Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2015 19:38 - За отстъплението от вярата - Монах Константин - деятел на Иисусовата молитва
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1514 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Монах Константин се подвизава 40 години в Кавказките планини, автор е на книгите «Беседи с кавказки пустинножител» и «Беседи за молитвата».

Отлагането е като смъртта, затова се налага да се обърнем към хората, защото архипастирите премълчават темата за реалната опасност от отстъпничеството от вярата, за реалната заплаха от глобализацията, за реалната заплаха от цифровизацията и икуменизма. Фактически във всичко това се проявява отстъпничество от живота по заповедите христови, от живота по каноните на Църквата, от живота, според изискванията на съвестта ни. А това вече е доста сериозно. Главното е, че хората не съзнават, че това е опасно. И това наистина принуждава, тези, които разбират, да си кажат думата – и устно, и писмено, и да използват всички възможни средства за информиране.

Ако слепец върви по грешен път, и ти не го спреш, ще бъдеш наказан за това. Ако някой вреди на себе си, а ти кажеш: «Карай, карай, на прав път си», – тогава ти ще бъдеш проклет. Така че, ние трябва да говорим. Но както ми каза един схимонах, Алексей, вече покойник: «Трябва да разбереш, – каза, – простата истина, че за да кажеш некому нещо, трябва да знаеш, не само какво да кажеш, но трябва да умееш така да му го кажеш, че да може да те разбере. А ако не знаеш как да го гажеш, по-добре си премълчи, защото, ако не го кажеш, така, че да те разбере, ти ще навредиш сериозно, и на себе си, и на него». И това е много съществено.


А що се отнася до приемането на номерата /т.е. ЕГН-тата и други подобни/, както и общуването и побратимяването с католиците, а още повече, побратимяване с юдеите и мохамеданите, – това е чужд глас, чужда проповед. Апостол Павел е казал, че «ако дори ние или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго, от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде» (Гал. 1,8). Затова ние трябва да сме внимателни, да знаем нашето християнско учение и последователно да се придържаме към него, защото в апокалиса /Откровението/ е казано: «помни, прочее, как си приел и чул, и го пази, и се покай» (Откр. 3, 3). Ето защо, което сме приели, трябва да го пазим, а това, което не сме съхранили, – за него трябва да се каем. Преданието на Църквата и постановленията църковни, и всичките канони, и, разбира се, заповедите, трябва свято да пазим, защото в това е нашето спасение.


За страха пред злото

Прочетох такава мисъл, че страхът пред злото е по-страшен и по-вреден за нас, от самото зло... Но ние трябва да кажем и да засвидетелстваме пред света, да кажем на хората, на ближните ни, че това е зло. Ние се плашим, защото поради това ще си имаме някякви неприятности. А в Откровението четем, че Господ казва: «Горко на страхливите и неверните, и на блудстващите, и на чародейците. Защото мястото им е в езерото огнено». Когато прочетох това изречение, аз просто се ужасих... Вижте, че ще споделим съдбата на блудстващите и чародеите, и то, само ако ни е страх, ако се побоим от хората или от последствията, да се проявим, като християни, да  не пострадаме някак, и направим някакъв компромис… И за това ще попаднем в езерото огнено, заедно с магьосниците и сатанистите, които сега презираме и справедливо се гнусим от тях, и ги избягваме, защото те са осъдени от Бога. Но и ние може да бъдем осъдени, именно затова, че сме се страхували да кажем или да направим това, което ни подбужда христианската ни съвест, и че сме се уплашили да изпълним това, което задължават заповедите Христови.

Христос е казал, че «светът вас не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствам за него, че делата са му зли (Йоан 7, 7). А ние не смеем да кажем на света, не смеем да посочим едно или друго негово действие, че делата са му зли. А Господ казва: «вие сте Ми свидетели».

Т.е. Христос е засвидетелствал пред света, че делата са му зли, а ние се боим да го казваме. Искаме ли да подражаваме на Христа, Който е казал: „Който Ми служи, нека Ме последва”? А ние се боим да кажем, че делата на света са зли, но всичко одобряваме: и глобализацията, и екуменизма, и другите беззакония, които се вършат сега. Това е ювеналната юстиция, която се въвежда, а и другите големи беззакония, които на практика донасят временни и вечни страдания за всички участващи в тези дела. А нали имаме и такава пословица: «Мълчанието е знак на съгласие».

