Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2016 22:43 - Атонски старци призовават за изповедание на вярата, против ересите. logoslovo.ru
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 985 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 16.05.2016 22:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Изповеданието съставил старецът Юлиян, духовник на румънския скит св. Йоан Предтеча на Атон. Под Изповеданието са се подписали множество вярващи монаси от румънски и гръцки манастири от Света Гора, духовници и известни професори ...

Во имя Отца и Сина и Светаго Духа
Всички ние, кръстените в Православната Църква и повярвали православно, сме пълноправни членове на Единната Свята, Съборна и Апостолска Църква /каквато е само Православната Църква, т.е. членове сме на Тялото Христово/ Глава на  която е Самият Господ наш, Богочовекът Иисус Христос.

Чрез Тайнството на Светото Миропомазване получихме печата на дара на Светия Дух, и чрез Тайнството на Светото Причастие, с Телото и Кръвта Христови, се съединяваме с Него, ставайки членове на Телото Христово.

 

В това си качество, ние членовете на Църквата Христова /каквато е само Православната Църква, единствената, в която човек може да се спаси/, отричаме и публично отхвърляме различните ереси, опетнили достатъчно много членове на Църквата.

Ереста поразява, не само този, който вярва в нея, но и членове на Църквата, които мислят еретически и проповядват ерес и на други, със слово или с дела, разпространявайки микробите на ереста по цялото тело на Църквата. Ерес, проповядвана от епископ или свещеник, поврежда и вярващите. Докато епископът или свещенникът трябва да се грижат, членовете  на стадото му да не учат ереси.

Ако нравствените грехове отделят човека от Бога, то, ерестта, още повече.

Задължение на епископа е правилно да учи Словото на Истината, защото светостта органически е свързана с Истината.

Христос е Пътят, Истината и Животът. Ереста е лъжа и хула към Въплътеното Словото и Богочовека Иисуса Христа. Ереста се поражда като духовна измама и приема форма, обратна на Истината, свеждайки до нула възможностите за святост и спасение.

Както болестта поврежда, не само боллния орган, но и целия организъм, така и ереста, като отрови едни членове на Църквата, провокира болка в цялото тяло и го поврежда.

Затова, всеки път, когато възниквала ерес, заплашваща Тялото на Църквата, се събирали Вселенски и Поместни Събори, които анатемосвали ереста и еретиците, които я поддържат; отсичали от Тялото на Църквата еретическото учение и тези, които го провеждали.

Сети апостол Павел в Посланието към Римляните казва: Защото, както в едно тяло имаме много членове, но не всички вършат една и съща работа, а различна за всеки член, така и ние, многото, сме едно тело в Христа, но според дадената ни благодат, имаме различни дарования.

И в първото Послание до Коринтяните: Не може окото да каже на ръката: ти не си ми нужна; или пък главата на краката: вие не ми трябвате. Напротив, членовете на тялото, които изглеждат най-слаби, са много по-нужни, и страда ли един член, с него страдат всичките останали; слави ли се един член, с него се радват вички членове.

Имайки предвид, че до сега, не са свиквани Поместни Събори, коитто да осъдят тези, които почти столетие погазват, както Апостолските правила, така и решенията на Вселенските и Поместните Събори, ние, като живи членове на тялото Христово, отхвърляме всички практики, осъдени от Църквата, и се разграничаваме от тях, а именно:

— съвместните молитви с еретици, каквито са т.н. «седмицата на молитви за единство на християните», «вечерната молитви за единство на християните» и другите подобни акции, случващи се в Православните Църкви, на които се канят еретици, да проповядват пред Светия и Страшен Православен Олтар, където се принася жертва на Христа Бога;

— участие в синкретически междурелигиозни и междухристиянски срещи, на които участниците правят символични и синкретични жестове, и съвместни молитви с еретици.

Ние осъждаме, като панерес, и публично отхвърляме екуменизма, във всичките му разновидности:

1) Присътствието на Румънската Православна Църква и на другите Поместни Православни Църкви, в «Световния Съвет на Църквите».

2) Ереста, според която Православието уж било само една част от Църквата.

3) Ереста, според която всичките християнски конфесии уж били клони на Едната Църква.

4) Ереста, според която Православната Църква уж е една от многото други «семейства на Църквите», които уж заедно са Единната Църква.

