Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2015 13:17 - Непознатата Божия любов. Автор: sourteardrop
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 4735 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 22.06.2015 20:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Един човек се трудил честно цял живот. Построил си къща, обзавел я с всички екстри, купил си и хубава кола. Когато наближилo пенсионирането му си казал, че отсега нататък заслужено ще си отдъхва.
Но точно тогава се случило нещастие. Дошъл внезапен трус, който за минути унищожил труда не само на човека, но и на всички наоколо. Рухнали двуетажни и триетажни къщи, затрупали и унищожили покъщнини, коли, красиво оформени дворове, - всичко за миг изчезнало под развалини. Хората надали вик към небесата, но напразно, нямало пощада.
Извикал и човекът към Бога:
- Господи, помилуй!
Но отговорът била страшната картина на опустошението. Дълго човекът обхождал развалините, но не намерил нищо, което да спаси. Дълго плакал и накрая през сълзи казал:
- Господи, отиде си целия ми живот!
За пръв път от години човекът легнал да спи под открито небе, а не в удобното си легло. Но бил толкова изтощен, че заспал още щом главата му докоснала коравата земя. Последното, което видял, било едно отрупано със звезди небе, което блестяло като украшение. Натам някъде се отправила душата му, след като затворил очите.
Човекът заспал дълбоко и сънувал сън:
Видял, че влиза в блестящ дворец, - толкова великолепен, какъвто нямало никъде на земята. Озовал се в огромна зала, в която на трон седял благолепен Старец, Който го погледнал о очи, пълни с обич и съчувствие. Срещнал този поглед, човекът се разтресъл от плач.
- Господи, - проплакал човекът, -защо направи това? Та аз честно работих, не съм сторил никому зло, а сега Ти отне целия ми живот!
- Чедо,- отговорил Господ, ти наистина честно се труди и не направи никому зло, но кажи ми, кому, освен на себе си, стори добро? Ето, виж !
Господ показал на човека страшна картина. Тя била от едно наводнение, което се случило когато човекът строял къщата си. Докато той, радвайки се, с подсвиркване градял тухла след тухла, огромни триметрови вълни придошли от река, залели близко селище. Водата погълнала много жертви. Майки плачели и търсели децата си, възрастни жени и старци били отнесени завинаги от близките си. Хората останали без нищо и очаквали с надежда помощ от ближните си.
- Ето, виж, чедо, - показал Господ на човека, една бедна жена от голям град, която беше загубила единствения си син, се смили над нещастните пострадали от наводнението. Тя имаше едно походно легло, което беше останало от сина й и неговите дрехи, които пазеше като скъп спомен. Често пъти влизаше в стаята на сина си, прегръщаше ги и така се утешаваше в скръбта си. Понеже беше бедна и нямаше друго легло освен това, на което спеше, слагаше на походното легло постеля на гостите си. Но когато видя скръбта на пострадалите, тя им изпрати това най-скъпо свое съкровище.
Походното легло стигна до една майка oт пострадалите. Тя положи върху него болното си дете, което едва беше спасила от вълните, а Аз записах това дело на саможертвена обич на осиротялата майка в Книгата на живота, за да й дам награда на небесата.
- И знаеш ли, - продължил Господ, - починалият син на бедната жена беше сторил един грях, заради който не се наслаждаваше на пълна радост в Рая. Но с милостинята на майка му този грях му се опрости и сега той е на светло и радостно място, където се наслаждава на райските блаженства.
- Ето, чедо, - продължил Господ, - и ти трябваше да постъпиш като бедната жена. Тя нямаше нищо и даде, а ти имаше много, но не пожела да помогнеш на страдащите хора. Спомни си какво направи като чу за нещастието им, - зарадва се, че на тебе ти няма нищо. От устата ти не излезе дори една въздишка за тях. Но ти стори нещо още по-лошо, - дори не си спомни за Мене, дори не Ми благодари, затова, че Съм ти дал онези твои блага!
