Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02 23:51 - ПРОРОЧЕСКО ВИДЕНИЕ НА СВЕТИЯ ПРАВЕДЕН ОТЕЦ ЙОАН КРОНЩАДСКИ ЗА СЪДБАТА НА РУСИЯ И НА СВЕТА, Автор: ravramov
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 952 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 24.02 23:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Господи, благослови! Аз многогрешния раб Иоан, свещеник Кронщадски, записвам това видение. От мен и от моята ръка е написано това, което видях и което предавам писмено. В нощта на 1-ви януари 1908 година, след вечерната молитва седнах на масата да отдъхна малко. В килията ми беше полумрак, пред иконата на Божията Майка гореше кандило. 
 

Свети праведен Йоан Кронщадски, + 1908 г.
 

Не мина и половин час и чух лек шум, някой леко се докосна до лявото ми рамо и с тих лек ласкав глас ми каза: „Стани, рабе Божий Йоане, ела с мене”. Аз бързо станах. Виждам, пред мен стои дивен чуден старец, бледен, с побелели коси, в мантия, в лявата си ръка държи четка. Погледна ме сурово, но очите му бяха ласкави и добри. От страх тогава едва не паднах, но чудният старец ме подкрепи – ръцете и нозете ми трепереха, исках да кажа нещо, но езикът ми не се обръщаше. Старецът ме прекръсти, и ми стана леко и радостно – аз също се прекръстих. След това той с патерицата си ми посочи стената на запад и там със същата патерица написа: 1913, 1914, 1917, 1921 1930, 1933, 1934 година. Изведнъж стената изчезна. Аз вървя със стареца по зелено поле и виждам – маса кръстове стоят: хиляди, милиони, различни: малки и големи, дървени, каменни, железни, медни, сребърни и златни. Минах покрай кръстовете, прекръстих се и се осмелих да попитам стареца, какви са тези кръстове? Той ласкаво ми отговори: това са тези, които са пострадали за Христа и за Словото Божие. Отиваме по-нататък и виждам: цели реки кръв текат в морето, и морето е червено от кръв. От страх се ужасих и пак попитах чудния старец: „А защо е пролята толкова много кръв?” Той пак ме погледна и ми каза: „Това е християнска кръв”. След това старецът посочи с ръка към един облак, и виждам маса горящи, ярко горящи светилници. Ето, те започнаха да падат на земята: един, два, три, пет, десет, двадесет. След това започнаха да падат цели стотици, все повече и повече, и всички горяха. Скърбях много, защо те не горят ясно, а само падат и гаснат, превръщайки се в прах и пепел. Старецът каза: погледни, и аз видях в облака само седем светилника и попитах стареца, какво значи това? Той накланяйки глава каза: „Светилниците, които ти виждаш, падат, което означава, че Църкви ще паднат в ерес, а седемте останали горящи светилници, които останаха, са седем Апостолски съборни Църкви, които ще останат при кончината на света”.
 
 

 
 
След това старецът ми каза, гледай, и ето, че виждам и чувам чудно видение: Ангели пеят: „Свят, Свят, Свят, Господ Саваот”. И голяма маса народ вървеше със свещи в ръце, с радостни сияещи лица; тук имаше царе, князе, патриарси, митрополити, епископи, архимандрити, игумени, схимници, иереи, дякони, послушници, странници заради Христа, миряни, юноши, отроци, младенци; херувими и серафими ги съпровождаха в райската небесна обител. Попитах стареца: „Що за хора са това?” Старецът, като че ли знаеше моята мисъл, каза: „Това са все раби Христови пострадали за святата Христова Съборна и Апостолска Църква.” Аз пак се осмелих да попитам дали мога да се присъединя към тях. Старецът каза: не, още е рано за тебе, потърпи (почакай). Отново попитах: „Кажи, отче, а как така и младенци?” Старецът каза: нали младенци също са пострадали за Христа от цар Ирод (14 хиляди), а също и тези младенци са получили венци от Царя Небесен, които са изтребени в утробата на своята майка и са безименни. Прекръстих се: „Какъв грях голям и страшен ще бъде за майката – непростителен”.

