Системата на световната демокрация, поддържана от силата на интернационалния капитал безсрамно убеждава, че била единствената сериозна система в състояние да управлява човечеството. Неопровержимо доказателство за тази истина бил пълният разгром на фашизма, очевидният провал на комунизма и обръщането на Китай към западната капиталистическа система, както и отварянето му за чуждестранни капиталовложители.



Както на пръв поглед изглежда, всички други политически системи биват успешно измествани от западната демокрация. Това, което най-често остава скрито за обществеността е фактът, че противниците на демократичния капитализъм тайно биват финансирани и най-често изграждани от международната система на демокрацията – разбира се движена от сатанински користни подбуди. „Идеалите на демокрацията“, доколкото се намират в ръцете на безкористни идеалисти, подкрепяни от идеалисти-прагматици, са възхитителни и поощряващи. За нещастие, на тези малко на брой идеалисти никога не се удава да задържат за дълго властта в ръцете си. Известен пример е Абрахам Линколн. Той не си правеше илюзии върху властта на парите зад неговия гръб и съпротивата му срещу тази дяволска власт завърши с неговото убийство. С Джон Ф. Кенеди се случи същото, след опита му да постави Федералната американска банка (Federal Reserve Bank) отново под контрола на правителството.

Митът, че демокрацията е единствената по рода си система, чиято отличителна черта е общото избирателно право и произтичащата от това справедливост както и прилично ниво за съществуване и свобода, се оказва за всеки внимателен наблюдател, една добре планирана измама, без нито зърно истина в рамките на изградения върху лъжи план за действие.

Модерната демократична система е изградена рафинирано и поради това тя е особено действена. Тя използва всички възможности на своите парично-политически възможности за властта и контрол над медиите. Но не само медиите са подчинени на тази всичко контролираща власт на парите; също и армията бива поставяна в нейна служба с помощта на купени политици. Тази система държи под своя контрол както врагове така и приятели. Дори нейните поддръжници, трябва да бъдат съгласни, ако ли не, на тях бива натрапена демократичната воля на системата. Истината е че демократичната еволюция беше създадена за да служи на търговията, по-точно в служба на международната банкова система. Още при раждането и в люлката на тази система беше положена безграничната власт, като един недъг по рождение.

Интересното е, че американската Федерална банка е частно еврейско предприятие, собственост предимно на чуждестранни банки, притежаващи парите на населението и следствие на това разполагащи с енергията на тази страна, работната сила, душите и живота на американците. Еврейските банки-собственици на американската Федерална банка (FED), вземащи важни решения са:

• Rothschild Bank of London
• Warburg Bank of Hamburg
• Rothschild Bank of Berlin
• Lehman Brothers of New York
• Lazard Brothers of Paris
• Kuhn Loeb Bank of New York
• Israel Moses Seif Bank of Italy
• Goldman Sachs of New York
• Warburg Bank of Amsterdam
• Chase Manhattan Bank (Rockefeller) of New York
• Alan Greenspan, президент на FED е също евреин.

Властта на демократичната система става все по-арогантна и затова видима. Чрез контрола върху световната финансова система, както и на най-важните златни резерви в световен мащаб, тя решава върху съдбата на нации и милиарди хора. Кореспондентът Бил Блевин от Blevins Franks International, обърна вниманието към златната повеля на банкерите:

Джон Бол (Jon Ball), бивш държавен секретар в американското външно министерство през 1975 г. беше шеф на европейската Investment Bank Lehmann Bros. В едно интервю с ARD (един от германските телевизионни канали) той предостави на зрители един кратък преглед върху структурите на политическата власт в САЩ и особено властта, която съвсем тихо и неусетно е организирана в Съвета за връзки с чужбина (The Concil on Foreign Reltions) в Ню-Йорк:

Невидимият елит на паричната власт контролира насъщните потребности на хората; като например, производството на хранителни продукти и тяхното разпределяне в ръцете на международните концерни. 