- Господи, прости! - едва изрекъл човекът и паднал в краката на Господ. Как съм нямал очи да видя хорското нещастие! Едва сега го разбирам! Да си безучастен към болката на ближния е жестоко, - това също е зло, с което можеш да го убиеш!
- Хайде сега, чедо, спомни си по-нататък какво си правил, когато обзавеждаше къщата и когато си купуваше колата, - приканил Господ човека.
Нямало нужда повече Господ да припомня на човека, съвестта му започнала сама да го изобличава.
Спомнил си, че когато се любувал на красивата си нова къща и я обзавеждал, в съседния дом се случило нещастие. Семейството загубило едничката си дъщеря и потънало в скръб. Човекът често виждал сломената майка да плаче в двора. Не след дълго бащата също починал от мъка. Това нещастие след нещастие дало повод на зли хора да твърдят, че семейството имало някакъв грях и затова Господ ги наказва. Внезапно останала без съпруг и дете, нападната от зли думи, жената заприличала на сянка. Сега вече почти не се мяркала и в двора.
В същото време нейният съсед, - нашият герой, се веселил в новата си къща и трупал вещ след вещ, - коя от коя по-скъпа. През отворения му прозорец, който гледал към дома на почернената майка, звучала весела музика. Понякога жената заставала на нейния прозорец и поглеждала към дома на съседа си. С безмълвния си поглед тя сякаш искала да каже: “Моля те, весели се, но не пред мене, - така само засилваш мъката ми“. Но съседът бил глух и сляп. Потънал в благополучието си, никога не се сетил да утеши поне с една дума нещастната жена, нещо повече-весело си пеел дори когато виждал, че жената плаче.
И така, човекът си спомнил, как докато той трупал имането си, жената трупала мъка след мъка. Сама с болката си, изоставена и нападната от злост и безразличие, след година се поминала и тя.
- Прости ми, Господи, - казал човекът, - не разбирах, че върша злодеяние. Не знаех, че безразличието също убива.
- Чедо, - казал Господ, - ти сега разбираш това, когато загуби всичко. Искам да ти кажа, че това семейство не беше по-грешно отколкото другите. Но дъщерята повярва в Мене и се обърна към Мене от цялото си сърце. Тя Ме молеше ден и нощ да спася душата й и душите на родителите й. Аз виждах, че ако останат живи, родителите, от криворазбрана любов към дъщеря си, щяха да я склонят да се омъжи за човек, забогатял нечестно. Той щеше да се отнася с нея като със слугиня. Щяха да й се родят болни деца, които мъжът й щеше да я принуди да остави в домове. Накрая щеше да посегне на живота й в присъствието на нейните родителите, и тримата, за да защитят живота й, щяха да го убият. За да ги предпазя от този страшен грях, Аз, чедо, им изпратих за греховете тези страдания, изпитах вярата им, очистих ги и сега те се наслаждават на небесното блаженство.
- И така, чедо, първия път ти не пожела да дадеш нещо от богатството си, а втория, - от сърцето си, поне една утешителна дума, която би струвала повече от злато. Ти, чедо, вкамени сърцето си, запуши ушите си и затвори очите си пред страданието на ближния, а това наистина убива, следователно е зло. Разбираш това вече, нали? Но, чедо, богатството ти беше от Мене, сърцето –също. Като даваш от тях, не даваш твоето, а Моето. Богатството, здравето, спокойствието, са дарове от Мене, не само за благополучие, но и за изпитание. Аз искам всички Мои чеда да са щастливи. И Съм заповядал тези, които имат, да поделят Моите дарове с тези, които нямат…
- А спомняш ли си какво се случи, когато си купи колата, чедо? - попитал Господ човека.
