Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2014 14:58 - СТРАШНИЯТ СЪД БОЖИЙ - ВИДЕНИЕ НА МОНАХ ГРИГОРИЙ, УЧЕНИК НА СВЕТИЯ И БОГОНОСЕН ОТЕЦ НАШ, ВАСИЛИЙ НОВИ ЦАРИГРАДСКИ
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2655 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 17.07.2014 12:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Веднъж като седях в килията и се съкрушавах за греховете си, една мисъл започна да занимава ума ми. Помислих, че вярата на юдеите е дълбока и искрена, понеже в Писанието Авраам се нарича приятел на Бога, Исаак - праведен пред Бога, Яков - баща на дванадесетте патриарси, а Мойсей — голям угодник Божий, който със знамения поразил египтяните. Как да не е искренна верата на юдеите, щом са получили Закона Божий на Синайската планина, с десетте заповеди; научили се да разпозбават доброто и злото, а Бог, чрез Мойсея разделил Червеното море и извел евреите от робство египетско, и ги хранил в пустинята с манна небесна?

И други книги от Стария Завет прочетох, и борейки се дълго с тези мисли, накрая дойдох на себе си: Защо да се занимавам със суетни мисли, когато имам духовен отец, изпълнен с духовно дарование. Ще отида и ще му открия мислите си, и той за всичко ще разсъди. Та нали добре ми е известно, че изповядващият мислите си пред духовния отец, получава облекчение от налегналите го помисли. А който скрива помислите в сърцето си, той таи в себе си змия и не е Христов, а антихристов.

Станах и тръгнах към моя отец Василий. Този ден имаше конски надбягвания, и по този случай на хиподрума беше се събрал народ от целия град. А аз вече от много години не бях ходил на това развлечение, помнейки страшните думи на Йоан Златоуст. И ето че, когато наближих събрания народ, на мястото Диоптим, реших да разбера, минала ли е първата гонка с конете. И увлечен от тази мисъл застанах и погледах бягащите коне.

Когато стигнах при Преподобния наш отцец Василий, намерих го на молитва в килията за мълчание, и влязох с обичайния поклон. Той ме благослови и след като се помоли с мене, каза строго: "Ето, дойде при мене човек, който, след като прочете книгите на Стария Завет, започна да възхвалява юдеите, казвайки, че е дълбока и искренна верата им, не разбирайки истинския смисъл на Писанията. Изоставил плача за греховете си, размишлението за смъртта и за Страшия Съд Христов. И не само това, но и на хиподрума се отби, където неразумни хора, с лекомислието си, доставят радост на дявола. Затова дяволът ти е внушил тези мисли и два пъти те победи!"

Като изслушах това изобличение към мене, от богомъдрия старец Василий, аз мислено се покаях и се зарекох никога да не посещавам това дяволско зрелище. А Светият продолжаваше: "Кажи ми, защо мислиш, че е добра и истинна вярата на юдеите?"

И аз се затрудних да дам подобаващ отговор. А свети Василий ми каза още, какво значат думите, казани от Господа в Светото Евангелие: «Който не почита Сина, той не почита и Отца, който Го е пратил.

– «Разбираш ли от тези думи, че нямат полза вярващите в Отца, а отхвърлящи Сина».

И още казал Господ на юдеите: «Не познахте, ни Отца, ни Менене». Него, Сина Божий, го видели на сонмищата, как ги учи и многочислени чудеса върши, а Отца Небесен, Когото никога не са видели, как могат добре да го познават?

Казал Иисус на юдеите: Аз дойдой в името на Отца Ми, и не Ме приемате, а ако друг дойде, в свое име, него ще приемете. И още им казал: «Ето, оставя се домът ви пуст».

Виждаш ли, че Бог окончателно ги отхвърлил и ги разпръснал по цялата земя, между всички народи, и самото им име направил ненавистно сред народите на Вселената.

И още им казал Господ: «Ако не бях дошел и не бях им говорил, то нямаше да имат грях... но сега, и видяха Ме, и Ме възненавидяха, и Мен, и Отца Ми».

Точно така казал Господ и за смоковницата в Светто Евангелие, когато огладнял и отишъл до нея, но като не намерил плод, я проклел: «Да нямаш вече плод во веки». Защото под смоковницата, се разбира юдейският народ.

Дошел Синът Божий, жаден за правда, и не намерил в юдесйкия народ плод на праведност. Макар и този народ да се прикривал зад Закона Божий, даден чрез Мойсея, но плодове от праведност не принасял, - за което и бил предаден на проклятие и отхвърляне.
Преди пришествието Христово, вярата на евреите била действително права и добра, и Законът им свят. Но когато дошел в света Христос - Синът Божиий, Когото евреите не приели и беззаконно Го разпънали на Кръста, то, вярата им в Бога била отхвърлена, и народът еврейски бил предден на проклятие.

