Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2016 23:20 - Предисловие към „Откровенията на Света Богородица“, по спомени на монах Давид и монах Константин
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1331 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.05.2016 09:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Не много отдавна живеел в Киев юношата Михаил. Родителите му, хора вярващи, възпитали сина си във вяра и благочестие. Четейки книги за живота на светите подвижници, Михаил се питал: «Хубаво е написано, вичко е правилно, всичко това е полезно… но… това е било някога. А има ли сега спасяващи се святи хора? Нали Господ е Един и Същ днес, както и преди хиляда години».

И загоря сърцето ми от непреодолимо желание да срещна такъв приятел. Но не само да изглежда, че «се спасява», и не само хората да говорят така за него, но и да има свидетелство за такава святост, Свише.

Много години минаха, но моето дързновенно желание не угасваше…

В същото време под Киев живеел друг юноша, и той се казвал Михаил. Той се възпитавал в невярващо семейство и не знаел Бога.

В девети клас Михаил заболял от тежка, неизлечима болест, на която не можел да постави диагноза нито един лекар. Мъченията продължили около три години, докато страдалецът напълно случайно не чул за Царицата Небесна (Света Богородица), Кято на всички помага. На него много му се приискало да отида в храм, но не знаел нито еднин храм в Киев, а го било срам да попита. Но скоро, пак така, по «чиста случайност», му се удало да чуе разговора на две жени, от който разбрал, как да стигне до Владимирския събор.

По време на богослужението в храма Михаил за миг видял на мястото на иконата, – живата Света Богородица, и в силен потрес плакал през време на цялата литургия. Душата му се променила. Като си отишъл в къщи на село, през ваканцията, започнал тайно от всики да се моли.

Михаил имал по-млада сестра Нина, на 14 години, с която започнал разговори за вярата в Бога, и някак си, по случай престолния празник в съседното село, баба им тръгнала на гости при сестра си. Нина я помолила да отиде с нея, с надежда да попадне в храма. Вечерта, като си дошла в къщи, тя, без да се съблича и без да вечеря, легнала на дивана и заспала. Сутринта и през целия ден тя предимно мълчала, и била тъжна и замислена. Привечер, още със смрачаването, легнала да спи, също както и предишната вечер – без да вечеря и да се съблича. На третия ден всичко се повторило…

Минало около месец. И веднъж, когато децата останали сами в къщи, Нина разказала на брат си за случилото се с нея чудо: «Вечерта, когато се върнахме с баба от храма, на мен, не зная защо, веднага ми се доспа. Полегнах на дивана, веднага заспах и на сън видях Жена с необикновена красота. Жена, напълно същата, каквато видяхме на икона в храма. Ех, братче, каква жена е тя!.. Ще я гледаш вечно и няма да й се нагледаш.
А после тръгнахме… И където бяхме – не може да се опише… Исках да остана там завинаги, но Жената не разреши, а каза: «Още не ти е време». Тя много неща ми показа. Вярно, част от видяното забравих още в момента на събуждането, за друга част не ми е разрешено да говоря, а което мога, ще ти разкажа. Видях целия ти живот – и миналия, и бъдещия…»

Момичето разказвало, а Михаил вече не виждал 14-годишната си събеседница от потоците сълзи, стичащи се по лицето му. Изглеждало, че за всичко това разказва, не тя, а - Някой чрез нея. Призоваващият глас Божий блеснал в сърцето му като ослепителна мълния, и на Михалил му се приискало, още същата минута да остави всичко и да напусне света, до края на дните си...

Но светът не искал да го пуска. Родителите започнали да скланят сина си да се ожени. Тогава го поразила още една тежка болест, и въпросът за женитбата отпаднал от самосебе си.
Пристъпите на болестта били толкова силни, че често заплашвали да завършат със смърт. След един от тези пристъпи, страдалецът се замолил на Бога за милост, и му било открито, че животът му се продължава с още 15 години.

Промисълът Божий така устроил нещата, че тези двамата Михаила се срещнали. И от момента на срещата им, те вече били неразделни, защото имали еднаква любов към Бога и еднаква огнена решимост, целия си живот да посветят в служение на Него.
Приятелите се уговорили, тайно да напуснат домовете си и да заминат, кдето и да е, по-далече от света. Като чули, че в Почаевската Лавра живее прозорливият старец Йоан, братята решили да отидат при него за благословение.
Старецът, без да знае нищо за тях, ги посрещнал с въпроса: «А вие какво чакате? Пригответе се и тръгвайте!»

Върнали се в къщи и започнали да се готвят за път. И понеже старецът не казал, къде именно да идат, избрали набързо Кавказ.

Заминавали, без да кажат никому ни дума…

Като стигнали Сухуми, приятелите купили туристическа карта на Черноморското крайбрежие и наслука намерили път в планините.

Не може с две думи да се опишат всичките чудни събития, които съпровождали изхода на младите подвижници от света.
Водени от ръката на Божествения Промисъл, те без сами да знаят, стигнали в благословена земя, осветена от подвизите на монаси – отшелници...

Минавали дни, месеци, години. Братята все повече и повече се убеждавали в чудесното водителство на Промисъла Божий. Но ето че настъпила предречената есен на 1985 г. Михаил, в монашеството – Давид, излязъл от килията и не се върнал... В това време той се присънил на своя брат-сподвижник, като влязъл в килията му, с въпроса: „Брате, ти готвиш ли се да умираш?“ – Моята съдба е в Божиите ръце, и ще умирам, когато Господ изпрати смърта“, – отвърнал той. Събудил се и видял, как стоящия до него Давид се обърнал и излязъл от килията. Братът се учидил, но още нищо не разбирал.

