БЪЛГАРСКИТЕ РУСОФИЛИ СА ДВОЙКАДЖИИ ПО ИСТОРИЯ

С идиотските си прояви и пълната липса на критичност и самокритичност българските русофили заемат почетно място в учебниците по психиатрия. Също като комунистите, за които испанските лекари-психиатри още  преди 80 години го доказаха.

Прочетете долните редове и ще разберете.

В нашите учебници по история пишеше за битката при Никопол през 1396 г., но не пишеше, че тя е между войската на унгарския крал Сигизмунд и османските войски. Българските историци подличко премълчаваха това и дори на по-късен етап се опитваха да доказват, че унгарците искали да ни „поробят” и бастисат. Но самият факт, че Иван Срацимир възстановява суверенитета си и възстановява Видинското царство след като е бил васал на османлиите още от 1388 г. говори точно за обратното. Другата фалшификация е, че през 1396 г. България пада под османско владичество или както с яростно викане русофилите го наричат „Турско робство”.

Защо русофиите толкова държат да бъдат роби е известно само на една част от психиатрите, които не са русофили.

Истината е, че последната българска земя, която все още е българска е Карвунската хора. Тя пада през 1400 г. Известно е, че крал Сигизмунд избягва надолу по Дунава след загубата на битката при Никопол и няколко месеца се крие в крепостта Карвуна, която е била все още българска. Би ли се крил там, ако крепостта е била турска?

Ако говорим за български територии тогава, които сега не са в гранците на днешна България, последната българска територия е Белградската крепост, която пада през 1421 г. Така истинският последен цар на Бългаия се оказва, че не е Цар Иван Шишман, нито цар Иван Срацимир, а неговият наследник цар Константин II Асен.

Оборването на старите руски имперски митове е много важен процес, защото русофилите се хващат именно за тях.

Установяването на гореспоменатите факти, обаче, не трогва българина и в резултат на това унгарофили у нас няма. Поне в съизмерими с русофилството размери.

Но това е само началото.

У нас няма и полонофили. А поводи за това има.

През 1442 и 1444 г. Крал Владислав III Ягело Полски Варненчик прави два похода за освбождението на България от османско владичество заедно с трансилванския воевода Янош Хуняди, когото в българския фолклор ласкаво наричат Янко Маджарина. По това време австроунгарската империя няма династия на власт и империята се представлява от полската династия. Младият крал Владислав дори губи живота си при атаката на Варненската крепост, но това не трогва българите и в резултат на това полонофили и маджарофили-няма.

Не бива да се пропуска и бунтът на полу българския и полуосманския шейх и богослов Бедредин Семави, който през 1416 г. въстава срещу султана. Той проповядал равенство между християни и мюсюлмани и в редиците на войскта му преоблдавали войни-българи и християни. Неизвестно защо този исторически факт се заобикаля от българските „историци”, което налива масло в картерите на русофилите. За Шейх Бедредин има и великолепна книга от вече покойния български писател Гео Донев, но кой да чете, след като четенето на такива книги съсипва кремълските митове и легенди за „Освобождението”

А къде е Русия по това време?

По това време Русия е голяма колкото плюнка на камила в пустинята Сахара. Московското царство още си бърше езика, за да забрави вкуса от задника на Чингис хан, който е изгонен и разбит от Волжска България. В резултат на което Иван Грозни подло ги напада и бастисва.

Но това русофилите не искат да знаят. Те са петимни да заплюят братята си българи от Волжска България защото са приели исляма, но са готви да ближат руско-монголските задници на московците само защото са християни. Да убиеш в себе си генетичния, племенния инстинкт и да го замениш с придобит християнски е завидно постижение с обратен знак. Още повече, когато и с просто око се вижда, че българинът и особено русофилът не са съвсем  християни.

Това, което направиха полските дипломати на 3-ти март, рецитирайки стихотворението на Ботев „Хаджи Димитър” руски посланик няма да направи посмъртно, независимо колко е пиян.

Дядо ми навремето казваше:

„От циганин кисело мляко, от умрял писмо, от милиционер пот, от поп сълза и от курва запис-не чакай!”

Аз бих добавил:

И от руснак разум и благодарност!

!

Что тут спорить? Всё понятно! Всё давно всем объяснили.
Объяснили очень внятно! И конкретно: "или", "или".
Мы всех лучше, всех умнее, всех добрее, и мудрей.
Пусть орёл бля, двуглавый реет, над простором всех морей.

Здесь не может быть ошибок, ошибается пусть враг.
Он, как змей: хитёр и гибок. Он – распространяет мрак.
А мы хуярим только светом, из любви и доброты,
А те, кто не уверен в этом, пусть закроют свои рты!

Наша честность всем известна! Если нет - то и хуй с ним!
Сейчас её мы повсеместно, честно, бля, распространим.
Пусть прессует прессом пресса льёт ушаты наглой лжи!
Кто тут, сука, блядь агрессор? Где, бля? Чё, бля? Докажи!

Припев:
Ты в Интернете оставляешь
Так много времени и сил.
Ты всё Россию прославляешь.
А лучше б мусор выносил!