Вместо Стария Завет, Бог сключи Нов Завет, но не с юдеите, както преди, а в лицето на вярващите в Сина Божий, със всичките племена земни.

Юдеите, не приели Сина Божий, но очакват лъжемесията — антихрист...

Ето виждаш ли, чадо Григорие, как са отхвърлени те от Бога, и Законът им вече няма пред Бога никакво значение. След пришествието Христово, евреите не са имали нито един пророк или праведник...

Взкресе Господ наш Иисус Христос, Единородният Син Божий, в третия ден, от мъртвите, а след четиресе дни се възнесе на Небето, и седна, в човешко естество, отдесно на Бога Отца. А в Петдесетия ден след Възкресението Си, изпратил на учениците Си и Апостолите, Светия Дух; и когато те се разпръснали по цялата Вселена да проповядват словото Божие, евреите ги постигнал праведният Съд Божий. Йерусалим бил разрушен до основи, а евреите били разгонени по всичките страни на Вселената. И за всички народи станали ненавистни богоубийците от отхвърления род юдейски.

Свети Йоан Богослов в Откровението казва за тях, че юдеите вече не са сонм Израилев и синове Божии, и не са свят народ, - но народ проклет и непотребен, отхвърлен - сатанински. Когато те в събота се събират в синагогата, сред тях Господ го няма, но сатаната сред тях се радва и се весели, че са отхвърлили Сина Божий, за тяхна погибел; и така заклеймили себе си с най-позорното име - богоубийци. Взел ги сатаната за свои наследници и ги подпечатал с мерзкото си име свое. Те са синове на дявола, и са неразделна част от лъжовната му и мерзка дейност, и са антихристов дял. Преди да отхвълят Сина Божий, те били синове на Царството. А сега са изгонени вън от града Христов, и вместо тях, са въведени всички народи, вярващи в Светата Троица. Новият Израел е народа христиански, синовете на Новия Завет, наследниците на бъдещите вечни небесни блага.

Знай, чадо Григорие, че който не вярва, че Иисус Христос действително е Син Божий, дошел в света да спаси грешните, този човек е проклет. И ако някой вярва в Светата Троица, а не изповядва, че Христос се е въплътил чрез Пресветата Дева Мария, и е съвършен Бог, и съвършен човек, и ни е дарувал с Кръста Си, живота, Въскресението и спасението, и примирението, и правосъдието на Отца Небесен, - той се лишава от благоволението Божие, подлага се на осъждане, на проклятие, на вечни мъки, заедно с юдеите и безбожниците", - и като каза това, замълча.

А аз започнах да го моля: "Моля те, свети Василий, помоли се за мене на Господа, да изпрати някакво знамение, та с него да заздравя маловерието си".

И той каза: "Много искаш от мене, чадо Григорие. Знай, че Господ не желае смъртта на грешника, но иска всички да се спасят и да разберат истината. Ако се молиш с вяра, ще го изпълни". - И ме пусна да си ида с мир.

ЧУДНОТО ВИДЕНИЕ

През първата нощ след завръщането ми от блажения Василий, когато след продължителна и усилна молитва, почивах (спех) на одъра си, виждам че влиза свети Василий, хвана ме за ръката и рече: "Не ти ли казах на тебе, че евреите са проклети от Бога? Ела сега с мене и ще ти покажа вярата на всеки народ, и колко струва тя пред Бога".

И ме взе, и тръгнахме на Изток, и облак светъл ни обгърна, и ни вдигна във висините небесни. И ето, видях чуден, прекрасен свят. Много неща видях и се удивявах на красотите. Внезапно облакът ни отпусна и се оказахме в някакво пространно, дивно поле с неземни красоти. Земята на това поле беше светла, като стъкло или кристал, чиста и прозрачна. И се виждаха от това поле всички краища на Вселената. Рееха се над полето полкове светли и прекрасни, огнеподобни юноши, благозвучно пеещи Божествени песни и славословещи Единия Бог в Светата Троица.

После стигнахме на едно страшно място, светещо с огнена светлина, и аз помислих, че са ме довели да ме изгорят. Но това не било огън, а светлина, подобна на огън. Сред тази светлина се виждат множество крилати юноши, облечени в белоснежни дрехи. Те ходеха и кадяха невеществения жертвеник Божий.