 Паричната власт предоставя на американската военна сила цялата боеспособност на НАТО, за да защитава нейните стопански и геополитически интереси. В своята популярна телевизионна дискусия (One on One, 24/25 април 1999 г.) John McLuaghlin пита генерал William Odom, Senior Fellow at the Hudson Institute и бивш директор на службата за национална сигурност) как Америка защитава интересите на паричната власт в чужбина:

Днес, ако интересите на шепа хора биват осигурени чрез унищожаването на цели страни и народи от американските и съюзническите войски, дори ако при това загинат голям брой собствени войници, това никога не представлява проблем за „крупния бизнес“ (Big Busines), както Джон Бол откровено заяви:

На американската демокрация липсва духовно измерение, способно да подкрепя нейните претенции, тя буквално поставя на хората веригите на студеното материалистично съществувание, без какъвто и да е изглед за надежда. Копнежите на човечеството биват насочвани изключително към материалната страна на природата. Всяка духовна съпротива бива прекършена чрез „саламна тактика“. Най-често за отвличане на вниманието са достатъчни спорт, ваканция, автомобили, опиати, сексуалност и потъване в дългове.

Всички творчески функции на системата са насочени единствено към създаване благоденствие и богатства за едно малцинство, при което естествено пада също и някоя друга троха за раболепните доброволни помагачи.

 „ООН в едно наскорошно изследване установи, че 358 милиардери в света притежават повече състояние отколкото печели половината от човечеството.“

 Егоистичният рационализъм на световната демократична система, не е в състояние да задоволи материално човечество, защото всичко почива върху закона на джунглата – стремежът за власт и конкуренция. Веруюто на демократичния свят гласи: властта стои над правото.

 Както вече се убедихме, демокрацията е превъзходна система за управление. На фона на това мълчаливо одобрение, ще си позволим няколко въпроса към американската демокрация:

 Защо има толкова малко референдуми (в Германия, например те са демократично забранени), особено ако се касае за неща, от първостепенна важност, като например ликвидирането на собствения народ, чрез мултикултурното общество или заместването на собствената валута с  Евро-$?

 Защо в армията няма демокрация? Армията е най-екстремната форма на диктатура, чрез която бива изграждана най-работоспособната организация на всеки народ и във всяко общество по света. Защо в икономическия живот няма демокрация? Защо там шефовете решават сами, и защо диктаторски организирани фирми, функционират по-добре от така наречените демократични държави?

Днес съществува „пълнолетния гражданин“, който политически е на ниво и затова може да даде своя глас, знаейки как да оценява политиката на покровителствания от него политик. Нека запитаме веднъж на улицата, масата от избиратели, колко места има в Народното събрание? Колко? Може би един процент от запитаните знаят. Това е в действително “политическо пълнолетния“ способен за демокрация гражданин-избирател.

Американската демокрация не е нищо друго освен глуповата система за затъпяване. На масите бива създавано впечатлението, че със своя глас те избират своя представител. В действителност гласоподаването служи само за да изкачи неколцина до позициите на властта, да обогати някой от тях. И тези неколцина се ползват със защитата от масата избираща своите хора. В американско еврейската демокрация народът-избирател носи отговорността за криминогенната активност и грешки, а не избраните политици, защото масата сама избира тези некадърници.

рано или късно, държавата трябва да загине.“

Ръководната мисъл на Ленин не беше нещо по-различно от тази на нашите медийни тирани днес:

 За съжаление най-важният въпрос никога не бива поставян, въпреки че около нас се шири единствено демократична мизерия, безправие, материална и духовна безпътица.

Отговорът е съвсем прост. Американско-еврейската демокрация не е създадена за мнозинството, а само за неколцина.

Едва ли ще бъдем в състояние сами да се отърсим от прикритата тирания на американската демокрация. Само една катастрофа от неподозиран размер, ще промени нещата и ще донесе на преживялите, нова, действително демократична свобода. Единствено след една световна катастрофа може да се появи възможността да изградим наново, нашия несправедлив свят с окраска на човечност. Народът само тогава ще може да живее в задоволство, когато бъде воден от хора, със съзнание за отговорност към собствения си народ, хомогенен обществен порядък. Ако това са демократични водачи, отговорни само към собствения си народ а не слуги на интернационалното разписание диктувано от неколцина, тогава е безразлично дали тези водачи, ще бъдат наричани диктатори или демократични президенти. Абрахам Линколн изказа това съвсем недвусмислено:

или хвърлят светлина върху нейните престъпления.“