Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2015 13:50 - Съеременната действителност през очите на светогорци! Потресаващи откровения на бивш ислямски терорист
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1900 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 19.10.2015 13:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Боко Харам е ислямска терористична организация, която е най голямата заплаха за Нигерия. Откровенията на Насир Исияку, бивш член на тази организация, пред християнска аудитория в Гана, свидетелстват с ужасяващи подробности за дейността на структурите на Боко Харам. (Ghana News, 13/08/2013)

Исиаку разказва за бившия си живот, като убиец, и внезапното му обръщане към християнството.

"Нашите инструктори ни учеха, че колкото повече християни убием, толкова по-добро място си осигуряваме в Рая. Аз постъпих в Бафарава Исламик Център, 2010 г. където учихме арабски език. Всяка година около двадесет членове отиваха в Иран, където е командването на организацията, за специално обучение. Нашата организация се нарича шиитска, но заедно с Боко Харам, ние участвахме в етнически чистки.

Името Боко Харам означава „западното образование е грях“. Има и други престъпни организации в състава на Боко Харам. Аз зная за съществуването, най-мако, за шест от тях.

Когато научавахме, че една от тези групи се готви да нападне християните, ние се присъединявахме към нея. Моята организация е била създадена още преди раждането ми. Тя наложила своите закони на север (в Нигерия), по време на военния режим на Абака, и до днес продължава да ръководи многобройните разклонения в региона.

Ние присъстваме в мнозинството от северните провинции, и главно в регионите Кастина, Кадуна, Замфара, Кано, Баучи, Борно, Гомбе, Зариа. Понякога, когато решим да нападнем християните и да посеем ужас в домовете им, ние наемаме автобус, за да превозваме оръжието, което използваме против неверниците. Ние ходехме с членовете на Боко Харам всеки път, когато те решаваха да предпприемат клане на християни или войници, понеже знаехме, че последните са убивали наши братя в Маидугури, Йобе и Потискуме.

Аз бях един от доверените лица на групата, понеже проявявах верност и послушност. Имах таен офис, където приемах представители на нашите спонсори, когато отсъства началникът ни, и се грижех за нуждите на всеки от нашите членове. По тази причина не можах да участвам във всичките атаки срещу християни и войници. Нашето командване ни подготвяше психологически и ни промиваше мозъците, за да нападаме християните, като врагове на Алаха.

Колкото повече християни убивахме, толкова повече се надявахме да попаднем в Рая. Повечето занятия се провеждаха нощно време, около 10:00 ч. в градината на ислямското училище. Некои от занятията имаха странен вид. Ние пиехме специална вода, наричана от някои „духовна вода“, защото тя беше необикновена. Ние приемахме и посетители, които по нищо не приличаха на човешки същества. Те се държеха странно. Нашите командири искаха от нас да произнасяме откъси от корана, за да се появят тези посетители. Сега мисля, че тази практика е била дяволска. Появяваха се 3 или 4 посетители, напомнящи човешки същества, но в действителност не бяха такива. Те ни въодушевяваха с чародействията си, подготвяха ни да изпълняваме нашите задължения и искаха от нас, да сме силни борци.

Нашите командири ни даваха всякяква материална и финансова помощ, за да ни ободряват. Превозваха големи суми пари, в селскостопански машини и ни караха да купуваме оръжие. Много от доставчиците идваха от регионалните щабове. Имаше един човек, станал известен в Бейелса, който, макар да беше християнин, даваше финансова помощ за нашата борба. Аз бях заместник командир и всеки път, когато началникът ни отиваше в Иран, аз трябваше да ръководя организацията и да приемам хората, които ни финансират. Така започнах да разбирам, какво всъшност става. В началото планирахме да избием всички християни в Кадуне, преди да се заемем с останалите християни, на юг. Преди всяка операция ние пиехме „духовна вода“ и с нетърпение искахме да извършим зло.

