Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2016 13:28 - Педофилите на «стража за правата на децата», rusvesna.su
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2511 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 27.04.2016 18:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
На конференции, кръгли маси и в медиите започнаха да се пробутват теми за недопустимост на телесни наказания на деца. Трябвало да се приеме закон за тяхната забрана. Но понеже вече не една година се занимаваме с проблемите на информационните войни, ние, естествено, веднага заподозряхме, че този съгласуван информационен шум е с чуждестранен произход.

Бързо стана ясно, че Съветът на Европа бил приел «Стратегия за защита правата на детето (2016–2021 г.)», която дава единна насоченост на семейната политика в европейските страни. «Стратегията» планира пълна забрана на телесните наказания, вкл. и за родителите, под заплаха от наказателно преследване на «нарушителите» /родителите и учителите/. Като под телесни наказания се разбира всяко физическо въздействие над детето, даже и най-лекото шамарче, възспиране и т.н.

Русия влезе в Съвета на Европа и за десятилетие «приспособяване» (приличащо на “приспособяване“ на агнето в стомаха на вълка) у нас се развъдиха много специалисти по този процес. И за последните години на тях им се удаде дотолкова да демонизират телесните наказания, че мнозинството хора вече се плашат и да споменат нещо против тези (дяволски) домогвания, за да не ги нарочат за маргинали, изверги и мракобеси. 

Но преди да изпълняваме категоричните и странни изисквания на нашите «европейски партньори» (защото телесните наказания са съществовали във всички времена и у всички народи), не пречи да помислим, - откъде идват тези толкова категорички изисквания, кому, и защо е дотрябвало, да прокарва тези, толкова екстравагантни забрани.

От разходката в неотдавнашната история излизат наяве любопитни факти. Оказва се, че началото на движението за забрана на телесните наказания на децата е тясно свързано с началото на организираното движение за правата на детето във Великобритания, на Между-регионалната обществена организация «За правата на семейството». Сред основателите на това движение, не последна роля играела и организацията… Paedophile Information Exchange (PIE) — «Обмяна на педифилска информация» (!), объединяваща активисти за права на педофилите, като сексуално малцинство.
PIE била основана 1974 г. и просъществувала до 1982-ра, когато властите, накрая я забранили, заради «вредата, нанасяна на обществената нравственост».

По това време «прогресивните» кръгове на английското общество разглеждали педофилите, като страдащо и преследвано малцинство, което трябва да се защитава. По-късно PIE се обединила с организацията Paedophilic Action for Liberation (PAL) — «Педифилско движение за освобождение», отделило се от Gay Liberation Front (GLF) — «Педераски освободителен фронт». И всичко било напълно открито.

Педофилите, тогава се ползвали с откритата подкрепа на определени сили, и на първо място «Националния съвет за граждански свободи» — National Council of Civil Liberties , които имали наглостта да заявяват, че «по правило, съблазнителите [на вашите деца] са добри хора, отнасящи се с децата, с нежност и привързаност… И ако на детето му липсва топлина и любов в къщи, компанията на педофила ще му даде да почувства повече топлина, комфорт и безопасност». Брошурата, от която е този цитат /Calder & Boyars «Boy, Girl, Man, Woman» London/ 1971г., широко е рекламирана през 70-те години, от вездесъщата «Асоциация за планиране на семейството».

Това е от една страна. А от друга, педофилите се застъпвали за отмяна на телесните наказания, защото страхът от тези наказания, както показва историческият опит на народите по света, предпазвал мнозинството деца от лоши постъпки, в т.ч. и от ранни полови връзки. Или с други думи, на педофилите им трябва да направят максимално ненаказуемо сближаването на децата с «добрия, любящ дядка», т.е с тях самите.

Именно от вестника «Право на детство», издаван от PIE, в средата на 70-те години, започнало организираното движение за отмяна на телесните наказания във Великобритания.

Първият брой на този вестник бил изцяло насочн към отмяна на телесните наказания в училището. «Съветът за граждански свободи» публикувал във вестника «Право на детство» своята реклама, а 1976 г. публиковал доклад, призоваващ към отмяна на минималната възраст за искане на съгласие от момчетата и момничетата за встъпване в сексуални отношения. 

Но след като обществото малко поизтрезняло (сблъсквайки се с последствията от горещата любов на «добрите дедковци» към децата, недолюбвани в родните им семейства), на педофилите се наложило да мимикрират.

1982 година закрили PIE, но година преди това започнал да работи «Детски правен център».

