Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2016 15:05 - Обръщение към православния народ на монаси от Успенския манастир, РПЦ МП във връзка с "Хаванската уния". logoslovo.ru
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3483 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 26.04.2016 18:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Простете ни, възлюбени во Христа отци, майки, братя и сестри наши!
Простете, че ние недостойните, дръзваме да представим на вниманието ви некои мисли, които не дават покой на сърцата и духа ни, от както се случиха известните на всички ни събития, от февруари 2016 година.
За никого не е тайна фактът, че документите, донесени от Шамбези, от Светейшия патриарх Кирил, и последвалата след това, подготвяна в най-строга тайна, среща, наречена в екуменическите кръгове “среща на хилядолетието”, хвърли в недоумение, а после и в шок, тази част от Православния народ, която, въпреки всичките усилия на филокатолиците сред свещенослужителите, управляващите Архиереи и най-различните ”свободни зидари” /юдомасони - сатанисти/, така и не беше зарзена с погубващата отрова на екуменизма.

 

image

«Всемирният Съвет на Църквите за нас е общ дом за идващата Единна църква»
(митрополит Кирил)


 

image
Народът е за истината...

Мнозина от управляващите Архиереи и до сега не могат да се съвземат. Изпокриха се в крехките си черупки на неведението, или заровиха глави в пясъка, като известните птици Божии, в напразна надежда да ги отмине, без да ги види “рикащият лъв, търсещ кого да погълне” (1Пет. 5.8) … Но няма да ги отмине...
И ничия къща, ако ще и да е на края, няма да остане незасегната…
Хубаво е, разбира се, смирено да казваме пред Бога, че Господ всичко ще уреди… Угодни са на Бога признанията за собственото ни недостоинство, угодни са и на хората, онези които казват: “кой съм аз, та да...”, но това върши работа, само когато всичко е наред, а не когато вече гори домът на Отца ни.
Господ, разбира се, накрая всичко ще уреди, но къде тогава ще се окаже всеки един от нас?
Ереста е подобна на огъня геенски. Даже е началото на този пламък...

 

Не ни се побира в съзнанието, и не ни се вярва, че може просто така да изхвърлим на бунището повече от двехилядолетната история на Православната Църква, и да отхвърлим, като ненужни, догматите и правилата, установени на Седемте Свети Вселенски Събора, и да подгазим заветите на Светите Отци, и при това, лукаво да се позоваваме на Светото Предание.
Това са показателните методи, с които тази пагубна зараза прогресира.
Ако погледнем, даже и не много зорко, защото не се и налага, понеже никой почти нищо не скрива, - пред очите си ще виждим класически пример за йезуитско лицемерие.
Впрочем, няма и нищо достойно за чудене, защото Хорхе Марио Бергольо /сегашният папа Франциск/, роден 1936 г., двадесет и две годишен станал член на ордена на йезуитите, и сега е йезуит с полувековен стаж. Всички ние помним уроците от историята и, повече или по-малко, имаме представа за морално-нравствените критерии от живота на този древен монашески, римо-католически орден. (А всичките т.н. ордени и ложи, вкл. тамплиерите, са юдомасонски - сатанински!! Г.С.)

Накратко, за морала и средствата на ордените: Използвай всяка възможност, защото всички средства са добри за постигане на целите. Прегазвай и подгазвай всичко и всички, щом е за постигане целите, и е за благото на ордена.
Да, те са професионалисти, но делата им, през цялата многовекова история на съществуването на ордена, говорят сами за себе си…

 

