Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04.2016 11:32 - Шест истории за силата на Кръста.
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1404 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.04.2016 11:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Искаш ли да се заема с тебе, — предложи ми позната екстрасенска, - от голяма любов и – напълно безплатно.  — Аз вече толкова хора съм излекувала! Мога от разстояние да правя операции.

Съгласих се от любопитство, и тя започна да прави пасове с ръцете си, на метър от мене, а после каза:

— Не мога: нещо ми пречи. На тебе има нещо метално, и трябва да го свалиш.

— На себе си имам часовник, карфица и кръст.


image

— Часовника и карфицата може да останат, но кръста много пречи. Изобщо не виждам нито един орган...

Отказах да си сваля кръста, поради нелогичността: Нали метала си е метал, но единия пречел, а другия, не.

И чак по късно разбрах, защо «много пречи». Година след експериментите попаднах на статията «Опиумът на безверието ни разлага» от игумен Ефрем. И в нея имаше следните изречения:

«Съвременната младеж, лишена от вяра, а често и от благодатта на светото кръщение, с помощта на зомбирането се превръща в управляема тълпа, която могат да я ръководят неколко силни магове-екстрасенси. Зомбирането, т.е. бесовселяването (обземането от бесове), екстрасенсите го правят с помощта на тайни заклинания, омагьосани вещи и особени пасове с ръце. Но кръста им пречи, и с него им е много трудно да работят, понеже привлича благодатта Божия, върху човека и не дава на демоническата сила да прониква в тялото. Ето защо екстрасенсите винаги искат да се сваля кръста».

Записано от автора, по думите на разказвача.

***

Черният пес

1998-ма година две жени вървяхме по междуселски път. Наоколо жива душа няма. Изведнъж на един разклон, гледаме, към нас лети кралски дог, задавяйки се от лай. Стопанинът не се виждаше. Явно бе пуснал кучето да се разхожда и седеше някъде в сенките. В мене всичко се преобърна. Да се бяга е безсмислено, а и няма къде да се скриеш.

— Не бой се, — каза спътницата ми и перекръсти кучето, което беше вече на три метра от нас, — "В името на Отца и Сина и Светаго Духа! Спри!"

Кучето застина, като заковано, и млъкна.

Записано от автора, по думите на разказвача.

***
Странното вино

— Неотдавна с мен се случи такава история, че ако някой ми я беше разказал, и аз нямаше да повярвам, — каза един посещаващите нашата църква.

— Ти знаеш, че аз ходя от време на време при една бабичка, майката на двама мои съученици - близнаци, които починаха преди неколко години, от глад. И двамата бяха неженени, така че майка им остана напълно сама. И за да може някак си да преживява, тя преписала тристайния си апартамент, на съседи, за да я навестяват и да я хранят. Те, естествено, не се престарават, но все пак и дават някакви продукти. И, разбира се, чакат с нетърпение, кога ще я погребат.

На тях никак не им харесваше, че ходя при бабата, защото разбираха, че така тя не е сама. Разказах малко за тази ситуация на моя духовник, а той каза: «Бъди внимателен, защото и тебе ще те убият». А той никога не казва нищо, току така. Учудих се, разбира се, но не го възприех, като предупреждение.

Отивам аз при бабата, на един църковен празник, и тя извади от някъде една бутилка вино. «Хайде, — каза, — да поменем моите деца». А аз, естественно, от вино никога не се отказвам. «Давай», — казах. А бутилката нещо не ми хареса. Взех я и я прекръстих - по всички правила. И какво мислиш — виното промени цвета си, пред очите ни! И стана някакво мътно-червено.

— Откъде взе тази бутилка, — попитах я аз?

— Съседите отдавна я дадоха, но все нямяше повод да я отворя, — отговори тя.

Що за вино е било това, не стана ясно, но не пихме от него. Какато се казва: - който се пази, и Бог го пази.

После разказах този случай, на духовника си. А той приема подобни неща, като разбиращи се от самосебе си: «Добре, че си я прекръстил», — каза той.

Записано от автора, по думите на разказвача.



Мъжът ми умираше от рак

Разказва Лали П.

— С примера, с моя мъж, Господ ми показа, колко важно е да се носи нателният кръст.

Мъжът ми умираше от рак, а аз се разкъсвах между него и двете дечица. Всяка нощ той стенеше от болки. Самият той се мъчеше и не спеше, и на мене не даваше да спя. Денем едвам се придвижваше на патерици.

На 19 декември му се явил свети Никола. И забележете, именно в неговия си ден, в пълно облечение, и казал: «Йоане, сложи си кръста и не го сваляй».

И много строго го повторил още неколко пъти го.

Сутринта мъжът ми разказа съня, или видение, и аз веднага се хванах за идеята:

— Сложи го! Непременно го сложи, — му казах! А той само отмахва с ръце:

— Остави го. Как може да помогне кръстът, когато и от обезболяващите няма полза?!

А тогава нямяхме и пари за лекарства. Бяхме много зле. Той художник, аз безработна, медцински работник, с малки деца. Ходех тогава по разни хуманитарни организации и просех, кой, каквото даде. И някакси преживявахме.

Та, с две думи, едва го уговорих да си сложи кръстчето. Това стана вечерта. И не помня как се унесох в сън, след неколкото безсънни нощи.