Негов координатор станал Питър Нюел (Peter Newell), преди това отговорник в Националния Съвет за граждански свободи, за правата в сферата на образованието. А както видяхме, борбата за отмяна на наказанията започнала именно в тази сфера. Помним също, че Националният Съвет подкрепял педофилските искания за либерализация на половия морал в детските среди.

Известно е, че в периода на работата на Питър Нюел в «Детския правов център» тази организация, в частност, настоявала за лишаване на родителите от правото да знаят, че докторите предписват противозачатъчни на непълнолетните им дъщери.

Питър Нюел серизоно се бил заел с кампанията за отмяна на телесните наказания, защото 1985 г. основал специалната организация - STOPP «Дружество на учители против телесните наказания в училище». По-нататък той започнал да създава нови организации и привличал съмишленици. Наистина, в началото се налагало да се имитира обществена подкрепа. Когато 1997 г. английската организация, защитаваща правата на родителите да възпитават деата си - Families for Discipline — «Семейства за дисциплина», направила проучване за 44 организации, които уж били подписали манифеста за забрана на всичките телесни наказания на децата в семейството (вече не само в училище, но и в семейството!), се оказало, че броят на организациите, които безусловно подкрепяли законодателна забрана на шамарчетата, не достигл и 10.

Практиковали се и щедри финансови вливаня. 1998 году била публикована брошура, призоваваща към наказателно преследване на родителите за шамаросване на децата. Повече от половината организации поддържащи законопроекта, получали финансиране от организацията Calouste Gulbenkian Foundation, която финансово поддържала движението за права на децата, чийто съветник бил същият този Питър Нюел. А директорът на английския филиал на този фонд, Бен Уитейкър, преди това оглавявал групата по правата на малцинствата в Националния Съвет за граждански свободи.

Част от хуманистите получавали пари от друга приятелска хранилка на Нюел — Joseph Rowntree Charitable Trust, който финансирал кампанията за права на същите тези извращенци, - общност на радетели (а не родителями!) за чуждите детски пъпчета?

Но в края на 90-те, на лидерите на движението им станало тясно в мъгливия Альбион, и те решили да излязат на международната арен:

2001г. се създава международната организация «Глобална инициатива за прекратяване на всички телесни наказания на децата» (Global Initiative to End All Corporal Punishment of Children), чийто експерт станал — Питър Нюел.

2003 г. влиятелната международна организация «Спасете децата» (Save the Children) подкрепила забраната на телесните наказания на децата.

Началник на рабтната група по проблемите за телесните наказания станал пак — Питър Нюел.

2004 год. ПАСЕ приема препоръка 1666 (!!!- вижте числото им!) за общеевропейска забрана на телесните наказания на децата.

2006 г. Комитетът на ООН по правата на детето публикува документа «Право на детето на защита от телесни наказания и други видове жестоки или унижаващи достоинството, наказания». В разработката на документа взимал участие Питър Нюел.

2008 г. стартира «Инициатива на Съвета на Европа против телесните наказания на децата». Питър Нюел, в изказването си защитава законодателната забрана на телесните наказания във всичките страни – членки на Съвета на Европа.

Много от тези страни вече изпитват и последствията от политиката, тон в която задават доста специфични идеологи, видими и с просто око. Гей-парадите придобиват все по-голяма масовост (в Берлин преди неколко години в такова мероприятие участваха половин милион (!) души). Детецата ги въвличат в содомията, чрез образователни програми, започвайки от детската градина, а родителите могат да бъдат привличани под отговорност, не само за едно шамарче, но и за неодобрителен поглед (което било «психологическое насилие»!).

Интересното е, че в самата Великобритания телесните наказания все още са си легални, и общественото мнение е достатъчно категорично против забраната им...


 

Легални са телесните наказания и в крепостта на световната демокрация — САЩ...


Сътрудници на западните детелюбци се появиха и в Русия. Марина Гордеева, председател на управителния съвет на Фонда за подкрепа на децата в трудна жизнена ситуация, е експерт на Съветата на Европа по въпросите на правата и законните интереси на децата и подкрепата на отговорното родителство.  2009 г. фондът инициирал програмата «Да защитим децата от насилия».

По собственните им признания, те за първ път се заели с темата, когато провели акция против всичките видове телесни наказания на деца, като разпространили видо-филмче, създадено по поръчка на Съвета на Европа. Фондът организира множество публични мероприятия по тази тема. Разпространява реклами, подбуждащи децата да доносничат против родителите си («Пункт за приемане на детските страхове» — реклама на телефоние на доверието за деца), създава видеоклипове, с многозначителни, предизвикващи страх заглавия, като: «Първият шамар», и плакати - «Тате, страх ме е от тебе!» и «Мамо, страх ме е от тебе!»