Затова, ако не искаме да сме съучастници в чужди грехове, трябва да говорим, и да наричаме нещата с истинските им имена. Ако нещо е зло, значи е зло. И не трябва да съучастваме. Защото ни е дадена заповед: «Не съучаствайте в чуждите грехове и не се прелъщавайте с чужд грях». И другата заповедь: «Възпротивете се на дявола, и ще побегне от вас, приближете се до Бога, и ще се проближи до вас». Така че ние сами, - ежедневно и ежечасно, определяме постъпките и действията си. Със всякое свое дело ние именно това и правим: или се приближаваме към Бога – и Той се приближава към нас, или се приближаваме към дявола, който ни взема в плен. Защото е казано: «С ума си се приближаваме към Бога и се съединяваме с Него, или с ума си се отдалечаваме от Бога и биваме пленени от сатаната».

 

 


За духовното трезвение

Едно от основните погрешни мнения на свещенноначалието на нашата Църква е, че днес още не било време да се говори за антихриста, за апокалиптичните събития и за всичко свързано с тях. Но щом трябва при всички случаи да се обръщаме към Евангелето, то, още повече в този случай. Да си спомним, че когато Христос наближавал вече да прехвърли Елеонската планина, «цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога, като казваха: благословен Царят, който иде в име Господне!.., И некои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.» (Лука. 19, 37). Така и днес, когато множество хора в Православната ни Църква виждат, каква сила проявява така нареченото «световно правителство», готвещо идването и възцаряването на световен управник – антихрист, некои архиереи и богослови, като че не виждат силите на глобализационните процеси. И самите те мълчат, и на учениците си – редовите християни – забраняват, и им нареждат да мълчат за това, че настъпва глобалното царство, което в Светото Писание е наречено – Царството на антихриста. И Господ оплакал Йерусалим, не когато са го разрушавали, а тогава, когато бил в благоденствие и всичко било тихо и мирно. Но Господ погледнал на света и започнал да го оплаква, при всичкото му външно благополучие, когато всичко още било нормално и мирно. «И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти, понеже ще настанат за тебе дни... и ще съсипят тебе, и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен”. (Лука. 41, 42).

Господ казал: «кога видите облак да се издига от Запад, тозчас казвате: дъжд ще вали; и така става; а кога видите да духа южен вятър, казвате: жега ще е; и бива. Лицемери... като погледнете небето, познавате какво ще е времето, а признаците на времената не разпознавате ли?» (Лука. 54 - 56). Затова трябва да следим времето, в което живеем, а ако не го следим, правим грешка. Защото за неразпознаването впоследствие ще бъдем наказани, както е бил наказан Йерусалим.

Второто, на което трябва да обърнем внимание е, че Христос е казал: Камъкът който отхвърлиха зидарите, бе поставен за глава на ъгъла (Пс. 117, 22). А православните архиереи продължават да градят отношения със световните религии. Но нито ведъж, никъде в документа от Световното събрание /самит или конгрес/ на религиозните лидери, проведен в Москва, юли 2006 г. не се споменава името на Господа наш Иисус Христос. А никой не може да положи нищо, на друга основа. Следователно, ако процесът е воден без споменанване на Христа, значи, вече са започнали да строят на някаква друга основа. И то, в много съществен момент, който показва, какво строят. Господ е казал: Който не събира с Мене, той разпилява (Мат. 12, 30). Следователно, ако върви някакъв процес или събитие, а в дадения случай  – събрание, без да се споменава Христос, и не на основата на Неговите заповеди, – значи се строит нещо друго. А какво друго се строи, е ясно /строи се световното царство на антихриста/.

 

 
 