Тази духовна вода ни правеше много опасни. Караше ни да убием човек, по най-дребна причина. Водата ни даваше сили и ни пазеше от куршумите на пистолетите и автоматите. Когато пиехме тази вода, куршумите не ни застигаха. Нашите командири имаха пръстени, притежаващи тайнствена власт. Осем избраници трябваше да получат такива пръстени, които им даваха всичко.

Не помня колко човека съм убил. Ние взимахме оръжие в ръцете и стреляхме право в хората. Когато предложехме на някой от жертвите да стане мюсулманин, а той отказваше, ние го колехме, като овца. И като убиехме неверника, събирахме кръвта му в малка чашка и я пиехме. Така призракът на убития не можеше да ни се явява на сън. Когато не ни се пиеше кръв, ние само потапяхме пръст в кръвта и я поднасяхме до устните си. И това беше достатъчно да попречи на призрака, да ни се явява на сън.

Ние убивахме християните, защото вярвахме, че по този начин ще можем да влезем в рая и да сме с Алаха. Командирите ни четяха откъси от корана, където намираха оправдания за престъпните си действия. „О верни, не приемайте за приятели враговете ваши“. „Верните бяхме ние – мюсулманите, а „врагове“ - християните. Ние имахме много командири и спонсори. Последните бяха богати нигерийци, а некои от тях бяха в правителството. Ако ви кажа имената им, ще помислите, че лъжа. Некои членове на правителството, и сенатори, горещо ни подкрепяха. А некои бяха и членове на нашата група. Ние често ги канехме, за връчване дипломите на студентите.

Понякога ходехме в града, за проповед и привличане на нови членове. В такива случаи носехме червени шапки, бели фланенлки и панталони. А когато слагахме черни шапки, това означаваше, че се готвим за бой. Нашето движение проникна в органите на властта на Нигерия. Ние имахме наши членове от полицията и армията. Тези наши братя значително ни съдействаха, когато решавахме да нападнем християните.

Ние действахме с голяма секретност. Моят кървен брат, който не беше член на сектата, не знаеше, че аз съм такъв. На никого от моите близки не казвах за принадлежността ми към сектата, понеже те не споделяха гледищата ми за християните.

Командирите ни съветваха винаги да имаме в себе си нож или оръжие, и да имаме разрешително за носене на оръжие. Аз съм роден в Кадун. Там е истински рай за многобройните ислямисти – терористи от Нигерия. Преди да отида в шиитската школа, аз взех участие в много нападения над християни, по време на които ние избихме твърде много хора. На християните в Сокото сравнително им провървя, защото един (наш) религиозен лидер излезе в тяхна защита, и ние от уважение към него, ги оставихме живи.

Мъжете от Боко Харам преминават обучение в Афганистан. Не зная, чували ли сте за организацията на талибаните, чиито членове жертват живота си и извършват нападения, като смъртници. И точно те обучиха членовете на Боко Харам. Групи от по 60 човека редовно отиват в Авганистан, където ги обучават да са терористи – смъртници, да изготвят самоделни бомби, да водят бой и т.н. Там ги снадбяват и със съвременно оръжие.

От как посветих живота си на Христа, бях жертва на много заплахи от страна на сектата. Една вечер исках да отида на вечерня, с приятеля си Матей, с когото живеем в една къща. Но аз почувствах умора и реших да остана в къщи. През нощта някой почука на вратата. Гласът на човека зад вратата напомняше гласа на Матей. Но някаква сила ми пречеше да отворя вратата. Сърцето ми биеше мнго силно и аз изведнъж помислих, че това може да е някой от враговете ми, който е дошел да ме нападне. Аз нямах сили даже да се помоля, и само мърморех „огънят на Светия Дух, огънят на Светия Дух“, дотогава, докато пришълецът не се махна и не чух лай на кучетата, далече от нас.

