Според въпросния член, дори при подаване на възражение от страна на кредитополучателя, съдия изпълнителят влиза във владение и продава имотите на безценица. Засегнатата страна може да се позове във възражението си до съответния районен съд за неравноправни клаузи, като във всеки един от случаите, съдът е длъжен да спре изпълнителното дело до произнасяне по исковото производство.

На 14 март 2013 година обаче, Съдът на Европа, със седалище Люксембург, оповести своето историческо решение по повод на неравноправните клаузи, които банките налагат в договорите със своите клиенти, получатели на потребителски и ипотечни кредити.

Предмет на решението са принудителните процедури за отнемане на жилища и други имоти на едностранно обявените за неизправни кредитополучатели.

ПРАВИЛАТА, залегнали в раздел „Неоснователно обогатяване“ от ЗЗД важат с пълна сила, както по отношение на всички физически и юридически лица, така и по отношения на всички банки (които също са ЮЛ). За да се ползват от тези правила, към настоящия момент, потърпевшите трябва да водят съдебни дела и да харчат пари, които нямат. Банките са наясно с финансовите последици от прилагането на този раздел от ЗЗД, поради което се стремят всячески да смажат психически и финансово своя длъжник, за да не е той в състояние да ползва правото си.

Съгл чл. 59 от ЗЗД за да е налице НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ трябва да има лице, което е обедняло за сметка на банката (в конкретния случай) и обеднялото лице трябва да няма друга форма на защита на своите законни интереси.