Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2016 14:53 - Кажи на всички!!! Богородица избира Гавриила. logoslovo.ru
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1098 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.09.2016 23:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Братя и сестри, искам да споделя с вас това, което ми откри Господ, и Божията Майка, и как Господ, по неведоми пътища ни води към спасение и ни насочва по пътя на истината. До пролетта на 2016 година бях в манастир, от който ме изгониха, защото казах, че няма повече да споменаявам Патриарх Кирил и управляващия ни архиерей, понеже те открито учат и изповядват ерес.

image

Чудни са тайните ти, Богородице! Необятни са милостите ти към всички и към всеки! Не ни изоставяй, Владичице, до края на дните ни, и не ни лишавай от застъпничеството Си, - винаги силно и винаги благоприятно!

Много могат молитвите на Божията Майка.
------------------------------------------

До това решение стигнах, след като се молих на Господа, да ме вразуми, как да постъпваме, за да вървим по пътя на истината.

Но първо ще разкажа за август 2015 г. когато сънувах необикновен сън, който запомних много добре и много мислих за него. Сънувах, че в нашия манастир има безредици, монасите са се изпокарали, разделили са се на партии, а в това време аз отивам с велосипеда да си върша послушанието. Познатите улици, познатите къши, и от покрива на една от къщите, някакво момченце тържествено и гърмогласно ми казва: „Кажи на всички, че Богородица избира Гавриила”!

В онзи момент за мене беше доста неразбираемо, какво значи всичко това, и как да тълклувам този сън, и го разбрах чак след една година.  

И ето, дойде пролетта на 2016 година. У нас в манастира се носят слухове, за архиерейския събор, за срещата на Римския Папа с Патриарха, и че всиките наши архиереи, по една или друга причина, са подписали този еретически документ. И не се намери ни един да каже: - не, - няма да подписва такова нещо, правете каквото искате с мене. Не се намери нов Марко Ефески.

Ето до какъв позор доживяхме, братя и сестри. А за това има и пророчество от преподобния Серафим Саровски. Ние в манастира мислехме и разсъждавахме, как да постъпим правлино в тази ситуация. Защото до нас стигаха слухове, че вече трябва да не поменаваме (патриарха), а да застанем твърдо в защита на Православието, защото при по-нататъщно наше мълчание, ни заплашва всеобща гибел. Тези въпроси вълнуваха всички нас, и ето какво каза за тези новини и слухове, отеца – игумен на нашия манастир.
На неделната трапеза той каза, че това не трябва да се приема за ерес, и не трябва да се пада в крайност, некои да отиват в разкол, да не поменават и да осъждат самия Патриарх. Каза още, че е по добре да си траем, докато не ни закачат. Такова беше мнението му, такава беше позицията му в този момент.

Но най-лошото беше, че той наричаше тези, които поемаха пътя на изповедничеството, - смутители и революционери, и по всякакъв начин даваше да се разбере, че такива, едва ли не, разпалват гражданска война у нас, в Русия.

С това, разбира се, аз не можех да се съглася, и имах душевно разкъсване, че от една страна, трябва да слушам игумена, - за това съм и дошел в манастира, като в духовна лечебница, за да излекувам немощите си, да отхвърля своята воля и своя ум, но от друга, трябва да изповядваме твърдо (Православната вяра), защото, ако слепец води слепец, и двамата ще паднат в ямата, и тогава, и единия, и другия ще са виновни.  На нас ни е даден разсъдък и воля, да избираме между доброто и злото. И ние трябва да го направим.

Но разбира се, много е трудно за хората, без дар Свише, да разберат такива неща. Затова трябва да молим Господа, като деца: - "Вразуми ме, Господи, защото аз нищо не зная, а ти знаеш всичко"! Защото много наши духовници, някои от които са ги наричали даже – старци, не прибягват до този прост способ, не молят Господа, като негови деца, да ги вразуми, а считат себе си за умни, за разумни, и се имат за Старци, за водачи на слепци. И разбирасе, грешат.

Ще ви приведа такъв пример: Аз моля Господа да ме вразуми, и буквално на слведващия ден при мен идва мой познат, заприказвахме се на тази тема и ми предложи да погледаме видео-клипове, които той свалял от интернет, където църковници, свещеници, дякони, и даже миряни, говорят на тази тема.

Изгледах всичко, как трябва да се постъпва, от гледна точка на Светото Писание, светите канони, и думите на Светите Отци. И най-много ми хареса и ме вдъхнови, така да се каже - в изповедническия ми път, - изказването на дякона Игнатий Кондрашов (който, по-късно, приел монашеско име – Гавриил!).

Много неща разбрах, но все още не ми достигаше дълбоко, сърдечно убеждение, което ако го има човек, е готов на всичко, дори на смърт.