Изведнъж се оказахме на висока планина, където се изкачихме с голям труд, и свети Василий ми каза да гледам на Изток, и видях друго поле, много голямо и блестящо, като злато на слънце. Когато видях това поле, сърцето ми се изпълни с неизказана радост. И като погледнах пак на Изток, видях чуден град, с неописуема красота и големина. Аз се възхищавах много часове и стоех изумен, а после попитах водещия ме: «Господине мой, кажи ми, щто за чуден град е това?» И той ми каза: «Това е Небесният Йерусалим — градът на Царя Небесен. Неръкотворен, и толкова обширен, като небесния кръгозор". И пак го запитах: "Кому принадлежи този град и кой живее в него?" И той каза: "Това е градът на великия Цар, за когото чудесно е предсказал Давид; създал го е Господа наш Иисус Христос след приключването на земния Си живот и след чудесното Си Възкресение на Небесата при Бога, Своя Отец. Той приготови този град за светците Свои — учениците и Апостолите, и за тези, които через проповедите им, са повярвали в Него, както е казал Самият Господ в Евангелието Си: «В дома на Отца Ми има много обители». После се яви чуден юноша, спусна се от висотата небесна на хълма сред града и каза: «Ето, ще има Съд и Възкресение на мъртвите, и всекиму ще въздаде праведния Съдия».

И след думите на юношата, от висините небесни слезе огнен стълб и се раздаде глас страшен, като хиляда хиляди гръмове. Това е всемогъщата, съзидателна Сила Божия, която ще събере всяко творение. И слезе след това могъщ глас към всички кости човешки, да се съберат, - кост към кост, става към става, член към член, подчинявайки се на съзидателната Сила Божия.

И започнаха по цялата Вселена да се събират човешките кости, и цялата земя представляваше едно цяло гробище, пълно със сухи скелети човешки. След това от висината небесна се спусна юноша с дивна красота, държащ в ръка златна тръба, и с него дванадесет юноши. И всеки имаше по една златна тръба. Когато слязоха на земята, тогава затърбя пред тях, страшно и могъщо, славният им Войвода. Гласът на тръбата се чуваше по цялата Вселена, и цялата земя, като листо се затрепера. И ето че сухите кости се облекоха с плът, но в тях още нямаше живот, и повторно затърби славният и величествен Войвода, и дванадесетте юноши. И земята силно се разлюля.

И в тоз час слязоха многочислено множество Ангели, колкото морския пясък. И всеки Ангел водеше душата на умрял човек, когото той е охранявал през временния му земен живот, и всяка душа се насочи към своето си тяло.
Всичките Ангели затръбиха трети път, и се ужасиха Небето и земята, и всичко атрепера, като лист на дърво, при силен вятър. И всички мъртви възкръснаха, съединиха се душите с телата. Възрастта на всички беше еднаква, както на старците, така и на младенците.
Праотецът Адам с Ева, и всичките патриарски, и пророците, и родоначалниците на всички племена и колена стоеха по цялото лице на земята, плътно, един до друг.

Много невярващи в тайната на Въскресението, се чудеха и ужасяваха: как пръстта и прахта отново се вдигнаха, а и всичките синове на Адам, цели и живи, след дългото тление в прахта.

Невярващите в Сина Божий се ужасиха и трепереха, като видяха лицата на праведниците, сияещи, като звезди небесни, според светостта и степента на съвършенството им. Според думите на апостол Павел, звезда от звезда се различават по славата си. На некои праведници лицата сияеха, като слънце на пладне, на други, като месец в тъмна нощ, а на трети, като дневна светлина. Всички праведници имаха в ръцете си книги с мълниеносна светлина. Там са записани всичките им добродетели, трудове и подвизи, понесени за очистване на сърцата и страстите, и надпис на челото на всеки праведник, за славата на всеки от тях. На некои пишеше: "пророк Господен", "Апостол Христов", "проповедник Божий", "мъченик Христов", "Евангелист-изповедник", "беден духом", "угодил с покаяние", "милостив", "щедър", "с чисто сърце", "изгонен за правда", "страноприемник Господен", "претърпял беднота и болести", "презвитер", "девственик", "положил душата си за своя другар", и други многобройни добродетели.

По същия начин имаше белези и по лицата на грешниците. Некои от тях имаха мрачни лица, като тъмна нощ, на други, кто сажди, а на трети — гниещи струпеи, а на други, като воняща тиня. А на други лицата им бяха покрити с гной или вряха от отвратителни червеи, а в очите им горяха злобни пламъци.

