И от тогава са най-ужасните му спомени… Припадъците били толкова силни, че си прехапвал езика, и всичките стени на дома му, в който живеел с жената и децата си, били окървавени. Но с това не свършили бедите му. На 40 години, Владимир Тимофеевич заболял от рак на стомаха, който бил открит в последния му стадий. А главоболието от епилепсията предизвикало загубата на десното му око. Владимир Тимофеевич лежал в болницата и се мъчел от страшни болки в окото, които «разяждала мозъка» му, и молел лекаря да му извади окото. С това око той вече изобщо не виждал, и лекарят, като се поколебал малко, направил операцията.

През тези дни, докато умирал от неизлечимата болест, Владимир Тимофеевич вече не ял абсолютно нищо, освен хапчетата, които поне малко намалявали болките. След 5 месеца в болницата, десният му крак заболял от гангрена и докторът искал да го отреже, но Владимир Тимофеевич, предчувствайки скорошната си смърт, казал: «В ковчега ще лежа с двата си крака». Неколко дни след този разговор, лекарите му написали «погребален» лист, и го докарали в дома му, понеже според тях, му оставали само още 3-4 дни. Вътрешните му органи, по това време, вече били практически атрофирали.

Владимир Тимофеевич разказва, как синовете му сковали ковчег, и той се примирил със смъртта.

На втория ден, откакто бил в дома си, той изпълзял навън: «Излязох да се простя с природата. Седнах на тревата в двора и мислено си говорех: Е, глухарчета, прощавайте. Седях така, около три часа, и изведнъж чух, как природата ми отговори: Не си отивай, ти си ни нужен. Ти лекуваше животните, защо не можеш да излекуваш себе си? И тогава си спомних, как леувах кравите и конете, като им наклъцвах листа от чичък (чиито множество узрели цветове се превръщат в кафяви, много лепкави топчици, колкото орехи, които здраво се лепят по дрехите и по животните)!  Накъсах от този плевел (а него го има много) и помолих близките си да го счукат, за да го ям".

Чичъкът бил непоносимо горчив, но Владимир Тимофеевич искал да живее, като никога преди. Той разказва, колко "адски" парел чичъка в стомаха. Но той продължавал и 4 месеца хапвал само чичък, и нищо друго. И ракът с гангрената, отстъпили. Изчезнали и вените от краката му, и те станали бели, като на детенце. Най трудно било с епилепсията. Пристъпите намалявали, но окончателно отстъпили чак след неколко години.

От тогава Владимир Тимофеевич се храни само с жива растителна храна, и счита, че ако се свари — това вече ще е мъртва храна, и да се яде е безсмислено и вредно.

Той ми обясни, че замразява плодове, за зимата, тиквен сок и прокаран през месомелачка чичък. Зимата пие главно тиквен сок: «и друго не е нужно» — пояснява суровоядеца.

Научили за чудо-човека, при него идват хора, от които лекарите са вдигнали ръце, но те много искат да живеят. И оздравяват. На въпроса ми, колко може да проживее човек, отговори: «Аз съм на 85 и неотдавна ми пораснаха нови зъби. По всички закони на природата — това значи нов живот, и ми остават — следващите 85 години» — и се смее с ослепителната си здрава усмивка. Същото се случва сега с брадата и косите на Владимир Тимофеевич: между сивите косми покарва нова, черна коса. Бръчки почти няма, - само на челото. Стопанството голямо, работа много.

Но най-удивителното се случило не много отдавна: Владимир Тимофеевич видял, как на затворенто му дясно око се отварят клепачите и оттам гледа света, ново око!

Отишъл в полицията и настоявал да му сменят паспорта: «Сменявайте ми паспорта! На паспорта съм едноок, а сега ми се отваря второ око! Какво ще правя, ако ме спрат някъде, - кой ще ми повярва, че съм аз? Няма да ми повярват, защото, на кого му е пораснало ново око?». А те само разтварят ръце: чудо-човек?

За най-голямо зло счита месото. «Ние все едно ядем сами себе си, а после гнием от вътре» — пояснява суровоядеца.

На парцела си, Владимир Тимофеевич развъжда пчели: Меда обича много. А също, разбира се, и чичък. Даде ми да го опитам, — горчи…

            Източник.


https://www.youtube.com/watch?v=q6vqOFjIhoM

Превод, Григор Симов, от:
http://lubodar.info/sila-syroedeniya/