Отиваме по-нататък – влизаме в голям храм. Исках да се прекръстя, но старецът ми каза: „Тук е мерзост и запустение”. Ето, виждам многомрачен и тъмен храм, мрачен и тъмен престол. Сред черквата няма иконостас. Вместо иконите висят някакви странни портрети със звероподобни лица и остри калпаци, а на престола няма кръст, а голяма звезда и Евангелие със звезда, и горят свещи от смола, - трещят като дърва, и чаша стои, а от чашата идва силно зловоние, и оттам пълзят всякакви гадини, жаби, скорпиони, паяци, страшно е да се гледа всичко това. Просфорите също са със звезда; пред престола стои свещеник в ярко червена риза и по ризата пълзят зелени жаби и паяци; лицето му е страшно и черно, като въглен, очите му са червени, а от устата излиза дим и пръстите са му черни, като че са в пепел. Ох, Господи, колко е страшно – след това на престола скочи някаква мерзка, гадна, безобразна черна жена, цялата в червено със звезда на челото и се завъртя на престола, след това изкрещя като нощна сова из целия храм със страшен глас:
 
 

 
 
„Свобода” – и стана, а хората като безумни започнаха да бягат около престола, да се радват на нещо, да крещят, да свирят с уста и пляскаха с ръце. След това започнаха да пеят някаква песен, - първо тихо, след това по-силно, като псета, след това всичко се превърна в зверско ръмжене, след това в рев. След това блесна ярка мълния и удари силен гръм, земята затрепери и храмът рухна и се провали вдън земя. Престолът, свещеникът, червената жена – всичко се смеси и загърмя в бездната. Господи, спаси! Ох, колко е страшно. Аз се прекръстих. Студена пот изби на челото ми. Огледах се. Старецът ми се усмихна: „Видя ли? – каза той. – Видях, Отче. Кажи ми, какво беше това? Страшно и ужасно”. Старецът ми отговори: „Храмът, свещениците и хората са еретиците, отстъпниците, безбожниците, които са отпаднали от вярата Христова и от Св. Съборна и Апостолска Църква и са признали еретическата живообновленческа църква*, която няма Божията Благодат. В нея не трябва нито да се говее, нито да се изповядва, нито да се приобщава, нито да се приема миропомазание” (* Такава „църква” е създадена след болшевишкия преврат, през 1917 г. – бел. прев.). „Господи, спаси ме, грешния, прати ми покаяние, смърт християнска”, - прошепнах аз, но старецът ме успокои: „Не скърби, - каза, - моли се Богу”.

Ние отидохме по-натам. Гледам – идва маса хора, страшно измъчени, на челото на всекиго от тях има звезда. Те като ни видяха зареваха: „Молете се Богу за нас, свети отци, много ни е тежко, а ние сами да се молим не можем. Бащите и майките ни не ни учеха на Божия Закон и дори християнски имена нямаме. Не сме получили печата на дара на Светия Дух (а червено знаме)”. Аз заплаках и тръгнах след стареца. „Ето, погледни, - посочи старецът с ръка, - виждаш ли?!” Виждам планина. – Не, това е планина от човешки трупове, цялата в протекла кръв. Прекръстих се и попитах стареца, какво означава това? Какви са тези трупове? – Това са иноци и инокини, странници, страннички убити за Светата Съборна и Апостолска Църква, които не са пожелали да приемат антихристовия печат, а са пожелали да приемат мъченически венец и да умрат за Христа. Аз се помолих: „Спаси, Господи, и помилуй рабите Божии и всички християни”. Но изведнъж старецът се обърна към северната страна и посочи с ръка: „Виж!” Погледнах и виждам: Царския дворец, а наоколо бягат разни породи животни и с различна големина зверове, гадини, дракони, свистят, реват и пълзят в двореца, и вече са припълзели на трона на Помазаника Николай ІІ, - лицето му е бледно, но мъжествено, - той чете Иисусовата молитва. Изведнъж тронът се поклати и короната падна и се търкули. Зверовете ревяха, биеха, душеха Помазаника. Разкъсаха го и го стъпкаха, като бесове в ада, и всичко изчезна. Ах, Господи, колко е страшно, спаси и помилуй от всякаго зла, врага и супостата. Аз горко заплаках. Изведнъж старецът ме хвана за рамото, - не плачи, тъй е угодно Господу, и посочи: „Виж!” – виждам, че се е показало бледно сияние. Отначало не можах да го различа, но след това стана ясно – показа се Помазаникът неволен, на главата му има венец от зелени листа. Лицето му е бледно, окървавено, със златно кръстче на шията. Тихо шепнеше молитва. След това ми каза със сълзи: „Помоли се за мене, отче Иване, и кажи на всички православни християни, че умрях като мъченик; твърдо и мъжествено за Православната вяра и за Светата Съборна и Апостолска Църква, и пострадах за всички християни; и кажи на всички православни Апостолски пастири, да отслужат обща братска панихида за всички убити воини на бойното поле: изгорелите в огън, потъналите в морето и пострадали за мене грешния. Не търсете гроба ми, - трудно ще го намерите. Моля те още: моли се за мене, отче Иване, и ми прости, добри пастирю”. След това всичко се скри в мъгла. Аз се прекръстих: „Упокой, Господи, душата на усопшия раб Божий Николай, вечна му памет”. Господи, колко е страшно. Ръцете и краката ми затрепераха, аз плачех.