Освен фонда на Гордеева има и други новообразувания, играещи аналогична роля. Не ни се иска да ги подозираме в прокарване интересите на «гей-обществата» (макар че, за съществуване на педофилско лоби в Държавната Дума заяви на всеослушание тогавшната глава на думския Комитет по въпросите на семейството, жените и децата Е.Б. Мизулина).


 

Свежи данни: «Декември 2015 г. в Московска област, в обстановка на най-строга секретност (с подписи за неразгласяване на информацията) се проведе семинар-тренинг за педагози «Семейно-ориентиран подход в социалната работа. Технологии за ранно откриване на жестоко отношение с деца», разработен от НПО «Фонд за защита на децата от жестоко отношение» (ръководители — Марина Егорова и Александър Спивак)...

Сред «признаците за жестоко отношение» особено трябва да отбележим «невисоко интелектуално ново на родителите»...

И така, привидно частният въпрос за иновационно хуманистично възпитание, погледнат от близо се оказва че е една от ключовите технологии, чрез която педофилите (зад които (както и зад всяко друго зло) се стои световното сатанинско еврейство! Г.С.) се стараят (небезуспешно!) да преформатират семейната политика в световен мащаб.

И там, където това им се удава, те отиват още по-далече, натрапвайки «Стандарти за сексуално образование на децата, още от нулева възраст», приучвайки обществото на толерантност към детско-юношесткия секс, разрушвайки «старите стереотипи» (Стратегия 2016–2021, с която и започнахме тази статия, настоятелно изисква от страните членки на Съвета на Европа, спазване на «правата на децата педераси и лесбийки, както и правата на децата на интерсексуалните(?)») и утверждават педофилията, като нещо нормално.

2006 г. в Холандия беше регистрирана политическа партия «Милосърдие, свобода и разнообразие», защитаваща правата и свободите на педофилите.

А в Канада педофилията вече я признават, като една от сексуалните ориентации. 

Но политическата подплата на закона за забрана на телесните наказания е още по сериозна. Защитата на правата на децата, отменяща правата на родителите да възпитават децата си, в рамките на национално-културните и религиознте традициии, органично е вписана в идеологията и политиката на американските неоконсерватори, които са главното идейно течение в САЩ, възникнало след световната война.


 

През 70-е години неоконите оказваха само скрито влияние над внътрешната и външната политика на САЩ, но от 80-те години на XX век, неоконсерватизмът стана основната политическа идеология на властващия елит, макар и неговият статус, като преди, си остава неофициален. Както е известно, в американския Конгрес има две конкуриращи се партии: Републиканска и Демократическа.

Но в последните десятилетия в Републиканската партия заеха доминираща идеологическа позиция, именно неоконите, много от които, навремето бяха активисти на Демократическата партия. Т.е. възникна някакъв постмодернистичен хибрид, поддържащ днес американското превъсходство и хегемония в световен масщаб.

Централен принцип на неоконсервативния курс във вънешната политика е неправомерно широкото тълкуване на «националните интереси на САЩ», което посяга на интересите на всичките останали държави в света. Затова всяка държава, провеждаща суверенна политика, се разглежда като заплаха, която трябва да бъде отстранена по всякакви начини.

Тези позиции бяха заявени в Стратегията за занационална безопасност на САЩ, приета 2002 година, и от тогава постоянно наблюдаваме претворяване на тази Стратегия в живота, във вид на «хуманитарни интервенции» и «цветни революции», слагащи на власт марионетни правителства, които защитават интересите на САЩ.

А защо, говорейки за неоконсерваторите, употребихме, не просто думата «хибрид», а го нарекохме и постмодернистски? Работата е там, че сред принципите на постмодернизма са - съчетаване на несъчетаемото, а също и игра със смислъла на думите и понятията, т.е. извращаването им. Изглеждаше, че либерализмът и диктатурата са несъвместими неща. Но в постмодернистката реальност на «новия консерватизъм» всичко това отлично се съчетава. Теоретикът на неоконсерватизма Лео Штраус нарече фашизма «груб нихилизъм», защото се стремят към набелязаните цели с груба сила. Това са превратите, революциите и войните. Но фашизмът, според неоконсерваторите, следва да се съчетава с «мекия нихилизъм, присъщ на съвременните либерални западни демокраци.

Същността на този «мек» нихилизъм е в отричането на всякаквите исторически традиции, в т.ч. традиционната държавност и морал.