Осъждащи помисли

Мога да споделя горчивия си опит, как правилно да се отнасяме в тази ситуация. Ние се занимавахме с изследване на «миротворческото» движение, някъде от 80-та года. Специално искахме от манастирите да ни изпращат «Журнал Московской Патриархии», с официалните документи, където се отразяваше цялата дейност, с различните екуменически контакти, «миротворчествто» и т.н. Когато попрочетеш този журнал – душата тъгува, и възникват помисли на недоволство и ропот към нашите архиереи… Да речем, там имаше такава фраза: «Да стои на стража на мира – това е задачата на християнина». Не да изпълняваме заповедите Христови, а да стоим на стража на мира. Макар да е казано, че «светът лежи в зло» и «приятелят на света става враг на Бога»...  И, спомням си, след поредното четене на списанието, поговорихме, и аз започнах да се моля, а помислите ми - срещу архиереите, срещу Синода и Патриарха. Моля се: «Господи, помогни ми!» И ми идва следната ясна мисъл: «А ти вземи, погледни себе си и погледни тях. Те участват в екуменическото движение, те се занимават с политическа дейсност, занимават се и с ред други неща, принудени от хората и от обстоятелствата. А ти, тук в килията, не изпитваш никакви притеснения, ни от хора, ни от обстоятелства, и с кого разговаряш? Започваш обръщение към Бога, а завършваш с помисли, навявани от дявола, и завършваш разговора – с него. Така че, кой е в по-лошо положение: ти или те?» И когато осъзнах това, то ме разтърси до дъното на душата: Господи, помилуй! Затова трябва да помним думите на Игнатий (Брянчанинов), който казва в заключението си на шестия том: «запознай се с духа на времето, изучи го, за да избегнеш, по възможност, влиянието му». А по-нататък, казва: «Плачи за себе си и за цялото човечество».

И по-нататък: как най-точно, правилно и богоугодно да реагираме на проявите на съвременното отстъпничество ни учи преп. Серафим Саровский: «Беше ми открито, че архиереите на земята Руска се отклоняват от чистотата на Православието, за което ще бъдат наказани. И аз три дни и три нощи се молих, Господ да ги помилва».  Ето това е правилната реакция на истинския християнин, срещу отстъпничеството на  свещеноначалието! Молитва, пост и съли са нужни, а не осъждане, укоряване и злословие... И само тогава можем да сме истински християни. А така, без да се усещаме, ще вършим делата на дявола. Считаш, че проявяваш ревност за Православието ли? Не. Ти общуваш с дявола. Те общуват с еретиците, а ти общуваш с дявола. Не е ли така? Така е. Затова ние плачем за себе си и за цялото човечество.

За да доведа до умереност ревността си, още по-намясто ме постави държането в рамките на благоразумието, и по-точно – светоотеческото учение, например, от преп. Серафим Саровски, на когото в едно видение, Господ му открил, и рая, и ада. И казва: «И аз видях в ада тези, които не исках да видя там, а в рая видях тези, които не очаквах да са там». То ест, хора, които осъждаме, отиват в рая. А има хора, за кито мислим, че се спасяват, а те попаднали в ада. И още едно свидетелство много ме порази: «Аз срещнах в ада множество ревнители. Адът беше пълен с ревнители». А защо? Защото осъждали, унижавли и не проявявали съчувствие. Затова, фактически, осъждащият брата си, както казва Нил Мироточиви, е по-лош от беса. Осъждането прогонва благодатта на Светия Дух, и човекът върши три пъти повече зло. А на друго място е казано още и че: осъждащият ближния си, е антихрист, защото той отнема престола на Върховния Съдия - Христос, Който Единствен е Праведен Съдия. Защото те така разсъждават: «Този заслужава това, а онзи еди-какво си. Тези да се предадат на анатема, онези на друго, а онези на друго». Защото такъв, вече осъжда, и си присвоява престола Христов, престола на Истинския Праведен Съдия.

И още един много показателен пример. Когато 2000-2001 г. ставаше дума за приемането на единен данъчен номер /т.е. ЕГН/, един архиерей, - архиепископ Пантелеимон (Кутовой), се изказа така: «Който говори на тази тема, против ЕГН-тата, ще го предам на анатема!». Това беше казано в личен разговор, и даже от амвона. А аз си помислих: «Какво отстъпничество! Какво беззаконие! Нали архиерей, според правилата, не може да предава за това, на анатема, защото е граждански въпрос. Нили самите те, богословската комисия, постановиха, че това е въпрос на личен избор, и затова нямат никакво канонично право…!».  И аз вътрешно негодувах. А после, след неколко години, научих, че една монахиня ходила в канцеларията на архиепископа, и после казала: «Бях при Владиката. Той ми даде един лист и каза: «Напиши, и ние ще го разгледаме този въпрос, и може да се откажем от номерата /ЕГН-тата/. Ето, това е първата лястовичка. После втори път на епархиално събрание, той пак така се изказа за противопоставяне на кодификацията /или - цифровизацията/. Но най-впечатляващото и окончателно доказателство за неговата духовна промяна бе това, че той дойде тук /На Кавказ, в Абхазия/, награди отец Висариона Аплиа с орден на Патриарха и с църковни награди. И после, когато си тръгваше, – сяда в колата, а ние стоим отстрани: аз, отец Далмат, отец Йоан…, а после отвори прозореца и каза: «А ти прие ли номера?» Кого ли пита, мислех си аз, мен ли? «Да, да, тебе те питам». «Не» - казах аз. – «Внимавай! Дръж се! Дръж до край! Разбра ли?!» – «Разбрах. Благословете!» – «Бог благославя».