Когато Матей се върна от църквата и поиска да му отворя, аз испаднах в паника и подозирах всички. Аз му исках обяснения за предишното му нощно посещение, и докато не чух отговора му, че не е имало никакво посещение, не му повярвах. Можеше даже и да го убия. И след този опит за покушение срещу мене, аз почти не излизах на улицата, защото знаех, че членовете на сектата ме търсят. Но в края на краищата един свещеник се погрижи да отида да живея в неговото село.

Според мен, всичките християни в Нигерия ги чака смърт. И само Бог може да спре Боко Харам и всичките останали ислямистки терористични организации, борещи се срещу християните.

Благодаря на Бога, че станах християнин и че не съм повече член на тази престъпна организация. Честно казано, аз бих предложил на християните да се готвят за война, да се запасяват с оръжие и да се готвят за бой.

Ислямистките секти са подготвени за война. Аз вече предвиждам смъртта на всички християни в Нигерия, понеже зная, колко добре са подготвени ислямистите, и с каква решителност те са готови да стигнат до крайност, - до пълното унищожаване на всички християни в Нигерия.

Беше 6 март, когато се случи срещата, която промени целия ми живот. Ние излизахме да се помолим всеки петък и събота, и аз започнах обичайното си очистване, преди извършването на вечерната молитва. Тогава се случи нещо неочаквано. Видях пред себе си мъж в блестящи одежди. Присъствието му така ме изплаши, че избягах в офиса, разплисквайки водата от съда, който държех в ръка. Приятелите ме питаха, каквосе е случило. Аз им описах видяното, но те не бяха видяли нищо. Аз пак се върнах на мястото, където се появи пришълеца, но мъжа в бяло вече го нямаше. Същата вечер, когато заспах, същият мъж в бяло облекло, пак ми се яви. Ужасен, аз започнах да викам. Дотичаха приятелите ми и аз им разказах за кошмарния си сън. Командирът ми каза, че мъжът в бяло е дяволът и ме поведе при тълкувателя на корана в Гомбе, който четял молитви за прогонване на бесовския пришълец. След молитвата моллата ме увери, че нищо повече няма да може да ме безпокои. И че мога да се връщам в базата си.

Но следващата нощ, мъжът в бяло се появи отново и ми каза: „Бог те е избрал“. И той го повтори три пъти. Аз изпаднах в шок и с виковете си събудих другарите. Но този път ги излъгах и казах че нищо не се е случило.

Следващата сутрин отидох при приятеля си – бръснар, и след като ме подстрига му разказах за срещата си с пришълеца. Бръснарят си призна, че е християнин и каза, че мъжът в бяло трябва да е бил Христос, който ме вика при Себе си. А аз го попитах: „Защо точно мене?“ И тогава той ме попита, готов ли съм да дам живота си за Христа и да служа на Бога. И аз веднага отговорих утвърдително, и сам се учудих на отговора си.

След обръщането ми в Християнството аз станах друг човек. Имах чувството че съм се очистил от мърсотия, като след баня. След това събитие ходех по улиците, като безумен. От тогава чувствам униротворение, не вземам наркотици и се чувствам добре. Не ми беше лесно да напусна сектата, понеже ние се подлагахме на дяволско посвещение, което ни превръщаше във фанатици. И само с помощта на Божията Благодат, можах да се отърва от сатанинската организация. Когато бях още член на секата, един от ръководните членове на Боко Харам на име Шуаиб, напусна сектата. Аз бях един от тези, които се заклеха да го убием, ако ни попадне на пътя.

Призовавам бившите си приятели да променят разбиранията си. Аз разбрах, че като убивам християни, няма да попадна в Рая, а ще бъда осъден в Ада. Готов съм да живея по християнски, в служба на доброто.

 

Източник: Daily News Star, Ria Nowosti, Observatoire de Cristianophobie, dreuz.info

 

 

Превод, Григор Симов, от руската версия на

журнал ВОАНЕРГЕС

- интернет издание на манастира Есфигмено, Света Гора – Атон




Гласувай:
9
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13046381
Постинги: 3672
Коментари: 6584
Гласове: 7467
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031