Сутринта скочих в просъница: «Как ли се е мъчил без мене!» и бегом в спалнята. Гледам, той седи спокоен и радостен.

— Как си? — питам.

— Добре съм, нямаше болки.

И след немного време, тихо почина.

После разказвах тоя случай на един свещеник. А той се усъмни. «Това видение е от тъмните сили, — казва. Те могат да приемат всякакъв образ». Но аз не съм съгласна с него. Нали, не здравите имат нужда от лекар, а болните». На свети Никола му е жал за всеки, та и за нас, грешните, - още повече, с гордостта и скептицизма ни.


От тогава аз нося кръста на мъжа си, бе да го свалям.

Записано от автора, по думите на разказвача.

***

«Свидетелите»

Мнозина мислят, че стопроцентов атеиста е по-лесно да го обърнеш в пътя на истината, отколкото сектант. Но тази история е щастливо изключение.

— От както се помня, все ме влечеше към Богообщение, макар за това да нямаше никакви външни причини, — разказваше възрастна жена.— Даже в семейството ни беше забранено споменаване за Бога.

— Свидетелите на Йегов влязоха в живота ми случайно. У нас идваше една жена с племенницата си. Те по някакъв начин бяха разбрали, че думите им намират отклик в моята душа. Такива хора има много в тази секта. Самите те са отровени с това лъжеучение, и другите дърпат в своята погибел, свято вярвайки, че вършат богоугодно дело. А биха могли да са между найдобрите посетители на нашата черква, — толкова искрено е желанието им да служат на Бога.

Мисля, че хората попадат в тази секта, защото «свидетелите» изпреварват с проповедите си православните свещеници. Макар че именно в Църквата човек се ражда духовно.

Срам ме е да си спомням, но и аз преди ненавиждах свещениците. Ходех от врата на врата и погубих много души, повеждайки ги по неправилния път.

Поради тези грехове семейството ми се разпадна, и много близки хора се отдърпнаха от мене. Но Господ ми изпрати помощ, в лицето на дъщеря ми. Отношенията между нас се изостриха, защото заради дейността ми, аз рядко бях в къщи и сведох до миниму нашето общуване. Всяка сутрин намирах под възглавницата й, голям кръст, което за мене беше направо ужасно.

Скоро дъщеря ми попадна в катастрофа, и намирайки се между живота и смъртта, беше нужно да й се прелее кръв.

Когато отидох за операцията, там, сред роднините видях и моите «духовни сестри». Те категорично настояваха да се откажа от переливането, понеже «в Библията това е забранено». На мен ми притъмня пред очите и изгубих съзнание. И в безсъзнание чух гласът на Света Богородица: «Спасявай дъщеря си и носи този кръст!» И аз видях в Пречистите й ръце същия този кръст, който намирах сутрин под възглавницата на дъщеря ми.

Така ние се спасихме. Но с това не всичко приключи. Бившите «братя и сестри» започнаха да ме притискат психологически. Аз се колебаех, как да постъпя. Врагът не искаше да ме изпуска. Тогава дъщеря ми доведе у нас своя духовник. На неговите гръди аз видах сияещ кръст и си спомних видението /на Света Богородица/.

Поклоних му се и поисках благословение.

Записала Манана Туаева
Журнал «Карибче» 07.01.2015

***

Таванът

Това се случи пред очите ми. Приятел поиска да съм кум на сина му, и аз с радост се съгласих. Момчето беше на 10 месеца и беше толква весело и спокойно момченце, че баща му казваше: «Изглежда не чувства ни студ, ни болка. У нас расте истински воин!»

След кръщавката подредиха масата, а момченцето сложиха да спи.

— «Като му сменях дрехите, му свалих кръстчето и после забравих да му го сложа» - каза майката. Аз веднага станах и казах: «Аз съм му кръстника — позволете аз да му сложа кръстчето!»

Влязох в спалнята и много внимателно му сложих кръстчето, но той веднага се събуди и заплака — до толкова, че плачът му премина в истерика.

На виковете на детето дотича майка му, но каквото и да правеше, никак не можа да го успокои. Влезе изплашеният баща и взе синчето си в ръце, но той не се успокочваше.

Тогава той го внесе при гостите край масата, момчето веднага спря да плаче и започна да се усмихва.

— Иди че разбери, какво е искал, — учуди се майка му.

— Искал е да попирува с нас, сестро, — пошегува се разпоредителят на празненството.

Но още не беше завършил думите си, когато се раздаде някакъв силен шум, цялата къща се разтресе и от вратата на спалнята нахлу облак прах. Когато погледнахме вътре, точно над креватчето на детето беше пропаднал тавана. Куп огромни парчета мазилка лежеха на неговата постеля, и наоколо по пода.

Благодатта на току що сложеното му кръстче е накарала детенцето да заплаче, и с това го спаси.

Эльдар Майсурадзе
Газета «Квирис палитра», 14 мая 2007 г.

Събрала и подготвила Мария Сараджишвили

1 април 2016 г....
http://www.pravoslavie.ru/92024.html


Превод, Григор Симов




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 12109556
Постинги: 3633
Коментари: 6493
Гласове: 7335
Архив
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031