КРАЯТ НА ЗАПАДА СЕ ВИЖДА НАЙ-ЛЕСНО ОТ РУСИЯ

 Преди няколко дни Норвежкото бюро за статистика съобщи, че най-разпространеното име сред мъжете в Осло е Мохамед.
Същото име е най-разпространено сред новородените от мъжки пол в Лондон.
Най-разпространеното име сред новородените момчета в Париж е Али.
В Берлин - Хасан.

Ислямизацията набира стремително обороти в цяла Западна Европа.
Започнала през 70-те години на ХХ-ти век, днес, само 40 години по-късно, тя придобива особено значение. Учудващо е само обстоятелството, че именно Норвегия се оказа на първо място по съотношение на имигрантите спрямо коренното население. Допреди време тази държава имаше репутацията на анти-имигрантска страна и се отнасяше строго с гастарбайтерите. Норвегия не искаше да се окаже смачкана от толерантните европейски имиграционни закони и нямаше особено желание да си дели нефто-газовите приходи с Европа. Именно затова и дълго време не влизаше в НАТО. За норвежците беше важен самият анти-имигрантски принцип: да не се пускат чужденци на своя територия. Даже бяха проведени референдуми за членство в ЕС, които отхвърлиха тази идея.
Но, за голямо съжаление, Норвегия не успя да се опази от европейските миграционни процеси.
Как са нещата в останалата част на Европа?
В едни страна има повече имигранти, в други - по-малко. Но, така или иначе, това е залезът на Европа. Когато такива мислители на ХІХ и ХХ вв. Като славянофилите и Шпенглер разсъждаваха за залеза на Европа, техните изказвания се посрещаха с присмех: „Я вижте, Европа живее и процъфтява, въобще не мисли да изчезва“. Но тези философи въобще и не твърдят, че Европа някъде ще рухне или ще изчезне в небитието. Залезът на Европа - това е просто дълга и бавна деградация. Падането на Римската империя е продължило повече от нейния разцвет.
Всички изследователи, независимост от тяхната религия и идеология, са съгласни, че Европа е отрязала своите християнски корени. Днес бабичката Европа е постхристиянски континент. Вярно, че има изключения - Ирландия, Полша, някои райони на Испания. Тези европейски „островчета“ остават католически, встрани от общоевропейските тенденции. Но в Европа цари постхристиянството. Колкото и да е тъжно това, но процесът е необратим. Разбира се, ако европейците изведнъж се стреснат, съвземат се и тръгнат към църквите, създавайки многодетни семейства, ситуацията може и да претърпи обрат - но този евентуален процес ще трае десетилетия. А през това време къде да отидат десетките милиони имигранти, които активно раждат и възпитават децата си не според европейските - а според своите си ценности?!
През 60-те години на ХХ век имигрантите наистина работеха, трудеха се усилено - но сега гостите от ислямските страни пристигат само, за да живеят от социални помощи, а се трудят и работят само с репродуктивните си органи. Ярък израз на тази критична ситуация е неизброимото количество деца на имигранти в европейските столици. Ислямизацията - това е залезът на Европа, който свидетелства за необратимостта на упадъчния процес.
Как е загивал Древният Рим?
Отначало римските граждани престанали да служат в армията, а после и да работят. Римляните смятали, че работата е занимание за роби. На стража по римските граници стоели варварите, които били и войници, и работна сила. Това вече било залезът на Рим.
Днес в Европа се наблюдава подобна картина - там преобладават хедонизмът (увлечението по развлечения, забавления и наслади), страстта към груби чувствени удоволствия. Европейците отдавна не служат в армията и говорят за „безконтактна война“, перчат се, че не се страхуват от близкия бой, но пазят кръвта си. Европейците опитват да превърнат своя упадък в добродетел, те не желаят да се сражават за своята Родина. След 1918 г. Франция не е спечелила нито една война! Тя е участвала във войни просто като неособено важен коалиционен член. Елитните части на френската армия - това е Чуждестранният легион. През първата половина на ХХ век във Франция все още служели сенегалските стрелци, които били наричани романтично „черната сила“ - force noir, имало и араби от Мароко. Сенегалците и мароканците били най-добрите френски войници. (Впрочем, зверствата на мароканците и масовите изнасилвания на италиански жени са описани от Алберто Моравия в „Чочарка“).
Нещо подобно може да се наблюдава и в Британия. И досега в английската армия служат непалските гурки, които участваха във Фолклендската война и Афганистан.
Трябва да се споменат и САЩ.
В Щатите живеят десетки милиони южноамериканци, мнозина от тях служат в армията. Белите офицери са там, където трябва да се натискат копчета, а основните работяги на войната, които прочистват кишлаците в Афганистан и Ирак, са порториканци, мексиканци и техни събратя.
В наши дни се сбъдва шпенглеровският „Залез на Европа“.
Краят на постхристиянския континент не е красива и героична гибел в страховити битки - а бавно разлагане на европейците. Европа навлиза в старчески маразъм и неизбежно угасване. Европейците загубиха способност да се борят, да воюват, да създават култура.
Какво им остава?
Хляб и зрелища.
Върху развалините на европейската цивилизация ще живеят пришълци. Да не забравяме, че в Римската империя поради спадането на раждаемостта и пораженията във войните са били поканени варвари в качеството им на гастарбайтери. В Римска Галия всеки десети жител бил варварин - а днес процентите на африканците и азиатците в Европа са значително повече.
Разбира се, тази ситуация е много печална. Западната цивилизация, независимо от всичките й минуси, все пак е цивилизация. Не съм сигурен, че мюсюлманите или китайците са достойна алтернатива на европейците.
Главното за Русия сега е да се държи настрана, за да не загине заедно със съседната й част от Европа. Разбира се, много е тъжно това, което се случва с европейската цивилизация - но Русия трябва да мисли и за себе си.

Източник: www.ruskline.ru

Превод: Л. Чолаков

Този превод е обект на авторско право.
Препубликуването му, изцяло или отчасти, се разрешава
САМО С ПОСОЧВАНЕ НА ПРЕВОДАЧА И ЛИНК КЪМ ПРЕВОДА.

Копирано от:

http://lyubomircholakov.blog.bg/politika/2014/09/03/kraiat-na-zapada-se-vijda-nai-lesno-ot-rusiia.1294152