Присъединяването на Крим бе осъществено, не за да се помогне на руснаците, а защото такава е била предварителната договорка на властите на РФ със «световната общност». По тези договорености Евросъюзът получи цялата «незалежна» Украйна, за последващото й поглъщане и бавно убиване, а РФ «утешителата награда» - Крим.

Искайки да оглозга Украйна, Западът отдели парченце и за приятеля си Путин. Още повече, че историческите права на Русия, над Крим, са повече от достатъчно, и да се уреди това предаване, от формална гледна точка, не беше трудно. За Крим, на Запад пореваха, и забравиха, признавайки го за част от РФ. Като в лош спектакъл. Това е единичен случай, когато руснаците не загубиха, като нация. Поне за сега.

Донбас и Луганщина, бивши земи на войските на Донското казачество, подарени от болшевиките, на Украйна, 1922 г., заедно с Донецко-Криворожкия Каменновъглен басейн, не се вписаха в тази схема. Двумилионният курортен Крим е едно, а почти седем милиона частично въоръжен народ, в Донецка и Луганска област, е съвсем друго.

Даже от гледна точка на безопасността на клана си, вътре в страната, държавните власти на РФ много се плашат от присъединяване към Русия на тези територии, които може да станат източник на свободолюбие и руски национализъм, и в крайна сметка, да доведат до руско национално въстание против путинската клика в самата Русия.

Винтовката в ръцете на човек, не просто поражда власть. Винтовката поражда и съответната психология. Човек с автомат Калашник в ръка никога няма да е роб. Именно такива хора, макар и в скромен брой, се появиха последните месеци в Каменновъгления басейн и в Юга на Русия.

Става ясно, че събитията в Донбас, като минимум, частично излязоха от контрола на кукловодите. Вместо завземане на административни здания, кухи лозунги, търговия и размяна на заложници, с които Янукович, Ахметов и руските им съюзници, се опитваха да принудят Киев да започне отстъпки, и да върнат на своя клан, поне част от предишното влияние, донецката контра-революция прерасна в истинска война, в района на Славянск и Краматорск.

Вяло протичащата война в Украйна е много изгодна за Путинския режим. Докато стрелят и убиват на Юг, в РФ КГБейският клан се чувства в безопасност. Под предлога за борба с терористите, спецслужбите и в бъдеще ще затягат гайките в Русия, борейки се с руското национално движение. И докато там е война, може спокойно да се плаши народът в Русия, с глад, бандитизъм и тероризъм.

Властите на РФ оттеглиха войските си от границата на Украйна, с което Русия практически открито заяви че ще признае резултата от изборите в Украйна, на 25 май. Украйна ще избере «най-подходящия» измежду транснационалните олигарси. С Устата на Путинъ РФ възложи отговорността за преговорите на Донецк и Луганск, на Киев и на ОБСЕ. За Европа, Путин беше и си остава «свой човек». Но не мога да кажа нищо подобно за Путин, от името на руския народ.

На въстаналите, на Изток, им остава само пътят на борбата. Може би ще им стигнат силите да станат Източно Приднестровие. И като руски националисти, ние няма да останем безучастни.

 

22 май, 2014 г.

 

Превод, Григор Симов, от:

http://ronsslav.com/igor-artemov-putin-ne-hochet-videt-donbass-russkim/

Иначе нямаше да остави Курск неотмъстен, нямаше и да подпише газов договор с Китай в ДОЛАРИ.

Точно!!!!!! Той путин, още преди месец започна за ИУкрайна с едно "ако......", а урките вече убиваха русите. ВВП се правеше, че не знае. Сега също мълчи за терора там!