите „Молотов“ и куршумите на снайперистите невъоръжените милиционери от „Беркут“.

Тогава кой конкретно заповяда „да се изтребват деца“ и откъде си появиха снайперистите? Това за съжаление никога няма да научим. На всички „майдани“ – от Рига, Вилнюс и Баку до Египет, Сирия и Украйна – винаги се появяват снайперисти, които избиват без да подбират. И никога не ги намират. Единственото разумно е да се предположи, кому е изгодно такова избиване?

image

Киевският „Майдан“ формално беше предизвикан от отказа на Янукович да подпише договора за „евроинтеграция“ на Украйна. Кой след това повече от три месеца разпалваше „майданните“ настроения и докара украинския народ до днешното кърваво безумие? „Зловредният“ Путин или Русия? Както казваше Петко Бочаров „Да, ама не!“ На киевския „Майдан“ се изсипаха всевъзможни „емисари“ – литовски, полски, шведски, немски, американски политици, министри, депутати, сенатори, държавни секретари със своите заместници. И всеки крещеше от сцената на „Майдана“ между революционните песни безсмислени, но запалителни лозунги от типа: „Ние сме с вас! Слава на Украйна! Слава на героите!“ И колкото по-идиотска беше чуждестранната персона и лозунгите ?, толкова повече се харесваше на „Майдана“. Дойде даже главният идиот на миналото десетилетие – експрезидентът на Грузия Саакашвили. И този субект, който проигра една трета от собствената си страна, изби хиляди от собствения си народа, чиято фамилия грузинският народ ще проклина векове, беше посрещнат и изпратен с аплодисменти от „Майдана“. Но най-отвратителното зрелище, лично за мен, беше, когато заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нуланд раздаваше на „Майдана“ питки и понички. А киевските „революционери“ грабеха тези понички от ръцете ? и ? се кланяха като верни васали. Украинската държава фактически е банкрутирала, народът на практика води гражданска война, а вторият дипломатически чиновник на САЩ – държавата, която има най-голяма вина за това състояние на Украйна, раздава не пари, не помощи, не съвети, как да бъдат спасени страната и народът, а – понички! За да нахрани тъпата и благодарна паплач, която „не е паплач и не са козли“.

image

Ако киевските „революционери“ вярват, че сами са организирали своя „Евро майдан“, вторият за 10 години киевски „Майдан“, те наистина са наивници, които заслужават само съжаление. Янукович се опита да не изпълни указанията на вашингтонските и брюкселските господари, за което и беше наказан с кървавия „Евро майдан“. Също както по-рано бяха наказани Египет, Тунис, Либия, Сирия и т. н. По абсолютно същия сценарий. А киевските „революционери“ в тази трагедия не са героите, за които крещят „Слава!“ на същия този „Евро майдан“, а само най-обикновена масовка и пушечно месо. И всичко това – само за американска питка или поничка.
А т. нар. „независимост“ е ценност и достояние изключително за олигарсите – независимост от народа. Свобода да крадат, да грабят и да насъскват хората един срещу друг. Всичко построено от предходните поколения днес им принадлежи. А те, хипнотизирайки тълпата със заклинанията „свобода, демокрация и независимост“ си присвояват всичко това! Те получават кредити, строят замъци, вили, купуват яхти, имат банкови сметки зад граница като същите тези Юшченко, Тимошенко и Янукович, техните отрочета учат в най-престижните и скъпи западни университети. А „независимият“ народ плаща за всичко! А който се съмнява в ценностите на т. нар. „независимост“, незабавно е обявяван за предател, който се е продал на Москва и лично на Путин.

