И не смейте да го наричате повече конспирация. Тази комисия кадрува, налага зад гърба на избирателя разни човечета на най-високите публични места, без самата тази Трилатерална комисия да е избирана от когото и да било. Тези хора нямат за интерес нашите интереси. Интересите им са рязко противоположни на всичко, което интересува българските избиратели. Затова и никога няма да ни допуснат да ги избираме. А когато и където се налага все пак да допуснат някакъв избор, тогава много вещи и обиграни политтехнолози ще ни налагат марионетки като Плевнелиев.



Ето Ви снимка, направена в самото начало на една от сбирките  на Трилатералната комисия преди три години – виждате другарката Меглена Кунева и аваринът Петър Стоянов, заедно със съпругата си. След това заседание Меглена Кунева дава интервю за информационна агенция Фокус, където директно намеква, че е ненужно България и Румъния да строят две ядрени централи:

Меглена Кунева: Срещата беше много интересна, председателствана от Марио Монти - ректора на Университета Бокони и комисар в два мандата - по вътрешен пазар и конкуренция. Присъствието на Питър Съдърланд, Ишингер, министър- председателят и министърът на външните работи на Румъния, Елизабет Гигу, Лукас Цукалис, Марек Белка, президентът Петър Стоянов, много други забележителни политици даде плътност на дебатите. Кризата и икономиката присъстваха, но с толкова важните за нас политически изводи.

Меглена Кунева: Ако трябва с една дума да изразя извода за нашия регион - не, няма достатъчно сътрудничество. И това трябва да е първата ни задача. Не само да го формулираме, а да му направим пътна карта. Кога, кой, как? Коя област да е първа? Умението да се правят приоритети е изкуство. Останалото са любезни приказки. Но политиката не е въпрос на любезност към външния свят, а на резултат „вътрешния” - за хората, които живеят в границите на държавите. Дори в енергетиката, която е дежурна тема за региона – погледнете - трите балтийски страни строят обща ядрена централа, ние с Румъния строим по една от двете страни на брега на Дунав...” ( „Меглена Кунева: Без пари за образование, ние се обричаме на вътрешна суша”, информационна агенция Фокус, 17 октомври 2010 г., http://www.focus-news.net/?id=f16132 ). 

Към тази много непрозрачни структура, каквато е Трилатералната комисия, принадлежи и Цветелина Бориславова, която е основният  лобист за включването на Плевнелиев в правителството през 2009 г. Цветелина Бориславова е част и от абсолютно нелепата като политическо кръвосмешение група, наречена „Глобална България“, която от 2002 г. кадрува по най-арогантен начин в българската политика, стопанство и финанси. Част от хората там са доста известни, част не са. Всички обаче са обединени от култ към непрозрачността на миналото си, към господарите си. Съдете сами: за Левон Хампарцумян е говорено много, но колко хора знаят, че този човек през 1988-1992 г. е бил представител на съветски (през 1992 г. руски) логистични фирми в Канада! Съветски логистични фирми в Канада през 1988 г. – изводите са елементарни, всеки да си ги направи сам. В „Глобална България“ е и Огнян Шентов – шеф на Центъра на изследване на демокрацията. Също малко познат за широката публика човек. Ето какво казва за него моят архив – човекът е номенклатура на Секретариата на ЦК на БКП и е назначен с негово решение в Института по история на БКП. Пак ЦК, пак БКП, пак комунистическа номенклатура, пак задкулисие. Аман от тези. Бактън.

Чудно ли е тогава, че всичко в отечеството върви като лоша кавър версия на комунистическа България, след като целия висш ешелон на днешната българска публична власт е пряка и много безсрамна проекция на ЦеКа-то на БКП-то?

Антон Тодоров