Да погледнем сега делата на достойните им братя и последователи, които сами са се определили, кой, кой е.
Какво ще видим, ако погледнем поне немногото им дела, които са на повърхността? Ще видим неотдавнашното “Офицялно разяснение на Отдела за външно-църковни връзки.” Там четем: “… За разлика от Древните Вселенски Събори, той (Всеправославният Събор) не е призван да решава вероучителни въпроси, понеже те отдавна са решени и не подлежат на перазглеждане. Той не е и призван да внася каквито и да е нововъведения в Литургическия живот на Църквата и в нейното канонично устройство.”
Казано е добре, красиво и убедително, но от това, което виждаме в днешния живот на Църквата, – звучи фалшиво и е пълно лицемерие,- така присъщо на йезуитите.
Да! Никой не се е опитвал да измени символа на вярата, и едва ли ще се опита.
Защо да го прави?! Кому пречи?!
Нека тъмната народна биомаса го пее и нека ликува, че никой не пипа догматите на Цъерквата! Нека!
Но реално нас ни поставиха пред факта, че църквите, като минимум, са две: Православната и римо-католическата “църква-сестра”…
Ще добавим още и… разните протестантски църкви, които са повече от хиляда и петстотин. Като че ли, не е беда, че те признаха еднополовите бракове, че вместо татко и мама, – там имат родител 1 и родител 2. И те било беда…
Всичко било в “духа на любовта…”
Волно или неволно, посегнаха на църковните догмати…
По същество, макар и не юридически, но фактически, сведоха Православното учение, предадено ни от светите апостоли и от Самия Господ Бог наш Иисус Христос, до нивото на една от многото истини, които водят към Бога.
Иска ни се да кажем открито: “не може да е истина това, не ни се вярва”, но такава възможност няма, защото мачкат, без особено да се прикриват, разчитайки, - не без основание, - на доверието на народа Божий в архипастирите на Църквата…
Не ние го казваме, но това са думи на светията Божий, Архиепископ Аверкий (Таушев): “Нашето време заприлича на последното. Солта се обезсолява... Тежко е да се гледа, кому са поверени, или в чии ръце са попаднали овцете Христови, кому е предоставено тяхното ръководство и спасение. Вълците, облечени в овчи кожи, се отличават и разпознават по делата и по плодовете им. Но това е допущение Божие. “Които са в Юдея, да бягат в планините!” – с такива думи охарактеризира съвременния му църковен живот, още преди повече от сто години, нашият велик руски светилник, подвижник и духовен писател – наставникът на православното християнско благочестие, святителят Игнатий (Брянчанинов)…
… Не можем ли с още по-голямо право да повторим тези страшни, предупреждаващи негови думи, и в наши дни? Защото точно в това отношение, - в пълния духовно-нравствен упадък, стигнал вече, за последните сто години, като че, до крайни предели, особено от времето на катастрофалното разрушаване на нашата Родина – Русия (1917 г.). Според богомъдрите думи на свети Игнатий, печалният «прогрес» ясно свидетелства, за приближаване на края!.. Но на къде да се върви по-нататък, ако тези, на които са поверени човешките души, за водене към спасение, - ги водят, не към спасение, а към вечна погибел?!”
Тези думи са били казани от Архиепископ Аверкий, още 1967 година, но и екуменизмът не се е пръкнал 2016 година. Добре помним изказването на, тогава още митрополит, Кирил (Гундяев) в Канбера (Австралия) след экуменическото «богослужение», където той казва, че Канбера – е наш общ дом и просто е необходимо, да занесем екуменическото учение по домовете си, в Поместните Православни Църкви, та екуменизмът да не остане само учение на богословския елит, а да стане достояние на народа Божий.
Но на Православните не им трябва такова достояние.
Екуменистите казват, че действат в духа на любовта Христова, а не приемащите ереста на екуменизма, уж, не искали мир.
Отново цитираме “Отдела за външнио-църковни връзки“: ”Гнусенето от хора с друга вяра или други възгледи уподобява човека на фарисей…”
Но, колко добре е отвърнал на обвиненията им, свещеник Владимир Романов: “Излиза, че “Отделът за външно-църковни връзки“ в безумието си причислява към фарисеите и апостол Павел, призоваващ да се отвръщаме от еретика, след първото и второто вразумяване. (Тит. 3, 10). Под това определение попада и свети апостол Йоан Богослов, който заповядва даже и да не поздравяваме иноверците, защото приветстващият ги, участва в тъмните им дела.”
Наистина – безумие, лъжи и лицемерие…
Като Православни, ние не можем да не обичаме хората, защото да обичаш ближния си повече от самия себе си, ни е заповядано от Господом наш и Бога Иисуса Христа. Ние желаем единение, но само според установленията на Светите Отци: след покаяние в ерес, и именно на основата на покаяние, да се влиза в “Едната Света Съборна и Апостолска Църква”.
За християнската, истинно-православна любов, а не както е според “Отдела за външнио-църковни връзки“, прекрасно е казал свети Николай Сърбски:
“В наше время твърде много се говори за равенство на всички религи, но така говорят маловерците. Равенство на гражданските права и задължения, е едно, а равенство на религиите, – е съвсем друго. На Християните строго е заповядано милосърдие към всички хора, независимо от вероизповеданието им, но в същото време - и строго пазене на истината Христова. Като христианин, Вие можете да пожертввате за иновереца, и имота, и живота си, но истината – НИКОГА, защото тя съществува независимо от Вас,- ИСТИНАТА НЕ ВИ ПРИНАДЛЕЖИ.”
Ето това е духът на Христовата Любв!!!
А другият “дух”, с който са наизлезли в света проповедникците на екуменизма, не е дух на любвта, а е дух на ненавистта! И то, - на абсолютната ненавист, въздигната в ранг на абсолют!