imageКаква е днешната действителност в Украйна? Правителство на практика няма, милиция няма, армия няма, хазната е празна и няма откъде да се напълни, а в страната цари махновската анархия, размесена наполовина с бандеровски безпредел. Крим проведе първия след 17 май 1991 година действително свободен и действително всенароден референдум и вече е част от Руската Федерация. А новите бандеровци вече проляха кръв и там… В същото това без преувеличение „време разделно“ единствената все още дори и само формално законна институция – Върховната Рада весело се мята от един необмислен законопроект към друг. Първо прие закон за фактическата забрана на руския език, с което провокира и ускори Кримския референдум, а сега се готви да въведе визов режим с Русия, за да настрои срещу новите киевски управници, дори и тези, които за сега са неутрални. Украинските граждани, които изхранват семействата си, трудейки се в същата тази омразна Русия са над 3 милиона. Кой ще им осигури работни места в разорена Украйна, или привържениците на „Евро майдана“, които неистово крещят „Кто не скаче – тоi „москаль“ (Който не скача е „московчанин“ – т. е. „руснак“)“, (защо тези крясъци ми напомнят за митингите пред Храм-паметника „Св. Александър Невски“ у нас в София), наивно вярват, че украинските безработни ще бъдат приети с „широко отворени обятия“ в страните от въжделения ЕС? Ето, това е истински пример за „държавническо мислене“ на „независимия“ украински народ и неговото ръководство! Слава на Украйна!, както крещят киевските „герои“ от „Десния сектор“.

Новото правителство на Украйна беше „назначено“ на „Майдана“. Министрите бяха утвърждавани на сцената, под музика и „юнашки“ подвиквания. Абсолютно по Гогол – „Тарас Булба“, Запорожката сеч… Може ли някой от киевските „юначаги“ и избраните от тях министри да отговори, в кое хилядолетие живеем – в XVI – XVII или в XXI век? А след като избрания от „Евромайдана“ украински премиер Олександар Яценюк се сети, че въвеждането на визов режим в никакъв случай не може да бъде полезно за Украйна, идейният бандеровец, а сега – Ръководител на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, Ондрий Парубий го заплаши, че ще го заведе на „Майдана“, за да обясни поведението си!

Защо направих тази „екскурзия“ в най-новата украинска история? За да обясня какво и защо се случва днес в Украйна:
Украйна направи героичен скок от бедността в нищетата.
Затова пък:
„Украинците вече ще могат да работят в Европа“!

Тези, които имаха квалификация, не изпитваха проблеми с трудоустройството си в Европа и по-рано. Тези, които не бяха и не са квалифицирани, в никакъв случай не станаха по-конкурентоспособни на пазара но труда. Защото капацитетът на същия този пазар на труда, очевидно никак не зависи от това ще подпише или не Украйна договор за асоциираното си членство в ЕС. А що се отнася до самата Украйна, пазарът на труда неизбежно ще намали капацитета си, защото тежката промишленост, армията, големите държавни предприятия губят значителни финансови средства и съкращават персонала си по настояване на същия този ЕС. Това са същите тези работни места, на които действително трябваше да се разработват значителни и сложни проекти и които бяха свързани с професионален растеж. Т. нар. „еднократни“ поръчки не са и не могат да бъдат свързани с какъвто и да било професионален растеж. При тях и заплатите са съответни. Въобще – Украйна попада в професионална и финансова задънена улица. Твърденията за някакво „усещане за професионална свобода“ се правят от „специалисти“, които бъркат свободата с неумението да се работи в екип, да се разработват и изпълняват крупни проекти, да се спазва работният график, да се планира и управлява поне своята собствена работа, да не говорим за по-сложна трудова дейност.

Тези, които нямат способността да анализират събитията, еуфорично като заклинание повтарят: „Най-после ще заживеем свободно“, въпреки че никой не им е пречел да „живеят свободно“ и по-рано. Какво променя възможното асоциирано членство на Украйна в ЕС, освен това, че в страната чувствително намалява броят на високоплатените работни места? Украинците трябва да осъзнаят, че няма да се превърнат в „Хонконг“ на ЕС. В най-добрият случай Украйна може да бъде „Северна Индия“ на ЕС, чието население вечно ще работи за чуждестранните си собственици за „жълти монети“. Европейският пазар на труда е достатъчно плътно зает и не само не расте, а и намалява през последните години на криза и рецесия. Минусите на украинците са очевидни – Украйна сама си направи „прекрасна“ реклама през последните няколко месеца и европейските работодатели, (нагледали се на човекоподобни с пречупени кръстове и тризъбци по ръкавите и байраците), само ще повдигнат с недоумение рамене и ще предпочетат, ако имат наистина нужда от работници, по-спокойните, по-кротките и по-работливите чехи, унгарци, българи или румънци. Които работят по-добре, искат по-малко и най-важното – крият по-малко рискове.