Грешниците, като видяха славата на праведниците, и своята непотренбост и окаяние, в ужас и страх говореха един на друг: "Тежко и горко ни, защото дойде последният ден на Второто Пришествие Господне, за което много бяхме слушали от праведниците и евангелистите, преди смъртта ни. Но лекомислено не вярвахме и с цялото си сърце се отдавахме на слатолюбието и гордостите житейски, присмивахме се и издевателствахме над праведниците от Светото евангелие. О, тежко на нас, безумните. Ние за минута сладост в греха, за мимолетно удоволствие на плътта, се лишихме от Славата Божия. Облеклекохме се в страх и срам вечен. О, тежко и горко на нас, грешните, нещастни и помрачени. Господ ще ни предаде на вечна, нетърпима мъка. О, горко на нас нещастните, защото чак сега видяхме срама и голотата си, открити пред Небето и земята, и пред лицето на всички земнородни. Настана часът - часът за истинната оценка на добродетелите и пороците във временния живот. Ние умеехме да лъжем, прикривайки грубите пороци на своята неправедност, гръмко тръбяхме пред себе си за добродетелите и совершенствата, които нямахме в душите си. Поради сластолюбие и честолюбие, ние по всички възможни лъжливи начини се стремяхме да удовлетворяваме нанаситното си страстолюбие и честолюбие, и не се спирахме пред никакви злодейства и престъпления. Явно и тайно проливахме потоци невинна кръв човешка. И безогледно вършехме ужасни престъпления, като считахме себе си за благодетели.

В този ден на страшния Съд Божий, който ние дръзко, безсрамно и безстрашно отхвърляхме, ще се открие нашата престъпност и лицемерие. О, колко невинни души погубихме, тровейки ги с неверие и безбожие. Ние бяхме предводители и богоотстъпници, и верни слуги на сатаната.

О, горко на нас нещастните горделивци, мечтаещи да опознаем всичко с разума си, като безумно отхвъляхме височайшия разум Божи. О, колко жестоко сме грешали, издевателствайки и смеейки се на вярата на боголюбивите последователи Христови. Ние, в заслеплението си служехме на дявола, угаждайки на похотите на плътта. А служителите Христови страдаха и изнуряваха плътта си в подвизи на благочестие. И сега те тук сияят като слънца, а ние изгаряме от вечен срам и голота. О, горко, горко на нас, окаяните и нещастни. О, горко ни, вечна горест на нас, наследниците на ада".

И много други думи казваха безбожниците, еретицте, волнодумците, богоотстъпниците, неразкаяните грешници, укорявайки се и проклиняйки деня и часа в който са се родили, очаквайки строгата и справедлива присъда на праведния Съдия, и в ужас се взираха един в друг. Защото всички те виждаха надписите на челата си: "убиец", "прелюбодеец", "блудник", "осквернител", "крадец", "чародей", "пияница", "метежник", "светотатец", "кощунник", "хищник", "мъжеложник", "скотоложник", "детегубец", "душегубец", "развратител", "злопаметен", "завистник", "клетвопрестъпник", "смехотворец", "жесток", "гневлив", "немилостив", "сребролюбец", "лихвар", "неудържимо вършещ всякакъв грях и беззаконие", "нагъл отрицател на Въскресението и бъдещия живот", "еретик", "арианин", "македонянин", - и всичките не кръстили се в Светата Троица, и съгрешилите след кръщението, и не направили истинно покаяние, и от временния живот отишли във вечността, нравственно непоправени.

Всички те в страшен ужас се вглеждаха един в друг и горко стенеха, биеха се по лицата си и в безумие си скубеха косите, издавайки страшни стонове и проклятия. А евреите стоеха преди Съда, като безумни и лишени от разум, и мнозина говореха: "Кой е Бог, кой е Христос?.. Ние не знаем. Ние на много богове служехме, и ако те възкръснат, за нас ще е добе, защото ние се стараехме през временния ни живот, добре да им угаждаме. И затова те трябва да ни уважават".

После видях, как чиновете на Силите Небесни се спускаха от висините и сладостно възпяваха чудна песен, носейки сред тях дървен Кръст, сияещ със светлината на Славата Небесна, по-силно от слънчевата светлина. И като го донесоха, поставиха го на Престола, приготвен за Праведния Съдия.

И се виждаше този Кръст във Цялата Вселена, и много се учудиха всички народи от невижданата красота на Кръста Господен.

Юдеите го видяха и се ужасиха, и затрепераха в голям страх и ужас, гледайки знамението на Разпънатия от тях Христос. В отчаяние започнаха да скубат косите си и да се удрят по лицата, викайки: "О, горко ни, и беда голяма, не добро знамение видяхме. О, горко на нас, окаяните. Това е знамението на Разпънатия от нас Христос. И горко ни, ако той дойде да ни съди. Много зло Му причинихме ние, и не само на него Самия, но и на вярващите в Него". Така юдеите говореха и ридаеха.

И каза водещият ме Ангел: "Гледай, как започнаха да треперят, като видяха Честния Кръст Господен!" Ние стоехме на възвишение и виждах цялата Вселена, и чувах разговорите, и даже всичките хора, пълнещи земята, видях.

