Веднъж отец Серапион разказа следното:

По време на пребиваването ми във вътрешната египетска пустиня, отидох при моя велик старец Йоан, и като получих благословението му, уморен от пътя, седнах да почина.
Задрямах, и на сън видях някакви двама отшелници, дошли при стареца, и като получиха благословението му, говореха помежду си:
- Ето го отец Серапион; да вземем благословение и от него.
А отец Йоан им отвърна:
- Той току що дойде от пустинята и е много уморен. Нека почине малко.
А отшелниците казаха на стареца:
- Колко време вече се подвизава Серапион в пустинята, и не отиде при отец Марко, който се подвизава в Траческата планина, в Етиопия. А този Марко няма равен между всички пустинници и постници. Той е на сто и тридесет години, и вече минаха деветдесет и пет години от как е започнал да се подвизава в пустинята. И през цялото това време той не е виждал ни един човек. Не отдавна при него бяха некои от светците, съпричастни към светлината на вечния живит, и обещаха да го приемат при себе сиИ докато казваха тези думи на отец Йоан, аз се събудих от дрямката, и като не видях никого при стареца, му казах за съня си.
- Това е видение, - каза ми той, - има нещо божествено; но къде ли е Траческата планина?
- Помоли се за мене, отче! – казах аз.

И след  като завършихме молитвата, се простих със стареца и тръгнах за Александрия, която беше на двадесет дни път; а аз минах този път за пет дни, почти без да почивам, ни денем, ни нощем, изгарян от слънчевата жега, изгаряща денем даже прахта по земята.

Като влязох в Александрия, попитах един търговец, далече ли е Траческата планина, дето е в Етиопия? И търговецът ми каза:
- Да, отче, още си много далеко от това място. Двадесет дни трябва да ходиш до пределите на Етиопците, народ хетейски, а планината за която ме питаш, е още по далече.

А аз пак го попитах:
- Приблизително колко храна и вода трябва да се вземе за такъв път, защото искам да тръгна натам?
- Ако пътуването ти ще е по море, - отговори търговецът, - няма много да пътуваш; но ако тръгнеш по земен път, ще трябва да пътуваш тридесет дни.

Като го изслушах, взех вода в една кратуна и малко фурми, и като възложих упованието си на Бога, тръгнах на път и вървях по пустинята  двадесет дни. По време на пътуването ми не срещнах никого, нито звяр, нито птица. Защото в тази пустиня въобще няма раститения, понеже там никога не вали дъжд, нито роса, и затова там няма нищо за ядене. А след двадесетте дни пътуване, ми се свърши водата, която носех в кратуната. Свършиха и фурмите. Аз много се уморих и не можех да продължа повече, но и не можех да се върна обратно, и лехнах от умора на земята. И ето че пак ми се явиха онези двама отшелници, които за първ път видях във видение, при стареца Йоан. Като застанаха пред мене, те ми казаха:
- Стани и ела с нас!

И като станах на крака, видях единия от тях наведен над земята. Той се обърна към мене и ме попита:

- Искаш ли да се подкрепиш малко?
- Както кажеш ти отче, - казах аз.

Тогава той ми показа корен от едно пустинно растение и каза:
- Вкуси от този корен и със силата Господя продължавай пътуването!

Хапнах малко и веднага почувствах подкрепление на силите си и се зарадвах душевно. Почувствах се толкова бодър, че все едно въобще не съм се уморявал. После те ми показаха пътечка, по която трябваше да ида към светията Марко, и си отидоха. А аз, като продължих по пътя, приближих висока планина, която изглеждаше, сякаш достига до небето. По нея нямаше абсолютно нищо друго, освен прах и камъни, а в края на планината видях море. Нагоре по планината се качвах седем дни.

Когато настъпи седмата нощ, видях да слиза от небето, при свети Марко, ангел Божий, който му казваше:  

- Блажен си ти, отче Марко, и ще ти е добре! Ето ние доведохме при тебе отец Серапион, когото искаше да види душата ти, понеже, освен него, ти не пожела да видиш никого другиго от човеците!