Той започнал да мисли. Да, спомнил си, че когато купил колата и я подкарал към дома си, си пуснал музика. Отворил прозореца и весело си тананикал. Наслаждавал се на хубавото време, на високата скорост на лъскавата придобивка. Навлязъл в междуселски път и внезапно на пусто място изскочила млада красива жена, която отчаяно замахала да спре. Но човекът, като упоен от удоволствието си, я подминал. След малко погледът му спрял на огледалото за обратно виждане и видял как върху жената се нахвърлил някакъв мъж, започнал да я удря и тя се свлякла на земята. Но тази гледка не попречила на нашия герой да продължи да се наслаждава на радостите си. Без да спре, той се прибрал в своя оазис на благополучие и дълго се любувал на новата си придобивка.
- Искаш ли да знаеш коя беше жената и какво се случи с нея? - попитал Господ човека. Тя, чедо, беше по професия лекар. Беше бременна и се канеха заедно с мъжа си да посрещнат първата си рожба. Но тази жена носеше много обич в сърцето си и се опита да спаси една наркоманка от властта на онзи мъж, който я нападна. Наркоманката беше почти невръстна и също носеше дете от онзи мъж, който се издържаше от тайна и мръсна търговия с наркотици. Лекарката успя да откъсне наркоманката от мъжа и да я скрие, а след това се обади в полицията. Побеснял от ярост, търговецът на наркотици издебна лекарката и започна да я преследва с колата си. Лекарката имаше преднина, но точно на онзи пуст път горивото на колата й свърши и тя потърси помощ от тебе, чедо. А ти не пожела да й помогнеш. Реши, че това е някаква битова свада, или някоя луда жена. Не помисли, че можеше да има този трагичен край и затова не се обади на полицията. И за да нямаш неприятности, продължи. А мъжът я нападна, уби я, а заедно с нея и детето й. След това откри наркоманката и я принуждава до ден днешен да проституира. Убийството е едно от многото неразкрити.
Но подвигът на лекарката също е записан в Моята Книга на живота, и тя, заедно с детето си, се намира в блаженство и красота.
- Господи, какво щеше да стане, ако бях спрял? - попита нашият герой.
- Чедо, най-лошото, от което вие хората се страхувате, е смъртта. Но това е напразен страх. Най-лошото е грехът. Ако ти беше помогнал на жената, сега щеше да си при Мене и със саможертвата си щеше да изкупиш всичките си грехове. Но щеше да спасиш пет живота, защото наркотърговецът щеше да влезе в затвора и да се покае. Чедо, така или иначе, смъртта на всеки предстои, затова гледай тя да има стойност.
- Господи, - а защо тогава не загинах и аз с другите, защо ме спаси? - попитал човекът. Аз си го заслужавам.
- По една причина, - отговорил Господ, - защото знаех, че ще чуя от тебе „Господи, помилуй!“. Понеже досега не съзнаваше греха си, Аз те помилвах. Сега ще направя така, че да придобиеш отново всичко, което си имал и ще чакам да видя как Ми благодариш, като помагаш на хората в нужда.
- Господи, казал човекът, не искам много, а малко, - само любов в сърцето и чиста съвест.
След тези думи човекът се събудил. И разбрал, че животът му едва сега започва.

http://sourteardrop.blog.bg/izkustvo/2015/06/15/za-nepoznata-bojiia-liubov.1369170



Тагове:   божията любов,


Гласувай:
9
1



1. ravramov - Наистана невероятна и трогателна притча!
22.06.2015 13:29
Също като евангелската за богаташа и бедния Лазар. Слава на Тебе, Господи!
цитирай
2. dimat - Благодаря,за поучителната и отрезвяваща човека притча!
22.06.2015 19:26
Благодаря и на автора и на г-н Григорсимов,с пожелание за много здраве и да ни отрезвяват по-често с такъв вид четива!
цитирай
3. didanov - Благодаря
23.06.2015 20:58
За поуката не всеки ден се занимаваме с такива мисли
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 12745105
Постинги: 3668
Коментари: 6575
Гласове: 7412
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031