След това чух многогласен шум, и започна да се появява безбройно множество Сили Небесни, Начала, Власти, Сили, Господства, Ангели, Архангели чинно и стройно в големи полкове започнаха да слизат на мястото на Съдилището Христово. Гледайки това, силно се ужасявах и трепрех, но водещият ме Ангел ме ободри, като каза: "Не бой се, но внимателно гледай и запомняй видяното. Това са Другари мои и съслужители пред Престола на Царя", - и страхът ме напусна.

Скоро засвяткаха мълнии, чуха се гръмки тръбни звуци и многочисленни удари от гърмотевици, от което се тресеше цялата земя. Праведниците, със светли лица, се радваха и веселяха. А онези с мрачните лица се ужасяваха и трепереха от страх.

И ето - Небесните велики Сили слизаха от висините небесни, и от тях излизаше чудна светлина, като огнен пламък. Те слязоха и чинно застанаха около мястото, приготвено за Праведния Съдия. Красотата на сияещиите им лица не може да се опише с никакъв човешки език.

От гледането им, изгубих "ума и дума". Праведниците, от Адама до последния земнороден, с голяма радост се зарадваха, очаквайки праведното въздаяние от неизказаното милосърдие Божие. А грешниците, идолопоклонниците, безбожниците и богоотстъпниците започнаха да се ужасяват и да треперят, като трепетликови листа.

В това време се появи светъл облак с мълнии, и осенявайки Божественния Кръст, дълго остана над него. И щом облакът се повдигна, и отиде там, от където беше се появил, около Кръста се обви чудесен венец, с неописуема красота, сиящ като слънце.

А Страшният Престол на Славата стоеше, не на земята, а във въздуха. И ето, един полк ангели застана от Източната страна, друг, на южната, трети на западната, и четвърти на северната.

Представи се страшно и чудно зрелище. Въздухът се напълни със Силите Небесни, а земята със синовете на рода човешки. После колесница огнена се спусна от висотата небесна. Около нея безбройно множество шестокрили Херувими и многооки Серафими, гръмогласно, тържествено и победоносно Зовяха: «Свят, Свят, Свят Господ Саваот, изпълни небето и земята със славата Твоя».

И ето че всичките Сили Небесни възкликнаха: «Благослови Отче Вседържителю... Благословен Идещият в Името Господне, Господ Иисус Христос, Единородният Син Божий, Словото Съприсносъщно с Отца».


 

СТРАШНИЯТ СЪД БОЖИЙ

РАЗДЕЛЯНЕ НА ПРАВЕДНИТЕ И ГРЕШНИТЕ

Изведнъж се чу тръбен глас, страшен и велик, и затрепери всичко живеещо на небето и на земята. Даже самите Сили Небесни потръпнага и се уплашиха. Тръбният звук предвъзвести, че скоро ще пристигне най-Праведният Съдия. После пак прогръмяха тръбни звуци, и пак започнаха да се спускат многобройни полкове от славни Сили Небесни, носещи хоругви и скиптри царски. След което започна да се спуска светъл и бял облак, като сняг, носен от четири животни. Сред облака беше Самият Единороден Син Божий и Господ наш Иисус Христос!!! Около облака имаше многобройно множество безплътни служители Божии, със страх и трепет, и с благоговение велико, не смеещи да се приближат до облака. Хиляди пъти по-силно от слънцето се осветяваше светът, от Достолепието на Славата Божия. И в момента, когато облакът започна да се спуска над мястото, където стоеше Престолът на Славата, всичките Сили Небесми възкликнаха със силен глас: "Благословен Идещият в Име Господне! Господ Бог дойде да съди живи и мъртви — целия човешки род". И светът ангелски със страх и трепет се поклони на Всеправедния Съдия. След това Единородният Син Божий слезе от облака и седна на Престола на Величеството и Славата Своя. И пак, от страх и ужас затрепериха небето и земята. Родът човешки се ужаси от големия страх. Архангелите, Ангелите, Господствата, Началата, Силите, Властите, Престолите, Серафимите и Херувимите многогласно въскликнаха с победоносна тържественност, като многобройни гръмотевици: "Ти си Христос - Синът Божий - Синът на Живия Бог, Когото разпънаха всезлобните и обезумели от завист, Юдеи. Ти си, Боже, Вишното Слово, Което Отец е родил преди всички векове. С особено естество, и воля, и желание. Един е Господ Иисус Христос. Христос, Който прие човешка плът, без да измени Божественото Си Божество. Плътта Си заимствовал от Пренепорочната и Пречиста Дева Мария. В света поживя, показа на синовете на Адама пътя и правдата, и спасението. Победи смъртта, разруши ада, на затворниците на ада дарува спасение и свобода, унищожавайки цялата власт и могъщество на сатаната. И като въскръсна победоносно от гроба, на всички мъртви дарува живот и Възкресение. Ти си Бог наш, с Отца и Светия Дух, и няма друг Бог, освен Тебе. Амин."