Ако все пак сериозно разгледаме ситуацията на европейския пазар на труда, тя определено е лоша, парите са малко, а местните безработни – обратно – твърде много.
Тези, които мечтаят да работят в Европа, трябва да знаят и това, че в Европа не са признават дипломите на нито едно украинско висше учебно заведение, а също и опитът, натрупан в местните украински предприятия. Човек, който е бил част от ръководния персонал в украинско предприятие, за европейския работодател е равен с випускника на училище от далечна и бедна страна, който отстъпва и пред най-посредствения местен студент още на етапа „събеседване“ („интервю“).
Налага се единственият възможен избор – по отношение на възможностите за работа на украинците в Европа, положението само се влошава. Работните места дори и в Украйна намаляват. Намалява и заплащането.

image

„Украинците изгониха крадците от властта“!

Обикновено тези, които твърдят това, са откъснати от украинската действителност и живеят в някакъв свой свят. В Украйна вече не предстои, а е на лице икономически крах. При започналото преразпределяне на властта между новите ръководители на страната, използвайки шума и неразборията, същите тези нови ръководители, които „не са крадци“, започнаха „експроприация“ на доходните предприятия. Затова и в тази област перспективите са нищожни. Показателен пример е завладяването на 20 март т. г. на завода на известната фирма „Nemiroff“ от „юначагите“ от „Десния сектор“, обявени от и. д. президент на Украйна за „Украинска национална гвардия“.
Само богата държава от размерите и типа на Русия може да си позволи от време на време да си затваря очите пред това, че някой, някъде шмекерува, но изключително „на дребно“. Що се отнася до бедстваща (вече не бедна, а бедстваща) държава като Украйна не може да си позволи подобна „слабост“. Украинската държава е принудена панически да търси пари, откъдето и да е. „Сламката“, за която могат да се хванат „удавниците“ от Киевското правителство са дори „капещите“ парични преводи, които изпращат от Русия украинските „гастарбайтери“ и от които живее половината от страната. Значи – украинците не могат по никакъв начин да очакват по-добър живот. Единствената перспектива пред тях е „да бъде затегнат кранът“ и да се добавят нови данъци.

В тези условия борбата с крадците, работещи в сектора на „сивата“ икономика е примамлива от чисто рейтингова гледна точка. За съжаление обаче, сега това практически е невъзможно, защото няма от къде да бъдат задоволени апетитите на новите „стопани“ на страната. Повишението на цените на руския газ с 20%, (а в перспектива – с 80 до 100%), прави абсолютно нерентабилен дори „едрия“ украински бизнес, който и без това „мъждука“. Държавният бюджет е изпразнен. Така че масовото изкупуване на собственост, при което на чиновниците се връща 20% от сумата в „полиетиленов пакет“ е утопия. Единственият източник за облагодетелстване на новите управници, които „не са крадци“ остават същите тези „капещи“ парични преводи, които „гастарбайтерите“ изпращат от Русия. А това вече предопределя скорошното отрезвяване на украинския народ.

„Сега на Украйна ще помагат всички“!

Тази очевидна меко казано „заблуда“ беше развенчана още в първите дни на „победата“ на „революционерите“ от Киевския „Евро майдан“. На 24 февруари министър-председателят на Полша Доналд Туск заяви, че неговата страна няма да стане донор на „корумпирана Украйна“, която трябва преди това да се подготви, за да получава финансова помощ. Напълно обосновано Д. Туск заяви: „Полша би трябвало да е заинтересована от икономическата и финансовата стабилност (на Украйна), но ние не можем „излезем от кожата си“. Така че не е възможно Полша да бъде някакъв ключов донор, т. е. такъв, който да дава свои средства“. Д. Туск подчерта, че Украйна трябва благодарение на тези средства да се промени. „В противен случай поредните 100 милиарда ще получи група олигарси, а страната ще остане все така бедстваща, както и сега“.