Когато приключи видението ми, тръгнах без страх и вървях, докато не стигнах до пещера, в която преживяваше светият Марко. Когато се приближих до входа на пещерата, чух светията да пее псалми Давидови, и казваше: "Защото пред твоите очи хиляда години са като вчерашния ден" (Пс.89:5), и още нататък, от същия псалм. А след това, от премногото обзела го духовна радост, светията започна с тихи думи да говори сам на себе си:

- Блаженна е душата ти, Марко, че с Божия помощ, ти не се омърси с нечистотиите на този свят, и умът ти не бе обземан от скверни помисли! Блажено телото ти, защото не се омърси с похоти и страсти греховни! Блажени очите ти, които дяволът не можа да соблазни със гледки на чужди красоти! Блажени ушите ти, че не са чули женски глас в този суетен свят! Блажени ноздрите ти, че не са помирисали смрада греховен! Блажени ръцете ти, защото не са се докосвали до никакви чужду вещи. Блажени нозете ти – че на са стъпили на път, водещ към смъртта, и не са се устремявали към грях! И сега душата ти е преизпълнена с духовен живот и ангелска радост!

И отново, след това, той започна да говори на душата си: "Благослови, душо моя, Господа и светото име Негово. Благослови, душо моя, Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния" (Пс.102:1-2). Защо скърбиш, душо моя? Не бой се! Ти няма да бъдеш задържана в тъмниците на ада, и бесовете в никакъв случай няма да успеят да те оклеветят. По благодатта Божия, в тебе няма никакъв особен греховен порок: "Ангел Господен ще се опълчва около боящите се от Господа, и ще ги избавя" (Пс.33:8). Блажен робът, изпълнил волята на своя господар".

Като каза това и още много друго от Божественото Писание, за утешение на душата си и за утвърждаване на несъмнената си надежда в Бога, преподобният Марко излезе при входа на пещерата си и, като заплака от умиление, извика към мене:
- О, колко велик е подвигът на моя духовен син Серапион, който предприе такъв труд, да види моето обиталище!

После ме благослови, прегърна ме и, като ме целуна, каза:
- Деветдесет и пет години пребивавах аз в тази пустиня и не видях ни един човек. А сега виждам лицето ти, което от много години исках да видя. Теб не те домързя да предприемеш труда, да дойдеш при мене. И за това, Господа мой, Иисус Христос, ще те възнагради, в деня, когато ще съди тайните помисли на хората.

И като каза това, преподобният Марко ме покани да седна.

Аз започнах да го разпитвам за достойния му за похвала живот, и той ми разказа следното:
- Аз, както казах, пребивавам в тази пещера 95 години. И през цялото това време не съм виждал, не само човек, но даже, ни звяр, ни птица; не съм вкусвал хлеб, изпечен от ръце на човек, и не съм се обличал с одежда. Тридесет години търпях ужасна нужда и скърби, от глад, жажда и голота, и най-много от всичко, от дяволските изкушения. Мъчен от глада, вкусвах земна прах и пиех морска вода. Бесовете хиляди пъти се клеха помежду си, да ме потопят в морето, и хващайки ме, с бой ме влачеха към низките места на тази планина, но аз отново се изкачвах на планината. Те пак ме свличаха надолу, все докато не одраха кожата от тялото ми. А докато ме влачеха и биеха, те неистово викаха: - „Иди си от нашата земя! От началото на света никой от хората не е идвал тук – а ти как се осмели да дойдеш?”

След това тридесетгодишно страдание, след такъв глад, жажда, голота, и възмущения от страна на бесовете, върху мен се изля благодатта Божия и Неговото милосърдие. По Неговата промисъл, моята естествена плът се промени; тялото ми обрасна с косми, а в нужното време ми се донася храна и ме посещават ангели Господни. Аз като че видях подобие на Царството Небесно и обителите на блаженството, обещано за душите на светиите, приготвени за вършещите добро. Видях подобе на божествения рай и дървото на познанието, от което са вкусили нашите пра-отци. Видях и появата в рая, на Илия и Енох, и няма нещо, което да не ми показа Господ, от това, което Го молех.
- А аз го попитах, - разсказваше Серапион, - кажи ми отче, как и защо дойде тука?

И светият старец започна с такива думи повествованието си.

Родил съм се в Атина, където изучавах философските науки. Селд смъртта на родителите ми, си казах: "Както моите родители умряха, също така и аз ще умра. Затова ще е по-добре доброволно да се отрека от този свят, преди да бъда грабнат от него". И незабавно, като съблякох дрехите си, застанах на една дъска и се отправих да плавам по морето. Носен от вълните, по Божествена промисъл, стигнах до тази планина.