Ненавист, насочена, не към един човек, не към група хора, не към определенна нация, но ненавист срещу целия род човешки.
Затова, като изравняват в “духа на любовта” всички религии, те поставят светилника на Православието под похлупак. С което последователите на екуменическото учение, лишиха от надежда за спасение всички, пребиваващи в ерес, защото, - защо да се търси истината, когато всички пътища водели към Бога, - и така тласнаха Православните по пътя към бездната, защото съзнателно са дали на ближните си, лъжовна надежда…
Уви… С благи намерения е постлан пътят към ада.
Но да си го кажем направо - нас ни разкъсват смътни съмнения: - а имало ли ги и е изобщо тези благи намерения?!
Пропагандаторите от “Отдела за външнио-църковни връзки“ призовават:
“Нашата вярност към нашата Майка – Руската Православна Църква, трябва да се проявява в горещи молитви за нашия отец, Светейшия Патриарх Кирил, Господ да му дава сили в изповедническото му служение, и да го поддържа в носенето на тежкия първосветителски кръст.”
Но къде е изповедничеството му?! И в какво се изразява?!
Ако е в братските целувки с еретиците и с ереста на екуменизма, която той открито проповядва, тогава ние сме категорично против подобно изповедничество!
И само болка се молим, Господ да просвети Светейшия Патриарх Кирил, със Светлината Си, и да го върне на пътя на Православната Истина, за да свети отново, като маяк над морето, със светлината на Истината Христова, незамътена с човешки мъдрувания, показваща пътя на спасението на всички, переминаващи през житейското море.
Обръщаме се към Православните християни, без да осъждаме личноста на Светейшия Патриарх Кирил, но с дълбоко отвращение към ереста на екуменизма. И скърбим за ставащото в нашата Църква Майка…


Йеродиякон Савватий, 2016

http://www.logoslovo.ru/forum/all_2/topic_14258/

Превод, Григор Симов

Вижте още и много по-подробното изложение на

Пустынник абхазских гор о предстоящем 8 соборе, на адрес:
http://пустынник.рф/otnositelno-predstoyashhego-sobora/ или
http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_14283/ и

 




Гласувай:
1



1. krumbelosvet - в
22.04.2016 00:52
Е
цитирай
2. krumbelosvet - Спорно, едносттанчиво
22.04.2016 00:58
Християните намаляват, исляма превзема Европа, Русия е с примка от чужди бази на шията, това нищо ли не значи за критиците?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28318372
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031