И точно това не ми достигаше на мене, и затова душевните ми терзания продължаваха. Нощем не можех да спя и се молех на Иисуса: ”Господи, вразуми ме, Господи укрепи ме”, и ето че се изля върху мене, по Божие милосърдие, голяма Благодат, - чувстявам в себе си светлина, тиха неземна радост, твърдо убеждение и разбиране, че е угодно на Господа, когато застанем на пътя на изповедничеството, когато не жалим себе си и се откъснем от всичко в този свят. И за чудно мигновение, като че се разтвориха небесата и се откри тържествуващата Небесна Църква. Радва се и ликува тогава човек, стигнал до разума и истината.

След това духовно утешение и укрепване на вярата, бе допуснато, бесът да ме изкуши. Още следващата сутрин, от дясната ми страна се приближи бесът /не го виждах, но го усещах едва ли не с кожата си/, и с особен глас ми каза: „По-добре е да приемете унията с католиците”. Аз веднага се прекръстих и духът си отиде от мене, и веднага дойде някакво вразумление, че това го е допуснал Господ, за да разбера простата истина, че за бесовете, ние вече сме в унията... А на митарствата, бесовете ще обвиняват хората за уния с католиците!

Онази груба уния, каквато е била в по-древни времена, когато... условието е било (православните) да приемат само „филиоквето” и върховенството на Римския Папа, - сега вече хората няма да го приемат, и именно затова сега говорят за любов, за да ни приспят, за да не е толкова унизително, и започнаха да ни наричат братя. Но унията е подписана, и който поменава еретика (патриарх) Кирил Гундяев, той волно или неволно е в тази уния... и това, разбира се, е много тъжно.

Отивам аз на утринното богослужение /а трябва да спомена, че моето послушание беше, да се уча да пея в църковния хор/, а там пееха и величаеха височайшия господин (патриарх Кирил), и аз, поради небрежност, напълно забравих и заедно с всички изпях това величаене на патриарха, и още щом го изпях, от мене си отиде благодатта, която ми беше дадена.  И ми стана така тъжно и скръбно, че ходех след това и плачех за предателството си, и в килията дълго се молих на Господа да ми прости, и Господ се смили. Той ни обича нас, немощните и грешните, и ми прости, и ми върна благодатта в сърцето, и освен това ми даде твърда решимост и мъжество, да изповядвам всичко това и да не се плаша. И ето че, в навечерието на Възкресния Ден – Великден, аз реших, вечерта, когато е братската беседа с игумена, пред всичките братя, да изкажа моето решение. А в навечерието на този ден, сънувах сън /чието значение също разбрах, чак после/, че в моя дом влиза убиец с нож. Започнахме борба с него и ми се удаде да го убия с неговия нож. В това време някой звъни на вратата, и виждам стар приятел от детството, който ми казва: - Излизай по-бързо. Аз казах - добре, но дълго се мотах, обувах, ту едни, ту други панталони, и докато се приготвях, и вече излизах, - на прага вече имаше полиция и ме арестуваха.

Това беше сънят. И ето, дойде вечерта и пред всичките братя, и пред игумена, аз казах, че от този ден аз преставам да поменавам нашия архиерей, поради тези и тези причини. А отецът игумен каза: „ако нещо не ти харесва тука, можеш да събереш нещата си и да си ходиш”. А заедно с това, каза и ого мндруги неща: - „кой си ти, и т.н... и като си се родил в грях, ти ли ще ни учиш... и все в този дух. И че това все още не било ерес... А аз отговорих: - „нима така мислите отче”? А това още повече не му хареса и повтори, че ако нещо не ми харесвало, да си ида. И аз размислих, че насистина е време да си ходя, още сега. Станах, поклоних се и казах: Простете, ако съм обидил някого, и си тръгнах...

На дугия ден не отидох на службата, а се обадих на мои близки, да ми изпратчт пари, защото нямах никакви пари, и в това време влиза игумена, и като ме видя, с гняв каза: Ти защо сееш смут в моя манастир? Защо още не си си заминал?

Казах му, че търся пари, а той: - „Какви пари искаш”? Ако още сега не си тръгнеш, ще извикам полиция?”

Може би е помислил, че той ми дължи пари.

Казах му само: простете и благословете! Още сега ще си събера нещата и излизам.

Ето какви неща стават. Уж християнин, а е готов веднага да предаде християнина на полицията... Господи, помилуй нас грешните!

Събрах си вещите и в същия момент дойдоха и парите. Аз си отивах, а на сърцетро ми беше радостно и весело, и една необикновена лекота, че Господ е с мене, а не с тези, които ме изгониха. И през цялото време си пеех: - „Блажени гонените заради правда, защото тяхно е Царството Небесно”! Отивах си радостен и весел и си спомнях за сутрешния сън, че убиецът с ножа е била ерестта, че борбата ми с него е духовна борба, а че някой ме предупреди да побързам, може би това е бил Самият Господ, или ангел Божий...