5) Ереста, според която, единството на Църквата уж било изгубено. А според православното учение, Църквата е Единна и Единствена, понеже неин Глава е Единят Господ Иисус Христос. Единството на Църквата се изразява в единство на вярата, култа и администрирането, и чрез подчинение на вярващите, на техните йерарси, понеже йерархията съхранява единството на вярата.

6) Ереста, според която, Църквата уж била разделена на християнски конфесии» и че ние сега сме като някакви «нови Отци», длъжни да «въстановяват единството й» посредством «догматически минимализъм», т.е. заради обединението на православните с ересите, да приемем за основа минималната вяра, т.е. само вярата в Светата Троица и Иисуса Христа, като Въплътен Бог и Спасител, без да обръщаме внимание на всичките останали догмати на Църквата, вкл. сакралното свещенство, свещените икони, нетварната благодат, почитането на светците и т.н.

7) Ереста, според която уж съществувало «невидимо единство» на Църквата, чрез общата вяра в Светата Троица и Иисуса Христа, като Господ и Спасител, и че след «невидимото единство» ще последва «видимо единство», което се осъществява, чрез обединяване на «конфесите» (- единство в разнообразието на догмите и традиците).

8) Ереста, според която уж било достатъчно да се вярва в Светата Троица и Господа Иисуса, като Бог и Спасител, за да си част от Църквата. Или с други думи, за Църква се счита събранието на всичките християнски «конфесии».

9) Ереста, според която Православната Църква и ереста на папизма уж били «Църви-сестри» или «двата бели дроба», с които дишала Единната Църква.

10) Ереста, според която между Православната Църква и ереста на папизма уж нямало никакво догматического различие, и се твърди, че единственото различие уж бил световният примат на властта на Римския «папа» над Вселенската Църква.

11) Неправославните съглашения, подписани от представителите на Православните Църкви в рамките на междухристиянския диалог. Тук искаме да подчертаем, че ние не сме против диалог, при условие, че той се провежда на православни основи и има за цел – връщане на еретиците в Православната Църква, чрез катехизаця, отричане от ереста им, и чрез Тайнството на Кръщението, Миропомазването и Божествената Евхаристия.

12) Приемането от Румънската Православна Църква на шамбезийския диалог, според който еретиците — антихалкидонските монофизити, т.н. миафизити, последователи на ереста на Север Антиохийски, се признават за православни. Монофизитите/миафизити учат, че Христос, след обединяването на ествствата си, има само едно сложно естество, и отхвърлят факта, че двете естества на Христа са се съединили, по несливаем и неизменен начин, неразделно и неразделимо, в едното Лице на Бога Слово, при което, всеко от  естествата запазва своята воля и енергия. Същите еретици не приемат ученията на IV, V, VI и VII Свети Вселенски Събори, и така остават в заблуждение и вън от Църквата. Шамбезийският текст утвърждава също, че тяхното анатемосване уж било предизвикано от обикновено терминологично недоразумение, и следователно, уж не съществува никакво догматично различие между Православната Църква и еретическите монофизитски группировки (копти, арменци, сиро-яковити, малабарци, етиопци), което е напълно недопустимо.

13) Баламандското съглашение, на основа на което представителите на Поместните Православни Църкви приеха нова уния и признаха псевдо-таинствата на еретиците-паписти. Това съглашение беше отхвърлено от представителите на Поместните Православни Църкви, в Балтимор 2000-та година.

14) Ереста, според която филиоквето (исхождането на Светия Дух «и от Сина») уж било просто терминологично недоразумение, а не изкривяване догмата за Светата Троица, открит ни от Самия Бог, чрез Въплътения Му Син, Иисус Христос.

15) Т.н. «снемане на анатемите» между православните и папистите, а също и между православните и монофизитите, монотелитите и моноенергистите, — анатеми, произнесенни на Светите Вселенски Събори. Съгласно православното учение, догматическата анатема не может да се анулира по магичен начин, ако преди това не са отстранени причините за анатемосването.

16) Ереста, според която уж съществувала спасяваща благодат и извън Единната, Свята, Съборна и Апостолска Църква, а също и, че уж съществува действително кръщение и действаща благодат в свещенството, и извън Православната Църква. Но, както е известно, простото историческо наличие на приемственост от апостолите, до сега, и простото произнасяне на формулата за Светата Троица, не правят действителни «тайнствата» на еретиците.