ЕС просто няма пари, за да реши вътрешните си проблеми – Испания, Гърция, Италия, (външният дълг, на която достигна 2 трилиона евро). Европа няма с какво да изхранва страна с 50-милионно население, а и няма причина да го прави? Страната не е член на ЕС. А и няма перспектива да стане такава. (Членът на Британския парламент и ръководител на междупартийната парламентарна група по Украйна Джон Уиттингдейл заяви: „На Украйна никой не е предлагал членство в ЕС в обозримо бъдеще. Това е много дългосрочна цел. При това Киев трябва да развива тесни отношения с Русия независимо от това, как ще се развиват преговорите му с Брюксел“). БВП на Украйна е нищожен. Евтина работна сила за „черна работа“, готова да работи „за грошове“ в ЕС е повече от необходимата.
Помощ от МВФ – посочете поне един пример, когато МВФ е „измъкнал“ от криза поне една страна, а не я е „вкарал“ в още по-големи дългове. Обещания да даде на Украйна много милиарди през последните 20 години МВФ е правил многократно, но до този момент не се е случвало. Още повече, че в настоящия момент МВФ практически е изчерпал собствените си ресурси, а съществуващи-те програми на МВФ фактически се финансират въз основа на споразумения за заеми. Такава ситуация не може да продължава безкрайно, т. к. не отговаря на принципите, по които МВФ работи и преди всичко на факта, че МВФ е финансова организация, основана на квотен принцип.
Само една държава, която работи като „световен рекетьор“, обикновено бомбардира някоя страна, след което дава пари на новото, назначено от същата тази държава правителство. На Украйна САЩ обещаха 4 милиарда долара. Това е то – невиждана щедрост. Ако се запознаем обаче със споразумението за този заем – тези 4 милиарда долара Украйна ще получи за да купи продукция от изброени в същото това Споразумение фирми (естествено е, че това, че собствениците на тези фирми са членове на Конгреса на същата тази държава, е случайно съвпадение). Ако се запознаем с цените на тези, попаднали в Споразумението фирми, ще се удивим още повече – кутия консервирано месо от типа на „варено свинско месо в собствен сос“ струва 228 долара. Новите киевски управници, които „не са крадци“, ще ги купят. Нямат друг изход. А след година всички украинци трябва да започнат да връщат тези 4 милиарда долара, но вече като реални, „живи“ пари. Та напълно естествен е въпросът, ще възстанови ли, а още повече – ще развие ли украинската икономика тази задокеанска помощ?

„Украинците вече са европейци“!

Ако погледнем картата, украинците винаги са били европейци, (както впрочем и ние – българите). Но ако разкажете на британците, че украинците са също такива европейци като тях или на немците, че украинците са европейци „като арийците“, резултатът ще е един и същ. Борбата на която и да е славянска страна, (изключвам Чехия и Словакия), да бъде призната за европейска от „средностатистическия западен европеец“ има еднакъв, предсказуем край. Украинците могат да се поучат от много „по-европейска“ Югославия – по право от това, което остана от нея, или от родната ни България, която е член на ЕС от 2007 г. Могат също да се поинтересуват какви са квотите за „работна сила“ от славянските страни във Франция.

Постоянното преекспониране на европейската принадлежност е признак за собственото чувство за малоценност като част от Европа. Британец, французин, немец или белгиец никога няма да повтаря едно и също – „аз съм европеец“.

„В действителност в Украйна всичко е прекрасно“!

Украинската хазна е опустошена! Външният дълг на страната надхвърля 140 милиарда долара. Украинските ценни книжа, които преди няколко дни новите киевски управници се опитаха да продават на Европейския фондов пазар, просто не бяха допуснати от пазарните регулатори, защото цената им се равнява на цената на хартията, върху която са напечатани. (Това между другото обяснява, защо „злият“ Путин не даде на Украйна обещаните пари, „за да пеят и танцуват на „Евро майдана“ „героите“. – Русия чисто технически не може да купи украински ценни книжа, които ЕС бракува, защото „не са ценни“. За курса на украинската гривна, няма какво и да говорим. Украинската гривна е първата валута в света, която се гарантира единствено с дълговете на емитиращата я държава. Повече от ? от промишлеността на Юго-източна Украйна, която изхранва страната, (а не селскостопанския Запад), съществува благодарение на руските поръчки. А след официалното заявление на новите киевски управници за „срочната евро асоциация“ на Украйна, тези поръчки също така срочно се пренасочват към руски и белоруски предприятия или в други приятелски страни, (например Китай и Виетнам).