Старецът пак ми каза: „Не плачи, тъй е угодно Богу, моли се Богу. Виж още”. Ето, виждам маса хора, търкалящи се, умиращи от глад, които ядяха трева, пръст ядяха, един друг се ядяха, а кучетата мъкнеха труповете, навсякъде страшно зловоние, кощунство. Господи, спаси нас и в светата Христова вяра ни укрепи, ние сме немощни и слаби без вяра. Ето старецът пак ми говори: „Виж там!” И ето, виждам цяла планина различни книги, малки и големи. Между тези книги пълзят смрадливи червеи, пъплят и разпространяват страшно зловоние. Попитах: „Какви са тези книги, Отче?” Той отвърна: „Безбожни, еретически, които заразяват всички хора от целия свят с мирско богохулно учение”. Старецът докосна с края на патерицата си тези книги, и всичко това се обърна в огън, и всичко изгоря докрай, и вятър отвя пепелта.

След това виждам черква, а около нея лежи маса поменници и грамоти (в които са записани имената на тези, които биват поменавани в чина на светата Литургия от свещенослужителя – бел. прев.). Превих се и исках да вдигна една да я прочета, но старецът каза, че това са тези поменници и грамоти, които лежат в черквата много години, а свещениците са ги забравили и не ги четат никога, а представилите се души просят да помолят (за тях), но няма кой да чете и да поменава. Попитах: „А кой ще го направи?” „Ангелите”, - каза старецът. Прекръстих се. Помени, Господи, душите на починалите Твои раби в Твоето Царство.

Отидохме по-нататък. Старецът вървеше бързо, така че едва успявах да го следвам. Изведнъж се обърна и каза: „Виж!”. Ето, върви тълпа гонена от страшни бесове, които немилосърдно биеха и нараняваха хората с дълги пики, вили и куки. „Какви са тези хора?, - попитах стареца.
„Това са тези, - отговори старецът, - които са отпаднали от Вярата и Светата Апостолска Съборна Църква и са приели еретическата живообновленческа. Това бяха: епископи, свещеници, дякони, миряни, монаси, монахини, които са приели брак и са започнали да живеят развратно. Тук имаше безбожници, чародеи, блудници, пияници, сребролюбци, еретици, отстъпници от Църквата, сектанти и прочие. Те имат страшен и ужасен вид: черни лица, от устата им излизаше пяна и зловоние, и страшно крещяха, но бесовете ги биеха немилосърдно и ги гонеха в дълбока пропаст. Оттам идваха смрад, дим, огън и зловоние.

Аз се прекръстих: „Избави, Господи, и помилуй, страшно е всичко това, което се вижда”. След това виждам: идва маса народ; стари и млади, и всичките са в червени дрехи и носеха грамадна червена звезда петоглава и на всеки край седяха по 12 бяса, а в средата седеше сам сатаната със страшни рога и крокодилски очи, с лъвска грива и страшна паст, с големи зъби и от пастта изхвърляше зловонна пяна. Целият народ крещеше: „Ставай, заклеймени с проклятие”. Появи се маса бесове, всичките червени и клеймяха народа, слагайки на всекиго печат на челото и на ръката във вид на звезда. Старецът каза, че това е печатът на антихриста. Аз се изплаших силно, прекръстих се и прочетох молитвата: „Да воскреснет Бог”. След това всичко изчезна като дим. 

