Григор Симов: Нека не си затваряме очите - истината освобож :: ЧУДОТО С ПЛАЩЕНИЦАТА в гр. Козлов /бивш СССР/

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.04.2015 23:16 - ЧУДОТО С ПЛАЩЕНИЦАТА в гр. Козлов /бивш СССР/

Автор: grigorsimov Категория: Политика

Прочетен: 2699 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 29.04.2015 23:51

1936 г. в Страстната седмица, в гр. Козлов, по необикновен начин се проявява силата Божия. Станало чудо! Вестта за това чудо бе предадена от много чуждестранни вестници. Предаде я даже органа на Ватикана – "Осерваторе романо", който не е много отзивчив към религиозния живот на некатолическите християнски изповедания. Комунистическото преследване на религията през предишната година по това време било много силно в окръга на гр. Козлов. На младежта било изрично забранено да посещава църквите. Провинените били наказвани много жестоко. Храмът се посещавал само от около тридесет старци и баби. Но и те били преследвани. Приношения в храма били също забранени. По време на богослужение всички врати и прозорци на храма трябвало да бъдат затворени. На Великият петък, жителите на гр, Козлов поискали според обичая да изнесат плащаницата и в Кръстен ход да обиколят малката църквичка, посветена на св. Тихон Аматунски. За тази цел трябвало да вземат разрешение от местния комисар. Комисарят предупредил още в навечерието стария свещеник, че няма да позволи да се правят никакви процесии около храма. Свещеникът нищо не отговорил. На Велики Четвъртък вечерта, след свършване на 12-те евангелия, свещеникът изморен твърде много, си отишъл у дома и веднага легнал да спи. Скоро той заспал. И ето в съня си той вижда св. Тихон, който взел да го убеждава – да не се бои от комисаря-безбожник. — Не бой се, рабе Божий – казал му светецът, не се бой да презреш заплахите на оръдието на Веелзевула. Твоят Господ и Спасител е с теб. Той иска да накаже богохулствата на разрушителя на Своята църква. Бъди добър! Иди и изпълни твоя дълг така, както това ти заповядва божествената и свещена вяра на твоите Отци. Господ ме изпрати да ти съобщя това. За награда на твоята дълбока вяра в Бога, нашият Господ и Спасител обещава чрез мене, смиреният и недостоен Негов раб, че утре ще извърши двойно чудо – едно в храма, друго – вън от него. Едното от тези чудеса станало на Великия петък, а другото – в същия ден вечерта, през време на Кръстния ход. Очевидци така предават това: "Когато сутринта на Великия петък отидохме на църква за царските часвое, видяхме голяма тълпа народ пред комисарството, което не ни хареса. "Да идем да видим", каза един от нас. "Навярно комисарят е събрал тази тълпа, за да ни попречи да направим Кръстния ход." Ние се приближихме със затаен от страх и вълнение дъх. "Що се е случило?" – запита един от нас свой познат-безверник, който имаше у себе си още нещо човешко. "Та нима не знаете?" – отговорил той. "Другарят комисар рано сутринта е умрял от разрив на сърцето. Погребението му ще стане утре в 5 часа след обяд. Но ще бъде погребан не тук, а в неговото село – на 20 км. оттук." Ние тайно за себе си се прекръстихме и продължихме своя път до храма. Първото чудо станало. Оръдието на Веелзевула лежало в комисарството мъртво и безсилно, за да попречи за изнасянето на плащаницата." Кореспондентът на римския вестник разпитал много жители и всички твърдели, че комисарят умрял внезапно от разрив на сърцето в 3 часа сутринта на 10 април 1936 г. Второто чудо станало според разказа на епитропа по следния начин: "Беше 9 часа и 15 минути вечерта. Понеже комисарят умря и хората не се бояха вече от намесата на властта, а заместникът му – комисарят Илицки, никога не се намесваше в религиозните дела на гражданите, то ние решихме да направим ход около църквата, според както е обичая. Имаше около 200 души мъже и жени. Запалихме свещи и начело с Кръста и хоругвите, всички излезнахме от църквата. Плащаницата носеха четирима от най-старите: единият беше на 80 год., другият – на 87 г., третият – на 92 г., и четвъртият – на 95 год. Трогателно бе да се гледа как тези старци носят плащаницата в дълбоко мълчание и благоговеен трепет правейки кръг след кръг около храма. Когато бяхме дошли до средата на обиколката, зад олтара, изведнъж чухме двама от старците, които носеха плащаницата, да казват: "Чудо, чудо!" Затрепераха и почнаха да се кръстят със страх и голямо умиление. Какво бе се случило? От ръцете, нозете и ребрата на Богочовека се показа кръв! Кръв истинска, топла, като кръвта на истински човек! Единственото отличие на тази кръв бе това, че тя благоухаеше. Всички бяхме потресени. Една стара жена от голямо вълнение припадна. Другите от радост плачеха като деца. Чудото продължи само три минути... След това кръвта престана да тече, но останаха следи от нея. Кореспондентът видял със собствените си очи това. Както се запича кръвта на човешка рана, така било и тук. Единствената разлика се състояла в това, че кръвта от петте рани на Спасителя благоухаела. Църквата, в която е станало това чудо, е малка. Построена е в средата на XIX век във византийски стил и е посветена на св. Тихон Аматунски. Кореспондентът замолил свещеника да му покаже плащаницата, на която се явила Божествената сила. Раните на Богочовека изглеждали окървавени и изпускали чудно благоухание. Чудото на изтичането на Божествената кръв станало вечерта в 9 часа и 25 минути и продължило само три минути – потвърдил свещеникът – величествен старец, твърде образован – завършил Киевската духовена академия. БОГ Е ИСТИНАТА, СИЛАТА И ПРАВДАТА!
ДА БЪДЕ ВЕЧНА СЛАВАТА МУ!

.............................

Публикува се благодарение на Лили Попова.

Източникът не е посочен!

Нагоре