„Украинците вече ще получават големи заплати“!

Тази украинска мечта вече беше обсъдена и отхвърлена като нереална. Ще си позволя да повторя главните доводи – работните места са все по-малко, конкуренцията на пазара на труда е все по-голяма, а значи и заплатите са все по-малки. Това е пазарна аксиома и не се нуждае от доказване.

„В Украйна вече всичко ще бъде честно“!

Съвсем накратко, но съвсем неутешително за украинците, трябва да кажем, че всичко ще бъде честно, когато Русия, която повече от две десетилетия храни и с поръчки за украинските предприятия, и с повече от 3 милиона работни места, и с доставка на газ с всевъзможни отстъпки, и с преференциален безвизов режим, и с без процентни международни парични преводи на заработените в Русия от украинските „гастарбайтери“ суми, премахне всичко изброено…

Тогава украинските граждани ще трябва да работят в Русия само с работна виза, която ще трябва да получават и да удължават. Ще трябва да работят легално, на квотен принцип, а това вече е и скъпо, и неудобно за всеки работодател. Освен това ще им се наложи да плащат европейски данъци. Тези, чиито семейства живеят от международните парични преводи, ще трябва да отделят по 40 от всеки 100, заработени от тях долара (или евро), а също да се отчитат счетоводно и да правят много други необходими, (но досега – „обходими“) неща. Ето тогава всичко в Украйна ще бъде честно.

„Украйна вече ще провежда западна външна политика“!

Моля да ме извинят украинците, ако ги обиждам, но преди 10 години, когато президент стана Юшченко – каква беше външната политика на Украйна? А по-важното – какъв беше резултатът от „западната външна политика“? Украйна натрупа дългове, доразпродаде остатъците от наследеното от СССР имущество. Самостоятелна външна политика „власт“ (която утвърдиха на Киевския „Евро майдан“ полски, немски и американски политици, министри, депутати, конгресмени, сенатори, държавни секретари и т. п.) не може да провежда. Още повече – самостоятелната външна политика е невъзможен разкош за доведена до банкрут сиромашка страна. Така че Споразумението за асоциацията на Украйна в ЕС новите киевски „управници“ ще подпишат в най-неизгодния за страната и народа вариант, (това е западна външна политика по украински).
Какви са прелестите на евро асоциацията: Рязко ще се повишат всички комунални плащания за населението. Ще бъдат съкратени и в много голяма степен ще бъдат премахнати социалните добавки. Строго ще бъде ограничен износът и ще бъдат премахнати всякакви мита върху внасяните от ЕС стоки. (Нали европейското свръхпроизводство трябва да се продава някъде?) Ще бъде унищожено украинското селско стопанство. (Опитайте се да се конкурирате с френските и немските, а дори и с полските, унгарските и гръцките фермери, чието производство е не само по-високо технологично, но и ползва на държавни дотации. За това много могат да разкажат българските селскостопански производители!) Що се отнася до промишлеността, ако досега Украйна продаваше 51 милиона тона прокат, евро квотата е едва един милион тона. (А сега помислете, какво ще се случи със завод, чийто продажби паднат до 2% от миналогодишните). И виновен за всичко това няма да бъде „злият“ Путин, а „добрата“ и желана от украинците Европа, която се придържа към класическата схема: „квалифицираните източноевропейци работят на Запад за минимална заплата, изпращат заработените пари на семействата си, които ги харчат в местната търговска верига, принадлежаща на немска, френска, австрийска или друга западна търговска сети мрежа“.

