Едно от основните грешни мнения на свещеноначалието на нашата Църква е, че днес още не било време да се говори за антихриста, за апокалиптичните събития и за всичко, свързано с тях. Но ако при всички случаи в живота трябва да се обръщаме към Евангелието, то, още повече, в този случай!

Малко преди слизането на Христос от Елеонската планина «цялото множество ученици започнаха да хвалят Бога и всичките сили, които видяха. А некои от фарисеите Му казаха: «Забрани на учениците Си»» (Лк. 19, 37).

И днес, когато множество хора в нашата Православна Църква виждат какви сили движат т.н. «световно правителство», готвещо идването и възцаряването на световния управител – антихрист, некои архиереи и богослови, като че не виждат силите зад глобализационните процеси.

И самите те мълчат, и на учениците си – обикновените христиани – забраняват, и им нареждат да мълчат за това, че наближава глобалното царство, което в Свещеното Писание е наречено Царство на антихриста.

Господ оплакал Йерусалим, но не когато го разрушили, а тогава, когато все още било благоденствие, и всичко било тихо и мирно.

Господ погледнал света и започнал да плаче за него. При външното му благополучие: всичко било хубаво и мирно. «О, ако в този ден узнаеше, кое служи за твоя мир (т.е. за мирния живот), но това е скрито от очите ти.

И ще дойдат за тебе дни, и ще те налегнат бедствия, ще избият децата ти и няма да оставят камък върху камък». Пита се, защо няма да оставят камък върху камък? Затова, защото «ти не позна времената» (пак там, 42).

Господ казва: «Лицемери, не познавате ли личбите на времената?» (пак там12, 56). Ние трябва да разпознаваме времето, в което живеем, а ако не го разпознаваме, то, просто грешим. И за това неразпознаване ще бъдем в последствие наказвани, както е бил наказан Йерусалим.

Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание е, че Христос е казал: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла (Пс. 117, 22).

И православните архиереи започнаха да строят, и по-точно, продължиха да градят отношения със световните религии.

В документа от Световната среща на религиозните лидери (проведен в Москва, юли месец, 2006 г.), никъде не се споменава Името на Господа наш Иисус Христос. А никой не м оже да положи друга основа, защото вече ще гради нещо друго.

И това е много съществен момент, който показва, какво строят. Господ е казал: Който не събирае с Мен, той разпилява (Мат. 12, 30). Следователно, ако протича някакъв процес или събитие, в дадения случай – саммит (среща), без споменаване на Христа, и не на основата на Неговите заповеди, не на основата на Неговите повеления, – значи, се строи нещо друго. А какво друго се строи е ясно... ( – глобалното царство на антихриста!)

Извадка,

превод, Григор Симов, от

http://www.logoslovo.ru/forum/all_569/topic_2968/

Вижте и първата част:

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2014/05/15/za-otstyplenieto-ot-viarata-i-za-straha-ot-zloto-o-konstanti.1265231