Сега ще преминем към същността на символното богословие. Ще разкажем в общи линии, какво представлява половинката от изгубеното православно учение. Тази наука е средство за връзка с духовния свят. Което и позволява да се изучава невидимата реалност, на научна основа. Богословието е наука, и изначално е било така. Има Небесна Църква, има и земна. Това са двата компонента от процеса за изграждане на Горния Йерусалим. Земната Църква е жертвеник, където се пекат духовните тухлички, а по-нататък те се предават на Небесната Църква, която от тях и строи Царството на Вечността. Символното богословие е средство за комуникация, средство за взаимодействие и организация на всичките процеси, протичащи във вселената. При което, това средство, не е само връзка, но и енергия. Чрез познаване принципите на живота в духовния свят, човек получава благодат. Символното богословие може да се сравни с електричеството. Представете си, какво ще стане, ако спре тока в страната. Ще се изключат телефоните и интернета, ще спре транспорта и заводите, и ще настане хаос. Страната ще стане неуправляема. И точно в такова състояние е сега нашата Православна Църква. Тя е отрязана от небесната енергия. Църква има, а системна връзка със Светия Дух, сега нашият народ няма. В древната Църква, епископите, на всяка проповед съобщавали или предавали нещо ново, непосредствено от Бога. Защото умеели да виждат и слушат духовния свят, умеели да владеят изкуството на символното богомислие. И ако символиката се изземе от православното богословие, тогава богословите ще престанат да са богослови. Защото рибата може да е само „първа свежест“, т.е прясна. Синодалната църква няма знание за езика на православната символика, което значи, че сега у нас няма богословие. Това, което сега се назовава с тази дума, означава съвсем друго. Сега богословието е наука, която изучава, не самия предмет, не Бога, и не непосредствено – Небесното Царство, в директен контакт, а изучава богословите, които някога са се занимавали с богословие. И в действителност, нашето богословие сега е наука за богословите, а не за Бога. Ето каква лукава подмяна е извършена. И затова положението в нашето богословие, меко казано, не е много добро. Църквата не знае думите, които могат да обърнат народа към Христа. На хората им е интересно да слушат живото Слово Божие, а не напечатано или препечатано сто пъти, от книги, написани, да речем, даже и от светите Отци. Защото това е било казано в съвсем друг исторически контекст. На хората им е интересно да знаят, какво мисли Бог, конкретно за сегашната ситуация, за света, в който сега се намираме. Това, което сега се нарича „академично богословие“, в действителност е мъртва риба, или оглозган скелет от риба. И затова сега у нас е бардак, и в Църквата, и в държавата ни. Защото цялата ни социална, народна система не е систематизирана около Бога-Слово. Обществената сисема може да е само една, такава, каквато изначално я е създал Господ. А Господ е създал такава обществена система, каквото е и собственото му тяло. И затова тя трябва да се систематизира по различен начин, от това, което се случва сега. Затова и народът е разобщен, и всичките ни дела се разпадат, и визията за обществото не се развива. В древните времена народът се тълпял в храма, защото за човека няма нищо по-сладко, от тайнствената, сакрална Божия Премъдрост. В книгата „Премъдрости на Сираха“ е казано: „Пристъпете към мене, желаещите ме, и се насищайте с плодовете ми, защото възспоменанието за мене е по-сладко от мед. И обладаването ми е по-приятно от медени пити“. А сега това го няма, народът не иде в църквите, защото синодалното богословие ни храни с вмирисани рибени кости.

http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_12961/

Превод, Григор Симов