Аз бързах и едва успявах да вървя след стареца, ето че старецът спря, посочи ми с ръка на изток и казва: „Виж!” И видях маса народ с радостни лица, а в ръцете им кръстове, хоругви и свещи, а по средата сред тълпата стои висок престол във въздуха, златна царска корона и на нея е написано със златни букви: „За малко време”. Около престола стоят патриарси, епископи, свещеници, монаси, пустинници и миряни. Всички пеят: „Слава в вышних Богу и на земли мир”. Прекръстих се и поблагодарих Богу. Изведнъж старецът махна във въздуха три пъти кръстообразно. И ето – виждам маса трупове и реки от кръв. Ангели летяха над телата на убитите и едва успяваха да поднесат християнските души до Божия престол пеейки „Алилуя”. Страшно беше да се гледа всичко това. Аз плачех горко и се молех. Старецът ме хвана за ръката и каза: „Не плачи, Тъй е нужно Господу Богу за нашето маловерие и окаяност, всичко така трябва да бъде, нашият Спасител Иисус Христос също е пострадал и пролял Своята пречиста кръв на кръста. И тъй, ще има още много мъченици за Христа, и това са тези, които няма да приемат антихристовия печат, които ще пролеят кръвта си и ще получат мъченически венец. След това старецът се помоли, прекръсти се три пъти на изток и каза: „Ето, изпълни се пророчеството на Даниил. Мерзостта на запустението е окончателна”. Видях Иерусалимския храм, а на купола му звезда. Около храма се тълпят милиони народ и се стараят да влязат вътре в храма. Исках да се прекръстя, но старецът задържа ръката ми и пак каза: „Тук е мерзостта на запустението”. Влязохме в храма, където имаше много народ. И ето че виждам престол сред храма. Около престола в три реда горят смолени свещи, а на престола седи в ярко червен порфир всемирният управник-цар, а на главата златна корона с брилиянти със свезда. Попитах стареца: „Кой е този?” Той каза: „Това е антихриста”. Висок ръст, очи като въглен черни, брада черна като клин, свирепо лице, хитро и лукаво – звероподобно, орлов нос. Изведнъж антихриста стана от престола, изправи се в целия си ръст, вдигна високо глава и протегна към народа дясната си ръка – пръстите му имаха нокти като на тигър, и зарева със своя зверски глас: „Аз съм вашият бог, цар и управник. Който не приеме моя печат, тук ще умре”. Всички паднаха на колене и се поклониха и приеха печата на челото си. А някои смело се приближиха до него и силно възкликнаха заедно: „Ние сме християни, вярваме в Господа наш Иисус Христос”. Тогава в един миг светна мечът на антихриста, и главите на християнските юноши паднаха и се проля кръв за Христовата вяра. Ето, водят отроковици, жени и малки деца. Тук той още по-лошо освирепя и закрещя зверски: „Смърт за тях. Тези християни са мои врагове – смърт за тях”. Тук и последва моментална смърт. Главите паднаха на пода и православна кръв се разля по целия храм.

