Григор Симов: Нека не си затваряме очите - истината освобож :: Растителна защита с природни средства, Ст. н. с. Илия ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.05.2017 17:20 - Растителна защита с природни средства, Ст.н.с. Илия Проданов. Автор nedovolen

Автор: grigorsimov Категория: Политика

Прочетен: 2516 Коментари: 0 Гласове:

Известни са десетки растителни видове, чиито екстракти, отвари, настойки, масла, коренови отделяния и т.н. притежават инсектицидни, акарицидни, нематоцидни, фунгицидни и бактерицидни свойства. Употребата на тези естествени природни продукти за растителна защита има големи предимства и те намират широк прием най-вече в екологичното земеделие.
Ето някои полезни рецепти с природни средства, които ни помагат в борбата с вредители и неприятели по растенията.
Борба с листните въшки по овощните култури, фасула и краставицата. Растенията се третират с извлек от 200 g ситно нарязан кромид лук, накиснат в 10 l вода за 15 часа. Прецежда се и се прилага преди завиването на въшките в листата. За по-добър ефект като прилепител се използва 10 ml течен сапун, който се прибавя към извлека.
Същият извлек е ефикасен и срещу паякообразуващия акар при ябълката, крушата и краставиците. Използва се по време на вегетацията няколко пъти през 7 дни.
Срещу голите охлюви и морковената муха между морковите и ягодите плитко се заравя нарязан на парчета лук.
За борба с листните въшки, акари и други вредители по сливата се използва извлек от чесън, с който растенията се пръскат неколкократно през 7 дни. На ситно се нарязват 3 средно големи глави чесън, заливат се с 10 l вода с температура около 25 °С и се оставят да престоят 7 часа. Със същия разтвор могат да се третират и саксийни цветя.
Листните въшки, плодовите червеи и ларвите на пеперудите при овощните и зеленчуковите култури може да се унищожат със следния разтвор: нарязват се на ситно 1 kg доматени растения и се накисват в 1,5 l вода. След 1 час извлекът се прецежда, разрежда се със 7 l вода и се прибавят 5 ml течен сапун или друг прилепител.
Борбата с листните и щитоносни въшки, акари и други вредители при цветните растения и някои овощни култури, като ябълка, слива и ягода се извършва с извлек от кори от цитрусови плодове. Половин килограм кори от лимони, портокали и мандарини се смилат и получената каша се налива в тъмна бутилка от 1,5 l. Допълва се догоре с топла вода с температура около 40 °С и се затваря веднага. Сместа се оставя за 5 денонощия на тъмно и топло. Прецежда се и се прехвърля веднага в по-малки съдове, които се държат на тъмно и хладно. За приготвяне на работен разтвор 100 ml от концентрата се разрежда с 8–10 l вода и се добавят 10 ml течен сапун или друг прилепител. Пръскането се редува с екстракт от чесън или люти чушки.
Особено ефикасни срещу гъсениците в ранните стадии от развитито им, листните и щитоносните въшки при цветята и някои овощни култури са лютите чушки. 100 g от тях се накисват в 2 l топла вода за 5 дни. Извлекът се прецежда и се добавят 3–4 ml течен сапун. Пръска се през интервал от 7 дни.
Борбата с ларви на плодовите червеи, акарите, листогризещите гъсеници и зелевия молец може да се извърши с обикновен пелин. Той се бере по време на цъфтежа. Използва се около 2,5–3 kg растителна маса, която се накисва в 10 l вода за 24 часа, след което се вари 30 min. Разтворът се прецежда, преди пръскане се разрежда с вода в съотношение 1:1 и към него се прибавят 10–15 ml течен сапун.
Тютюневият извлек е особено ефикасен срещу всички видове листни въшки, листните бълхи и оси, зелевия молец, трипсовете и др. Приготвя се, като се натрошат на ситно 100 g сухи тютюневи растения или отпадъците от тях и се залеят с 2,5 l топла вода. Оставят се да престоят 2 дни и се прецеждат. Полученият извлек се разрежда с още 2,5 l вода и се прибавят 8 ml течен сапун или друг прилепител. Пръска се 2–3 пъти през 10 дни.
Срещу листните въшки и акари по овощните и зеленчуковите култури може да се използват 0,5 kg свежи растения от хвощ. Накисват се в 5 l топла вода за 2 денонощия, прецеждат се и се разреждат с вода в съотношение 1:5. Към 15 l от работния разтвор се прибавят 20 ml течен сапун.
Ефикасен срещу листните въшки, листните бълхи, дървеници и паяжинообразуващите акари е извлекът от татул. Използват се 2 kg листа, цветове и пъпки, които се заливат с 2 l вода с температура около 30 °С и се варят 2 часа на бавен огън. Прецеждат се и разтворът се долива с вода до 5 l. Прибавят се 5–6 ml прилепител.
Добър ефект срещу листните въшки, трипсове, млади ларви на гъсеници по зеленчуковите и овощни култури се постига чрез използването на обикновен повет. В 8 l хладка вода за 2 часа се накисват 1 kg неразпукани пъпки и цветове. След прецеждането им в разтвора се добавя 10 ml прилепител. Пръска се през 7 дни – преди и след цъфтежа.
Унищожаването на листните въшки и бълхи и неподвижните форми на акарите при овощните култури може да се постигне чрез използването на 200–250 g сухи корени или 0,5 kg суха надземна маса от глухарче. Накисва се за 1 денонощие в 5 l хладка вода. Първото пръскане е при разпукване на пъпките, а второто – веднага след прецъфтяването. Следващите третирания се извършват през около 2 седмици.

Листни въшки, акари и гъсеници при домати, краставици, зеле, бобови култури, ябълки и др. могат да се унищожат с бял синап. Използват се 100 g изсушени и смлени растения, които се накисват за 2 денонощия в 5 l вода с температура около 40 ОС. Прецеждат се и към работния разтвор се прибавят 8–10 ml прилепител. Пръска се няколко пъти през 7 дни.
Листогризещи гъсеници, лъжегъсеници на листни оси по овощни и зеленчукови култури се унищожават с ралица. Използва се наземната маса, набрана в началото на цъфтежа, както и събрани през есента или ранна пролет корени. За 2 дни в 5 l хладка вода се накисват 0,5 kg изсушени растения или 50 g корени. Извлек в същото съотношение може да се приготви и като същото съотношение се вари 80–100 min. Прецежда се и се съхранява в тъмни стъклени бутилки не повече от 30 дни. Към 5 l работен разтвор се добавят по 8–10 ml прилепител.
Отблъскващо действие върху поповото прасе има хризантемата. Стъблата ù, събрани през есента, се нарязват на ситно и се смесват със семената, които ще се сеят. Ако растенията са вече разсадени стъблата на хризантемата се поставят около корените им.
Засяването на къдраволистен магданоз предпазва от нападение на филоксерата. За целта магданозът се отглежда в междуредията на директните сортове лози. Къдраволистният магданоз отблъсква и голите охлюви, когато ягодовото насаждение е заобиколено от няколко реда, засети с него.

Нагоре