Ето, това е западната външна политика, която ще провежда Украйна. Киевските „революционери“ от „Евро майдана“ искат да живеят в съюз – в ЕС. Е такъв е животът на източноевропейците в ЕС – в колония. Законодателството на ЕС стои над местното даже и в асоциираните страни. Така че, след асоциирането си в ЕС, Украйна може да приема каквито си поиска закони, но бонбони с техническо палмово масло и кашкавал от сухо мляко с нишесте, произведени в ЕС, украинските граждани ще ядат, в същото време, когато „лошата“ Русия и „изостаналата“ Белорусия кой знае защо отказват даже да ги допускат на своята територия.

„Затова пък украинците не са роби“!

Отричането на робския статус е един от основните начини за самоутвърждаване на роба. „Свободният“ и „независим“ украинец може дни наред да доказва, че не е роб, не е бедняк и не е слуга. Всичко това е някак подозрително като имаме предвид киевските събития от последните месеци. „Свободните“ и „независими“ „Не-роби“ бяха изведени на Киевския „Евро майдан“ от наемниците и от „юначагите“ от „Десния сектор“. На „свободните“ и „независими“ „не-роби“ от трибуната на „Евро майдана“ им заповядваха чужди политици, министри, депутати, конгресмени, сенатори, държавни секретари и т. п., които раздаваха на „свободните“ и „независими“ „не-роби“ подаяния – американски питки и понички, а „не-робите“ се кланяха като истински роби. Накрая на „свободните“ и „независими“ „не-роби“ ЕС наложи да подпишат заробващ Украйна документ, в който „не-робството“ блика от всеки ред – от върховенството на чуждите закони над законите на собствената страна до задължението да не се поддържат местните производители.

От всичко изброено дотук можем да направим извод, че ситуацията в Украйна може да се развие по един от следните шест възможни сценария:
Крим и Севастопол вече напълно официално са субекти на Руската Федерация. И причината за това не е само референдумът от 16 март т. г., в който в напълно свободна обстановка, без каквато и да е било принуда от която и да е страна, участваха 1 274 096 от 1 534 815 от имащите право на глас жители на полуостров Крим, което е 83.01% от общия брой на имащите право на глас жители на Автономна Република Крим и гр. Севастопол и 97.47% или 1 233 002 от гласувалите еднозначно изявиха волята си да живеят в РФ. Много важна причина за такова развитие на събитията стана общата обстановка в Украйна.

Консултациите, които държавното ръководство на Руската Федерация проведе в навечерието на референдума, както с ЕС, така и със САЩ, показаха, че на практика не съществуват сили, с които може да се водят разговори, а още повече – да се преговаря за бъдещето на Украйна. ЕС и до този момент показва, че не само не е готов да предприеме сериозните решения, налагани от развитието на обстановката в Украйна след извършения на практика държавен преврат, но и не е способен да действа в съответствие със задълженията, които пое при подписването на споразумението между законния Президент на Украйна В. Ф. Янукович и представителите на опозицията на 21 февруари т. г. в Киев. При това през май в ЕС предстоят избори за Евро парламент и съставът на Еврокомисията ще се промени.

Днешните украински власти, дошли в резултат от антиконституционен държавен преврат, при това назначени на Киевския „Евро майдан“ с „процедура“, характерна за Запорожката сеч през XVI – XVII век и описани от Н. В. Гогол в романа му „Тарас Булба“ Русия не признава и не може да признае. При това перспективите пред Киевското правителство са изключително „мъгливи“, защото и и. д. президента Олександар Турчинов, и и. д. премиер-министъра Арсений Яценюк нямат нито ресурси, нито авторитет, нито пък воля, за да могат да управляват страната в създадената критическа ситуация. Те се мятат от една крайност в друга под натиска на своите абсолютно некомпетентни, но разполагащи с реална въоръжена сила и власт „партньори“ Ондрий Парубий и Дмитро Ярош, които на практика и представляват силите, управляващи Украйна.