И ето, Всеправедният Съдия погледна към небето - и то се сви, като свитък. Погледна Господ земята - и тя избяга от лицето Му, бидейки осквернена от делата човешки. И всичките синове на Адама, т.е. Родът човешки, стоеха във въздуха. И отново погледна Господ към небето - и се яви ново небе, погледна към безмерната дълбочина - и се яви нова земя - чиста, блестяща, и украсена, като със полски цветя, с неземна красота, защото се прекрати тленният живот и започна живот нетленен.

Свърши се времето.

Започна вечността!

Настъпи Осмият нескончаем ден!

На твърдта небесна вече нямаше, ни слънце, ни месец, ни звезди, понеже, вместо тях сияеше Богът наш, Праведното Слънце Христос! Незлязващата светлина, осветяваща цялата Вселена.

И погледна Господ събраните води в поднебесието - и се превърна водата в огнени пламъци, кипяща и клокочеща, и беснееща, - внушаваща страх и трепет на грешниците и отстъпниците. Пламъкът пояждаше и отвяваше всичко нечисто и скверно. После погледна Господ към невярващите, богоотстъпниците и идолослужителите. И ето, страшни полкове Ангели започнаха да хвърлят нечестивците в огненото море, но некои оставаха. И попитах аз за случващото се, водещия ме Ангел, и той отговори: "Низвергнатите в огненото море са хората, съгрешили преди Закона (юдейски) и отклонили се от Божия път, от Каина до законодателството Синайско. Оскърбявали и прогневявали Бога с неверието си, с идолослужение и други беззакония. Оставените са тези от юдеите, които са вярвали в Божия Промисъл, и не са се покланяли на идоли".

И еето, Господ погледна на Изток - и Затръбиха Ангели с тръби гръмогласни, и от звука им се затресе небето и земята, и се очисти място отдясно на Съдилището Божие. И се разпръснаха полкове Ангели, намиращи се от Източната страна на Съдилището, по цялата Вселена, като бързолетни мълнии, и взирайки се в синовете на Адама, където и да срещнеха светли, прекрасни лица, с голяма радост ги целуваха и ги представяха от десно на Праведния Съдия. И така бяха разделени праведниците от грешниците.

После погледна Господ на Север и Юг - и ето, четири страшни полка Ангели Божии се разпръснаха по Вселената, и събираха всичките грешници, и ги поставиха вляво от Съдилището Божие. Те се оказаха безчислено множество, както земния пясък. И всички бяха с изкривени от злоба, страх и ненавист, един към друг, лица. Помрачени и осквернени със всяка нечистота греховна.

А стоящите от дясната страна бяха с лица блестящи със светлината на небесната радост и веселие, предвкусвайки вечното блаженство. С милостив поглед погледна Господ стоящите отдесно на Съдилището и с любов каза: "Елате, благословени от Отца Ми, и насладете се на приготвеното за вас Царство Небесно, от създание мира. Огладнях, и Ми дадохте да ям, ожаднях, и Ме напоихте, в скърби и напасти бях, и Ме утешихте". И отговаряха праведниците, преизпълнени с най-дълбоко смиреномъдрие: "Владико, Господи, ние нищо и никакво добро не сме Ти направили"... И отговаряше им Господ: "Понеже го направихте за един от Моите по-малки братя, все едно, за Мене сте го направили".

После погледна Господ страшно към грешниците от лявата му страна и каза: "Махнете се от Мене, проклети, в огъня вечен, приготвен за дявола и всичките негови служители. Защото не извършихте нищо добро за Мене, в лицата на бедните Мои братя. Махнете се, окаяни и нечестиви, осквернили се с нечистата на греховния живот. Много зло направихте, и не принесохте покаяние, а в заблуждения и суетности погубихте временния си живот. Махнете се от мене, не ви познавам... Във временния живот Аз ежедневно и ежечасно ви призовавах към Небето, но вие доброволно предпочетохте ада, подпечатвайки се с печата на отвержението, чрез срамни и мерзки дела, думи, мисли и желания. Махайте се проклети, много Ме наскърбихте, и ни една заповед и наредба Моя не възприехте. В безумието на прелестта и минутното наслаждение на плътта, и гордосттта сатанинска, възлюбихте този скверен живот и усърдно служихте на дявола. Затова наследете приготвеното за него вечно мъчение. Вие Ме отхвърлихте и със срамния си живот се съчетахте с дявола. Насладете се сега на мрака огнен и на незаспиващия червей".

Като чуха тази страшна присъда на праведния Съдия, грешниците горко заплакаха и заридаха, молейки за милост. Но в същия час страшните Ангели започнаха да ги хвърлят в огненото море, клокочещо страшно. А те, като почувстваха горещината на огъня и страшните, непоносими мъки, в безумен ужас завикаха: "Горко ни, горко ни...!"

