Не беше отдавна времето, когато Роналд Рейгън окачестви СССР като империя на злото. Но това остана в миналото. Сега, през 2014г. Путин в ежегодното си обръщение към нацията заяви: “Много евроатлантически страни фактически тръгнаха по пътя на отказ от своите корени, в това число и от християтските ценности, явяващи се основата на западната цивилизация. Западът провежда политика, която поствя на едно равнище многодетното семейство и еднополовите бракове, вярата в Бога и вярата в Сатаната... Това е директен път към деградацията.”

Това заявление на Путин, почти съвпаднлоа с приемането в Русия на закон за забрана на пропагандата на хомосексуализма, беше като оръдеен залп, насочен против сексуалната ерес на Запада и лежащия в нейната основа нравствен релативизъм.

В друго изказване, също насочено срещу релативизма, Путин заяви: “От обществото сега искат обезателно признание на равнозначността на доброто и злото, които са противоположни по смисъла си понятия.”

По-късно руският президент стреля по културното многообразие: “Днес в много страни се преразглеждат нормите на морала и нравствеността, изтриват се националните традиции и различията на нациите и културите”.

Днес наблюдаваме началото на културната война на Русия. В документ, наречен “Основа на държавната културна политика”, Кремъл пише следното: Русия трябва да се разглежда като уникална и самобитна цивилизация, която не може да се причисли нито към Запада, нито към Изтока. По-нататък в този документ, който безспорно носи печата на президента Путин, се казва, че Русия трябва да се откаже от “принципите на мултикултурализма и толерантността” и да отхвърли културните проекти, които натрапват на обществото чужди ценности и норми.

Както изглежда, сега в Русия протичат няколко различни процеса. 20-те години след студената война, бяха период на относително сътрудничество между Русия и Запада, обаче не е възможно да намериш собственото си място в света, съгласявайки се във всичко със световния културен хегемон – САЩ. Затова Путин определя руската нация като различна от безнравствения и див Запад.

Путин няма намерение да се въвлича в нова студена война. И той съвсем не е болшевик от старата закалка в редовете на КГБ, както го представят много западни автори. Путин е наясно, че марксизмът се е търкулнал в миналото.
Путин не само иска да възстанови загубеното величие на Русия, но и вижда за себе си възможност да стане историческа личност. За да влезеш в история, съмсем не е наложително да бъдеш добър. По времето на Римската империя, Цицерон нарекъл Юлий Цезар “амбициозен негодяй”, но името на Юлий Цезар е далеч по-популярно от името на Цицерон.

Но какви могат да бъдат сметките на Путин. В продължение на векове Западът беше световен културен законодател, който разпространяваше  все по-малко християнски ценности по цялата планета. Разбира се, далеч не всички се вслушваха в Запада. Ислямът няма нищо общо с тези ценности; африканският континент на Юг от Сахара възстава против тези ценности, но на него не му достига световно влияние. Колкото до Южна Америка, на нея не й достига както влияние, така и това, че тя е в състояние на дълбока обърканост.

Путин възнамерява не само да се възползва от възможността да влезе в историята, и да обедини около себе си руския нород, като се противопоставя на Запада,  както някога направиха марксистите.

Сега възниква остра липса на блюстители на християнските ценности, и Путин разбра, че има отлична възможност да се възползва от това. Китай не би се опитал да прави това, Африка не би могла, а Южна Америка нито ще се опита, нито ще успее в подобна роля.

Така или иначе, Западът продължава да помага на Путин. Западните марксисти убеждават своите съграждани в това, че ценностите не са необходими. Даже сега, след като забиха един голям пирон в инстуцията на брака, войнствените секуларисти на Запад правят първите крачки за легализация и на педофилията. Това движение е войнтвото на Люцифер.
Колкото до Путин, той, обратно, е взел върху себе си ролята на защитник на християнството. Докато върви процеса на западната деградация, на небосклона ще се издига звездата на Русия.  Путин добре разбира, че Западът е в състояние на декаданс. Той наблюдава демографските тенденции, в резултат на които САЩ постепенно се превръщат в латиноамериканска нация, а Западна Европа в ислямски континент. Путин знае добре, че в бъдеще трябва да се появи нова велика държава, и това ще бъде или Русия, или Китай.

Коцепцията на Путин за защита на християнските ценности е напълно разумна, така че руският президент просто не можеше да не се възползва от нея. От една страна тя може да оправдае експанзионистичната политика на Русия. От друга страна, именно теорията за нравствените ценности служеше за оправдание на западния империализъм в епохата на колониализма.
Някога СССР се бореше със Запада за световно влияние, и там където той се мъчеше да посее семената на марксизма, сега могат да се разпространят идеите за нравствената чистота. Противопоставянето на декаденския Запад може да помогне на Русия да спечели приятели в Африка и Близкия Изток, докато голямата част от далечния Изток ще вземе страната на доминиращата в света държава.

Пат Бюкенън неотдавна писа, че Путин може да възприема своята държава като Третия Рим. Очевидно, Путин не изпитва привързаност към марксизма, а последното нещо, което сега руснаците биха искали, това е да приличат на Запада.

"Коцепцията на Путин за защита на християнските ценности е напълно разумна, така че руският президент просто не можеше да не се възползва от нея." -
пишеше в друг постинг.

Тук пък:
"Колкото до Путин, той, обратно, е взел върху себе си ролята на защитник на християнството."

Какви християнските ценности от Crypto Jew като Путин?
А това, че "руският президент просто не можеше да не се възползва от" тях - of course!

Хитлер някога бе казал:
" Колкото по-голяма е лъжата ... толкова повече хора ще я поддържат. "

Кой западен ръководител би могъл, или би искал да каже това, което Путин, напълно уместно, и изключително навременно е казал, и надявам се, ще казва:
“Много евроатлантически страни фактически тръгнаха по пътя на отказ от своите корени, в това число и от християтските ценности, явяващи се основата на западната цивилизация. Западът провежда политика, която поствя на едно равнище многодетното семейство и еднополовите бракове, вярата в Бога и вярата в Сатаната... Това е директен път към деградацията.”

Така че, да правим разлика! И да отдаваме заслуженото. Защото тук позициите са диаметрално противоположни (макар и, най-вероятно, да са неискрени)! Но едните поне го казват, и това днес никак не е малко! И разликата е, като между небето и земята! Защото става дума за "човешкото в човека, и за човека в човека"; и за Европа и европейците, и за всички нас!