След това водят при антихриста десетгодишен отрок на поклонение и му казват: „Падни на колене”, - но отрокът смело се приближи до престола на антихриста: „Аз съм християнин и вярвам в нашия Господ Иисус Христос, а ти си изчадие на ада, слуга на сатаната, ти си антихрист”. „Смърт!”, - със страшен див рев им зарева. Всички паднаха пред антихриста на колене. Изведнъж хиляди гръмове прогърмяха и хиляди мълнии с огнени небесни стрели полетяха и поразяваха слугите на антихриста. Изведнъж най-голямата огнена кръстообразна стрела долетя от небето и удари антихриста в главата. Той махна с ръка и падна, короната отлетя от главата и се разсипа на прах, и милиони птици долетяха и кълвяха труповете на нечестивите слуги на антихриста. Ето, че почувствах как старецът ме хвана за рамото и каза: „Да вървим по пътя по-нататък”. Ето, отново виждам маса кръв до колене, до пояс, ох, колко много християнска кръв е пролята. Тук си спомних словото, което е казано в Откровението на Иоана Богослова: „и потече кръв от жлеба дори до юздите на конете” (Откр. 14:20). Ах, Боже, спаси ме грешния. Нападна ме голям страх. Бях ни жив, ни мъртъв. Ето, виждам ангели летят и пеят: „Свят, Свят, Свят Господ”. Огледах се – старецът стоеше на колене и се молеше. После стана и ласкаво каза: „Не скърби. Скоро, скоро е краят на света, моли се Господу. Той е милостив към Своите раби. Вече не години останаха, а часове, и скоро, скоро е краят”. След това старецът ме благослови и посочи с ръка на изток казвайки: „Аз отивам ето там”. Паднах на колене, поклоних му се и виждам, че той бързо се отдалечава от земята. Тук го попитах: „Как е твоето име, чудни старче?” След това възкликнах по-високо. „Свети Отче, кажи как е твоето име?” – „Серафим, - тихо и меко ми казатой, - а това, което видя, напиши и не забравяй, че всичко това е заради Христа”.
Изведнъж някак над главата ми удари звън на голяма камбана. Събудих се, отворих очи. На челото ми изби студена пот, в слепите си очи усещах удари, сърцето биеше силно, нозете трепереха. Казах молитвата: „Да воскреснет Бог”. Господи, прости мене грешния и недостойния раб твой Иоан. Слава на нашия Бог! Амин!

Преведено от текста публикуван през 1998 г. в електронната библиотека “Неизвестные страницы Русской истории”.



Гласувай:
4
1



1. germantiger - ...
25.02 02:43
По принцип всички родени, умрели, още неродени и сега действащи гледачи и гледачки в бъдеще, минало и настояще виждат само руснаци и българи напред, назад във времето и на място.

Останалите хора им се смеят/ аз и ги презирам и пак се смея разбира се ;)
цитирай
2. germantiger - ...
25.02 03:55
Прочетох, че руските мърши щели да строят макет на Райхстага и д го щурмуват като увеселение на 9 май.

Лично на 9 май аз ще изляза по улиците на Варна и вероятно ще попадна на някой празнуващ 9 май и ще му се изхрача в лицето, а вероятно и ще му вкарам един ако реагира.

То вече се е случило, сигурно е че ще го направя!

Помня, че когато наскоро "падна" самолета с руския им ансамбъл на път за Сирия, аз съжалих, дори поднесох човешки коментар под някой и друг постинг. Грешал съм с руските кучки, трябвало е да се подиграя.

Тъй-като е сигурно, че руски, германски, а и български трагедии ще продължат да се случват - при следващата трагедия, аз ще се гавря и "празнувам", както руските и български боклкуци го правят в блог.бг.

Аз ще чакам и то ще стане и ще го напомня, а как само ще се изгавря...
цитирай
3. grigorsimov - "С каквато мерка мериш, с такава ще ти се отмери"!
25.02 08:46
"Който прощава, ще му се прости, а който не прощава, няма да му се прости". И най важното: - "Може всичко да имате, но любов нямате ли (към всички хора, а и към природата), - нищо нямате"!

А за разпознаването "личбите" на времената (т.е - признаците на последните времена), нашия Господ Иисус Христос е казал (по памет): - "Лукави и лицемери, когато вечер погледнете небето, познавате какво ще е времето утре, а признаците на времената, не познавате ли"?

А че само, или - главно, на православни се дават пророчества /и видения, и богообщения/, това е ясен показател /за онези, които мислят и разбират/.

А тези, които си мислят, че щом Христос не е техен Господ, - това не ги засяга, и могат даже да се посмеят /на воля/, на тези, и не само на тези, думи, - те много, много се лъжат! И за такива хора ние се молим, да ги Вразуми Господ навреме, докато не е много късно.
цитирай
4. germantiger - обратното е
25.02 23:01
Разбира се, че не се дават само на православни, а на католици - православните юроди фантазират, а роман-католиците или адвент-протестнатите проглеждат като три момиченцата в началото на миналия век в иберия
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 9705710
Постинги: 3342
Коментари: 6056
Гласове: 6957
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031