Господ пак погледна новата земя - и тя се украси с неописуемата красота на градини и горички. Аз се възхищавах на тази красота и попитах водещия ме свети Ангел: "Какво ли ще е Царството Божие, за което четох в Свещеното Писание?"

И той ми отговори: "Това е земята на кротките, за които Христос в Светото Евангелие е казал: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята". А Небесното Царство, на небесата, е неизказано и неописуемо".

И пак погледна Гспод земята, и се покри тя с цветя, и потекоха две реки: с мед и мляко, за да напояват с влага градините райски. И полетяха множество птици небесни, с чудна красота, и започнаха леко да пърхат в градините Божии и да прославят Бога с песни сладкогласни.

После погледна Господ към висините небесни - и слязоха небесни воинства, които носеха дивния неръкотворен град - Йерусалим Небесни, славейки в Троицата, Единния Бог.

Поставиха този чуден град на Изток, а сред него беше Едемският рай. Градът бе с чудна, неземна красота и много обширен. Той се наричаше вишният неръкотворен Йерусалим, а вратите му сияеха като слънце.

И затръбиха Ангели със сладкозвучни тръби, и започна всяка твар да слави Господа и всичко, що е на небето и земята. И извика Господ към грешниците, от лявата Му страна, и им каза: "Погледнете от колко блага се лишихте и каква мъчителна участ получихте..." И като каза това, Господ стана от великолепния Престол Свой и се насочи към стоящите от дясната Му страна, говорейки им с кротък глас: "Елате, благословени от Моя Отец, и влезте в радостта на Господа Бога Ваш".

А намиращите се от лявата страна се терзаеха, и топейки се от завист, гледаха всичко случващо се, и проклиняха сладостите на временния суетен живот.

ПРЕД ВСИЧКИ ВЪРВЕШЕ ПРЕСВЕТАТА БОГОРОДИЦА

Когато Господ седна пред вратите на Горния Йерусалим, първа се приближи Божията Майка, Пречистата Дева Мария, сияеща със слава неизразима.

Като наближи, Тя се поклони на Господа. А Господ, като Я видя, с радост Я прие, и прекланяйки пречистата Си глава, Й каза: "Влизай, Майко Моя, в радостта на Господа Твой, защото всичко това Ти принадлежи. Това е наследство Твое!" Тя също се поклони, целуна ръцете Му и с радост влезе в светия град. И запяха всичките Небесни Сили, и праведниците Я прославляха, като Майка Божия и Царица Небесна...

................................................
 

До тук преведох, от руски, ВИДЕНИЕТО НА ГРИГОРИЙ, УЧЕНИКА НА СВЕТИЯ И БОГОНОСЕН ОТЕЦ НАШ, ВАСИЛИЙ НОВИ ЦАРИГРАДСКИ.

Книгата може да се намери, на български, в книжен вариант, но електронна версия на български не намерих.



Надолу изреждам само заглавията, от останалата непреведена, от мен, част на книгата, както следва (вкл. и ЗА СЪДЕНЕТО НА ЕВРЕИТЕ, РАЗПЪНАЛИ ХРИСТА):