За присъединяването на Автономна Република Крим и гр. Севастопол немалка роля изигра и позицията на администрацията на САЩ. Независимо от поетите на 21 февруари т. т. в Киев задължения, Президентът на САЩ Барак Обама цинично призова Русия „да гледа в бъдещето и да се преструва, че не е имало никакво споразумение“. По този повод В. В. Путин абсолютно справедливо и отговорно заяви, че „Русия не може да игнорира отправените към нея призиви за помощ от жителите на Крим, както и на други украински региони в условията, когато узурпиралото в резултат от антиконституционен преврат и не притежаващо общонационален мандат днешно украинско ръководство налага абсолютно нелегитимни решения“. В тази връзка Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заяви: „Който се сърди, никога не е прав. Ако партньорите ни в Европа и в САЩ не са способни да направят каквото и да било, за да изпълнят поетите от тях задължения по отношение на споразумението между властта и опозицията (в Украйна), то защо от това безсилие трябва да страдат други?“ Позиция Русия е честна и затова ние няма да я променим“.

Ситуацията в Украйна е такава, че изхождайки не само от хуманитарни, но и даже от чисто прагматични съображения Русия действително не може и не бива да игнорира позицията на жителите на Крим, както и на жителите на останалите украински региони. Държавното ръководство на РФ и лично Президентът В. В. Путин нямаше и няма право да се бави с вземането на неотложни решения заради някакви „мъгливи“ перспективи, защото такова поведение ще бъде възприето абсолютно справедливо като предателство по отношение на тези, които Русия обнадежди. При това оставени на произвола на съдбата украински региони се оказват сами срещу въоръжените банди на „Десния сектор“, които с Указ на и. д. президент на Украйна А. Турчинов получиха официален статут на въоръжено формирование – „Украинска национална гвардия“. Още преди това Представителите на „Десния сектор“ бяха изпратени в украинските военни части и съединения с комисарски пълномощия, с правото да уволняват незабавно несъгласните с политиката на новите киевски управници командири, без да е необходимо да съгласуват тези уволнения с Министъра на отбраната на Украйна. Всичко това естествено увеличи многократно вероятността от кръвопролитни стълкновения и от преминаването на „тлеещата“ Гражданска война в активна фаза. Събитията от последната седмица, които се превърнаха в ежедневие не само за югоизточните, но и за всички украински области, потвърдиха по безспорен начин тези опасения. И ако след 18 март т. г. проблемите на жителите на Кримския полуостров, очевидно, вече са решени еднозначно, то бъдещето, както на източните и югоизточните региони, а сега вече – и на Западна Украйна ще зависи от политическата воля на техните жители, които все по-осезаемо разбират на практика какво представлява махновско-бандеровският безпредел на „юначагите“ от „Десния сектор“.

Положение е извънредно сложно, и „добри“ решения на практика не остават. Неизбежно трябва да се отчете общата черта на подобни граждански конфликти: колебанието и проявата на слабост при овладяването им само подклажда противопоставянето и увеличава броя на жертвите. Към всичко това неизбежно се натрупват и проблемите, свързани с осигуряването на ежедневието на гражданите. А т. к. съществуващият управленски вакуум в Украйна ще продължи поне до края на май, когато в страната трябва да се проведат предсрочни избори, ясно е, че не може да се очаква скорошна нормализация на обстановката. Всичко това прави възможни най-радикални и на пръв поглед – дори абсурдни сценарии. Както неотдавна заяви и бившият Президент на Чешката Република Вацлав Клаус: „Украйна в днешния си вид е в значителна степен изкуствено образование, станало самостоятелна държава единствено в резултат от разпадането на СССР преди двадесет години“

  image

о. з. полковник Явор Генов, доктор на военните науки  Председател на Българския общонароден съюз «Бойна дружба»

 