Ето ярък пример за извращаване на смислите. Консерваторите затова се и наричат така, защото консервират и запазват традициите. А неоконсерваторите, въпреки името си, разрушават традициите.

«Творческото разрушение е нашата отличителна черта, към която ние се придържаме, както вътре в нашата държава, така и в чужбина, — откровенничи неоконсерваторът Майкъл Ледин, политически аналитик, бивш консултант на Министерството на отбраната и на Съвета за сигурност на САЩ. — Всеки ден ние последователно, на части, уничтожаваме стария световен ред, - от икономиката, науката, литературата, изкуствата, архитектурата и киното, - до политиката и законодателството. Нашите противници винаги ненавиждаха тази ураганна енергия и творчеството, които заплашват техните традиции (каквито и да са)… Ние трябва да ги унищожим, за да осигурим успеха на нашата историческа мисия» (Извадка от книгата «Войната против майсторите на терора» — «War against the Terror Masters», 2002).

На особено остри нападки, от страна на неоконсерваторите, се подлага традиционниат морал, понеже моралът, според тях, поддържа ненужни ограничения, свързани с наказания. Следователно, за да бъде премахнат незабележимо традиционният морал, трабва да се действа по-хитро: отначало да се отменят наказанията, и по този начин да се премахне страхът от нарушаването на забраните (пазещи морала).

А после, когато мнозина се научат да вършат това, което е било забранено и наказуемо (особенно под влиянието на усилената пропаганда), то ще бъде провъзгласено за нова норма. У нас е демокрация, и ако мнозинството вече се държи така, значи, това и следва да се приеме за норма. 

Затова, още веднъж подчертавам, че именно с отмяната на наказанията започва разрушаването на морала, а съответно, и живота на държавата. Така, възпитаването на толерантно отношение към содомиите започна с отмяна на законите за наказателното преследван за мъжеложство. И след това, за сравнително кратко време, извращенците на Запад получилха същите права, както и нормалните хора /че и много по-големи/, включително и правото да регистрират бракове и да осиновяват /с предимство!/ деца. Същият алгоритъм бе използван и за разпространяване на наркоманиата: отначало отмениха съдебното наказание за употреба на наркотици, а после бе създаден режим на най-големи привилегии.

Сега американската върхушка е съсредоточена върху прокарването на «секс-малцинствата» по целия свят, защото именно това доста эфективно подронва устоите на семейството и внася хаос в най различни сфери на живота. Да напомним принципа: установляване на «порядък, чрез хаос» (т.е. установяване на световно гсподство), което е и кредото на сегашната външна политика на САЩ.

Вице-президентът на САЩ Джо Байден заявяваше лятото на 2014 г., че страните, които не укрепват правата на извращенците, трябва да платят цената «за бесчовечност» (защото /ако не сте взели на сериозно, думите на Христос/ наистина: “Княз на света е дяволът“! Г.С.). Байдън заяви също, че защитата правата на сексуалните малцинства трябва да е «над националните култури и обществените традиции»...

(Обърнете внимание, че автор на извращенската сатанинска идеология, която насила се натрапва на целия свят, е неомарксистът Херберт Маркузе - идол на “цивилизования“ юдосатанински запад, който казва: „Маркс е сгрешил, че е заложил на пролетариатак като революцинна сила. А ние, за да разрушим досегашния ред и морал, трабва да залагаме на всякаквите малцинства, вкл. сексуалните. Така постепенно ще направим изращенията – норма, а нормалното ще наречем – извращение“! Григор Симов)


 

...За последните десятилетия нашите държавни мъже, не послушаха предупредителните гласове (понеже са неразделна час от западните юдосатанисти), и приемаха пагубни закони, поради което се налага да плащаме с живота на милиони хора. За тези години се изяви ясната закномерност, че, ако Западът настойчиво прокарва някакви закони (като законопроекта за профилактиката на семейно-битовото насилие, който либералните правозащитници се опитваха 40 пъти (!!!) да го внесат в Държавната Дума), значи, този закон е много изгоден за Запада, - а нас ни грози беда.

Затова убедено молим родните политици: не приемайте прибързани решения и не слушайте слабоумни дедковци и лелки, призоваващи да вървим «след цивилизования свят» и да отменим телесните наказания за деца. Защото, сто процентна, това да има негативни последствия, както за народа, така и за властта.


 

Ирина Медведева, Татяна Шишова


 

http://rusvesna.su/recent_opinions/1461512629

Превод, със съкращения, Григор Симов




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28314026
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031