- СЛЕД ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА ТРЪГНАХА СВЕТИ ЙОАН ПРЕДТЕЧА И ДВАНАДЕСЕТТЕ СВЕТИ АПОСТОЛИ

- СЛЕД АПОСТОЛИТЕ ИДЕХА СЕДЕМДЕСЕТТЕ УЧЕНИЦИ ХРИСТОВИ

- СЛЕД УЧЕНИЦИТЕ НА ХРИСТА ИДЕХА СВЕТИТЕ МЪЧЕНИЦИ И МЪЧЕНИЧКИ

- СЛЕД МЪЧЕНИЦИТЕ ВЪРВЯХА ИЗПОВЯДВАВЩИТЕ СВЕТАТА ВЯРА 

- БЛАГОВЕСТНИЦИТЕ

- СВЕТЦИТЕ

- ВЪЗДЪРЖАТЕЛИТЕ И ПОСЛУШНИЦИТЕ, И МОНАСИТЕ, ТРУДИЛИ СЕ ЗА ХРИСТА

- МЪЧЕНИЦИТЕ — ЖЕНИ
 

АВРААМ, ИСААК, ИАКОВ

- ХРИСТИАНСКИТЕ МЛАДЕНЦИ

- ЮРОДИВИТЕ ЗА ХРИСТА

- СЪДИИТЕ ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ

- ПЪРВИТЕ ПОСЛУЖИЛИ НА БОГА

- УГОДИИТЕ НА БОГ, НЕ ЗНАЕЩИ ЗАКОНА

- ИЗГОНЕНИТЕ ЗА ПРАВДА

- МЪЖЕ И ЖЕНИ ЧЕСТНИ И НЕПОРОЧНИ

- ЗА ГНЕВА ГОСПОДЕН КЪМ ТЗИ, КОИТО СА СЪГРЕШИЛИ ПО СТАРИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ

- СЪД НАД САТАНАТА И ТЪМНИТЕ МУ ПЪЛЧИЩА САТАНИНСКИ

- ЗА ОТКАЗАЛИТЕ СЕ ОТ ХРИСТА

- РАЗБОЙНИЦИТЕ И ГРАБИТЕЛИТЕ

- ЛЮБОДЕЙЦИТЕ И ПРЕЛЮБОДЕЙЦИТЕ

- БЛУДНИЦИТЕ

- ИМАЩИТЕ НЕЧИСТИ ПОМИСЛИ И СЪБЛАЗНЯВАЩИТЕ СЪС СКВЕРНИ РАЗКАЗИ

- СКОТОЛОЖЦИТЕ И ВЪРШЕЩИТЕ СОДОМСКИ ГРЯХ

- САМОУБИЙЦИТЕ И УДАВНИЦИТЕ, И САМОУБИЛИТЕ СЕ ПО ДРУГ НАЧИН
 

- КРАДЦИТЕ И РАЗБОЙНИЦИТЕ

- КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИТЕ И ЛЪЖЦИТЕ

- ГНЕВЛИВИТЕ, РАЗДРАЗНИТЕЛНИТЕ И ЗЛОПАМЕТНИТЕ

- ВЪРШЕЩИТЕ ВСЯКА НЕПРАВДА

- ЗА СЪГРЕШИЛИТЕ ОТ СВЕЩЕНИЧЕСКИЯ ЧИН, ЗА БЛУДНИЦИТЕ И ПРОСТИЯ НАРОД

- ЗА МОНАСИТЕ, ИНОЦИТЕ И ПРОСТИЯТ НАРОД

- МЛАДЕНЦИТЕ НЕ ПРОСВЕТЛЕНИ СЪС СВЕТОТО КРЪЩЕНИЕ

- ЗА ПРОКЛЕТИЯ ЕРЕТИК АРИЙ И НЕГОВИЯ СЪБОР

- ЗА ЕРЕТИКА МАКЕДОНИЙ И НАГОВИЯ СЪБОР

- ЗА ЕРЕТИКА НЕСТОР И НЕГОВИЯ СЪБОР

- ЗА МНОГОТО ДРУГИ ЕРЕТИЦИ

- ЗА ДРУГИ ЕРЕТИЦИ И ОТПАДНАЛИ, И ЗА ИКОНОБОРЦИТЕ

- ЗА ЕВРЕИТЕ, РАЗПЪНАЛИ ХРИСТА

- МОЙСЕЙ ИЗОБЛИЧАВА ЕВРЕИТЕ

- ПОКЛОНИЛИТЕ СЕ НА АНТИХРИСТА И ОТРЕКЛИТЕ СЕ ОТ ХРИСТА

- ЗА УЧЕНИТЕ СЪБЛАЗНИТЕЛИ И РАЗВРАТИТЕЛИ

- ЗА ДИОКЛЕТИАН

- КРАЯТ НА СЪДА БОЖИЙ

- ДАРУВАНЕТО НА СВЕТА БОГОРОДИЦА

- ДАРУВАНЕТО НА ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ

- ДАРУВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ ХРИСТОВИ
 

- СЛЕД ВСИЧКИ, СЕ ЯВИ СВЕТАТА БОЖИЯ ЦЪРКВА

- ЕДЕМСКИЯТ РАЙ

- ДУМИТЕ ГОСПОДНИ КЪМ ГРИГОРИЙ


 

Амин.


 

 

- СЛЕД АПОСТОЛИТЕ ИДЕХА СЕДЕМДЕСЕТТЕ УЧЕНИЦИ ХРИСТОВИ

- СЛЕД УЧЕНИЦИТЕ НА ХРИСТА ИДЕХА СВЕТИТЕ МЪЧЕНИЦИ И МЪЧЕНИЧКИ

- СЛЕД МЪЧЕНИЦИТЕ ВЪРВЯХА ИЗПОВЯДВАВЩИТЕ СВЕТАТА ВЯРА 

- БЛАГОВЕСТНИЦИТЕ

- СВЕТЦИТЕ

- ВЪЗДЪРЖАТЕЛИТЕ И ПОСЛУШНИЦИТЕ, И МОНАСИТЕ, ТРУДИЛИ СЕ ЗА ХРИСТА

- МЪЧЕНИЦИТЕ — ЖЕНИ
 

АВРААМ, ИСААК, ИАКОВ

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13529864
Постинги: 3705
Коментари: 6659
Гласове: 7584
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031