Четри години в Сирия убиват хора. И не само вдигналите се в защита на законното правителство. Убиват жени, старци, деца. Мъжете убиват просто защото са мъже. Убиват журналисти. Убиват сътрудници на хуманитарни организации. Убиват специалисти в промишлените предприятия.


Четри години взривяват Интернет с видео, с отрезани галви. В т.ч. и европейци. Но най-главното е, че Европа се задъхва от вълни бежанци. И не само от Сирия. Но от всичките страни, до които се докопаха американските и европейски "демократизатори".

И ето че извднъж европейските политици "прогледнаха". Особено умилително е, че проглеждането им дойде, чак когато започнаха да бият тези, които режеха глави пред камери. И наистина руските ВКС ги бият методично, целенасочено и жестоко. Бият ги частите на сирийската армия. Бият ги отряди на кюрдите. Бият ги подразделения на иранската армия. Даже и европейците бяха принудени да започнат уж реални атаки срещу бандитите. Бомбардираха сватби и болници, и вече никого не убеждават в сериозните си намерения.

И сега, защо ли започнаха нова вълна от информационната война против Русия? Защо днес "мастодонтите в политиката" заложиха на явни лъжи в тази война?

Командата към "независима" Европа дйде от Вашингтон. Първ за убити мирни жители заяви именно представителят на Държавния Департамент на САЩ Марк Тонър. При което беше интересно за мислещите хора, как прозвучаха тези напълно не мотивировани заявления, на фона на авиоударите по болницата "Лекари без граници". Но американците не се затрудняват особено, да доказват твърденията си. Дстатъчно е да ги кажат.

Продължител на загрижеността за "мирните жители" стана канцлерката на Германия, Ангела Меркел. И всичко по старата схема. Само думи, основаващи се на думи. Но важното е, кой го казва. И как.

Какво се случи? Мисля, че началото на атаките срещу Русия трябва да се търси в Женева, и по-точно, в провала на переговорите за Сирия...

Преговорите бяха нужни, не само на сирийците или идиловците. Преговорите бяха нужни преди всичко на американците. Вашингтон прекрасно разбира, че влиянието на САЩ в региона пада катастрофално. Регионът все повече и повече им се "изплъзва". И задачата на переговарящите се свеждаше до това, да склонят Русия към второстепенна роля в коалицията на западните страни. Москва трябва да стане един от съюзниците, и нищо повече.

А после, раздялата на Сирия, по югославския сценарий ще е на една ръка разстояние.

Защото за никого не е тайна, че Сирия, като държава, на западните карти вече я няма. И Асад, като президент, също го няма. Малко оставаше.

Но надеждите за "мекост" на Русия не се оправдаха. Кремъл днес е самостоятелна политическа и военна сила. И бившите васали на САЩ вече поглеждат към Москва. Даже правят прозрачни намеци, че не са против да се върне статуквото в отношенията им с Русия.

Освен това, ако погледнем на картата на бойните действия, става разбираемо, че не са разтревожени само от рязкото увеличаване на бежанците. Става разбираема и активността на политиците, именно за района на провинция Латакия.

Защото провинция Латакия е най-удобният логистически център за снабдяване на бунтовниците. А и за извоза на сирийските богатства в Турцию. Не е единственият, но е най-удобният, най-оборудваният и най-устроен. А првземането на главния град ще даде възможност на Асад да започне настъпление, вече срещу "столицата" на бандитите. Международният авторитет на Асад тогава ще се вдигне дотолкова, че да се говори за Турция и Ердоган ще е смешно.

Сега лагерите на бежанците се ползват за прикрване на бойците - бунтовници. Точно така е, защото удари по такива лагери няма да се нанасят. А виж, транспортиране на ранените, доставки на боеприпаси, под маската на хуманитарна помощ и ротацията на бойците, под такова прикритие, ще е удоволствие. И тези лагери ще се създават от турците.

Това, което става сега в Латакия, може да се нарече сирийска "курска битка". Армията на Асад е захапала бунтовниците за гръбнака и скоро, с голяма вероятност, гръбнакът им ще бъде прекършен.

Какво ли ще предприеме западът в тази ситуация? Какви действия са най-вероятни?

Да се говори за пълномасщабна война в Сирия, с помощта на армията на каквато и да е трета страна днес не се налага. Колкото и да се пъчат арабските шейхове, те няма да рискуват, да вкарват свои армии на территориата на Сирия. Такива подразделения автоматически ще станат мишени за ударите на руските ВКС. Всякакви въоръжени хора на территорията на Сирия, без покана от президента на тази държава ще са незаконни. А и е съмнително, че Асад спокойно ще наблюдава такова нахлуване. Бойният дух, а и снадбяването на армията днес са увеличили. Сирийците се научиха да побеждават.
..................

И така: Авторитетът на Русия расте. И ненавистта към нас от страна на бившите лидери в световната политика, естествено, също расте. Днес главното е да преминен "брода", без да не сменяме конете в средата на реката. Щом сме заявили, че се връщаме в голямата политика, трябва да идем до края. А крокодилските сълзи, които се леят от очите на западните политици, не трябва да ни тревожат. Крокодилът плаче, не защото му е жал за някого, а само за да вижда по добре следващата си жертва.


Автор Александр Ставер

http://novorus.info/news/policy/45204-kogda-krokodily-plachut-pochemu-zapadnye-politiki-tak-ozabotilis-sudboy-mirnogo-naseleniya-v-aleppo.html

 

Превод, със съкращения, Григор Симов

da