Източник: pan.bg




Гласувай:
13



1. danailvdimitrov - браво полковник Генов
26.03.2014 23:25
Ето това е анализ, а не бръщолевенията на всякакви доморасли журналя.
цитирай
2. minevv - da
27.03.2014 08:52
da
цитирай
3. bogomil - ЕДИН ПОСТИНГ ОТВАРЯЩ ВРАТА КЪМ ИСТИНАТА
27.03.2014 16:34
Пропагандната война, която се води в момента чрез средствата за масова информация и в Интернет от някои отявлени русофоби отразява еднопосочни събитията, чрез анализи и коментари на некоректни и непочтени личности политици, политолози, социолози, журналисти и това силно манипулира и деформира съзнанието на народа български и създава условия за още по голямо задълбочаване на противопоставянето, разединението ,омразата... С всичко това тези лъже патриоти угаждайки на новите ни западни господари се нагаждат сляпо и раболепно, пренебрегвайки истината, погазвайки личното си достоинство, внушавайки ни , че най-голямото зло е Русия., че там имало фашизъм, че Русия е светивния жандарм,че съсредоточава войски към Украйна, а САЩ НАТО И ЕС смирено наблюдават без да създават напрежение макар че мислещите хора добре виждат кой е истинския жандарм и заплаха за мира, за новата студена война.
Какъв парадокс!? Години наред се води дипломатическа, икономическа, психологическа пропагандна война от позицията на силата и санкциите(които са форма на война) срещу опитите на Иран да създаде ядрена бомба, а срещу публично обявените войнствени намерения на Украйна да създаде собствени ядрени бомби , за да бъдат те разположени на границата с Русия се възхваляват и се поощряват и ще се поощряват в бъдеще от Великите западни сили дирижирани от лидера САЩ. Нищо не се пише в нашата преса и не се говори, не се заклеймяват тези войнствени язявления на Украйна и нейни лидери. Тези хора или не се интересуват от уроците на историята или не я познават. Както се казва "Истината често боледува, но тя никога не умира" Постепенно вратата по пътя към историческата, настоящата и бъдеща истина се отваря.

Поздравления към автора на този прекрасян постинг мъчещ се да отвори очите на слепите наши и чужди русофоби.....

с поздрав, уважение и най-добри пожелания www.bogomilblog.bg
цитирай
4. planinitenabulgaria - Колко плащат от Центъра за една такава статия?
27.03.2014 17:34
Ако си заслужава, мисля да запроституирам и аз по разните казуси като тоя. Подобни статии дават убедителни доказателства за бетонна глава ли става въпрос или за такъв с картонче.
Посылаю вам приветы:
https://www.youtube.com/watch?v=-M4M16JaXJQ
цитирай
5. larryone - Първата част на писанието беше м...
27.03.2014 18:50
Първата част на писанието беше много тъжна и ме трогна - как горките, горди руснаци с отвращение се предали пред фалшивите евроценности, но решили - стига! Вече отново стават себе си и ако трябва война, ще има и война. Втората половина част леко издиша откъм аргументи, но нейсе. Там според товарищ полковника, нито една страна която не слушка Русия няма никакво бъдеще. Ерго, всеки да си наляга парцалите и да си опича акъла, че току виж Путин нещо се разсърдил. А както знаем - разсърди ли се той, леле мале!
цитирай
6. pando - БРАВО
27.03.2014 20:36
За прекрасния анализ.Присъствието на коментари ,повтарящи официалната медийна помия(или многотиражни лъжи) е много забавно.Само ,че да отговорят на въпроса: Защо Косово може,а Крим не може? И кога САЩ ще бъдат съдени за"демократичните" бомби над Хирошима и Нагазаки.За престъпления над човечеството и геноцид давност няма...
цитирай
7. nagodi62 - браво!
27.03.2014 20:38
Много точно! Поздрвления!
цитирай
8. valentor - Ха, другарЕ-поЦреотЕ, Искам до ви ...
27.03.2014 20:58
Ха, другарЕ-поЦреотЕ,
Искам до ви отперя ИднЪ питанка,която е следната:
Преди питанката ще представя малко въведение, от две части:
1.В случай че случая се случи/хи-хи/ през студената част - то тогава е проблемно, в социален аспект,поради което се избягва тази част и се избира по-......благоприятна.
2.През лятото потреблението ви на газ е минимално, а и може алтернативно да минете на еленергия, която тогава нямЪ де да се дене.
И така питанката:
Колко бежанци може да се приемат , а ?
По офицИални данни към 1/4 милион ,от булгурски произход, а нагоре колко ?
И всичкото цирк до към септември трябва да е сършило, нъл тЪй, а ?


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28313609
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031