Духът на безразличието господства, а мъжество няма! Развалихме се напълно! Как ни търпи още Бог? Днешното поколение е равнодушно. Не са воини. Мнозинството стават само за паради. На безбожниците и хулителите дават достъп до телевизията, a Църквата мълчи и не отлъчва богохулниците. А би трябвало да ги отлъчва. Нека не чакаме друг да измъкне змията от дупката, а ние да си живеем спокойно.

Мълчат поради безразличие. Лошото е, че и хора имащи нещо в себе си, започнаха да охладняват и да казват: «Нима аз мога да променя това положение»?

Ние трябва дързновено да изповядваме вярата си, защото ако премълчим, ще носим отговорност. В тези трудни години всеки от нас трябва да прави това, което е възможно. А което не е възможно, да се оставя на волята Божия. Така съвестта ни ще е чиста. А ако ние не се противопоставим, нашите предци ще се вдигнат от гробовете. Те са толкова изстрадали за отечеството, а какво правим ние?..


Ако християните не станат изповедници и не се противопоставят на злото, тогава разорителите още повече ще обнаглеят. Но сегашните християни не са бойци. Ако Църквата мълчи, за да не влезе в конфликт с държавата, ако митрополитите мълчат, ако монасите мълчат, кой ще говори тогава?


Благодарете на Бога за всичко. Постарайте се да сте мъжествени. Напънете се поне малко. Защото, ако не започнем да воюваме против злото и не започнем да разобличаваме тези, които съблазняват вярващите, тогава злото ще стане много повече. Ако не се изплашим, вярващите ще се поободрят. А на воюващите срещу Църквата ще е по-трудно.

В миналото народът ни е живял духовно, затова и Господ го е благославял, и светците, по чудесен начин са ни помагали. И ние сме побеждавали нашите врагове, които винаги са ни превъзхождали по брой. Ние и сега казваме, че сме православни, но за съжаление, обикновено, само носим православно име, но не живеем православен живот.


Немарливото духовенство приспива народа и го е изостаило на произвола, само и само да не го „тревожи“. “Вижте – казват, - в никакъв случай не говорете, че ще има война, или Второ Пришествие, и че затова трябвало да се готвим за смъртта. За да не се тревожат хората!». А други, от криво разбрана доброта, казват: «Не изобличавайте еретиците (или евреите!), че се лъжат, за да покажем любовта си към тях».
Днес народът не е замесен от добро тесто. Закваската вече е друга.


Ако избягваме вълненията, за да не нарушаваме своя плътски покой, значи сме равнодушни към светините! Духовната кротост е едно, а мекушавостта поради равнодушие, е съвсем друго. Некои казват: «Аз съм християнин и затова трябва да съм радостен и спокоен». Но това не са християни. Това е равнодушие, това е светска радост. Който се води от такива светски начала, не е духовен човек. Духовният човек е изпълнен с болка. Боли го за всичко това, което се случва, боли го за хората. И именно за тази болка ще му се въздаде божествено утешение.


Целта е, да се живее православно, а не просто да се говори или пише правлославно. Ако проповедникът няма личен опит, тогава проповедта му не стига до сърцата и не променя хората. Да се мисли православно е лесно, но да се живее православно, трябват усилия. Сега Бог търпи това, което се случва. Търпи, за да не могат да се оправдаят злите хора. Бог чака от нас търпение, молитви и борба. Да се гневиш, когато обиждат тебе, самия, е нечист гняв. А ако някой страда за светинята, това значи, че той има ревност към Бога.


Има праведно, по Бога, негодувание, и само такова негодувание е оправдано. Едно е да защитаваш и да оправдаваш сам, себе си. Друго е да противостоиш на обиждащите, за да защитаваш сериозни духовни въпроси, когато става дума за нашата свята вяра Православна. Това вече е твой дълг към другите. И да противодействаш на хулителите, за да защитиш ближния, това е ЧИСТ гняв, защото е породен от любов.

logoslovo.ru/forum/all_1/topic_9856/

Превод: Григор Симов