И докато така разговаряхме, - продължи Серапион, - настана ден и аз видях преподобния Марко, обрасъл във косми, подобно на звяр, и се ужасих, защото по нищо не приличаше на човек, освен по гласа на думите излизащи от устата му. Забелязал смущението ми, Марко каза:
- Не се плаши от вида на телото ми, защото взетата от тленната земя, плът, е тленна.

После той ме попита:
- По предишния ли обичай, светът стои в закона Христов?
- Сега, - отвърнах му аз, - по благодатта Христова, даже е по-добре, от предишните времена.
- Продължават ли и до сега, - попита пак той, - идолослуженията и гоненията на христианите?
- С помощта на светите молитви твои, - отговорих аз, - гонението се прекрати и идолослужения вече няма.

Като чу това, старецът за зарадва с голяма радост, а после отново ме попита:
- Има ли и сега в света некои светци, правещи чудеса, както е казал Господ в Евангелието Си: "ако имате вяра колкото синапово зърно и кажете на тази планина: "перемести се, от там, тука", и тя ще се премести; и нищо невъзможно няма да има за вас" (Мат.17:20).

И докато светият произнасяше тези думи, планината се премести от местото си, приблизително на пет хиляди лакти, и се приближи до морето. А свети Марко, като усети, че планината се движи, се приповдигна и каза, обръщайки се към нея: Не ти казах да се преместиш от местото си, но разговарях са брата; затова се върни на местото си!

И още щом каза това, планината наистина за върна на мястото си. А аз, като видях това, паднах ничком, от страх. Светията ме хвана за ръцете, вдигна ме на крака, и каза:
- Нима не си виждал такива чудеса през живота си?
- Не отче, - отговорих му аз.

Тогава светията, като въздъхна, горчиво заплака и каза:
- Гоко на земята, защото  християните на нея са такива, само на думи, а на дело не са!
И след малко продължи:
- Благословен Бог, Който ме доведе на това свято място, за да не умра в моето отечество и да не бъда погребан в земята, осквернена от многото грехове!

Целия този ден ние проведохме в пеене на псалми и в духовни разговори, а с настъпването на вечерта, преподобният ми каза:
- Брате Серапионе! Не е ли време, след молитвите, с благодарност да вкусим от сложеното на трапезата?
След което той вдигна ръце към небето и започна да произнася следния псалом: "Господ е- Пастир мой; и от нищо няма да се нуждая" (Пс.22:1).

И акто завърши пеенето на псалма, той се обърна към пещерата и каза:
- Брате, сложи трапезата.
След което пак ми каза:
- Да идем да вкусим от трапезата, каквото Бог ни е пратил.

Аз се изумих в себе си, - недоумявайки, на кого нарежда светият Марко, да сложи трапезата, защото през целия ден не видях никакъв човек при него в пещерата.

Когато влязохме в пещерата, видях две маси, на които бяха положени два меки, бели хляба, сияещи като сняг. Там имаше също и прекрасни за очите, плодове, две печени риби и маслини, фурми, сол и пълна кана с вода, по-сладка от мед. Когато седнахме, свети Марко ми каза:
- Чадо Серапионе, благослови!
- Извини ме, отче, - отговорих аз.

Тогава светият произнесе:
- Господи благослови!

И аз звидях над трапезата простряна от небето ръка, осеняваща с кръстен знак предложената ни храна. След трапезата Марко каза:
- Брате, прибери това от тук!

И моментално трапезата беше прибрана от невидима ръка. Аз се чудех на всичко случило се: и на невидимия слуга (защото на ангела в плът - преподобния Марко, по заповед Божия, му служеше безплътен ангел Господен), и на това, че за целия си живот не бях вкусвал толкова вкусна храна и никога не бях пил толкова сладка вода, каквато имаше на тази трапеза.

На недоумението ми, светията каза:
- Брате Серапионе! Видя ли, колко благодеяния праща Бог на Своите раби! През всичките дни на мен ми се изпращаше от Бога, по един хлеб и по една риба, а сега, заради тебе, Той удвои трапезата, и ни изпрати два хлеба и две риби. Ето с такава трапеза ме храни Господ Бог, през цялото време, поради началните ми злострадания. Както ти казах в началото на разговора ни, тридесет години пребивавайки на това място, аз не намерих ни еднин растителен корен, с който да мога да се храня. Затова, от  глада и жаждата, поради крайната необходимост, вкусвах прах и пиех горчива морска вода, и ходех гол и бодс. От студа и страшната жега отпаднаха пръстите на краката ми; слънцето изгаряше плътта ми и аз лежех ничком на земята, като мрътвец. И заедно с това, бесовете подхващаха борба срещу мен, като срещу изоставен от Бога. Но аз, с помощта Божия, всичко това претърпях, от любов към Господа. А след приключването на тридесетгодишните ми страдания,  по повеление Божие, започнаха да ми растат косми, до тогава, докато напълно ме покриха, като с облекло. И ето че, от тогава, та до сега, бесовете не могат да се приближат до мене; глад и жажда не ме обвземат, нито жега, ни студ ме безпокоят. И при все това, аз никога и от нищо не боледувах. Но сега, достигам предела на моя живот, и теб Бог те изпрати тука, за да погребеш със светите си ръце, моето смирено тяло.