Времето минавало, а сърцето му, все по-силно и по-силно се свивало от вълнение. Започнал дълго но безуспешно издирване, докато накрая се върнал измъчен в килията си и осъзнал, че Давид вече не е между живите... След като минали 40 дни изчезналият брат отново се явил на приятеля си и казал: «Аз умрях в петък». А по календара това било 1-ви ноември. Така се сбъднало това, за което говорел преди мнгого години: «Аз ще умра през ноември 1985 година».

Забележителното е, че много години преди това събитие, Царицата Небесна (Света Богородица) в чудното си явяване на 14 годишната Нина, казала: «Някога ще се създаде такава обстановка, че от брат ти ще поискат да даде отчет за своя живот… Но сред хората, които ще искат това, няма да има ни един достоен... Тези хора няма да го разберат… И тогава той ще седна с молитва на уста, и повече няма да стане…» Фактически това е било предсказание за неговата смърт. Какви са били предсмъртните обстоятелства в живота на монаха Давид, на каква голгота е бил изведен, ние не знаем Ръката на Промисъла Божий скри това от нас. Но за този негов последен, страшен смъртен час, Божията Майка предрекла: «Ще му бъде много трудно…» Но същевременно казала: «Тогава Самата Аз ще му се явя»…

Неколкото последващи години Давидовият сподвижник прекарал напълно сам. Тбилиският старец схиархимандрит Виталий всеки ден служил за него литургия. На въпроса на брата за задгробана участ на Давид, отец Виталий учудено отвърнал: „Ти такова свидетелство имаш, какво още ти трябва?!»


Наистина, «Иисус Христос е същият, и вчера, и днес, и во веки» (Евр. 13, 8).

Да помилва Той и нас, по предстоятелството на Царицата Небесна и по молитвите на Самия Негов раб, приснопаметния монах Давид. А ние ще предадем словото му...



Вместо предисловие

Слава на Бога, не желаещ смъртта на грешниците и с дивни съдби привеждащ ги към вяра, покаяне и благочестив живот.

Целта на разказа ми е – прославяне и благодарение на Царицата Небесна (Подателница на всякакви блага, Застъпница на грешните, Спасителка на погиналите), а не - прославяне на човека – монах Давид, който, по думите на стареца Йоан, благословил ни за излизане пустинята, - въпреки дадените му Свише свидетелства, понасяше най-тежки нападения от врага на човешкия род – дявола, и беше в толкова голяма опсаност, че се спасяваше със „сълзите на Богородица“.

И така, за да не скрия този талант (златна монета, от притча, в Евангелието), за да не скрия тази най-велика мислост Божия, и предстоятелството на нашата усърдна застъпница, сега се налага да говоря, как се подреждаше живота, и подвига, и спасението на моя брат в Христа, Давид. А понеже по Промисъла Божий, неговият жизненн път се пресече с моя и бях тясно свързан с него в прдължение на 12 години съвместен пустиннически живот, затова се налага да започна своя разказ от там, как се случи нашето запознанство и по какъв начин стана нашето излизане от света...

 

 

Разказът на майка ми (монах Давид)

 

Веднъж, когато бях още малък, мама ми разказа за смъртта на двете ми сестри: Галина и Ксения, които умряли преди моето раждане. Ксения била на девет години. Една пролет тя влязла от улицата при мама и казала:

– Мамо, да знаеш какво видях!..

– Какво?

– Лежех на земята и гледах небето, и изведнъж видях на небето голяма врата. Тя се отвори, а там – много хора и толкова красиво! Много ми се искаше да отида там при тях, но не можах да се кача. После вратата се затвори и вече нищо не виждах. Какво е това?

А след известно врем Ксения заболяла от скарлатина, и докато я откарат до болницата, тя се задушила и умряла. Галина също умряла преди моето раждане. Играела край неголямо езерце, недалч от дома, паднала във водата и се удавила.

Като чух това, започнах да размишлявам: щом има живот, не само на земята, но и на небето, то, следователно, има рай, има и ад… И макар че бях само на около осем години, след разказа на майка ми, започнах вече да възприемам живота, повече или по-малко, сериозно. И, може би, не дословно, но в мен възникна вопроса: «А къде ще попадна аз? В ада или в рая?»

........................

 

 

Продължава в пет части

– първа част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2016/05/08/jivata-voda-na-promisyla-bojii-otkroveniia-na-sveta-bogorodi.1450158

– втора част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2016/05/09/jivata-voda-na-promisyla-bojii-otkroveniia-na-sveta-bogorodi.1450296

 

– трета част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2016/05/10/jivata-voda-na-promisyla-bojii-otkroveniia-na-sveta-bogorodi.1450531

– четвърта част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2016/05/10/jivata-voda-na-promisyla-bojii-otkroveniia-na-sveta-bogorodi.1450627

 

– пета част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2016/05/10/jivata-voda-na-promisyla-bojii-otkroveniia-na-sveta-bogorodi.1450693

 

 

А за разбиращите добре руски, ето адреса на целия текст, в две части, от който тук ви предлагам преведени части (Г.С.):

първата част:
http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_5491_1/#comments

и втората част:
http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_5491_2/#comments

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11928165
Постинги: 3615
Коментари: 6475
Гласове: 7316
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31