Решението на Св. Синод на Българската Православна Църква да не участва в зле скроения Събор, на остров Крит, не е само човешко дело, а най-вече дело на Онзи, Който е казал: „силата Ми се в немощ напълно проявява.“ (2Кор. 12:9) 

Защото привидно най-немощната от православните Патриаршии разтури козните на врага, който беше уплел в своите мрежи гордите (чрез гордостта им), силните (чрез силата им) и хитроумните (чрез хитроумието им). Подценената Българска Църква, с която наглият Фенер си позволяваше всяко високомерие и безцеременност, отказа да участва в узаконяването на беззаконието (икуменизма), чиито мрежи от 93 години изкусно се плетат от светския дух чрез онези, които напоследък се обявиха за „първи - без равни“.

Всички знаещи знаят, че Съборът има една главна цел – да легитимира икуменизма. Но ето: всички, които изригнаха срещу историческото Решение на Българската Църква (и така сами разобличиха себе си), съчиниха легион опорни точки, ала нито един не промълви мръсната дума: икуменизъм.

Защото днес, през юни 2016 г., след всичко, което се каза и написа, икуменизмът вече е мръсна дума в Православието и дори съкровените му подръжници вече не смеят да се цапат с него. Съборът вече се състоя – „предсъборно“ – и чрез най-добрите богослови на нашето време, както и чрез цели поместни Църкви (Българската, Грузинската, светогорските старци и пр.) заклейми икуменизма като еклисиологична ерес отричаща самата православност на Православието.    

Авторът на мрежата, в която трябваше да се улови цялата Църква, е лош богослов. Той очевидно не знае, че не е възможно Църквата в нейната света Съборност да бъде съборно измамена. От две хилядолетия насам винаги, когато Църквата сякаш е била на път да стане „едно“ с неистината, да покаже „единство“ в неправославието, винаги са се намирали доблестни  люде, които да застанат против това „единство“. Св. Атанасий Велики – против „единството“ в полуарианството (сякаш „постигнато“ от Констанций ІІ в 360 г.), св. Максим Изповедник – против „единството“ в монотелитството, св. Марк Ефески – против „единството“ в униатството и т. н.

За Църквата няма друго единство освен единството в Истината. Всяко друго „единство“ е от лукавия и срещу него трябва храбро и честно да се възправяме, колкото и да сме иначе малки и немощни. Защото този, който е с Истината, т. е. с Бога, в крайна сметка ще недделее над всички съзнателни или подлъгани верноподаници на княза на този свят.

Не е наша заслугата, че Православието е Истината. Но наше задължение като православни е да отстояваме тази дарувана ни Истина, т. е. да я браним от единство с всички разновидности на неистината, застлани (маскирани) с най-добри намерения.

Затова да се радваме, че този път именно чрез Българската Църква светото Православие отстоя себе си и да продължим да работим за разобличаването на светския дух, който се опитва да подмени съборното начало, да отмени каноните на Църквата, да проникне в църковната догматика.

Приканвам братята и сестрите в Христа всяка вечер между Възнесение Господне и Петдесетница, в 21.00 ч., да се помолим заедно със следната молитва:

Да се дигне Бог, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят. Разнеси ги, както се дим разнася; както се топи восък от огън, тъй и нечестивците да загинат от лицето Божие. А праведниците да се развеселят, да се зарадват пред Бога и да възтържествуват в радост. (Пс. 67:1-4) Да се сбъдне това, което всички светии подкрепят и да се развали онова, което Бог мрази! По молитвите на светите Атанасий Велики, Максим Изповедник, Фотий Велики, Григорий Палама, Марк Ефески, Иустин Челийски, Серафим Софийски Чудотворец и на всички светии да се разтурят козните на враговете Божии и да възтържествува Православието! Амин!

Автор: Георги Тодоров, iskoni.com
 

Всички статии на автора