Когато пристигнах в къщи и разглеждах интернет, за тези църковни въпроси, ме порази това, че дяконът Генадий Кондрашов (чието изказване ми бе допаднало най-много), се оказа, че в  монашеството вече се казвал Гавриил! И тогава си спомних съня от август 2015 г. когато отрокът ми извика: - „Кажи на всички, че Богородица е избрала Гавриила”! Значи, когато в манастира започна смущението и монасите се разделиха, и спореха, - Богородица е избрала позицията, която защитава Генадий Кондрашов...

А през август 2016 ме поканиха на пътуване до (манастира в) ”Соловки”. (Най-сурово място в най-далечния север,, където по времето на комунизма са изселвани /и са намерили мъченическата си смърт/ хиляди противници на комунизма /или набедени за противници/, вкл. и мирни православни християни, и архиереи!)

Аз нямах, ни пари, ни документи, но Господ и Божията Майка уреждат всичко, и всичко стана лесно, и всичко беше добре, по време на това пътуване.

А още преди пътуването пак имах такъв сън: виждам два поклоннически автобуса, в които поклонниците спорят. Едните казват, че сега все още може да се поменава (патриарха), и те бяха мнозинство, а другите казваха, че в никакъв случай не трябва да се поменава, защото това ще е съучастие в греха, но те бяха малко. И изведнъж, хората, които бяха малко, засияха и сякаш плуваха в Божия Благодат. Това беше краткият ми сън, и аз се учудвам на божията милост, как ни укрепва в пътя на истината.

Аз вероятно съм слаб човек и затова са ми нужни такива подкрепления, - веднъж, и втори път, и трети... И може би не са само за мене, а за да ги разказвам на хората, защото след Соловки, на връщане ние се отбихме в (......) женски манастир, стигнахме вечерта и попаднахме на  края на вечерното богослужение. А трябва да каже, че през цялото време на това пътуване аз не ходих на бжогослиженията, не участвах в никакви там записки, и на сестрите казвах, и те да правят така. Некои ме слушаха, а некои не. И ето че на това вечерно богослужение, имах желание, или по-скоро, влечение, - заедно със всички, да се помоля, с всички да се кръстя, когато казват: „Слава Отцу и Сину и Светому Духу”, когато всички се кръстят. Но в себе си казвах, че не трябва да участвам, защото тук поменават Кирил Гундяев, - и не го направих.

На края на службата започна покланяне пред мощите, вкл. на Игнатий Брянчанинов, и пред Тулската икона на Богородица. От тях се излъчваше такава благодат, че много сестри плачеха от това обилие на Божията Благодат.

И в килията, преди сън, аз се молех и чувствах тази благодат, и имах някакво необяснимо разбиране, че Богородица ще дойде тази нощ. Но разбира се, укорявах себе си за тези мисли, защото такива помисли може да са и щеславни, и сам да не разбираш това. И затова осъждах и ругаех себе си за тези мисли, но въпреки това, Богородица (ми) се яви през нощта. Но в началото дойдоха бесовете и започнаха да ме ругаят, че не съм се молил с всички останали, по време на богослужението. Те искаха да ме бият, но не можеха да се доближат до мене, защото се кръстех и призовавах Богородица, на помощ. А като видяха, че със страх и заплахи не могат да ми повлияят, те започнаха с изтънчени методи (да ми внушават). И аз започнах да чуваствам угризения, че съм се възгордял и не съм се молил с всички, - и точно в това време ми се яви Богородица, и със строг глас каза: - ”Да не си посмял! По верен път вървите”. Тогава се събудих от строгия глас на Богородица и от страх Божий, но и с някаква радост благодатна, и някакво необяснимо чувство, че си малко детенце (пред Господа)... А имах и чувството, че Богородица се е явила едновременно на всичките наши сестри. И като ги видях, ги питах, а те казаха – не, и се зачудиха.

Аз им разказах за нощното посещение на Богородица, и една сестра си спомни, че е ходила на поклонение в Соловки, и искала да поговори със Стареца Герман Соловецки.  И когато попаднала при него на изповед, той я попитал: - ти ходиш ли на църква, - а тя: - Отче, какви църкви, когато там поменават (патриарха). Той помълчал и казал: По верен път вървиш. Т.е. казал същите думи, които и Богородица, в това видение.

Спаси Господи! Помолете се за мене грешния! Защото след такива укрепвания във вярата, аз получих съзнание, че ме чакат изкушения и скърби. И когато се върнах у нас, се наложи да преживея всичко това, понеже всичките познати отци и близките ми, започнаха да ме наричат разколник, сектант, и даже домашните, ми станаха врагове, и ме наричаха сектант и разколник, и така нататък. И се наложи да оставя дома си и да замина при тези, които стоят в истината.

Да ви помага Господ на всички вас, да излезете на пътя, на разума и истината!

Амин


image

http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_15110/

https://www.youtube.com/watch?v=0Bl6fQmFMM0&feature=youtu.be

Превод, Григор Симов


 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13265887
Постинги: 3681
Коментари: 6608
Гласове: 7526
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829