След това, като мина известно време, светият пак ми каза:
- Брате Серапионе! Побудувай в бодърствуване тази нощ, по случай моята близка кончина.

След това и двамата станахме за молитва, възпявайки псалмите Давидови. И през това време светията ми каза:
- Брате Серапионе! След моето отшествие, положи телото ми в тази пещера, затрупай входа й с камъни, и се отдалечи от пещерата.

Тогава аз се поклоних на преподобния и през сълзи започнах да го моля за прошка, и му казах:
- Измоли, отче, Бога, да ме вземе и мене с тебе, та да отида и аз там, където ти отиваш.

Отговаряйки на моите думи, светият каза:
- Не плачи в деня на моето веселие, но още повече се развесели. Ти трябва да се връщаш на своето място. Довелият те тука Господ, за труда и богоугаждането ти, да ти дарува спасение. При това знай, че твоето връщане от тука, ще стане, не по същия път, по който дойде, но ти ще стигнеш до своето място, по друг, необичаен начин.

И като помълча малко, преподобният Марко, каза:
- Брате Серапионе! Важен е за мене този ден: по-важен от всичките дни на моя живот. Днес се освобождава душата ми от плътските страдания и отива да се успокои в обителите небесни. Днес ще почине от многото трудове и болести тялото ми. Днес ще ме приеме Господ при Себе Си.

В това време, докато светият говореше тези думи, пещерата му се изпълни със светлина, която беше по-светла от светлината на слънцето, а планината се изпълни с благоуханни аромати.

И като ме хвана за ръката, преподобният Марко започна да ми говори така:

"Нека пещерата, в която пребивавах в тялото си, трудейки се за Бога, по време на живота ми, да пребъде до всеобщото възкресения, и тука да се намира умрялото ми тяло, кето стана обиталище на болести, трудове и лишения. Самият Ти, Господи, освободи душата ми от тялото! Заради тебе аз понасях глад, жажда, голота, студ и всякякви други бедствия. Владико! Ти Самият ме облечи с одеждата на  славата, в страшния ден на Твоето пришествие! Заспете накрая очи мои, не задрямвали никога по врме на нощните молитви мои! Успокойте се крака мои, потрудили се по време на всенощните стоения! Аз се разделям от временния живот, и желая на всички оставащи на земята да се спасят. Спасете се постници, заради Господа скитащи се из планини и пещери! Спасете се подвижници, понасящи всякакви лишения заради постигането на Царството Небесно! Спасете се затворници Христови, заточени или изгонени за правда, нямащи утешение в нищо друго, освен в Единия Бог! Спасете се манастири, ден и нощ трудещи се за Бога! Спасете се свети църкви, - служещи за очистване на грешниците! Спасете се свещеници Господни, посредници между хората и Бога! Спасете се чада на Царството Христово, осиновени от Христа, чрез светото кръщение! Спасете се христолюбци, приемащи странници, като Самия Христос! Спасете се милостиви, станали достойни за помилване! Спасете се богати, богатеещи за Господа, и прекарващи живота си в богоугодни дела! Спасете се вие, станали бедняци, за Господа! Спасете се благоверни царе и князе, вършили съд, по правда и милост! Спасете се смирено-мъдърстващи постници и трудолюбиви подвижници! Спасете се всички обичащи се един други, заради Христа! Да бъде спасена цялата земя, и всичко, и всички в света, живеещи в любовта Христова!"

А после, - разказваше Серапион, - след като каза това, преподобният Марко се обърна към мен, целуна ме и каза: "Спаси се и ти, брате Серапионе! Заклиням те в Господа наш Иисус Христос, Сина Божий, да не взимаш нищо от смиреното ми тяло, даже ни един косъм. Нека не се докосва до него никакво облекло, и нека при погребението ми, с моето тело да бъдат само космите, с които ме облече Бог. А и ти не оставай тука".