17) Мнението, според което, светите богоносни отци вече не могат да са актуални в наши дни, е ерес, отричаща по същество, присътствието на Светия Дух в светите и богоносни отци, на Светите Вселенски Събори, а следователно, и самата непрекъснатост на съществовуването на Църквата, като Божествено-човешки институт.

18) Мнението, утвърждаващо, че ние не знаем, какви са границите между Православната Църква и ереста, според която цялото човечество влизало в «невидимата Църква».  А според православното учение, Църквата е историческа и видима, имаща апостолска приемственост и пазеща правата вяра, т.е. догматите, формулирани на Вселенските Събори, и анатемите, разграничаващи догматическата истина, от еретическата лъжа, и предава догматическата истина нататък, до свършека на вековете. И това е Православната Църква.

19) Ереста, съгласно която и еретиците, по някакъв начин влизат в Църквата.

20) Концепцията, според която, броят на вярващите е критерий за Истинна Църква. Но според православното учение, критерий за Истинна Църкв е неизкривеното съхраняване на богооткровената Истина.

21) Превръщането на снисходителните икономии в догмат и канон. Но съгласно православното учение, снисходителността е временно отстъпление от акривиите и от канона на вярата, поради човешките немощи, в изключителни обстоятелства, имащи за цел, привеждане на хората към правата вяра, въпреки обективните препятствия. Снисходителността се прилага само в изключителни случаи, за постигане на благата цел, при неблагоприятни обстоятелства. И ако отсътстват тези изключителни ситуации, продължаване прилагането на снизходителността нарушава и игнорира каноническия порядък и не е мъдро адаптиране, а е пренебрегване на свещените установления, а следователно, води към пренебрегване на Православието.

22) Т.н. «смесени бракове» между православни и неправославни, защото не може да се съединяват две противоположности, понеже главна предпоставка за Таинството на Венчанването е общата православна вяра на жениха и невестата, които трябва да бъдат кръстени. Таинството на Брака е таинство на любовта и е единение на основата на правата вяра... Затова смесените бракове са недействителни и същевременно са обща молитва с инославни.

23) Отричане равенството на Лицата на Светата Троица. Съгласно православното учение, ипостасните свойства, т.е. фактът, че Отец е нероден, Синът е роден, и Светият Дух изхожда, - показват начина на съществуване на всяко от Лицата, които същевременно са равни по слава и почитание, понеже са единосъщни.

24) Мнението, според което Вселенският Патриарх е първи, нямащ равен. Това мнение в основата си е ерес, отричаща равенството на Лицата на Светата Троица.


Православната Църква е Вселенска, а не икуменическа, и затова ние очакваме от членовете и, да прилгат и да проповядват Православието на всички твари, привеждайки много хора в кораба на спасението, каквато е Православната Църква, Църква Единна, Свята, Съборна и Апостолска, както ние я изповядваме в Символа на вярата от Никео-Цариградския събор.

Затова ние се разгеаничаваме от позициите на всички онези, които учат или практикуват упоменатите ереси, независимо дали са формулирани на всеправославни и поместни събори или се проповядват от патриарси, йерарси, свещенци, дякони, иподякони, четци, монаси, монахини или вярващи миряни.

Спасителят Иисус Христос ни призовава да изобличаваме братята, за тяхно изправление, и ни задължава да продължим изобличаването и на събранията на вярващите, когато това е необходимо: Ако съгреши брат ти против тебе, отиди и го изобличи, между теб и него, насаме; и ако те послуша, ти отново си придобил брата си; а ако не те послуша, вземи още един или двама с тебе, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

75-тото апостолско правило не прави никаква разлика между миряни и клирици, като свидетели за отклонения на епископа: «Еретик да не се приема за свидетел против епископ: но и само един верен не е достатъчен. Но от устата на двама или трима свидетели, всяка дума ще тежи».

Свети Иоан Златоуст подчертава задължението на членовете на Църквата да разобличават клира, учещ неправославно: «Трябва да слушате учителите и свещениците и да не ги осъждате, даже ако животът им е лош; но ако вярата им е погрешна, тогава трябва, не само да не ги слушате, но и да бягате от тях и да ги осъждате».


