Използването на подобни боеприпаси против гражданското население, както и при въздушни удари по военни обекти в граждански райони е забранено с Женевската конвенция през 1983 година „За забраняване или ограничаване употребата на конкретни видове конвенционално оръжие, които могат да нанасят прекомерни щети или имащи неизбирателно действие“.

Именно към тях спада и белия фосфор. При горене той достига температура до 2500 градуса по Целзий. Площа, поразена от снаряд с бял фосфор, може да достигне няколко стотин квадратни метра.

Белият фосфор се използва в авиационните бомби, касетъчните боеприпаси за авиацията, артилерийските снаряди, мините и в други взривни смеси. При взрив на подобен боеприпас, става разпръскване на фосфора на малки парченца, които се възпламеняват на въздуха, образувайки бял фосфоресциращ облак.

При енергичното окисляване и самовъзпламеняването на фосфора се получава фосфорен анхидрид (P2O5), който в комбинация с влагата от въздуха образува облак бял “дим” от малки капки фосфорна киселина. При разпръскването на разтвора, състоящ се от 20 части фосфор и една част серовъглерод, последният бързо се изпарява, а ситно раздробеният фосфор се възпламенява и изгаря всички живи тъкани, на които попадне. Характерните признаци на фосфорните изгаряния са своеобразната чеснова миризма, светене в тъмното и димене при нарушаване на целостта на кожата (светещи и димящи рани).

Боеприпасите с бял фосфор предизвикат тежки и силно болезнени рани и провокират бавна и мъчителна смърт. Когато веществото попадне върху кожата, то нанася непоправими травми – месото изгаря до костта. При вдишване на горящата смес дробовете изгарят.

Източник:Блиц