 
 

Вижте, какво изменение. Архиерей, който стоеше като стена зад ЕГН-низацията и кодификацията, и фактически, за глобализацията, даде благословение да се държим до край. Затова ви казвам, не съдете сами, защото не знаете, а само Господ знае сърцата на всички ни, - кое и защо? Бил е в неведение, както са му поднесли информацята, така я и приел. А после, като се запознал по-дълбока, Господ му дал друга мисъл, и така постъпил. Освен това, въпреки всичко, той приел майчицата (монахиня Херувима - Попова), макар всички да знаеха, че тя е сериозна опозиция ня цифровизацията. Тя напуснала манастира и отишла при него. А той, въпреки мнението на Патриарха и Синода, я взел под своя омофор, макар мнозина да я считяха за разколница, като са мислили, че е против Синода и Патриарха. А той не се уплашл да постъпи така. Естествено, че глобалисите, а и други, започнха да го притискат, и даже започнаха заплахи. Макар че, както ми казаха, преди това са искали да го назначат - управляващ делата на Московската Патриархия, но тази му постъпка попречила, защото знаеха позицията му по този въпрос.

Затова не трябва да съдим и да осъждаме архиереите, които правят сега една или друга грешка. Защото ще дойде време, и те ще се покаят, а ние, осъждащите ги, не е сигурно къде ще се озовем.

И бих искал да завърша с обръщение, - да въздъхнем молитвено за нашите пастири, за архипастирите и за всички в православния свят. Защото наистина е война. И то, война сериозна. Война на  смърт. И трябва така да се настроим, че да съболезноваваме, да съчувстваме и да се молим. Защото, както отдавна ми бяха казали: «Разбери едно просто нещо, че след мирянина ходи един бес, след монаха ходят седем беса, а след йеромонаха – седемдесет и седем. А колко повече - след архиереите?.. Поразително!». Затова трябва да разбираме и да се отнасяме съчувствено по тези въпроси.
.........................................................
Превод от руски, Григор Симов

За съжаление, не мога да посоча източника, защото при копи-пействането, преди неколко седмици, съм пропуснал да копирам адреса, и сега не мога да го открия!! За което се извинявам!

Вероятните източници са два:
http://www.logoslovo.ru/forum
или
http://www.isihazm.ru/?id=0
.......................................................


Прочетете от същия монах и:
"Живата вода на Промисъла Божий - Откровения на света Богородица", превод от logoslovo.ru, - в пет поредни части:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2014/12/15/jivata-voda-na-promisyla-bojii-quot-otkroveniia-na-sveta-bog.1322942




Гласувай:
1



1. chetohche - На всеки член от БСП в сърцето му е ...
01.05.2015 20:21
На всеки член от БСП в сърцето му е като в чинията на Бузлуджа. БСП членът толкова мрази лявото, че то за него е като светена вода за дявола. Точно тази чиния доказва това. Дори 100 редови члена не се хващат да я оправят малко. Но то им е забранено,. То и с църквата е същото, нищо не се чува за самарянската роля на християнството. Никой не пита дори един монах или богослов ИМАМЕ ЛИ ПРАВО ДА ДАВАМЕ ОРГАНИТЕ НА НАШ БЛИЗЪК, или дали това мерзост - присаждане на органи, порногрофия, отказване на лечение, и такива практикуваши това да се отлъчат от църквата. ... .. Блудният син напуснал системата на социализъм, като избрал системата на капитализмът. Блудният син напуснал обществото на Христос, като избрал светът на Сатаната. Но после се осъзнал, когато фалирал и задлъжнял, се върнал да моли милост от Христовото семейство.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28318074
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031