Затова ние се разграничаваме от позициите на тези, които учат неправославно, и с болка и надежда молейки се за тяхното изправление, ги изобличаваме:


— представителите на Поместните Православни Църкви, правещи догматически компромиси и утвърждаващи еклезиологически ереси при междухристианските и междурелигиозни диалози,

— Вселенския Патриарх, който се моли заедно с ересиарха «папа» Франциск, на Светия Гроб, в Рим и във Фенер, погазвайки каноните на светите апостоли, забраняващи, под заплаха от низвержение от сана, съвместна молитва с инославни,

— йерарсите от различните поместни събори, сред които и йерарсите, изпратени, като представители на Румънската Православна Църква, да поздравят ересиарха «папа» Франциск, при интронизацията му, като лидер на държавата Ватикан и на папистската ерес.


Ние критикуваме също и:

— църковните синоди, изпратили свои представители на подобно срамно представление,

— йерарсите, свещениците, дяконите, иподиаконите, четците, монасите, монахините и верующите миряни от Православната Църква, които са участвали в синкретическите междурелигиозни и междухристиянски срещи, и са правели символични синкретични жестове, и съвместни молитви с еретиците или са се причастявали с тях,

— тези, които твърдят, че в Румънската Православна Църква вече я няма благодатта на Светия Дух, поради това, че некои нейни членове са пднали в екуменическо заблуждение, каточели благодатта автоматически напуска Църквата Христова. Не ние сме спасители на Църквата, а Църквата ни спасява нас.

Ние се разграничаваме от срамната постъпка на Вселенската Патриаршия, с поканата на Фенер, към псевдоепископа на Рим Бенедикт XVI, 2006 г. а също и псевдоепископа Франциск, 2014 година.

Разграничаваме се също и от поменаването на «папата» Бенедикт XVI-ти, в прошението «О архиепископе нашем…» на мирното ектение.

Разграничаваме се и от псевдоблагословенията, които «папата» Бенедикт XVI даде в църквата на светия великомъченик Георги във Фенер и произнасянето от него на молитвата Господня.

Разграничаваме се и от акциите на Блаженнейшия Вселенски Патриарх Вартоломей, след поканата в Йерусалим на псевдоепископа на Рим, Франциск, за съвместно празнуване на лъжовното сваляне на анатемите, които бяха произнесени в 1054 году, а също и от всичките активности за псевдоединение с еретическото папство.

Публично заявяваме, че т.н. представители на Православните Църкви, вършещи догматически компромиси и литургически действия, осъдени от църковните канони, представяват само себе си, и не представяват нас, вярващите от Православната Църква, нито Църквата, в нейната пълнота.

Заявяваме също, че се разграничаваме от всичките им екуменически и синкретически дейности и ги чакаме да покажат признаци на публично покаяние, както бяха публични и еретическите им инославни прояви.

В Църквата Жива, когато епископ учи Православната Църква на учение чуждо, свещенниците от тази епархия могат да прекъснат поменаването на епископа, който публично учи на ереси, до съда на Синода, съгласно 15-то правило на I–II Константинополски Събор. Затова ние, клирът и народът, с настоящото изповедание обличаваме свещенниците, епископите, патриарсите и верующите, учещи на ереси, с болка и с надежда за изправлението им, за което молим Благия Бог. Обличаваме също и тези, които не се стараят да изправят братята си, паднали в екуменическа прелест, и заемащи пассивна позиция, на което свети Григорий Палама гледа, като на вид неверие, след атеизма и ереста.

Молим се за помощ Богу, в Троице славим и поклоняем!


Пълния списък на подписалите се под «Изповеданието на вярата» архиереи и монаси, към 5 юни 2015 г. вижте тук: (https://graiulortodox.wordpress.com/2015/06/05/)




Извадка

Превод, Григор Симов, от:
http://www.logoslovo.ru/forum/all_2/topic_14416/

 




Гласувай:
0
0



1. ravramov - Добре звучи, но както е казано - по делата им ще ги познаете!
16.05.2016 23:03
Въпреки привидното негодувание въпросните монаси продължават да поменават и да бъдат в общение с вселенския ересиарх Вартоло(з)мей, а чрез него и с римския папа и с всички останали еретици.
Пожелавам им да скъсат с ереста и с еретиците на дело, а не само на думи. Подай Господи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11928040
Постинги: 3615
Коментари: 6475
Гласове: 7316
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31