В това време, докато светият произнасяше тези думи, а аз ридаех, се чу глас от небето, казващ: "Донесете ми от пустинята избрания Мой съсъд; принесете Ми изпълнителя на правдата, най-съвършения  християнин и верен раб! Идвай Марко! Ела! Заспи в света на радостта и живота духовен!"

После Марко ми каза:
- Брате, да преклоним колена!

И ние преклонихме колена.

След това аз чух ангелски глас, казващ на преподобния:

- Простри ръцете си!

Като чух този глас, аз незабавно станах, - каза Серапион, - и като погледнах, видях душата на светията, вече освободила се от оковите на плътта, - тя беше покрита, от ангелски ръце, с бело-светла одежда и се възнасяше от тях, на небесата. Аз наблюдавах въздушния му път към небето и отворилите се небеса. При което видях стоящи на пътя, пълчища бесове и чувах насочен към бесовете ангелски глас:
- Синове на тъмнината, бягайте и се скрийте от лицето на светлината на правдата!

Светата душа на Марко бе задържана във въздуха, около един час. След което се чу глас от небето, казващ на ангелите:
- Вземете и принесете тука, този, който посрами бесовете.

Когато душата на преподобния премина без никаква вреда за себе си, през бесовските пълчища, и вече се приближаваше към разтвореното небе, аз видях нещо, като протегната от небето, дясна ръка, приемаща непорочната душа. После видението се скри от очите ми, - разказа Серапион, - и повече нищо не видях.

Беше около шест часа през нощта, когато приготвих за погребение честното тело на светията, и прекарах цялата нощ в молитва. С настъпването на деня аз изпях с радостни сълзи на очите, обичайните песнопения над телото, обцелувах го и го положих в пещерата, като затрупах с камъни входа на пещерата. И след продължителна молитва слязох от планината, хвалейки Бога и призовавайки светията да ме ръководи, по време на обратния ми път, от тази непроходима и страшна пустиня. И когато след залез слънце седнах да почина, внезапно пред мен се появиха същите двама отшелници, които ми се явяваха преди, и ми казаха:
- Ти, брате Серапионе, пгреба телто на блажения подвижник, пред когото наистина е недостоен целият свят. И сега, като станеш, продължи пътуването си нощем, защото денем е трудно да се пътува, поради страшната жега.

Тогава станах, и тръгнах след явилите ми се отшелници, и вървях след тях до ранно утро. А когато започна да приближава денят, те ми казаха:
- Иди си с мир, брате Серапионе, в своето место, и възблагодари на Господа Бога.

Когато се отдалечих от тях на неголямо разстояние, забелязах, че вече се намирам пред входа на църквата, в манастира на великия старец Йоан. И понеже бях много учуден от всичко това, със силен глас прославих Бога и си припомних казаните ми от преподобния Марко, думи, че връщането ми няма да е по същия път, по който отидох при него. И повярвах, че по молитвите на светията бях пренесен невидимо. Тогава възблагодарих на преблагия Бог наш, Който е устроил вичко, за благото на мене, недостойния, по молитвите и молбите на верния Си раб Свой, преподобния отец наш, Марко.

Като чул гласа ми, отец Йоан, бързо излезе от манастира и, приветствайки ме, каза:
- По милост Божия, при нас благополучно се завърна отец Серапион.

После тръгнахме към църквата и аз разказах на стареца и учениците му, за всичко случило се с мене, и всички ние прославихме Бога. А след това старецът ми каза:
- Наистина, брате, този свети Марко беше най-съвършен християнин, а ние само по име се наричаме християни, а на дело сме далече от истинското христианство. Човеколюбивият и милостив Бог наш, Който прие във вечните обители на Своето Небесно Царство, светия угодник Марко, - да ни опази нас, и цялата си свята Своя съборна и апостолска Църква, от всичките козни дяволски, и да е винаги с нас, смирените раби негови, и да ни приучу към изпълняване на светата Негова Божествена воля, за да вървим по следите на светите Негови великии угодници, преподобните отци наши, - та и ние, в страшния съден ден, заедно с отеца наш Марко, да получим милост, по молитвите на  Пречистата Владичица наша Богородица и на всичките светци, угодили на Господа наш, Иисуса Христа, на Когото подобава слава, чест и поклонение, с Отца и с пресветия, благ и животворящ Дух, сега и в безкрайните  векове. Амин.